Това за децата ще взема да го изнамеря...как беше формулирано...Имам много близка приятелка тук, която никога не е говорила на децата си български, а само холандски /с акцент!/. Ако ги чуеш да говорят езика- са живи холандчета.
Да кажат другите мами, които говорят чуждият език на децата си- дали те има акцент.
Моето дете има акцент, но не бих казала, че е повлиян от мен. Аз и говоря на английски (с акцент), но същото прави и баща и, баба и, леля и и т.н. В крайна сметка тя НЕ говори с канадски акцент все-още, но започнах да забелязвам първи прояви на "канадизиране", например тя казва "прии" (приТи) или "туени" (туенТи) - това за ужас на свекърва ми, която непрекъснато я поправя "кажи "Т" и подчертава Т-то Да поясня, че тук често произнасят "т" много леко, едва загатнато; (Торонто, Мартин).
Изабела освен това използва и двата варианта английски (американски и британски) или произнася някои думи в британския им вариант ("гяридж" вместо "гараж"). Честно казано, аз не бях обърнала специално внимание, защото съм свикнала с употребата на тези думи и в двете им форми, но майките на децата в градината се впечатляват, защото тя ходела да ги поправя - не е "кардиган", а "джампър"; не е "пантс" а "траузърс"; обратно със свекърва ми "не е торч а флашлайт".
По въпроса за това дали се чувствам чужденка - ами да, аз съм чужденка, но това не ме притеснява или комплексира, защото аз съм си аз и не мога, а и не искам да бъда някой друг. Нося си различията с достойснство.
Имам акцент, но говоря отлично английски и акцента ми не ми създава комплекси. Нали ме разбират какво казвам, а пък ако някой не ме разбере спелувам и така.