Може и в някои случаи да е вреден навик, но не е така ако имате ревливо бебе, на нас и пъпчето ни беше изкочило от рев, не съм си и помисляла да го оставям да реве докато изпадне в истерия!
- Публикувана: 29 май 2008, 01:34 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 12:42 ч.
Бебето на ръце - до кога?
Никога не съм го носила без нужда, ужасен навик 
Може и в някои случаи да е вреден навик, но не е така ако имате ревливо бебе, на нас и пъпчето ни беше изкочило от рев, не съм си и помисляла да го оставям да реве докато изпадне в истерия!
Никога не съм го носила без нужда, ужасен навик
И аз не смятам, че тук пишат мазохистки
, на които им харесва да носят постоянно бебетата си напред назад докато останат без ръце. Просто в някои случаи тази "нужда" е постоянна, но в никакъв случай целта не е създаването на "ужасен навик". 
Нормално е бебето да има нужда от физически контакт. Все пак е живяло вътре в теб 9 месеца, а извън теб - 8. Ти си всичко, което познава в началото. А всеки се стреми към познатото, то го успокоява и му дава чувство за сигурност. Ще гушкам и носч детето си винаги, когато аз или тя поискаме. АЗ имам нужда от физически контакт с нея, а какво остава за малкото човече, за което всичко, освен мама, е ново и понякога плашещо.
Гледам, че темата е стара, но да се включа и аз. Нося синът си почти постоянно на ръце когато е буден. Да - тежи ми. Да - ще ми се ръцете ми да са свободни повече време. Да - опитвала съм доста дълго да го оставям да свикне, но той все така си плаче и не желае да стои на едно място. Не - не е гладен. Неее - не иска биберон залъгалка.
На моменти е доста изнервящо и уморително, но който не го е преживял, (в смисъл не е имал ревливо бебе) не би ме разбрал. Понякога плаче дори и в количката, но тогава ми е физически невъзможно да го нося и да я бутам.
Но когато съм у дома ми е трудно да го оставя да посинее от рев и да започне да се дави само защото съм решила да го "възпитавам".
На моменти е доста изнервящо и уморително, но който не го е преживял, (в смисъл не е имал ревливо бебе) не би ме разбрал. Понякога плаче дори и в количката, но тогава ми е физически невъзможно да го нося и да я бутам.
Но когато съм у дома ми е трудно да го оставя да посинее от рев и да започне да се дави само защото съм решила да го "възпитавам".
Имахме подобен период, когато Симона беше на вашата възраст. Съвпадна с големите й мераци да сяда, а аз не й давах много. Щом се научи да седи седнала сама, обаче, нещата доста се промениха. Сега иска пък да е на крачета, а не е стабилна много, но поне вече не ми е само в ръцете.
Предполагам, че това е пырвото Ви дете. Сыгласна сым, че всяко дете е различно, но мислия, че пырвото се носи най-дылго. Моята дыщеря е на 2.5 години и още се гушкаме нагоре-надолу по стылбите, особено когато види, че нося новото бебе братче. Ако имате вызможност слагайте бебето си в кенгуру тип люлка или раничка на гырба си, така ще е по-лесно.
Мина
Мина
Нормално е бебето да има нужда от физически контакт. Все пак е живяло вътре в теб 9 месеца, а извън теб - 8. Ти си всичко, което познава в началото. А всеки се стреми към познатото, то го успокоява и му дава чувство за сигурност. Ще гушкам и носч детето си винаги, когато аз или тя поискаме. АЗ имам нужда от физически контакт с нея, а какво остава за малкото човече, за което всичко, освен мама, е ново и понякога плашещо.
Моят син е малък, но и на ръце го нося, и спи при нас. Не вижда нещо лошо в това, въпреки че много хора, включително и баща му напоследък, повтарят колко лоши навици съм щяла да създам. Ако ги създам, детето само ще си ги премахне, когато реши, че е готово. Засега и аз, и то се чувстваме по-добре заедно, плътно