Просто не мога да повярвам, че има майки, за които показването на пишката е едва ли не нормално, защото децата били малки и това било част от опознавнето на света. 
Не е нормално на никоя възраст и трябва да се вземат сериозни мерки при първите наченки на подобно поведение. Аз имах подобна случка в детството си. Едно с няколко години по-голямо от мен момче от блока на няколко пъти ме издебваше и почваше да ме натиска в асансьора, да ми показва атрибута си и да ме кара да го пипам, даже и с нож ме заплаши. Нещата не стигнаха по-далеч, но аз в продължение на години се оглеждах със страх всеки път, преди да се кача в асансьора. Не казах на никого, защото се срамувах. Каква травма ми е нанесло това, само аз си знам. Човекът едва ли е психопат, наскоро го видях с жена и бебе, което всъщност не е гаранция. Далеч съм от мисълта, че родителите му са го научили да прави така. Най-вероятно въобще не са знаели, че си прави такива експерименти. Но това не ги оправдава. Ние родителите за съжаление сме склонни да си затваряме очите за тревожни признаци в поведението на децата си, да ги омаловажаваме или да прехвърляме вината от болната на здравата глава. А така всъщност им вредим. Аз отдавна преодолях психическата травма, но момчето от асансьора според мен е осакатено за цял живот.
Боят не е решение, това е ясно, той обикновено има даже обратен ефект. Но съм съгласна със Саня:
Не е ясно колко точно го е нашляпала. Нищо чудно и тук синът ти да е послъгал. Продължавам да твърдя, че тя едва ли го е карала насериозно да си смъкне гащите. По-скоро е искала да го накара да се почувства неудобно от постъпката си. Едно време тези, които говореха в час ги изправяха пред дъската да разкажат урока. Целта - същата.
Може би съм пристрастна (наистина си падам и малко феминистка
), но според мен едно такова несъстояло се "публично унижение" е приемлив начин да се илюстрира доколко погрешно е това поведение. По-добре би било родителите да са успели да прокарат тази идея в детската главица още у дома, но след като това явно не се е случило...
Това, което всъщност ме притеснява в поста на авторката, е че тя е загрижена само за това какви мерки да вземе срещу учителката (което е нейно право, ако смята, че към детето й са се отнесли несправедливо и непрофесионално), а няма и намек за това какво ще направи тя самата, за да не се повтаря тази неприятна за всички ситуация, инициирана от сина й. Но темата си е нейна, а аз май реагирах по-емоционално от желателното и се получи едно безкрайно дълго писание, за което се извинявам.
Не е нормално на никоя възраст и трябва да се вземат сериозни мерки при първите наченки на подобно поведение. Аз имах подобна случка в детството си. Едно с няколко години по-голямо от мен момче от блока на няколко пъти ме издебваше и почваше да ме натиска в асансьора, да ми показва атрибута си и да ме кара да го пипам, даже и с нож ме заплаши. Нещата не стигнаха по-далеч, но аз в продължение на години се оглеждах със страх всеки път, преди да се кача в асансьора. Не казах на никого, защото се срамувах. Каква травма ми е нанесло това, само аз си знам. Човекът едва ли е психопат, наскоро го видях с жена и бебе, което всъщност не е гаранция. Далеч съм от мисълта, че родителите му са го научили да прави така. Най-вероятно въобще не са знаели, че си прави такива експерименти. Но това не ги оправдава. Ние родителите за съжаление сме склонни да си затваряме очите за тревожни признаци в поведението на децата си, да ги омаловажаваме или да прехвърляме вината от болната на здравата глава. А така всъщност им вредим. Аз отдавна преодолях психическата травма, но момчето от асансьора според мен е осакатено за цял живот.Боят не е решение, това е ясно, той обикновено има даже обратен ефект. Но съм съгласна със Саня:
Не е ясно колко точно го е нашляпала. Нищо чудно и тук синът ти да е послъгал. Продължавам да твърдя, че тя едва ли го е карала насериозно да си смъкне гащите. По-скоро е искала да го накара да се почувства неудобно от постъпката си. Едно време тези, които говореха в час ги изправяха пред дъската да разкажат урока. Целта - същата.
Може би съм пристрастна (наистина си падам и малко феминистка
), но според мен едно такова несъстояло се "публично унижение" е приемлив начин да се илюстрира доколко погрешно е това поведение. По-добре би било родителите да са успели да прокарат тази идея в детската главица още у дома, но след като това явно не се е случило...Това, което всъщност ме притеснява в поста на авторката, е че тя е загрижена само за това какви мерки да вземе срещу учителката (което е нейно право, ако смята, че към детето й са се отнесли несправедливо и непрофесионално), а няма и намек за това какво ще направи тя самата, за да не се повтаря тази неприятна за всички ситуация, инициирана от сина й. Но темата си е нейна, а аз май реагирах по-емоционално от желателното и се получи едно безкрайно дълго писание, за което се извинявам.
