За боклука ли сме?

Ами всъщност, не сме дефектни стоки, напротив МАРКОВИ СМЕ/ направо от бутика/, и защото много рятко малко мъже могат да си позволят да се задоволят с талива за това и го и казват, пък нали знаеш второ копие трудно се намира. Я ГИ ттт.................., защо въобще им обръщташ внимание на такива. То от коментара им си личи що за стока са. Не мислиш ли че заслужаваш нещо по добро?????????

Да бе и ся к'во? Да се връщам назад към бъдещето?! 

Оморфис чедо, тамън мислех да запитам, защо тоз мерак за сериозна връзка.. да се виждаш с някого, да излизаш чат- пат  и ако може повечко секс какво му е лошото
Хич  няма и на акъла да ми дойде да го прибирам в къщи, ни да ми  приема децата.... Та квот казал -казал.... дръпни му едно е...не пък той да  си има претенциите

 
Джали, тая вечер си огън направо 

Е, има и изключения

Ми измрях от скука цял ден, аз един ден ще имам време, а форума празен......двама- трима само джиткахме  насам натам.....та накрая взех, че изтрещях и аз

Ми щеше ми се и на мен нещо сериозно и истинско,ма кат няма ся кво да умирам ли.
Гледайте сега какво ще го правя от утре...обмислям я стратегията,начертала съм вариянт за действие и започвам план "Б"-този на Инкел.
Така ще го схрускам, че за още ще пита.
Ще ми казва той за кво ставам и за кво не.....ще го видя той дали става за нещо.

Относно дефектната стока не съм убедена , че мъжете мислят така, но виж РОДИТЕЛИТЕ им май мислят, че сме второ качество, защото видиш ли не сме успяли /или не сме искали/ да си запазим семействата и в 90% от случайте твърдят , че жените са виновни  а и отделно това, че защо синчетата им да се занимават с някоя с ангажименти /щот в лицето на едно дете виждат - АТГАЖИМЕНТ/. Аз по-скоро чувам такива приказки "а у у у у  ама тя е с дете " и някаква кисела физиономия, един вид дано да е временно и да му уври главата да се оттърве от нея.

Бих искала да напиша пресничък случай във връзка с тази тема.
Значи - аз съм на 24 и сама си отглеждам детето.Имам си едно приятелче - на 16, с което се разбираме страхотно.ПОнякога си мисля, че тайничко е влюбен в мен, обаче за мен винаги си е бил и винаги ще си бъде само приятел.Та както и да е - явно доста говори с майка си за мен, защото поне по нещата, които ми разказва започвам да си мисля, че съм им основна тема за разговор.Преди около три седмици ми каза следното "Мама ми каза, да не се занимавам с теб, защото ти така или иначе си станала за смях на всички, а и аз ще стана за смях, обаче въобще не ми пука и ще гледам да не си говоря с мама за теб, защото започва да ме гледа на криво".Малко ми стана гадно, но му казах, да прави каквото си иска и че ще  ми е криво, ако "спрем да сме приятели"(не помня какви точно думи използвах), обаче още откакто се познаваме(вече към 3 години някъде) той си знае, че аз съм в устата на хората, че ме гледат с презрение и подозрение, та той да си мисли, дали смята, че може да бъде мой приятел или не.Хлапенце ми отговори, че въобще не смята да се връзва на никой.Е, зарадвах се, стопли ми сърчицето като един вид ми каза, че няма да ме презира или нещо подобно, защото другите го правят.
Следващият случай е на първи юни.Бях завела синът си на детски празник в борисовата градина.Срещнах доста познати и приятели и включително и моето френдче със сестра му.Зарадвах се, запознах се със сестра му(той има две сестри, тази не я познавах), въобще беше ми приятно, че го мярнах.Както и да е.Майка ми беше направила торта за малчо и всъщност на втори юни, отидох да занеса две парчета на моето френдче и другата му сестра(живее на 3 минутки път от нас) и някък повече заради сестра му, отколкото за друго измислих една приказка, написах я на бележка и имах намерение да закача тортата на вратата им, да звънна на моя френд, да накара сестра си да отиде и да намери тортата с бележката и да се израдва.Обаче засякох сестра му, майка му и баща му точно като се прибират и разказах на Кали историята дадох и тортата, тя много се зарадва.Майка им и баща им ми се усмихнаха супер мило и въобще не изглеждаха ядосани от този малък жест или нещо подобно.ПОсле моят френд ми разказа, че майка му го е гледала гадно почти цял ден и почти не си е говорила с него, като му е натякнала, че нещо много подаръци съм му правила и да гледа да стои настрана от мен...
И най - пресният случай е от преди 3 - 4 дни.Бяхме излезнали няколко приятели заедно и си говорехме(вечерта) в детската градина на някакви пейчици.Всичко си беше супер докато не чух поредната простотия от майката - та значи, казала на един от малкото ми приятели, че аз съм незаконна, щом живея с гаджето си без да сме се женили и имаме и дете.Той и казал, че гаджето ми е починал и сама си гледам детето и не вижда нищо незаконно в това да си гледаш детето.И тя му заобяснявала, колко съм извън закона и как ще взема и него да го завлека в разни неща, ако продължава да дружи с мен.Направо ... все едно ми заби шамар като ми го разказа това.Идеше ми да се разрева и му казах, че майка му трябва да е доста тесногръда и тъпа, за да говори такива неща.Казах му да вземе да я пита кое е по - добре човек да прави - да е незаконен и да си гледа детето или да прави аборти, за да спе да бъде незаконен.И на него му стана криво и на мен също.беше ужасно гадно ... Майка му явно се държи по отношение на мен, като все едно съм някакъв парцал, просто защото не съм сключвала брак.Изглежда много мила, чат пат сме си разменяли и по някоя дума, но вече като чуя за тая жена и започва да ми се повръща...
Та мисълта ми беше - разни хора, разни идеали.Лошото е, че разните хора се опитват да набиват и в главите на други хора, тъпите си разсъждения и безумните изводи на болните си мозъци...Вече си мисля, че няма нещо, което да чуя и да ме учуди или стресне, но ми омръзна да чувам все лоши неща за себе си Омръзна ми никой да не ме забелязва и да не оценява хубавите качества, които притежавам, защото и тях ги имам наред с лошите, омръзна ми да съм парцала, курвата,незаконната,оная с детето и още куп тъпи неща.Вече на двама от приятелите ми им е забранено дори да си пият кафето с мен, от родителите им(не че някой от тях го спазва, но все пак аз го знам), на друг мой приятел му обяснявали, че съм сектантка и ще го завлека и аз в някоя секта, дето да правим оргии и самоубийства .... Вече нямам място къде да складирам глупостите, изречени по мой адрес ...
Радвам се, че въпреки, че като бройка не са много, приятелите ми не обръщат внимание на разните клюки и клюкинки и продължаваме да си прекарваме някой свободни часове заедно ... Чудя се само, до кога ли ще устоят на общественото мнение за мен, на родителските съвети и кавги относно мен, на всички измислици, които разни и разнообразни хора пускат за мен ... и се надявам да им устоят и да останат по - човечни и по - добри хора, от тези, които се опитват да мачкат мен, чрез тях ...

Честно ви казвам, никога не съм чувала от мои приятели, че някой самотен родител е "кофти стока" 
Аз съм на 30 и моите приятели са в тази възрастова група. Също не съм чувала подобна глупост и от техните родители, като съм има моменти на общуване с тях.
От собствените си родители още по-малко ...
Собствената ми майка ми е казвала, хич не ти трябва да се жениш, брака не дава нищо повече от това, което мъжа до теб е решил да ти даде. И аз я слушах дълги години, живяхме си без брак. _{Оженихме се защото решихме да емигрираме и искахме да подадем документи като двойка, а не поотделно, направихме го тайно от всички, защото аз мразяяяя свадбите и простотиите, с които са съпътствани.} Така, че изказвания от този сорт са безумно нелепи и хората, от чиято страна идват са осакатени духовно. Може само да ги съжаляваме!