Нашите баби и дядовци - в огромната си част, не се развеждаха, защото съществуваше тежък социален натиск - и за мъжете, и за жените. Моята баба до последно повтаряше "Ех, ще си умра с отворени очи за другар, не случих на мъж", не се притесняваше да го казва и пред дядо ми. Бяха женени почти 60 години, когато той почина и скоро след това я видях да се усмихне горе-долу за първи път.
Връзките между хората - както всичко останало - имат естествен край. Да се проточват, след реалното им приключване, не е от полза за никого. Е, ако такъв край не се случи - най добре, и аз това си пожелавам - но кой знае! Хората се развиват (често - в различни посоки), променят се. Няма нищо лошо в това. Лошото е, когато семейства се разпадат по травматичен и разрушителен за членовете си начин. Има начини отношенията да се опазят, за да растат децатас усещане, че са подкрепени.
А, по отношение на къщата -мечта, май е било по-добре тези приятели да поработят повече върху отношенията си, вместо върху четири стени и покрив - щото и най-великата къща е това - тухли.
Така е.Сега хората са много по-смели в това си решение и не се съобразяват с разни предрасъдъци.