Любители на кучета - 2

Прекрасна е Глория, сладко пухче!
Дай снимки и на териерчето!

Много е тежко като загубиш четириног приятел...
И ние като теб бяхме решили след като ни почина първия бобтейл, никога повече да не си взимаме друго куче, защото е много тежко като го загубиш... Но издържахме точно два месеца. Аз почнах тайно да оглеждам обявите за кучета и съвсем скоро баща ми дойде при мен и тихо ми каза, да нагледам какви обяви има и дали не се продават бобтейлчета в БГ Аз грейнах, разбрахме се да не казваме на майка ми, защото мислехме, че няма да е съгласна и няма да иска ново куче. Решихме, че като го донесеме вкъщи и като го види какво е малко пухче ще го хареса веднага. Но и майка ми след ден-два дойде при мен със същото предложение, с идея да е тайно от баща ми, защото нямало да е съгласен : )))))) А ние с него вече бяхме говорили и уговорили едно мъжко пале бобтейл   Това беше 2000 г., а "палето" ноември ще стане на 8 години вече

shushi7777, след като почина Бари, много бързо някакси стана взимането на Глория и някакси бързо успя да запълни липсата. Аз в началото малко по дръпнато се държах с нея, не исках да я гала, да я прегръщам, но тези 2 очички няма как да не ти стоплат сърцето. А и ако Бари беше си заминал преди да родя сина си със сигурност още щях да жала за него, но сина ми някакси взе неговото място когато се роди. Стана мой най-добър приятел и най-близкото ми същество, ако го нямаше щеше да е по различно и щеше да е по-тежка загубата.
С Глория станахме истински близки, когато за малко щеше да умре. Беше на близо 7 месеца.  Вече живееше навън. Както е клетката им, над мрежата има един бризент, който да пази сянка от слънце, а когато вали да е сухо пред колибата и за да може да лежи не само във нея. Аз излезнах да си прибера колата в гаража, защото почна да вали дъжд. Излизайки вече валеше много силно, но беше задушно и я погледнах тя си лежеше под бризента, заедно с Ричи. Буквално за 5 минути се развива всичко. Вкарах колата в гаража и излизайки от него (гаража е на не повече от 5-6 метра от клетка и) чувам как Глория хърка и шуми бризента. Изтичах, а тя, дори и сега не мога да си обясна как е станало, се оплела в част от бризента през корема и мятайки се, за да се отплете, всъщност се заплита още повече и бризента все повече се стяга. Някак си издърпала бризента през мрежата... и аз незнам какво е искала да направи. Влезнах в клетка и я гушнах, като се опитах да я вдигна на високо за да може да се поотпусне бризента и да поеме въздух. Вече бях мокра до кости, почнах да викам за помощ, но беше буря и нямаше кой да ме чуе, всички прозорци вкъщи бяха затворени. Не мога да отплета бризента, тя така се беше заплела, че дори незнаех откъде да го подхвана. Извадих единия от телефоните си от джоба, като в същото време с другата ръка я придържам на високо за да диша. Звъна на мъжа ми, но телефона му изключен. Тръгвам да звъна на домашния телефон и ми падна батерията. А през цялото време креща за помощ, но никаква файда от това. Захвърлих телефона и почнах да вада другия, държа Глория, а тя тогава си беше вече към 25 кг, никак лека. Най-накрая набрах домашния телефон и само успях в целия си ужас да изкрещя на мъжа ми в слушалката да вземе един нож и да излезне, защото Глория умира. Той в бързината паднал по стълбите, шчупил дървения парапет, падайки си изкарал въздуха и излиза навън едвам поел въздух. Сряза бризента и почнахме да я разплитаме. Вече беше добре дишаше спокойно и само ме целуваше по лицето. На следващия ден идваше при мен и лежеше в краката ми и ме лижеше, а друг път скача по мен. Беше благодарна! Тогава изпитах голям страх и ужас, че можеше да я загубиме. Вече знаех, че наистина я обичам и има място в сърцето ми и за нея.

lo80, вкъщи татко и майка винаги са  била по сдържана към идването на домашен любимец. Но пък след като все пак дойде новото попълнение се грижат за него, особено майка гледа ги така все едно е малко детенце. Когато взехме добермана и тя трябва да ходи да пазарува, а ние със сестра ми сме на училище, първо го чакаше да заспи и чак тогава излизаше на бегом до магазина, за да не се събуди и да страда, че е сам. Когато остахме без канадския вълк и след това и без добермана, те двамата най-вече проявиха желание да вземем ново куче. Нещо, което никога не е било, но явно човек свиква с тях и е нормално да търсят начин да се запълни празнината.

Качвам снимки и на Ричи от преди 1 седмица (за съжаление нямам негови снимки като по-малък, защото незнайно как се бяха изтрили сами от лаптопа). Ричи и сина ми почти отраснаха заедно. Сина ми беше на 10 месеца, когато доведохме Ричко - малко три месечно паленце. Той много се грижи за него и го пази, само дето сина ми понякога го тормози повече и той душата търпи. Имам много смешни историй с Ричи и сина ми, но стана много дълго и ще разкажа друг път.
Ето и обещаните снимки на Ричи 2г.3м.:
http://media.snimka.bg/0336/006928144.jpg
http://media.snimka.bg/0336/006928145.jpg
http://media.snimka.bg/0336/006928148.jpg
http://media.snimka.bg/0336/006928149.jpg

запазена ма®ка  
неприятна случка , но слава Богу с положителен край 
Ричко си го представях точно по начина, по който изглежда - голяма симпатяга е 

Аййййй че голямо сладурче. На тия кученца ем ходят панделчици. 
 shushi7777 още чакам снимка 

Ми , няма да е скоро , апарата не е в мен 

Моето куче избяга сутринта и още го няма. Мъжът ми я извел, пуснал я, тя се шмугнала между две коли, като отишъл я нямало. Обикаляхме с малката и никъде не я видях. Лошото, е че тук има булевард, фучат коли, а тя не е свикнала да се пази от тях. Просто не знам, дано не се случи това, което си мисля. 

Стискам палци да се прибере благополучно

Разгонена ли е била

Аера , стискам палци да се прибере живо и здраво кученце ! Знае ли как да се прибере само ? Аз затова не смея Дарк да го пускам без каишка - ще хукне нанякъде , а и не е научен да се пази от коли. Дано всичко да е ок !

http://dog.bg/forum/index.php/board,64.0.html

Пусни една обява тук, за да знаят хората в квартала ви да се оглеждат за кучето.

Дано да се намери кучето! Друг път бягала ли е? Да не би да е разгонена, тогава правят така? Няма ли нашийник с телефон или адрес, или пък име за да може да се разпознае по-лесно ако пуснеш обява?
Моя приятелка от квартала бяха закарали кучето си да живее при баба и, извън София. Кучето  избяга от дома на баба и ден по-късно и след 3 дни се прибва в квартала. Казват, че се ориентират по звездите! Дано да е добре!

Дано да се намери кученцето...

Сега се сетих как ние изгубихме нащо преди години. Астра беше много кротичка и послушна и да избяга от нас беше абсурд, не се отлепяше от краката ни. Много кротко и много послушно куче беше милата! Една нощ нещо и се беше разстроил корема и заскимтя нощта, че и се ходи по нужда. Беше 4 ч. и баща ми стана да я изведе. Слиза, отваря и вратата, тя излиза и ни помен от кучето повече!!! След петнайсетина минути се качва, ние всички спиме и той бие тревога - кучето изчезна!!! В 4 ч. нощта, ние сънени и неадекватни и се чудиме как така- не е разгонена и е много кротко куче, какво да я накара да изчезне! Шаш и паника! Баща ми си припомня, че от съседния паркинг тръгнала кола и почнахме да си мислиме, че някой я е натоварил и е отпрашил с нея, все пак скъпа и рядка порода куче беше, а породисти кучета се крадяха много в този период. Това беше точно преди десет години, помня и датата даже - 5 август 98 г. Тръгваме ние да обикаляме квартала, около блоковете... даже една патрулка спряхме да им разкажеме за наща беда и да ги питаме дали не са я срещали. Поболяхме се от притеснение! И на сутринта като се съмна, при поредното обикаляне в района на блока ни я открихме паднала в една дълбока отворена шахта!!! Шахтата беше към 2 метра, с една стълба слязох при нея (тогава бях слабичка и можех да се мушна в шахтата  сега не бих могла) и тя сама се изкатери по стълбата и излезе. Имаше един голям оток от едната страна на ребрата, но всичко мина! А баща ми в тъмното е минавал на милиметри от тази шахта на няколко пъти, без хич да я види!!! Как не се е пребил, чист късмет! И той щеше да се убие и кучето да смаже, че си е тежък човек!!! Абе още настръхвам като се сетя!!!

Та огледайте и такива места покрай вас и дано бързо я намерите!

  Рита се разгони в началото на юли и вече й беше минало, т.е. не това я е накарало да зачезне. Обича да се рови из боклуци и може това да е привлякло интереса й. Притеснява ме, че до сега трябваше да се е върнала, но не. Обиколихме с малката целия квартал, никой не я е виждал. Само една кучкарка ми каза, че днес е минавала кола на Екоравновесие, звънях към 17:30, но те работели до 16:00 часа. Надеждата ми е поне да са прибрали в някой приют, а не да я е бутнала някоя кола или някое бездомно куче да я е разкъсало. Тя е много плашлива, никога не се е отлепяла от крака ми, но ако нещо я е стреснало, може да е отишла и в някой съседен квартал. В момента мъжът ми обикаля квартала, а аз вдигнах всички приятели на ура.
Но вече губя надежда. 

Аера, стискам ви палци и се моля да се намери Рита. 
Има ли микрочип или адрес на каишката? На мене първото ми куче Чара се загуби и изживях голям кошмар. Още не зная какво се случи с нея и не ми дава мира, нищо че са минали 12 години от тогава

Дано се намери.