Моите момчета пък често твърдят, че видели Спадърмен да прелита пред прозореца ни 
- Публикувана: 4 юни 2008, 23:25 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2008, 20:01 ч.
Възможно ли е дете да вижда....духове?
Зрителните халюцинации са познати не само на възрастните 
Зависи и какво пие детето, де
Сериозно - няма как да вижда "духове", може да "вижда" всякакви илюзорни образи, но това са фантазии. Ако се превърнат в нещо натрапчиво, има специалисти. Не езотерици, обаче.
Това да не е нестандартен вариант на тема "вярвате ли в духове, магии, ясновидци, живот след смъртта и т.п."?
Зависи и какво пие детето, де
Сериозно - няма как да вижда "духове", може да "вижда" всякакви илюзорни образи, но това са фантазии. Ако се превърнат в нещо натрапчиво, има специалисти. Не езотерици, обаче.
Това да не е нестандартен вариант на тема "вярвате ли в духове, магии, ясновидци, живот след смъртта и т.п."?
може и да може. моят син ми разказваше преди няколко седмици, че при него дошъл един дядо, с пръчка ( бастун) и бели мустаци и му се усмихвал.
живея в този вход от 29 години- апартаментът на родителите ми е на долният етаж. сегашното ми жилище навремето беше на семейство възрастни хора без наследници.дядото почина преди петнайсетина години, бабата още по- рано.
та, дядото изглеждаше точно така, както го описва синът ми, а сега стаята, в която дядото почина, е детската. може и да е просто съвпадение
живея в този вход от 29 години- апартаментът на родителите ми е на долният етаж. сегашното ми жилище навремето беше на семейство възрастни хора без наследници.дядото почина преди петнайсетина години, бабата още по- рано.
та, дядото изглеждаше точно така, както го описва синът ми, а сега стаята, в която дядото почина, е детската. може и да е просто съвпадение
В една друга тема наскоро разказах нашия случай.
Малката ми дъщеря беше на 2 години и половина,когато започна да плаче за баща ми /той почина 3 години преди тя да се роди/.
Не сме говорили пред нея за него,виждала го еняколко пъти на снимка.
Бяхме при майка ми,когато я чух,че говори в спалнята.
Влязох вътре и тя си говореше.Интересното беше,че след като кажеше нещо замлъкваше сякаш наистина говори с някого.
Когато я попитах какво прави,отговора беше,че говори с дядо си.
Питах я с кой дядо,тя каза с дядо Лазар /т.е баща ми/.
На въпроса къде е дядо и ,тя се огледа стреснато и каза,че вече го нямало.
С баща и коментирахме случката и решихме да не говорим за това пред нея за да не провокираме въображението и.
Тя обаче започна да плаче за него.
Когато я болеше нещо или ни беше обидена плачеше и го викаше постоянно.
Все по-често ми говореше за него,пожела да я отведен при неговата къща.
Отведохме я на гроба му-пя му песнички и рецитира стихотворение.
После сякаш се поуспокои.
Не беше го споменавала в продължение на няколко месеца.Но съвсем наскоро ме попита защо дядо и вече не идвал.
Попитах я кога е идвал,а тя каза,че си били приятелчета и преди често идвал при нея да си приказват.
Не знам какво да мисля,дали е богато детско въображение /повече съм склонна да мисля,че е това/ или наистина има нещо друго.
У дома телевизия се гледа много рядко,за духове и такива глупости не говорим.
Малката ми дъщеря беше на 2 години и половина,когато започна да плаче за баща ми /той почина 3 години преди тя да се роди/.
Не сме говорили пред нея за него,виждала го еняколко пъти на снимка.
Бяхме при майка ми,когато я чух,че говори в спалнята.
Влязох вътре и тя си говореше.Интересното беше,че след като кажеше нещо замлъкваше сякаш наистина говори с някого.
Когато я попитах какво прави,отговора беше,че говори с дядо си.
Питах я с кой дядо,тя каза с дядо Лазар /т.е баща ми/.
На въпроса къде е дядо и ,тя се огледа стреснато и каза,че вече го нямало.
С баща и коментирахме случката и решихме да не говорим за това пред нея за да не провокираме въображението и.
Тя обаче започна да плаче за него.
Когато я болеше нещо или ни беше обидена плачеше и го викаше постоянно.Все по-често ми говореше за него,пожела да я отведен при неговата къща.
Отведохме я на гроба му-пя му песнички и рецитира стихотворение.
После сякаш се поуспокои.
Не беше го споменавала в продължение на няколко месеца.Но съвсем наскоро ме попита защо дядо и вече не идвал.
Попитах я кога е идвал,а тя каза,че си били приятелчета и преди често идвал при нея да си приказват.
Не знам какво да мисля,дали е богато детско въображение /повече съм склонна да мисля,че е това/ или наистина има нещо друго.
У дома телевизия се гледа много рядко,за духове и такива глупости не говорим.
Лелее, Фантичка, много е странно това. Само от едно-две виждания на снимка, без да сте й говорили, едва ли ще тръгне да си въобразява такива неща. Освен това тя е попитала "защо не идва вече". Ако си го беше само измислила и просто в един момент е спряла да си въобразява, нямаше да те пита дядо й защо не идва. Така си мисля де...
Щях да напиша, че не вярвам децата да "виждат" духове, ама след поста на Фантичка... не знам.
Само от едно-две виждания на снимка, без да сте й говорили, едва ли ще тръгне да си въобразява такива неща. Освен това тя е попитала "защо не идва вече". Ако си го беше само измислила и просто в един момент е спряла да си въобразява, нямаше да те пита дядо й защо не идва. Така си мисля де...Щях да напиша, че не вярвам децата да "виждат" духове, ама след поста на Фантичка... не знам.
С моята дъщеря се е случвало подобно нещо, на около 2 - годишна възраст беше, често говореше на някого, когото ние не виждахме, и казваше-бабата-сочейки някъде там, или дядото, или чичото. Веднъж говори за някакъв чичо дълго време, уплашена, възбудена. Правеше го и по време на сън-както си спи, се събужда, все едно че някой я е извикал по име-и започва да отговаря на някакви въпроси. Първо се вслушва-после отговаря. На въпроса ми на кого говори казва-на чичото-и сочи тавана.Същата вечер разбрахме, че наш близък, братовчед на майка ми, с когото бяха като брат и сестра е починал. Много ме беше страх, водих я в църква, поръсвах със светена вода-и вече такива случаи не е имало.
Племенникът на мъжа ми твърдял, че вижда своята пра-баба (починала, когато майка му била бременна), когато бил на около 2-3 г. Разказвал точно как се казва, как изглежда, къде седи, какво си говорят. Всички, които са присъствали на описанието му твърдят, че тръпки са ги полазили, защото те почти не са говорили за нея пред него, а тя много е искала да го види преди да си отиде. Моят син преди около половин година - т.е. пак на две години и половина горе-долу, ми разказа че тази му баба (цитира по име) е ето там - сочеше някъде и му се усмихвала. Това е бабата на мъжа ми. Никога не съм я виждала. Разказват, че била много добра жена и много обичала децата.
Оставам без коментар.
Оставам без коментар.
Ами ето на - виждат значи. Като си помисля, че и големият ми син е на близо 2 и половина... Снимките на починалите ми родители са върху скрина, близо до леглото му. Само веднъж ме попита на бебешки кои са тези, казах му "баба и дядо", но той си знае, че други са баба и дядо и не исках да го обърквам. Сега ако вземат да му се явят...
Като си помисля, че и големият ми син е на близо 2 и половина... Снимките на починалите ми родители са върху скрина, близо до леглото му. Само веднъж ме попита на бебешки кои са тези, казах му "баба и дядо", но той си знае, че други са баба и дядо и не исках да го обърквам. Сега ако вземат да му се явят... Невидимите приятелчета са нещо напълно нормално, много деца си ги фантазират и обекновено е едно единствено, което не се променя, често детето знае, че си го фантазира, но му е приятно да си "общува" с това приятелче, но да вижда духове - в смисъл на различни хора или неща, които не съществуват - това не е възможно. Особено ако намекваш за някакви "езотерични" или свърхсетивни способности на децата, които възрастните не притежават. Има такива окултни изказвания в някои постмодерни окултни учения, но това са чисти глупости!
Това е и моето мнение
Фантичка и О, Ежко!, просто настръхнах, докато четях изказванията ви
Дано повече не им се случват такива неща на дечицата...