nesiivanova въпреки че не съм специалист само искам да те успокоя - мисля че не трябва да се притесняваш, много дечица са чувствителни, дори към неща които ние не можем да проумееем - големия ми син беше на долу горе същата възраст когато на село едно"парцалче" с което запушвахме бетоново корито на двора падна в канализацията , и тогава той плака много дълго време, закщото му било жал зачервеното парцалче, въпреки че обяснявах, че видаш ли то сега ще иде в реката, а после в морето и няма да му е самотно на въпросното парченце плат. Не, той плака и така и следващите дни като се сетеше за случката пак почваше, въпреки че е момче и би следвало да реагирапо-смело.....Малкия ми е хиперактивен и знам какво е като му се развали за нещо кефа - следва същото което описваш. По съм склонна да го отдам на хиперактивността, доколкото на болезнена чувствителност. Извинявам се че се намесвам в професионална тема, но споделям опита си.
- Публикувана: 5 юни 2008, 13:51 ч.
- Последно мнение: 2 май 2010, 09:39 ч.
Консултация с психолог - тема 2
тя е хиперактивна и с ГРР пием Ноотропил и ББ намалих дозата на Ноотропила обаче тя става по зле вече не знам как да я успокоявам
Здравейте, темата е много хубава, не знам дали въпросът ми е за тук, но напоследък има нещо, което много ме притеснява и усещам, че не знам как да постъпя и да овладея ситуацията.
Синът ми е на 2г.5м. Има едно момиченце на нвговата възраст, с което през последните няколко месеца бяха всеки ден заедно, много я харесва, сам я търси, когато я няма пита къде е, целува я като я види, нооо в един момент започна да се държи като нея - говори с нейната интонация, изтънява си гласа /той говори много и правилно, прави цели сложни изречения с предлози /, но тази интонация ме побърква. Опитах се тактично да му обясня, няколко пъти обаче си изпуснах нервите и му показах, че много се дразня. Като му направя забележка се поправя, после пак така започва. Притеснявам се да не му стане навик или пък да му набия някакви комплекси. Изобщо цялостното му поведение се промени. Знам, че е период, бебешки пуертет и т.н., но всичките му реакции на тръшкане, мрънкане и глезене са точно като нейните, понякога направо не мога да го позная. Не знам какво да направя. Какво да обясня, да спрем ли контактите с тях при положение, че той толкова много ги търси и въобще нормално ли е такова поведение, много съм объркана...
Синът ми е на 2г.5м. Има едно момиченце на нвговата възраст, с което през последните няколко месеца бяха всеки ден заедно, много я харесва, сам я търси, когато я няма пита къде е, целува я като я види, нооо в един момент започна да се държи като нея - говори с нейната интонация, изтънява си гласа /той говори много и правилно, прави цели сложни изречения с предлози /, но тази интонация ме побърква. Опитах се тактично да му обясня, няколко пъти обаче си изпуснах нервите и му показах, че много се дразня. Като му направя забележка се поправя, после пак така започва. Притеснявам се да не му стане навик или пък да му набия някакви комплекси. Изобщо цялостното му поведение се промени. Знам, че е период, бебешки пуертет и т.н., но всичките му реакции на тръшкане, мрънкане и глезене са точно като нейните, понякога направо не мога да го позная. Не знам какво да направя. Какво да обясня, да спрем ли контактите с тях при положение, че той толкова много ги търси и въобще нормално ли е такова поведение, много съм объркана...
krissi -здравейте,доколкото разбирам ви притеснява поведението на сина ви,това,че имитира момиче.В случая самото дете не разбира защо не одобрявате и се дразните.
Всеки човек носи в себе си и мъжко и женско начало-като това няма нищо общо със сексуалния смисъл,който влагат възрастните.Основното,което прави впечатление е голямата разлика между детския свят и този на възрастните-нещата придобиват различен смисъл,когато си на две и често е предизвикателство да се докоснеш до истинския смисъл на преживяването на детето.Опитайте да изясните кое точно ви плаши в ситуацията и поведението на детето,кое е притеснителното за Вас.При необходимост можете да се конултирате с колега,който да съдейства за облкечване на ситуацията.Пожелавам всичко добро!
Всеки човек носи в себе си и мъжко и женско начало-като това няма нищо общо със сексуалния смисъл,който влагат възрастните.Основното,което прави впечатление е голямата разлика между детския свят и този на възрастните-нещата придобиват различен смисъл,когато си на две и често е предизвикателство да се докоснеш до истинския смисъл на преживяването на детето.Опитайте да изясните кое точно ви плаши в ситуацията и поведението на детето,кое е притеснителното за Вас.При необходимост можете да се конултирате с колега,който да съдейства за облкечване на ситуацията.Пожелавам всичко добро!
Благодаря ви за отговора.
Не ме притеснява това, че имитира поведението на момиче, а поведението на другото дете като в случая е без значение дали детето е момиче или момче, просто поведението е дразнещо и въпросът ми беше дали е удачно въобще да говоря със сина си за това или не и дали тази имитация е нормална и ще отмине или трябва да се опитам да намеря някакво разрешение?
Не ме притеснява това, че имитира поведението на момиче, а поведението на другото дете като в случая е без значение дали детето е момиче или момче, просто поведението е дразнещо и въпросът ми беше дали е удачно въобще да говоря със сина си за това или не и дали тази имитация е нормална и ще отмине или трябва да се опитам да намеря някакво разрешение?
Благодаря ви за отговора.
Не ме притеснява това, че имитира поведението на момиче, а поведението на другото дете като в случая е без значение дали детето е момиче или момче, просто поведението е дразнещо и въпросът ми беше дали е удачно въобще да говоря със сина си за това или не и дали тази имитация е нормална и ще отмине или трябва да се опитам да намеря някакво разрешение?
Не ме притеснява това, че имитира поведението на момиче, а поведението на другото дете като в случая е без значение дали детето е момиче или момче, просто поведението е дразнещо и въпросът ми беше дали е удачно въобще да говоря със сина си за това или не и дали тази имитация е нормална и ще отмине или трябва да се опитам да намеря някакво разрешение?
Здравейте, Вероника и Шехина 
по-долу давам се самоцитирам от друга тема, за да дам по-пълна картина на случая.
Сега, една година по-късно, забавянето в речта е наваксано, емоционално синът ми е много по-уравновесен, макар че още е доста инатлив и своенравен, но все пак в определени ситуации се повлиява от думи, мога да кажа, че вече е просто едно по-енергично и палаво дете.
Игаре и в колектив, пее, заучава наизуст, прави логически и причинно-следствени връзки.
Това, което все още ме притеснява, е упоритият отказ да сяда на гърне или да ползва тоалетна.
Има пълното съзнание за естествените нужди. Казва, че сега ще пишка или ще ака. Но на поканите да седне на гърне отказва твърдо.
Не се изпуска в гащичките, когато е без памперс, стиска. Правила съм опити и съм го оставяла цяла нощ без памперс. Нито веднъж не се е изпуснал в леглото. Дори от сън се буди, когато и ма нужда, и ме моли да му сложа "папи".
Тоест, детето е съвсем наясно какво се случва, но все още памперсът замества гърнето.
Опитвала съм различни начини да го стимулирам. Гърнето е винаги пред очите му, често баща му и батко му пишкат в тоалетната пред него ,/а дори и аз
/, наблюдавал е как други деца пишкат навън, говорим му.
Никога не сме му оказвали твърд натиск да ползва гърнето, но знае, че ако се научи да ходи в него, ще получи голяма награда.
Дори сам си повтаря, че ако се научи да ходи на гърне, мама и тати ще му купят влак.
Консултирах се с педиатъра му. Тя ни успокои, че това е т.нар. "синдром на памперса" и че когато детето само узрее за този акт, ще се откаже. Но засега, колкото и да има нужда, не се изхожда никъде другаде, а само в папито.
Ох, извинете ме, много дълъг ми стана поста, но исках да представя по-пълна картина на нещата.
Как да го стимулирам да ползва гърне или тоалетна?
Още повече, че след няколко дни тръгва на детска градина.
Мога ли да се надявам, че там, покрай другите деца, ще започне и той?
по-долу давам се самоцитирам от друга тема, за да дам по-пълна картина на случая.
Цитат
Искам да споделя с вас притесненията си и да ви помоля за подкрепа.
Синът ми е на 2 години и 5 месеца. Ето какво ни написа неврологът:
Основна диагноза: Разстройство на експресивната реч
Придружаващи заболявания и усложнения: Други емоционални разстройства
Анамнеза: Консултация по повод изоставане в говорното развитие - към момента казва около 15 думи, без изречения. Изпълнява команди. Сричкува от около 9-10 месечна възраст. Поведенчески отклонения, предимно при фрустрация. Дете от втора нормална бременност и раждане, тегло при раждане 3350 гр, необременен фамилно с изоставане в развитието.
Обективн осъстояние: Силен негативизъм с пристъпи на ярост по време на прегледа и при забрана. Без груби отклонения в неврологичния статус. ОГ -50.5 см, НПР ~86%, Г - 15 м/54%/, М - 36 м, ЕС - 21 м, ИД 24 М, Н - 24 м.
Изследвания: Обсъждане: Данни за изоставане, предимно в експресивната реч при добро разбиране и останало НПР и поведенчески отклонения.
Терапия: Поведенческа терапия, Тиоридазин 5 мг 3х1/2 таблетка, Ноотропил 400 мг 2х1 таблетка.
Още малко за детето: храни се редовно, спи по режим, сънят му е спокоен, качва се и слиза по стълби без чужда помощ, общителен е, играе с няколко приятелчета, но не колективни игри, а просто в тяхно присъствие, гледа в очите, не се притеснява от непознати, умее да се храни сам с лъжица и с вилица /нищо че лъжицата в един момент му доскучава и започва с ръце, вилицата е винаги под мой конкрол/, приема разнообразна храна, заглежда се във филмчета - около 3-4 са му любими, тях си ги предпочита, обожава рекламите.
Когато е недоволен или иска нещо, по никакъв начин не мога да отклоня вниманието му. Способен е да се тръшка за нещо, а когато го получи, след две минути му става безинтересно. В повечето случаи не зачита забраните.
Днес педиатъра му ни даде направление за детски психиатър. От Пловдив съм. Моля, препоръчайте специалист.
Четох и за лекарствата. Засега ще задържа и няма да му ги давам, докато не минем през психиатъра, защото той може да каже други.
*************
Малко продължение да дам.
Не е хиперактивност
Бях много скептична към лекарствата и не ги дадох веднага.
Водих два пъти детето на логопед и детски психиатър, въпреки че възрастта му е още много малка за някакви генерални заключения. И двамата лекари казаха, че тиоридазин и ноотропил са две взаимно обезсилващи се лекарства - едното активизира мозъчната дейност, в следствие на което настъпва възбуда, а другото неутрализира тази възбуда - тоест действа успокоително.
Но по-важното е, че и психиатърът, и логопедът ме посъветваха да задържа засега даването на каквито и да е лекарства.
Тръгнах по друга линия. Записах го на детска ясла, успях с триста зора да го вредя. Помогнаха ми медицинските становища на лекарите, които бяхме посетили, и го приеха в т.нар. санаториална група.
Сега синът ми е много по-спокоен и уравновесен, речникът му значително набъбна, прави и първите изречения.
Бебешки са, но и това е нещо.
Синът ми е на 2 години и 5 месеца. Ето какво ни написа неврологът:
Основна диагноза: Разстройство на експресивната реч
Придружаващи заболявания и усложнения: Други емоционални разстройства
Анамнеза: Консултация по повод изоставане в говорното развитие - към момента казва около 15 думи, без изречения. Изпълнява команди. Сричкува от около 9-10 месечна възраст. Поведенчески отклонения, предимно при фрустрация. Дете от втора нормална бременност и раждане, тегло при раждане 3350 гр, необременен фамилно с изоставане в развитието.
Обективн осъстояние: Силен негативизъм с пристъпи на ярост по време на прегледа и при забрана. Без груби отклонения в неврологичния статус. ОГ -50.5 см, НПР ~86%, Г - 15 м/54%/, М - 36 м, ЕС - 21 м, ИД 24 М, Н - 24 м.
Изследвания: Обсъждане: Данни за изоставане, предимно в експресивната реч при добро разбиране и останало НПР и поведенчески отклонения.
Терапия: Поведенческа терапия, Тиоридазин 5 мг 3х1/2 таблетка, Ноотропил 400 мг 2х1 таблетка.
Още малко за детето: храни се редовно, спи по режим, сънят му е спокоен, качва се и слиза по стълби без чужда помощ, общителен е, играе с няколко приятелчета, но не колективни игри, а просто в тяхно присъствие, гледа в очите, не се притеснява от непознати, умее да се храни сам с лъжица и с вилица /нищо че лъжицата в един момент му доскучава и започва с ръце, вилицата е винаги под мой конкрол/, приема разнообразна храна, заглежда се във филмчета - около 3-4 са му любими, тях си ги предпочита, обожава рекламите.
Когато е недоволен или иска нещо, по никакъв начин не мога да отклоня вниманието му. Способен е да се тръшка за нещо, а когато го получи, след две минути му става безинтересно. В повечето случаи не зачита забраните.
Днес педиатъра му ни даде направление за детски психиатър. От Пловдив съм. Моля, препоръчайте специалист.
Четох и за лекарствата. Засега ще задържа и няма да му ги давам, докато не минем през психиатъра, защото той може да каже други.
*************
Малко продължение да дам.
Не е хиперактивност
Бях много скептична към лекарствата и не ги дадох веднага.
Водих два пъти детето на логопед и детски психиатър, въпреки че възрастта му е още много малка за някакви генерални заключения. И двамата лекари казаха, че тиоридазин и ноотропил са две взаимно обезсилващи се лекарства - едното активизира мозъчната дейност, в следствие на което настъпва възбуда, а другото неутрализира тази възбуда - тоест действа успокоително.
Но по-важното е, че и психиатърът, и логопедът ме посъветваха да задържа засега даването на каквито и да е лекарства.
Тръгнах по друга линия. Записах го на детска ясла, успях с триста зора да го вредя. Помогнаха ми медицинските становища на лекарите, които бяхме посетили, и го приеха в т.нар. санаториална група.
Сега синът ми е много по-спокоен и уравновесен, речникът му значително набъбна, прави и първите изречения.
Бебешки са, но и това е нещо.
Сега, една година по-късно, забавянето в речта е наваксано, емоционално синът ми е много по-уравновесен, макар че още е доста инатлив и своенравен, но все пак в определени ситуации се повлиява от думи, мога да кажа, че вече е просто едно по-енергично и палаво дете.
Игаре и в колектив, пее, заучава наизуст, прави логически и причинно-следствени връзки.
Това, което все още ме притеснява, е упоритият отказ да сяда на гърне или да ползва тоалетна.
Има пълното съзнание за естествените нужди. Казва, че сега ще пишка или ще ака. Но на поканите да седне на гърне отказва твърдо.
Не се изпуска в гащичките, когато е без памперс, стиска. Правила съм опити и съм го оставяла цяла нощ без памперс. Нито веднъж не се е изпуснал в леглото. Дори от сън се буди, когато и ма нужда, и ме моли да му сложа "папи".
Тоест, детето е съвсем наясно какво се случва, но все още памперсът замества гърнето.
Опитвала съм различни начини да го стимулирам. Гърнето е винаги пред очите му, често баща му и батко му пишкат в тоалетната пред него ,/а дори и аз
/, наблюдавал е как други деца пишкат навън, говорим му.Никога не сме му оказвали твърд натиск да ползва гърнето, но знае, че ако се научи да ходи в него, ще получи голяма награда.
Дори сам си повтаря, че ако се научи да ходи на гърне, мама и тати ще му купят влак.
Консултирах се с педиатъра му. Тя ни успокои, че това е т.нар. "синдром на памперса" и че когато детето само узрее за този акт, ще се откаже. Но засега, колкото и да има нужда, не се изхожда никъде другаде, а само в папито.
Ох, извинете ме, много дълъг ми стана поста, но исках да представя по-пълна картина на нещата.
Как да го стимулирам да ползва гърне или тоалетна?
Още повече, че след няколко дни тръгва на детска градина.
Мога ли да се надявам, че там, покрай другите деца, ще започне и той?
Здравейте,
Имам дъщеря на 10г. - съвсем нормално, готино дете в някакъв вероятно предпуберитетен период, който се изразява в много засилена емоционалност, смяна на настроенията за секунди и по-силна изнервеност. Това ОК, обаче се появи проблем, с който не мога да се справя. Тя ходеше, да пее в детски хор. Там явно нещо се е случило - карали са и се малко повече (не за първи път)... и се случва следното - започва да и се пишка - постоянно. При мисълта за хора или за излизане на сцена изпада в някакъв вид истерия и започва да ходи до тоалетната непрекъснато. Страхува се да отиде отново на репетиция. До сега е имала доста излизания на сцена и това не е било проблем за нея.
Интересното е, че този проблем се появява и в други ситуации, да речем, когато се налага да общува с непознати.
Обещах и че няма да ходи повече на хор, НО се страхувам това да не се прояви и в други моменти, училище например.
Иначе детенцето ми няма никакви проблеми (според мен), в къщи всичко е наред, има малко братче, което обожава, има приятели, в училище се справя без особени усилия доста добре, не е много претоварена - ходеше само на пеене и пиано.
Убедена съм, че проблема е психологически, защото виждам как се появява - в момент на някаква нейна слабост и силно притеснение. Освен това направихме и всички възможни изследвания - здрава е физически.
Страхувам се и от това, че може да реши че всеки проблем пред който се изправи може да се реши със симптомите "пишка ми се" и да не го решава, а просто да го избягва.
Моля ви, ако сте се сблъсквали с подобен случай или имате идея как да се справим с това, пишете ми. Ако е необходимо бихме посещавали и консултации при психолог, но предпочитам да се справим заедно в къщи.
Имам дъщеря на 10г. - съвсем нормално, готино дете в някакъв вероятно предпуберитетен период, който се изразява в много засилена емоционалност, смяна на настроенията за секунди и по-силна изнервеност. Това ОК, обаче се появи проблем, с който не мога да се справя. Тя ходеше, да пее в детски хор. Там явно нещо се е случило - карали са и се малко повече (не за първи път)... и се случва следното - започва да и се пишка - постоянно. При мисълта за хора или за излизане на сцена изпада в някакъв вид истерия и започва да ходи до тоалетната непрекъснато. Страхува се да отиде отново на репетиция. До сега е имала доста излизания на сцена и това не е било проблем за нея.
Интересното е, че този проблем се появява и в други ситуации, да речем, когато се налага да общува с непознати.
Обещах и че няма да ходи повече на хор, НО се страхувам това да не се прояви и в други моменти, училище например.
Иначе детенцето ми няма никакви проблеми (според мен), в къщи всичко е наред, има малко братче, което обожава, има приятели, в училище се справя без особени усилия доста добре, не е много претоварена - ходеше само на пеене и пиано.
Убедена съм, че проблема е психологически, защото виждам как се появява - в момент на някаква нейна слабост и силно притеснение. Освен това направихме и всички възможни изследвания - здрава е физически.
Страхувам се и от това, че може да реши че всеки проблем пред който се изправи може да се реши със симптомите "пишка ми се" и да не го решава, а просто да го избягва.
Моля ви, ако сте се сблъсквали с подобен случай или имате идея как да се справим с това, пишете ми. Ако е необходимо бихме посещавали и консултации при психолог, но предпочитам да се справим заедно в къщи.
Моли Уизли -здравейте,има един такъв принцип,че не толкова важна възрастта за приучаване към гърне-по-важно е това да не се превръща в проблем.Явно при вас вече е проблем и цялото семейство е ангажирано с него.Лошото е ,че колкото повече се фиксирате върху това-толкова по-силен ще е отказът на детето.
Jennyto -здравейте,със или без психолог-семейството взима активно участие при справянето.Вероятно тялото на дъщеря ви реагира на тревожност,която не може да се прояви по друг начин.Това е нейният начин да изрази тревогата си и да каже,че има някакви притеснения.Консултация с колега ще ви бъде от полза.
Jennyto -здравейте,със или без психолог-семейството взима активно участие при справянето.Вероятно тялото на дъщеря ви реагира на тревожност,която не може да се прояви по друг начин.Това е нейният начин да изрази тревогата си и да каже,че има някакви притеснения.Консултация с колега ще ви бъде от полза.
Здравейте, бих искала да помоля за помощ....търся специалист към когото да се обърна за дъщеричката ми. не става въпрос за поведенчески проблем /а може би да?!/...просто подготовка за посещение при стоматолог. много ми се иска да я заведа при психолог, който да я "настрои" положително към посещенията в стомат.кабинет. Рая изпитва ужас от лекари /и най-вече от белите престилки/, а никак не ми се иска да я държат на сила на стола...
препоръчаха ми една доцентка, но съм доста резервирана към докторите с такива титли..
препоръчаха ми една доцентка, но съм доста резервирана към докторите с такива титли..
Моли Уизли -здравейте,има един такъв принцип,че не толкова важна възрастта за приучаване към гърне-по-важно е това да не се превръща в проблем.Явно при вас вече е проблем и цялото семейство е ангажирано с него.Лошото е ,че колкото повече се фиксирате върху това-толкова по-силен ще е отказът на детето.
Благодаря, Вероника. Че е проблем, зная и сама. Търся помощ за разрешаването му.
В никакъв случай не сме се фиксирали върху това, не му оказваме натиск. Просто му говорим.
Засега резултат няма. Затова попитах тук за съвет какво още бих могла да направя.
Здравейте, бих искала да помоля за помощ....търся специалист към когото да се обърна за дъщеричката ми. не става въпрос за поведенчески проблем /а може би да?!/...просто подготовка за посещение при стоматолог. много ми се иска да я заведа при психолог, който да я "настрои" положително към посещенията в стомат.кабинет. Рая изпитва ужас от лекари /и най-вече от белите престилки/, а никак не ми се иска да я държат на сила на стола...
препоръчаха ми една доцентка, но съм доста резервирана към докторите с такива титли..
препоръчаха ми една доцентка, но съм доста резервирана към докторите с такива титли..
Ще си позволя да дам идея, без да съм психолог.
Поиграйте с детето на "Чичо доктор" - има детски играчки-комплект с това или подобно име.
Освен това, не е задължително стоматологът да е с бяла престилка. Този, когото ще избереш, би могла да помолиш да облече цветна.
Води я първите един-два пъти само за запознаване - да речем един профилактичен преглед за теб и още едно кратко посещение, на което да направят профилактичен преглед на нея. Следващите ви посещения също могат да са кратки - в смисъл да се работи по малко, а не наведнъж. О, и всеки път в края на посещението да има поощрителна награда
Успех!
Моли Уизли -здравейте,разбирам,че търсите съвет-всичики родители са с грешната представа за психолога като съветник-това не е така.Психологът може да ви съдейства,да ви подкрепи емоционално и да ви помогне да намерите най-доброто за себе си и детето решение-а това е нещо,което никой психолог не знае.Експертът за това,кое е най-доброто за вашето дете сте Вие.Стискам палци!
Здравейте, Жени К,
Идеята на Моли Уизли е много добра - често и психолозите даваме точно тази препоръка на родителите, да разиграят ситуацията преди тя да се случи реално. Добре е да видите как играе детето, какви са емоциите му. Това може да се случи и в кабинета на психолога, но можете да опитате и вкъщи като начало.
Що се отнася до денталния лекар - било най-подходящо да потърсите дентална помощ от специалист, който работи с деца, има подходящо оборудван за малките пациенти кабинет и най-вече - има подход към децата (за съжаление, не всички детски стоматолози имат такъв).
Желая Ви всичко най-добро
По въпроса, зададен от Моли Уизли - преди 2,5 г се приема за ранна възраст за усвояване на хигиенни навици. Има, разбира се, индивидуални различия и готовност да се приучи детето да ползва гърне/тоалетна по-рано. В никакъв случай обаче детето Ви не е закъсняло, очевидно моментът да захвърли памперса още не е дошъл.
Идеята на Моли Уизли е много добра - често и психолозите даваме точно тази препоръка на родителите, да разиграят ситуацията преди тя да се случи реално. Добре е да видите как играе детето, какви са емоциите му. Това може да се случи и в кабинета на психолога, но можете да опитате и вкъщи като начало.
Що се отнася до денталния лекар - било най-подходящо да потърсите дентална помощ от специалист, който работи с деца, има подходящо оборудван за малките пациенти кабинет и най-вече - има подход към децата (за съжаление, не всички детски стоматолози имат такъв).
Желая Ви всичко най-добро
По въпроса, зададен от Моли Уизли - преди 2,5 г се приема за ранна възраст за усвояване на хигиенни навици. Има, разбира се, индивидуални различия и готовност да се приучи детето да ползва гърне/тоалетна по-рано. В никакъв случай обаче детето Ви не е закъсняло, очевидно моментът да захвърли памперса още не е дошъл.