раздирам се от угризения и исках да ги споделя с някого. Отбих дъщеричката си окончателно преди седмица. Постепенно ми намаля кърмата и аз не направих нищо за да стимулирам по-добра лактация. Така се получи защото кърменето навън заместих с шише , в началото по веднъж дневно после започнахме по половн ден навън и така докато на мен вече дори рефлексът ми за потичане спря. Сега сме изцяло на АМ, но не се чувствам никак добре всеки път ми става мъчно като дойде време за хранене.
Опитах се да се върна към стария си начин н аживот за да избягам от съвестта си и от лепсата на контакта, започнах да пия по бира с приятели, пропуших и сама се опитвах да си внуша колко е хубаво. Но не е така, липсва ми и се чувствам зле. Понякога си лягам и стискам зърното за да видя дали още има кърма...излизат няколко капчици и ми си доплаква.
Мислите ли, че мога да възстановя лактацията, колко време от последната цигара мога да пробвам? Да предлагам ли всеки път? На нея и харесваше до последно, не се е отказала. Последно давах преди седмица.