Как да им кажа

Моята увереност е, че детето ще е научено на православна религия.  Това с съгласието на мъжът ми.  И много ме дразнят хора които са просто безразлични към всичко.
Модератор или не, това е истината и ако ти е трудно да я различиш, задай си въпрос - защо?

Понеже по природа съм тактична ще ти кажа само,че пишеш пълни глупости.

Когато двама човека решат да създадат семейство и деца, би било редно да седнат и да уеднаквят позициите си по принципни въпроси, свързани с детето - гражданство (ако законът допуска двойно такова), религиозно възпитание (или липсата на такова), допустими/недопустими практики при възпитанието...

През цялото време на бремеността ми, въпреки че с мъжа ми сме от една държава и едно вероизповедание, непрекъснато си "сверявахме часовниците" - контролиран плач или привързано родителство, естествено или изкуствено хранене, закаляване, използване или не на проходилка, даване/ограничаване на различни храни, система за поощрения и наказания, обща позиция по въпроса за религията...

Не мога да си представя, че не сте коментирали тези неща, и че сега едва ли не се учудваш, че детето ще бъде възпитавано в една религия, и тя няма да е твоята... Не искам да прозвучи като нападка, но за тези неща се мисли и се обсъждат предварително.

Защо мислиш така?  Не бъди тактична.

Тя каза, че са говорили и са се споразумяли преди брака.
Но явно сега нещата се променят. Да се разведе ли трябва?!

Албена, нещата, които пишеш са (меко казано) абсурдни, крайни и нетолерантни (дори не към форума и към другите хора, а към собствения ти съпруг...

Относно смесените бракове - майка ми е българка, баща ми е грък; аз съм православна, мъжът ми е протестант. Имаме познати и приятели и от доста различаващи се култури и/или религии, та по-нагоре се опитах да кажа, че най-важното в един брак е приемането на другия - с всичко, което носи в себе си (характер, възпитание, възгледи, религия и т.н.), съчетано с разбиране и търсене на добирни точки, а не на конфронтиране.

Азаф, да съгласна съм.  Но моите виждания към смесен брак християнка с мюсюлманин е точно това което почувства от думите ми.  Ако не и по жестоко.  Но никога към мъжът ми.  Нашите решения за взаимни както и написах по горе.

Да бе. Католик да иска православно. Няма такава опера.
Тя и авторката каза, че решенията са им взаимни 
шегувам се, да не се вържеш сега да ми обясняваш колко идеално сем. сте.

Изобщо не се усещам като престъпничка! Напротив! Чувствам се най-щастливата влюбена жена на света с мъж мюсюлманин!
За съд сте такива шовинисти като теб, които постоянно насаждат абсолютно необяснима омраза към турците! До гуша ми дойде от тази измислена етническа нетърпимост! Елате в смесените райони в Родопите, където е пълно със смесени бракове да видите за каква "нетърпимост" иде реч! Аман!

gergandi, тази лекция за мюсюлманската религия я изнасяй в някой вуз с такава филология!
Истината, реалността е, че всеки нормален мохамеданин (не говоря за лудите ислямисти които се взривяват), искат същото като вас...дом, семейство, децата им да са здрави, да се изучат, искат да имат работа, за да си купят от супера, това което и вие си купувате! Не искат нищо повече!!!!!

Ти също не питаш детето си какво иска. Защо ли те учудва, че собствените ти родители не питат теб ти какво искаш...

Напълно съм съгласна с теб. Аз винаги се опитвам да не давам категорични отговори за това кое е конкретно лошо или обро, още по-малко конкретен човек. Лично аз съм католичка, а мъжът ми - православен, но не мисля, че подобни бракове може да се сравняват с между мюсюлманин и християнка. Просто наблегнах на невярното очакване, че за всички по света религията е второстепенен или третостепенен фактор при изграждането на ценностна система.

Milian, добре, съгласна съм, но отречи, че самата мюсюлманска религия проповядва това - семейство, деца, подчинение на жената, притежаването на 4 жени, като най-добро. Няма религия, която да не носи ценности в себе си, разбира се. Не твърдя, че мюсюлманската е лоша, а християнската - добра. Но са различни и първата има по-дейно участие във възпитанието на децата, които я изповядват, а и на възрастните. Приликите, които ти споменаваш, са ОК, но защо не казваши  за разликите?! За фундаментализъм и дума не съм отворила. Освен всичко друго, опитвам се да съм любезна и не съм филолог.
Освен всичко, мюсюлманин, роден и израсъл в Европа (тук Турция не влиза изцяло, а само частта й откъм Истамбул и околията, Анадола - не), е съвсем различен от израсъл в Либия, например. Културното влияние е голямо, не виждам спор тук.

Както и да е, оставете наистина жената да си реши. Никой от вас няма да живее с мъжа й, нали така - нито щастливо влюбевените в мюсюлманин, нито тези, които считат помохамеданчването за посъдимо. Аз само се опитвам да изложа общи положения, за да не се говорят прекалено произволни неща, както обикновено става, когато започнем тук да обсъждаме религия.

Разбирам гнева ти. Живяла съм в Родопите и съм видяла кой насажда етническата нетърпимост...Видяла съм как баща изхвърля дъщеря си посред зима защото е станала християнка с пет малки деца. Това е района с най-много самотни и изоставени жени, такива съдби не съм срещала никъде другаде, а съм живяла на доста места...
Познавам много добре исляма и много добре турците. Те са хора като всички останали. Исляма има определяща роля в начина им на мислене. Никой мюсюлманин няма да остави децата му да бъдат християни, никой.
Имам приятелка туркиня с която много се обичаме, тя гледа болния си съпруг прикован на легло и живее заедно със семейството на брат си, аз не мога да отида да я видя, защото той не разрешава там да ходят българи... Това са най-фрапиращите случай, мога да разказвам още много.
Но знаеш ли тези хора не са виновни, те са жертва на политиците ни, на местните медии които постоянно пишат статии за възродителния процес и бъркат в раните, на ислямските мисионери с които са бъкани Родопите...На тези хора им се насажда, че българите са виновни за всичко, не една политическа система.
Обичам тези хора, но никой не може да отрече, че религията определя начина им на мислене.
Но не може да твърдим този етнос са добри, другите не... такава бира няма! Всички сме хора със своите добри страни и недостатъци.
Предлагам да спрем с тези коментари.
Когато човек вземе решение да свърже живота си с човек от друга религия и етнос, трябва преди всичко да е наясно какво му е бъдещето и до колко той, може да се съобразява с навиците и вярванията на другия. Това е което трябва да реши авторката. А нейните родители са най-малкия проблем. 

Е хайде сега, ти какво каза? Нещо в стил "аз не си бия детето, не го тормозя психически и т.н., но това не значи, че другите нямат право да го правят?" Извинявай, ама точно така прозвуча. Първата част от изказването ти е много правилна, напълно съм съгласна с нея, но това последното....
Еднакво лошо е според мен да си тормозиш детето по някакъв начин, да го държиш на слънце, да не общуваш с него и да вземаш важни и необратими решения по отношение на тялото му също.