Тази дребна на пръв поглед случка ме накара да си задам доста въпроси, и най-вече, как и под каква форма, и занимавате ли въобще, децата с финансовото състояние на семейството, а и на другите около вас. Давате ли пред тях квалификации - тези са богати, онези - бедни, съответно самоопределяте ли се пред децата като бедни или богати? В крайна сметка "богатство" и "бедност" са доста относителни понятия, да не говорим, че притежаването на разни "неща" определено не е критерии кой с какви средства разполага...
Това, че предпочитам да купя на сина ми колело за 50 лв вместо акумулаторен мотор за 300, или че НЕ ИСКАМ у дома да има компютър, или че МРАЗЯ златните украшения за деца, си е мое лично виждане за нещата от живота, което няма да променя, само защото в очите на околните изглеждам скръндза или беднячка... Дали обаче това няма да започне да играе лоша услуга в бъдеще за самочувствието и контактите на детето ми? В крайна сметка аз може много да обяснявам, как книжките са най-важни, и колко по-хубаво е да си четем заедно, но ако не едно, а десет деца му повтарят непрекъснато, че е "бедняшко" или "загубеняшко" да нямаш компютър? Как и доколко човек може да си спести надпреварата за най-модерен GSM-апарат, плазмен телевизор с възможно най-голям диагонал, и т.н. и т.н., в която неизбежно околните се опитват да ни въвлекат?
Споделете, дайте някакви насоки