dani777 посещението при неролог и психолог-ще ви даде необходимата яснота.
- Публикувана: 5 юни 2008, 13:51 ч.
- Последно мнение: 2 май 2010, 09:39 ч.
Консултация с психолог - тема 2
Здравейте имам нужда от малко помощ и насоки, надявам се да отговорите и на моя пост. Детето ми е на 3г и 10м от месец на сам започна да се нааква в детската при следобедният сън, последната седмица три поредни дни. Твърдят от там,че не е спиран да отиде до тоалетна даже един път са го пратили върнал се е легнал и свършил работата. Не знам дали е от значение, но преди 4месеца се преместихме в нов дом далеч от предишният. Когато го питам защо го прави не може да ми даде отговор - казва,че не може да ми отговори защо, обяснява ми че не искал да прави така обещава и на др. де пак така. У дома се е случило само веднъж за този период. Мн се притеснявам от какво може да е подтикнато това нещо? Как да действам за да прекрати? Дали да направя консултация със специалист? Предварително благодаря!
Еvка -здравейте,необходима е консултация с психотерапевт.Само в личне разговор и обсъждане на случая могата да се кажат повече подробонсти и да се набележат действия.По въпроса как да действате-не му се карайте за това,детето дава сигнал за нещо,възможно е да проявава желанието си да е отново малък и зависим от мама-това ще се види при лича среща със специалист.
Здравейте.
И аз имам нужда от помощ.Ще се помъча накратко да разкажа за какво става въпрос.
Синът ми е на 4 г и 2 месеца.От както се е родил единствено и само аз се грижа за него.Детето е било и все още е по 24 часа с мен.
Миналата година го записах на детска градина по негово желание,като преди това отидохме да видим градината,децата и учителките.
В крайна сметка ходи ден и половина,като вторият ден го взех на обяд.Изглеждаше много зле,със сини кръгове около очите.Взех го и повече не го пуснах.
В последствие говорих с директорката,в резултат на което,от 3 дни ходим заедно за по три часа на градина.Двата дена беше добре,но днес-не,за което,си мисля,и учителката имаше принос.
Учителките искат от мен следващата седмица да бъде оставен до обяд без мен,но аз си мисля,че за това синът ми още не е готов.От близо два месеца не иска даже и с баща си да излиза,ако аз не съм с него.Диресторката ми каза,че в практиката си за първи път попада на такова дете.
Та,въпросът ми е,как да постъпя?Много се страхувам да не се получи като миналата година,тогава той няма да иска да види ДГ,даже и на картинка.Отделно имаше два периода,през които преживяваше стрес,който се изразяваше в постоянно пишкане,буквално през минута.Скоро беше вторият,сега е добре.Знам,че е много чувствителен,искам да бъда много внимателна и да не допусна сериозна грешка.
Та това е нашата история накратко.Ще ви бъда много благодарна за мнението,относно проблема ни.
Забравих да напиша,че почти не излиза навън,защото не желае.Ако излезем,то е за малко.През зимата не е имал контакти с деца,виждам го,че не знае как да се държи с тях в градината.Иска да си играе,но по скоро им пречи.
Иначе е много приказлив и завързва контакт по скоро с възрастен,от колкото с дете.
И аз имам нужда от помощ.Ще се помъча накратко да разкажа за какво става въпрос.
Синът ми е на 4 г и 2 месеца.От както се е родил единствено и само аз се грижа за него.Детето е било и все още е по 24 часа с мен.
Миналата година го записах на детска градина по негово желание,като преди това отидохме да видим градината,децата и учителките.
В крайна сметка ходи ден и половина,като вторият ден го взех на обяд.Изглеждаше много зле,със сини кръгове около очите.Взех го и повече не го пуснах.
В последствие говорих с директорката,в резултат на което,от 3 дни ходим заедно за по три часа на градина.Двата дена беше добре,но днес-не,за което,си мисля,и учителката имаше принос.
Учителките искат от мен следващата седмица да бъде оставен до обяд без мен,но аз си мисля,че за това синът ми още не е готов.От близо два месеца не иска даже и с баща си да излиза,ако аз не съм с него.Диресторката ми каза,че в практиката си за първи път попада на такова дете.
Та,въпросът ми е,как да постъпя?Много се страхувам да не се получи като миналата година,тогава той няма да иска да види ДГ,даже и на картинка.Отделно имаше два периода,през които преживяваше стрес,който се изразяваше в постоянно пишкане,буквално през минута.Скоро беше вторият,сега е добре.Знам,че е много чувствителен,искам да бъда много внимателна и да не допусна сериозна грешка.
Та това е нашата история накратко.Ще ви бъда много благодарна за мнението,относно проблема ни.
Забравих да напиша,че почти не излиза навън,защото не желае.Ако излезем,то е за малко.През зимата не е имал контакти с деца,виждам го,че не знае как да се държи с тях в градината.Иска да си играе,но по скоро им пречи.
Иначе е много приказлив и завързва контакт по скоро с възрастен,от колкото с дете.
max-mama здравейте-дете на тази възраст има необходимост да трупа социален опитв група от деца,да се конкурира и да прекарва повече време с близък на семейството мъж-дядо,чичо,да правят мъжки неща заедно.Болезнената привързаност към майката ще пречи и в бъдеще и на вас и на него.Детето има нужда от това да се сблъска с конкуренцията в групата,да изгради устойчивост и да развива социални умения.Това не може да се случи у дома.За да е по-лесна раздялата трябва да помислите и за това как на вас се отразява това,прави ли ви тревожна и да намалите своята тревожност по отношение на него,защото така се затваря кръга и се прелива тревожността като в скачени съдове.Ако решите може да направите консултация с детски психолог.
Много ви благодаря за отговора. 
За съжаление,в близост нямаме близки от мъжки пол,само баща му,но той липсва през целия ден,та понякога и вечер(има случаи,в които той се връща,а синът ни вече е заспал).Иначе,много си играят и правят разни ремонти,но явно това не е достатъчно.
Аз много искам той да се развива в детска среда,знам,че това е много полезно за всяко дете.
Днес разговарях отново с директорката,като й казах,че има нужда от малко повече внимание от учителките си,за да се опознаят и станат близки,за да може той да потърси опора в тях,когато има проблем.Едната учителка е готова да съдейства за това,но другата не е никак ентусиазирана.Знам,че искам малко повече внимание от тях за моето дете,но това само в началото,докато се сближат,защото другите деца са вече оформени в група,познават се,играят си.Незнам,дали не искам много.
Отново Ви благодаря.
За съжаление,в близост нямаме близки от мъжки пол,само баща му,но той липсва през целия ден,та понякога и вечер(има случаи,в които той се връща,а синът ни вече е заспал).Иначе,много си играят и правят разни ремонти,но явно това не е достатъчно.
Аз много искам той да се развива в детска среда,знам,че това е много полезно за всяко дете.
Днес разговарях отново с директорката,като й казах,че има нужда от малко повече внимание от учителките си,за да се опознаят и станат близки,за да може той да потърси опора в тях,когато има проблем.Едната учителка е готова да съдейства за това,но другата не е никак ентусиазирана.Знам,че искам малко повече внимание от тях за моето дете,но това само в началото,докато се сближат,защото другите деца са вече оформени в група,познават се,играят си.Незнам,дали не искам много.
Отново Ви благодаря.
Еvка -здравейте,необходима е консултация с психотерапевт.Само в личне разговор и обсъждане на случая могата да се кажат повече подробонсти и да се набележат действия.По въпроса как да действате-не му се карайте за това,детето дава сигнал за нещо,възможно е да проявава желанието си да е отново малък и зависим от мама-това ще се види при лича среща със специалист.
Много благодаря за бързият отговор! Дали бихте могла да ме насочите към изпитан специалист. Аз не познавам детски такива ще съм мн. благодарна
И аз искам да попитам нещо! Синът на моя колежка е на 4г 8м.И още от малък не обръщал внимание на колички пистолети въобще на играчките за момченца. Искал постоянно кукли гримове обичал да и обува обувките с по високи токчета. Постоянно си слагал по главата кърпи за да си прави дълга коса... . Скоро даже мрънкал много време за една русалка.Оня ден и е казал че иска братче за да му даде колите и пистолетите защото на него не му трябвали.
Момчето живее и с майка си и баща си и има и дядо който често посищават не мисля че копира. Тя споделя че кото е била бременна е искала да има момиченце и много се е разочоровала като е разбрала че ще е момче.
Трябва ли да се претиснява или това са просто децки приумици ?
Момчето живее и с майка си и баща си и има и дядо който често посищават не мисля че копира. Тя споделя че кото е била бременна е искала да има момиченце и много се е разочоровала като е разбрала че ще е момче.
Трябва ли да се претиснява или това са просто децки приумици ?
teche76 не виждам причина да се притеснява-всяко дете преминава през различни периоди на идентификация с едния и другия родител.Сексуалността при децата няма нищо общо с онова,което възрастните влагат в понятието.В случая майката е тази,която трябва да се учи да приема детето безрезервно и такова,какво е -а не такова,каквото тя иска да бъде.
Здравейте,
имам проблем, който искам да обсъдя със специалист, но не знам на къде да се насоча. Значи на 25г. М и смятам, че страдам от социална фобия.
Проблема се изразява в това, че отида ли на място с много хора (да речем на купон, дискотека ...) и винаги се вцепенявам и не обелвам нито дума.
Всякаш влизам в някаква роля, от която не мога да излезна. Значи до 20тата годишнина проблема се изразяваше единствено ако има непознати сред
компанията. След това нещата започнаха да се задълбочават и вече няма значение дали хората са ми познати или не. Започнах да отбягвам
приятелите си, когато ми се обаждаха да излезем навън аз просто си намирах причини да не излизам и им отказвах. Случвало ми се е ,когато трябва
да отида на рожден ден да кажем, и непосредствено няколко часа преди да тръгна за определеното събитие ме обзема силна тревожност, усещам
как крайниците ми изстиват и гласа ми се променя, става някак си по тих. Започвам да си мисля за това, че ще бъде поредната вечер в която просто
ще присъствам някъде, няма да мога да се забавлявам и просто ще слушам историите на хората без да взимам почти никакво участие. Започнах да
изпадам в депресии, като последния път се затворих страшно много в себе си. Самоизолирах се, не ми се общуваше с абсолютно никой, апатия към
всичко което превех, чувствах постоянна изтощеност и сънливост, сутрин когато се будех ушите винаги ми пищяха, дори понякога когато говорех
започнах да не се изразявам правилно. Явно съм я преодолял, откакто пекна слънце съм ОК вече
. Но проблема с общуването си остава. Та какво
бихте ме посъветвали, към кого да се обърна ? Някой от центровете, определен психолог, или да търся някъде където се предлага Когнитивно-
поведенческа терапия ?
Благодаря Ви.
имам проблем, който искам да обсъдя със специалист, но не знам на къде да се насоча. Значи на 25г. М и смятам, че страдам от социална фобия.
Проблема се изразява в това, че отида ли на място с много хора (да речем на купон, дискотека ...) и винаги се вцепенявам и не обелвам нито дума.
Всякаш влизам в някаква роля, от която не мога да излезна. Значи до 20тата годишнина проблема се изразяваше единствено ако има непознати сред
компанията. След това нещата започнаха да се задълбочават и вече няма значение дали хората са ми познати или не. Започнах да отбягвам
приятелите си, когато ми се обаждаха да излезем навън аз просто си намирах причини да не излизам и им отказвах. Случвало ми се е ,когато трябва
да отида на рожден ден да кажем, и непосредствено няколко часа преди да тръгна за определеното събитие ме обзема силна тревожност, усещам
как крайниците ми изстиват и гласа ми се променя, става някак си по тих. Започвам да си мисля за това, че ще бъде поредната вечер в която просто
ще присъствам някъде, няма да мога да се забавлявам и просто ще слушам историите на хората без да взимам почти никакво участие. Започнах да
изпадам в депресии, като последния път се затворих страшно много в себе си. Самоизолирах се, не ми се общуваше с абсолютно никой, апатия към
всичко което превех, чувствах постоянна изтощеност и сънливост, сутрин когато се будех ушите винаги ми пищяха, дори понякога когато говорех
започнах да не се изразявам правилно. Явно съм я преодолял, откакто пекна слънце съм ОК вече
. Но проблема с общуването си остава. Та какво бихте ме посъветвали, към кого да се обърна ? Някой от центровете, определен психолог, или да търся някъде където се предлага Когнитивно-
поведенческа терапия ?
Благодаря Ви.
Здравейте!
Имам син на 3г и 4месеца. До първата му годинка си го гледах сама - растеше спокойно дете с което не съм имала никакъв проблем. Не съм го насилвала с нищо, нито с храна, нито да пълзи или ходи - оставяла съм го винаги да ме води в това за кое е готов, като само го подкрепям и помагам, когато покаже интерес. През този първи период имаше силно изразена АБКМ, която преборихме с кърмене до 2г. и изключително внимателно захранване. На 1г и 3месеца се върнах на работа и оставих детето си на баба му. Още на 2-рия ден беше с висока Т, което отдавам на раздялата с мен, защото така и не се видя друга причина, а и това се повтори още 2пъти, докато свикне.
Като цяло синът ми винаги е бил спокойно и уравновесено дете, но напоследък има неща които ме притесняват:
1 - от известно време е твърде плашлив - дори от лая на кучетата се плаши. До преди месец единствено гърмежите го притесняваха, а сега и собствената му сянка предизвиква страх.
2 - за възрастта си има много малък речник, думите които казва се състоят от 3 до 5 звука, а изреченията от 2 до 3 думи. Пропуска или заменя букви, въпреки че всички звуци с изключение на "щ" и "р" самостоятелно може да ги произнася правилно.
3 - С познаването на цветове, нещата стоят така - все още не ги разпознава самостоятелно /червен, син, жълт и зелен - останалите само му ги споменавам/, макар че ако му подам асоциативен въпрос, например "синьо, като небето" или "жълто, като слънцето" някак се ориентира.
4 - при игра с деца е твърде плах. По вероятно е да се откаже от някаква игра и да преотстъпи играчката си, вместо да настоява за това, което иска. Единственото нещо, което отстоява е автомобила, който кара.
5 - напоследък ми прави впечатление, че изключително често се хваща и проверява дали всичко с мъжкото му достойнство е наред и си е на мястото. Обикновено е без причина, но е практика и когато е притеснен.
От няколко месеца посещава /макар и рядко/ ясла, където учителките казват, че е страшно добро дете - където го оставиш, там го намираш ... но се питам, дали това е добре за детето. Не е конфликтен.
Ще съм ви благодарна, ако ме ориентирате дали след горе описаното имам причина за притеснения?!
Предварително благодаря!
Имам син на 3г и 4месеца. До първата му годинка си го гледах сама - растеше спокойно дете с което не съм имала никакъв проблем. Не съм го насилвала с нищо, нито с храна, нито да пълзи или ходи - оставяла съм го винаги да ме води в това за кое е готов, като само го подкрепям и помагам, когато покаже интерес. През този първи период имаше силно изразена АБКМ, която преборихме с кърмене до 2г. и изключително внимателно захранване. На 1г и 3месеца се върнах на работа и оставих детето си на баба му. Още на 2-рия ден беше с висока Т, което отдавам на раздялата с мен, защото така и не се видя друга причина, а и това се повтори още 2пъти, докато свикне.
Като цяло синът ми винаги е бил спокойно и уравновесено дете, но напоследък има неща които ме притесняват:
1 - от известно време е твърде плашлив - дори от лая на кучетата се плаши. До преди месец единствено гърмежите го притесняваха, а сега и собствената му сянка предизвиква страх.
2 - за възрастта си има много малък речник, думите които казва се състоят от 3 до 5 звука, а изреченията от 2 до 3 думи. Пропуска или заменя букви, въпреки че всички звуци с изключение на "щ" и "р" самостоятелно може да ги произнася правилно.
3 - С познаването на цветове, нещата стоят така - все още не ги разпознава самостоятелно /червен, син, жълт и зелен - останалите само му ги споменавам/, макар че ако му подам асоциативен въпрос, например "синьо, като небето" или "жълто, като слънцето" някак се ориентира.
4 - при игра с деца е твърде плах. По вероятно е да се откаже от някаква игра и да преотстъпи играчката си, вместо да настоява за това, което иска. Единственото нещо, което отстоява е автомобила, който кара.
5 - напоследък ми прави впечатление, че изключително често се хваща и проверява дали всичко с мъжкото му достойнство е наред и си е на мястото. Обикновено е без причина, но е практика и когато е притеснен.
От няколко месеца посещава /макар и рядко/ ясла, където учителките казват, че е страшно добро дете - където го оставиш, там го намираш ... но се питам, дали това е добре за детето. Не е конфликтен.
Ще съм ви благодарна, ако ме ориентирате дали след горе описаното имам причина за притеснения?!
Предварително благодаря!
spacer при центровете имате по-голям шанс да попаднете на професионалист-говоря за Динамика,Адаптация.При конкретен психотерапевт-ако не ви е препоръчан рискувате да попаднете на "менте",така че проучете по-добре преди това.Няма значение каквъ вид терапия ще изберете,стига тя да ви помогне.
mama dai
за голяма част от нещата ще ви помогне едно психологично изследване на развитието на детето.Използват се и проективни методики,при които ще се видят и нещата в дълбочина.Проверяването на мъжкото достойнство е нормално и не бива да ви притеснява.Не разбрах-как ясла след 3 годишна възраст?
mama dai
за голяма част от нещата ще ви помогне едно психологично изследване на развитието на детето.Използват се и проективни методики,при които ще се видят и нещата в дълбочина.Проверяването на мъжкото достойнство е нормално и не бива да ви притеснява.Не разбрах-как ясла след 3 годишна възраст?
Вероника- много благодаря за отговора! Ще се радвам, ако ни дадеш и насока, към кого да се обърнем?! Все пак си човек професионалист! От София сме. /надявам се да не обиждам с директното преминаване на "ти"/
За яслата - извинявам се ... миналата година започна в ясленска група смесена с 1ва и от тогава все ми е в главата ясла, но всъщност вече си е 1ва група. Посещенията му там не са редовни, поради чести боледувания и реално за последните 2 месеца е посещавал градината сумарно едва 7дни. През останалото време е с баба си.
За яслата - извинявам се ... миналата година започна в ясленска група смесена с 1ва и от тогава все ми е в главата ясла, но всъщност вече си е 1ва група. Посещенията му там не са редовни, поради чести боледувания и реално за последните 2 месеца е посещавал градината сумарно едва 7дни. През останалото време е с баба си.