mnogo e trydno da se prijivee trydno e.az iskarax takava leka bremenost i tolkova barzo rodix kato za parvo dete a v edin moment nqmam bebe doktorite zakasnqxa trqbva6e da me operirat a te 4akaxa i deteto mi se nagalta sas vodite to se e zady6avalo ve4e v men ama nqma koi da me vidi mnogo e trydno dokraq dobre a nakraq zle stana doidox si sama. znam 4e koito go e prijivql toi znae tova kolko mnogoboli tova naistena ako moje 4ovek da go prijivee trqbva da prodalji napred
- Публикувана: 5 юни 2008, 16:32 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2010, 22:25 ч.
Как протича живота ви след загубата?
Танче и аз знам какво е чувството да излезеш с празни ръце от родилното ,преди няколко месеца и на мен ми се случи. Искамисе да ти дам кураж но знам че в този момент нищо не помага плачи ако ти се плаче крещи ако искаш. Връщане назад няма но знай,че рано или късно малкото човече ще дойде при теб 
mnogo e trydno da se prijivee trydno e.az iskarax takava leka bremenost i tolkova barzo rodix kato za parvo dete a v edin moment nqmam bebe doktorite zakasnqxa trqbva6e da me operirat a te 4akaxa i deteto mi se nagalta sas vodite to se e zady6avalo ve4e v men ama nqma koi da me vidi mnogo e trydno dokraq dobre a nakraq zle stana doidox si sama. znam 4e koito go e prijivql toi znae tova kolko mnogoboli tova naistena ako moje 4ovek da go prijivee trqbva da prodalji napred
Мила Таня, и с мен се получи горе долу същото. Моето детенце също се нагълта с всякакви гадости, девет часа след това се наканиха да ме срежат. Дъщеричката ми почина 38 дни по-късно от пневмония. Много боли знам... но никой не може да ни ги върне.
Вярвай! Вярвай, че всичко оттук нататък ще е наред. Прегръщам те и те целувам
Tanq, началото и аз се упреквах, че не съм направила нещо правилно, като например, че не съм родила в правилната болница...извинявах се на всички около мен, че не съм искала, че много съжалявам...Но истината е, че нищо не зависи от нас. Безсилни сме срещу времето и съдбата. Така, че прави всичко друго , но само не се упреквай.
Как протича ли? Пусто, това е. Усещането за празнота, въпреки обичта и подкрепата на най-близките ми хора, въпреки осъзнатото преживяно, ето че вече осми месец от загубата все още имам моменти, в които се чувствам така сякаш беше вчера.
Все още в даден момент, в съзнанието ми изплува някоя част от трагедията, която преживяхме с мъжа ми. Като отрязък от лентата е, който ме завладява за момент и трябва да отклоня мислите си, за да не задълбавам навътре. При нас протича осми месец от загубата на детенцето ни. За този период това нормално ли е, нормално ли е все още да имам такива трудни моменти? Да си спомням прегледа на който ни откриха проблема, или подготовката за раждането или самото раждане. Все спомени, които нахлуват на моменти и с които се боря да не ме завладяват.
Въпреки това, живота си тече. Успявам да се радвам на децата, но въпреки това, наскоро ми стана тежко от вида на парк пълен с детски колички. С една дума, продължавам напред, въпреки че съм силно наранена и има моменти, в които не усещам нараненото място, но има и такива моменти, в които съм засегната точно там.
Все още в даден момент, в съзнанието ми изплува някоя част от трагедията, която преживяхме с мъжа ми. Като отрязък от лентата е, който ме завладява за момент и трябва да отклоня мислите си, за да не задълбавам навътре. При нас протича осми месец от загубата на детенцето ни. За този период това нормално ли е, нормално ли е все още да имам такива трудни моменти? Да си спомням прегледа на който ни откриха проблема, или подготовката за раждането или самото раждане. Все спомени, които нахлуват на моменти и с които се боря да не ме завладяват.
Въпреки това, живота си тече. Успявам да се радвам на децата, но въпреки това, наскоро ми стана тежко от вида на парк пълен с детски колички. С една дума, продължавам напред, въпреки че съм силно наранена и има моменти, в които не усещам нараненото място, но има и такива моменти, в които съм засегната точно там.
Mnogo e trydno.az daje ne izlizam sedq v ka6ti i se straxyvam da izlqza navan.bolkata e golqma i si mislq postoqnno za vsi4ko koeto stana za rajdaneto za dvata dena koito si go vijdax moeto bebe.kak doide edna doktorka i mi kaza 4e e po4inalo.vseki den vseki 4as za tova si mislq i sedq v ka6ti i se straxuvam da izlqza na van da ne mijdat xorata.strax me e da izlqza.
Румцайс, малко време е минало все още. Дай си година-две за острата болка. После ще е по-леко, ще дойдат нови мечти и надежди за щастие. Ще имаш своя количка и сърцето ти ще е пълно.
Таня, от какво точно те е страх? Хората са си все същите, всеки от тях се вълнува най-вече от собствените си проблеми. Може да ти досадят, но може и да те разведрят и отвлекат от постоянното ровене в болката и вината. Опитай да си почиваш по малко от самотата и плача, знам колко са изтощаващи.
Таня, от какво точно те е страх? Хората са си все същите, всеки от тях се вълнува най-вече от собствените си проблеми. Може да ти досадят, но може и да те разведрят и отвлекат от постоянното ровене в болката и вината. Опитай да си почиваш по малко от самотата и плача, знам колко са изтощаващи.
Ужасно и непоносимо, така протича живота ми, загубих деденцето си миналия октмври, 5-годишно момченце, днес е Задушница,чувала съм ,че мъртвите се събирали на небето да чакат живите на този ден ........дали е така, не вярвам, и това противно кално гробище дали наистина е спокоен дом за мойто момченце..
Ужасно и непоносимо, така протича живота ми, загубих деденцето си миналия октмври, 5-годишно момченце, днес е Задушница,чувала съм ,че мъртвите се събирали на небето да чакат живите на този ден ........дали е така, не вярвам, и това противно кално гробище дали наистина е спокоен дом за мойто момченце..
а душата му която продължава да живее някъде там горе при добрите ангели е на хубаво, чисто и спокойно място.
Аз така си представям моите ангелчета, весели игриви и когато ни видят ние с тати и малкия Тони да се смеем те също се смеят.
Препоръчани теми
X
Реклама