Тази година(на 7г.) ,като тръгна на училище.Определено,обаче и е необходим!
- Публикувана: 28 май 2008, 22:28 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2010, 09:16 ч.
На колко години купихте GSM на детето
И ние така направихме в края на І клас. Не защото и е необходим, при положение, че аз я гледам ваканцията. Ами защото другите имат и за да не се чувства пренебрегната. Дадох и старият ми и добре направих, колко пъти е падал, мокрен, забравян. Ако беше на занималня или на лятно у-ще тогава направо си е задължителен!
Още като започна първи клас, дадох и един мой стар апарат. Важното беше да има бърз набор, защото не може да ни запомни и на двамата номерата. Все пак я водя сутрин на училище/занималня в зависимост от смяната, и я взимам вечер след работа - трябва да я чувам, взета ли е от госпожата на занималнята, какво е яла, и т.н. Някак си друго е когато си чуеш детето, по-спокойно е.
доволна съм защото го оставям сам в къщи и ми звъни да ми казва как е и др неща. 
определено не е защото другите имат а да имам постояно връзка с него 
Баткото се сдоби с телефон в 4-ти клас.Но не сме купували нов,дадох му стария ми апарат.Трябваше да имаме връзка,защото се преместихме в квартира,която нямаше стационарен телефон.Не мина и година и той го изгуби.Реших,че няма да му купувам нов,докато не се научи да си пази нещата.Сега отново ползва стар телефон[на баща му],който няма кой знае какви екстри,но пък аз мисля,че не са му и необходими.За мен телефона преди всичко е средство за комуникация. 
Големият ми син си купи първия телефон с пари от касичката си на 7 години. Абсолютно необходим му беше, защото половината ден е сам в къщи още от 1 клас. В момента е на 11, с ега е с четвърти апарат - първия изпрах, втория счупи, третия му откраднаха в съблекалнята на плувния басейн.
Купуваме втора ръка - хем хубави, хем евтини.....Без телефон е немислимо - ходи из града на извънкласни занимания, прибира брат си от градина и го гледа, ежедневно е сам в къщи - просто не става.
Купуваме втора ръка - хем хубави, хем евтини.....Без телефон е немислимо - ходи из града на извънкласни занимания, прибира брат си от градина и го гледа, ежедневно е сам в къщи - просто не става.
Купихме й за 7-ия рожден ден преди 7 години, което за онова време беше революционно, но си познавахме детето, можехме да разчитаме, че ще го използва по предназначение и с тази цел й го взехме, да имаме връзка с нея, беше на училище до 15,30 всеки ден. На 13 обаче й го отнехме за известно време, защото започна да злоупотребява с употребата му, та в тази връзка на 7 години беше по-отговорна. 
Когато детето тръгне на училище е добре да му се купи телефон. Сега, дали има екстри или не...малко е трудно решението. Ако няма екстри, ОК, но ако другите деца в класа имат разни екстри в телефоните си, детето ще се дразни от това. Обикновен телефон до 2-3 клас, но след това е нормално да вземете телефон с камера и bluetooth (те повечето са такива вече, а ще излизат и нови модели с още по-големи екстри, така че не чакайте детето да поиска GSP система на телефона си и някакви неща, за които дори не сте чували). Говорете с децата да изключват звука на телефона (не целия телефон, защото някои мрежи не пращат съобщение че еди-кой-си ви е търсил еди-кога-си, а Mtel пращат със закъснение - често след като въпросният човек е звъннал повторно). дори да не го направят, не е трагедия. Първо, едва ли някой ще умре да ги търси докато са на училище (и докато не станат тийнейджъри и не завържат нормални приятелства) и второ - дори някой да им звънне не е голяма работа. Когато бях 8 клас, да звънне нечий телефон и въпросният човек да излезе без даже да попита беше нормално, сега (11 клас) също е нормално. Знам, че за 1-2 клас трябва да се наложи дисциплина, но не изисквайте от децата да спазват Излишни правила относно телефоните си. Досатъчно е да изключат звука докато са в клас (могат да оставят вибрацията) и да не го продават на съученик за дъвка Турбо или часовник.
За мен джиесемите на децата са необходимост, а не мода. Те са моите "дистанционни" На дъщеря ми дадох първия телефон в 7 клас, но тогава това "удоволствие" все още беше скъпо. Синът ми има телефон от 4 клас, но чак сега (скоро ще стане на 14) почва да подмрънква за някакви по-специални екстри. Не че сега телефона няма камера, но този апарат е един стар на баща му. Все още не сме купили нов, лично за него (мисля да го направим сега за ЧРД). В къщи също има един кажи речи "стационарен" джиесем - така за всеки случай. Държа много телефоните винаги да са включени и най-вече да се чуват когато аз звъня. Иначе се побърквам от притеснение. 
А за училището - въобще не ме вълнува, че не можело да звънят в час. Ако са забравили да кликнат, че са стигнали на училище, звъня дори да са в час. Не ми пука - аз трябва да съм сигурна, че децата ми са живи и здрави. Луда майка!!! 
На дъщеря ми дадох първия телефон в 7 клас, но тогава това "удоволствие" все още беше скъпо. Синът ми има телефон от 4 клас, но чак сега (скоро ще стане на 14) почва да подмрънква за някакви по-специални екстри. Не че сега телефона няма камера, но този апарат е един стар на баща му. Все още не сме купили нов, лично за него (мисля да го направим сега за ЧРД). В къщи също има един кажи речи "стационарен" джиесем - така за всеки случай. Държа много телефоните винаги да са включени и най-вече да се чуват когато аз звъня. Иначе се побърквам от притеснение. А за училището - въобще не ме вълнува, че не можело да звънят в час. Ако са забравили да кликнат, че са стигнали на училище, звъня дори да са в час. Не ми пука - аз трябва да съм сигурна, че децата ми са живи и здрави. Луда майка!!!