Как да се подготвя психически за болката

А бе общо взето,не беше от най-приятните ми преживявания
4етох в някаква книга да не се мисли на контракциите като болки,а като свиване и отпускане на един мускул .С таз настройка трябвало да се ражда.Всяка бременна жена има рази4на нагласа относно раждането и разли4на психика,разбира се.Като допълня и 4е няма раждане с раждане еднакво...
Мога да те посъветвам да мислиш позитивно и да о4акваш с нетърпение появата на бебо.А,да -и да не слушаш разкази за зверски мъки по време на раждане,4е като знам на мен какви ми ги разправяха...
Успех и смело!

Миличка в девети месец на бременността ми бях в болница за една седмица и видях какво ли не.Предполагам че това ми помогна да подходя по смело към самото раждане когато му дойде времето.Единственото което исках беше всичко да си тръгне от само себе си и така и стана.Когато отидох на сутринта с болки се оказа че било още много рано и ме върнаха,но до след обед процеса беше вече стигнал до половината.Отидох в болницата на 4-5см разкритие и с изтекли води.Вече бях точно на стартова позиция към същината.Аз съм много страхлива по принцип и затова искам да ти споделя че тогава сама не можех да се позная.Бях готова на всичко само скоро да дойде момента да си гушкам бебето.Нямаш много време за разсъждения докато си в предродилна зала просто трябва добре да слушаш акушерките,да дишаш както ти кажат и да си пестиш силите.Аз си го представях много по трудно и болезнено в сравнение с това което беше така че споко.Няма и два месеца откакто се роди дъщеричката ми и аз помня вече само най-най хубавото от самото раждане.Не съм ползвала епидурална упойка,така че ти говоря за съвсем нормално раждане.Всичко ще мине добре и при теб желая ти го от сърце и вярвай в себе си-мисля че това е най-важното.Едва ли подозираш колко силна си всъщност.После ще си толкова щастлива,че всичко ще ти изглежда като все едно е било сън.Успех и горе главата-позитивното мисленне много помага:)

Здравей мила,
аз родих второто си дете на 36 години, нормално, без никакви усложнения и много бързо. Питаш как да се подготвиш за болката, ако питаш мен, изобщо не се подготвяй точно за нея. Аз не спирах да мисля за раждането като за появата на така очакваното ми съкровище, изобщо не очаквах болката, а детенцето. Иначе няма какво да се лъжем, всеки има различен праг на болка. Но съм абсолютно убедена, че и вътрешната нагласа за самото раждане е много важна. Необходимо е максимално да изключим страха още преди самото раждане, да си изваяме такава настройка, вътрешна убеденост, чрез която да мислим, че това всъщност е срещата ни с любимото същество. Защото това е точно така! Съвсем не казвам че е лесно, и че страховете могат да се изключат напълно, то не е и нормално да е така, но важното е, концентрацията ни да бъде върху хубавата страна. Също е много важно да слушаш акушерката и доктора, това спестява голяма част от болката и дори самото времетраене на раждането. Когато аз раждах, имах чувството в един момент /когато болката беше по-силна/, че всичко това не се случва с мен...много е трудно да се обясни...и при първото си раждане имах такъв момент. Болката е съвсем различна от всяка друга и наистина ако го няма страхът, е напълно поносима! Убедена съм, че вътрешното спокойствие и позитивното мислене са много важни в този момент и съвсем не се постигат трудно. Така или иначе, моментът на раждане е очакван цели девет месеца, няма жена която да не знае какво я очаква като физическо усещане, но цялата енергия трябва да е насочена към това, че ставаме родители, че ни предстои най-смисленото и истинско нещо в живота...
Аз лично, родих сина си миналата година за по -малко от час и час и половина след това станах и не можах да легна от радост и огромни вълнения, заспах чак на втората вечер след раждането...умората ми беше не от самото раждане, а от положителни емоции/което също не е добър вариант:)/.
От сърце ти желая леко раждане и много позитивни емоции!
Слънчево бебче и щастливи мигове!

И моето мнение е ,че по-добре да си подготвена,че ще боли,а ако минеш по-леко,още по-добре!И трите пъти раждах без упойки и т.н.,и трите пъти влизах много нахъсана и смея да кажа,че въпреки болката съм имала сравнително леки раждания!Единствения съвет,който ще си позволя да ти дам е - гледай да запазиш самообладание възможно най-дълго и да дишаш правилно.Леко раждане(като дойде момента)и здраво малко бебче ти желая!

Зареди се с много положителна енергия и не мисли за това колко голяма е болката,защото колкото и да е голяма тя е поносима,защото знаеш,че след няколко часа ще се сдобиеш с най-сладкото същество,а именно твоето малко сладко бебче,всичко останало се забравя,повярвай ми,защото аз на 2час след раждането исках да имам 2 дете.Успех,леко раждане

Аз толкова се бях подготвила , че мъжа ми вика - раждаш , а аз - не , не ме боли толкова колкото трябва ...
Когато реших да отида в болницата , ме питат раждаш ли , а аз казвам - не ...
След въпросния преглед лекарите умряха от смях , казаха че до два часа ще съм родила ...
Та така , лесна работа 

В 20.00часа ме приеха с 4 см.разкритие и болки като при цикъл. Сложиха ми система за задържане/и още се питам толкова ли беше зает тоя лекар, че не му се занимаваше с мене / и така цяла нощ с контракции и с разкритие. Знаех си, че ще боли обаче през цялото време си мислех как ще си имам едно малко човеченце и как ще го гушам и всичко ми беше като на сън. Аз доста четох за така нареченото психологическо бягане от болката. Доста пъти съм си прилагала това. Просто съзнанието ми беше на друго място, а не в часовника и почивките м/у контракциите. Може да  звучи смешно, ама даже спах. 30 мин. преди да родя ми сложиха с-ма за да достигна пълно разкритие тъй като вече имах 7см. и тогава вече и да исках не можех да си "отлетя" нанякъде, погърчих като градински червей, но пък и 2 млади лекари се учиха как да проверяват за разкритие върху мене. Всичко това мина и доиде време за изгонването, а тогава болка няма. И после хоп бебе. МММ че и хубаво  

Не се подготвяй. Каквото дойде- добре дошло. Два часа зор и после ураааааа! Какво има пък да му мислиш? Гледай си кефа сега, че после ще се шашкаш покрай първото ти бебе- все ще се чудиш това добре ли е , онова не го ли сбърках и т.н.
Аз на твое място бих се подготвяла психически за избягване на депресията след раждането и на излишния стрес.

п.п. Вземи си някоя много интересна книга и чети по време на контракциите. Първият ми син се роди между "Суматоха" и "тенец" на Радичков. Вторият ми попречи да си дочета "Братята" на Гришам.

Нямам време да изчета всичко, но мен ме беше много страх от раждането, родих много преди термин и съответно много малко бебе. но искам да ти кажа, че раждането е нещо много естествено, болката се издържа, и въобще не слушай страшни истории. видях и колко бързо се възстановиха родилките в 9-ти месец (независимо естествено или секцио)около мен и си мисли само хубави неща

Не можеш да се подготвиш. Аз бях позитивно настроена, и си мислех, че ще родя лесно, но на.... Както каза една лекърка, лесно раждане няма. Пък и много зависи от ширината на таза, аз бях с тесен таз и съответно родих трудно 13 часа, с доста шевове, но мамите с широк таз, се радваха на едно по лесно раждане.

Аз родих с упойка, но ако мога да се включа, те съветвам да си мислиш как ти си единственият човек на тази земя, който може да даде живот точно на това съкровище, което, повярвай ми, много ще те радва от мига, в който излезе от теб. Пък и в момента, в който чуеш плача му, ще забравиш всиииичко около теб и ще се чувстваш най-щастливата жена! Аз например търпях, стисках зъби докато родя и веднага след това, още на стола, се смеех с глас и плаках едновременно. Усещането е неповторимо - гордост, щастие, ... не мога да го опиша - ще видиш, че е страхотно!
успех, майче!