Помогнете ми да разбера какво е това да имаш бебе?

Факта, че се опитваш да изясниш за себе си този въпрос говори, че не си толкова малка. Аз лично опитно установих какво е да имаш бебе (въпреки, че родих на 33), също като теб не съм имала никакви допирни точки с бебета и малки деца.
Специално по въпроса ти. Няма еднозначен отговор какво е да имаш бебе. Децата са различни, с различни характери, настроения, нужди и желания. Имат обаче много общи неща. Първо бебето и детето изискват почти постоянно внимание. Докато са още съвсем малки имаш едно 5-6 хранения, едно постоянно сменяне на памперси, стерилизиране на шишета, помпи и т.н. Може да се каже, че в първите месеци времето ти е ангажирано почти до дупка. Е, ако имаш късмет да попаднеш на спокойно спящо през нощта бебе като моето поне можеш да се наспиш. След 5-6 месеца храненията се разреждат, но започва нуждата от сокове, пюрета, каши и т.н. Времето за занимаване с бебето не се намалява, защото то вече е жизнено, енергично и му се играе. Но поне лежи на едно място. Защото малко след това бебето вече е проходило и се започва едно тичане след него - и за игра и за негова безопасност. Общо взето това продължава през целия следващ период като колкото по-голямо става с толкова повече неща трябва да се съобразяваш. Идва периода на собственото мнение, периода "няма!!!" и т.н. При добро желание на година и половина го даваш на ясла и ти се освобождават няколко часа. Но пък вечер ти се разказва играта докато изхаби останалата му енергия. През цялото време се занимаваш с неща като болести, закупуване на дрехи, козметика и др. под, които освен че са скъпи, но и траят много малко време, защото растат бързо.
В общи линии това е положението. От момента, в който добиеш дете нещата започват да се въртят около него. От там нататък то е на първо място и всички се съобразяват с него. Ако имаш късмет и успееш да го направиш добро и послушно дете притесненията ти са много по-малко. Но при всички случаи животът ти се променя тотално и безвъзвратно. Естествено това е съпроводено с много прекрасни изживявания и определено си заслужава.

аз бях в твоето положение и сега съм най-щастлива на света

Само да допьлня, че на мен много трудно ми беше с безсьнието и коликите в началото. Не винаги имах помощ, таткото гледах да поспи през нощта, защото има много напрегната работа и с това ставане нощем на всеки 3 часа бях направо като призрак... не можех да си отворя очите. Особено когато коликите продьлжават не само дни, седмици, а месеци... Малката започна да спи по цяла нощ на около 7 месеца, които ми се сториха безкрайно дьлги. И все пак трудното минава и се забравя, остават само хубавите моменти в спомените ни! 

Животът ти се променя на 180 градуса. Като се замисля, изцяло към добро и хубаво.
Разбира се, има трудности. То с всяко ново нещо, докато свикне човек, може да срещне трудности, но има ли желание, ще се справи успешно. По - важното е да не приемаш нещата със страх от към страната на това, че животът ти ще стане по-труден, а по - смислен. Детето е най - големият смисъл в живота.
Но не изпитваш ли желание към този момент да се отдадеш изцяло на майчинството, по - добре изчакай, дайте си още време, то е пред вас. На сила хубост не става. Не си ли взел решение да се отдадеш на детето, тогава според мен ще ти бъде по - трудно, защото с всичко, което правиш ще трябва първо и предимно с детето да се съобразяваш.
Иначе всяка възраст си има своите особености. Хората са казали - малко дете, малки проблеми, голямо дете, големи проблеми .
За мен това да имам бебе, означава пълно себе отдаване. Отдадох се на детето ми изцяло 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Хубавата ми работа се замести с гледане на малкия, кафенетата се заместиха с разходки и детски площадки, нощните заведения почти съм ги изоставила, срещите с приятелки също.

Ако го искаш - няма неприятна страна. Всичко, свързано с бременността, раждането и отглеждането са еднакво приятни.

Да имаш бебе е като да гледаш сърцето ти да се разхожда отделно от теб.  Толкова го обичаш, че на всичко си готов за него. Недоспиването, коликите, зъборастежа - нищо не ти тежи, сравнено с щастието, което ти носи детето. 
Лично аз и мъжа ми си го представяхме много по-трудно, а то се оказа много забавно. Предполагам обаче, че трудното предстои. 

Първото си дете родих на 18г.Искахме го и не съжалявам.
Трудности има,но всичко минава и остават само хубавите моменти   
Сега ми е много по трудно с големите    Хората са казали - малко дете, малки проблеми, голямо дете, големи проблеми.

да имаш дете означава да си БОГОПОМАЗАН
Това е най-голямата и най-безценната привилегия на света 

Желая ти тази богословия!

boto е обяснила много ясно и изчерпателно практическата страна на нещата.Няма еднозначен отговор на въпроса какво е да имаш бебе,що се отнася до емоционалната страна.Всяка жена по различно време осъзнава готовността и нуждата да бъде майка.При някои тази нужда не идва никога,но така както чета ти не си от тях.Ако наистина си осъзнала,че вече си достатъчно зряла да поемеш отговорността за един малък беззащитен живот,нищо не може да те стресне.Ако имаш подкрепата на близките ти хора-съпруг,родители,приятели-тогава няма от какво да се боиш.Именно те са хората,които ще те подкрепят,когато ще се почувстваш слаба,а повярвай ми,такива моменти няма да липсват.Ще има мигове,в които ще искаш да захвърлиш всичко е да избягаш,даже за малко,в които ще изпадаш в паника,че няма да се справиш.Особено когато детето плаче,а ти по никакъв начин не можеш да разбереш какво му има и да му помогнеш.Но...всичко се преживява.Успех,мила,и дано скоро да ни зарадваш с новината,че ще ставаш мама. А ако не скоро,когато му дойде времето.  

Питай майка си де

Момичетата вече са обяснили доста изчерпателно какво е да имаш бебе Трудности има най-различни, но една усмивка, едно мамо или целувка от малкото ми едногодишно момиченце ме кара да забравя всичко на света и да се чувствам невероятно щастлива, че я има в живота ми. Като се има в предвид, че никога не съм имала контакт с малки деца и общо взето не ги долюбвам

Ако си готова да се откажеш до голяма степен от времето, което досега си отделяла за себе си, за любимия си, за приятелите си...то тогава си готова да станеш майка. Наистина усещането е неописуемо, но и себеотдаването е огромно. След това трябва да си готова да си на разположение на малкото човече почти непрекъснато / да не кажа непрекъснато!/ и да му отделяш страшно много внимание, защото то има нужда от любов, внимание и нежност.
Аз мисля, че ако не си поживяла достатъчно, както и мъжът ти, няма закъде да бързате. Пък ако стане, значи така е трябвало и много бързо ще разбереш какво е щастието всъщност!

Какво е да имаш бебе ли? Ами поне за мен първите няколко месеца означаваше по 3-4 часа сън на денонощие в добрите дни. Аз родих с операция, но нямах и ден почивка за да се възстановя. Моето бебе плачеше по няколко часа без прекъсване и след поредната обиколка на стаята с него на ръце ми е идвало да си тегля куршума, не ми се живэше направо от умора. Плюс това за разлика от щастливите малки бебета които си гледат умно в една точка от количката, моето не понасяше количка и сложа ли го там се дереше като че го колиш, същото важеше и за столчето за кола. Не един и два пъти съм спирала по средата на магистралата за да го взема, защото имах чуството че ще се задуши от плач. А колко дни и нощи и съм плакала с него. Това което не очаквах е че всъшност няма значение вече аз от какво имам нужда, на първи план е ТОЙ. Знаех че има много грижи покрай едно бебе, че му се отдаваш изцяло, но не осъзнавах до каква степен наистина нямаш време за себе си, до момента в който се прибрахме в къщи с малкото вързопче. Първата вечер беше най-кошмарната в живота ми. Бебо плака цяла нощ и повръща нон-стоп. После се оказа че има рефлукс. Да не говорим за притесненията, да го храня по схема или на поискване, сега ли да го преобуя или после, да го извеждам или още е малък и хиляди подобни. Сега да не се стреснеш че само такива моменти има. Идва момента разбира се, в който детето те поглежда с онези очи и знаеш че ти си най-важната в неговия живот, моменти когато те прегръща с малките си пухкави ръчички и момента когато казва - мама, с цялата любов на света събрана в малкото детско гласче. И ето тези моменти заличават за секунди всичко друго, което ти се струва тежко и непосилно, зареждаш се с нови сили и енергия и започваш пак от начало. Неимоверно е щаститео да имаш дете, но и неимоверен е компромиса, който правиш със самия себе си. Заслужава си обаче от каквото и да си се лишил 

От наблюденията,които имам вече съм разбрала,че всяко бебе е различно/едно суче,друго не/едно спи нощем,друго се буди по 10 пъти/едно е кротко,друго се дере и идея си нямаш за какво-просто причини много/,а и много зависи всичко това как ще ти се отрази раждане,недоспивани,стоенето предимно в къщи,дали ще има някой да ти помага и прочие важни фактори.Хубаво е ,че си задаваш такива въпроси,но докато не се изпита...На мен преди това ми изглеждаше лесно,а после... Но гледах моя приятелка,която живееше с майка и баща си и те мн. помогаха или тя не се оплакнаше.

Какво е да имаш бебе :
- безсънни нощи
- малко време за теб, почти никакво за половинката (поне в началото)
- качени килограми по време на бременността, възможно гадене, повръщане
- поразхвърляна къща, много задължения
- много разходки с бебето
- нови запознанства и срещи с майки и деца
- нова чувствителност - аз се разплаквам ако гледам тъжен филм за деца, чуя коте да мяука...
- да се оглеждаш в очите на бебето си, докато то ти се усмихва и гука.... и да разбереш, че ти си най-важният човек в живота му
- да видиш част от себе си и любимия до теб
- да откриеш съвършенството в най-малките пръстчета и нокътчета
- да усещаш бебето да рита в корема ти, да си представяш как го гушкаш и как изглежда
- всеки ден да откриваш, че то знае нещо ново
- да те подлудява от сутрин до вечер с "мамо, мамо, мамооооо".... но това да ти е приятно
- да те целува по бузата и света наоколо да се стопля
- да прави бели, а когато се караш да идва и да те прегръща с целувка 
- да се гушкате
- къщата да мирише на бебе
....
Първите 4-ри изброени се губят сред следващите изброени и си заслужава!

Не е вярно. За първите около 7-8 месеца след раждането на близнаците си спомням предимно лошите неща, защото те бяха толкова много и толкова гадни, че на практика изобщо не можех да се порадвам на децата си за да имам сега някакви хубави спомени. От цялата работа, колкото и гадно да беше, раждането им беше най-хубавия момент. Веднага след него се започна с гадните неспане, болести, притеснения .... С ужас си спомням за този период. Но то е защото са 2 и защото бяха трудни деца. С първото имам по-неутрални спомени, по-скоро хубави въпреки, че и то е трудно дете. Хубави спомени могат да имат майките, които са имали кротки деца, имали са помощ и възможност да си почиват и сили да се радват на децата си. И въпреки всичко по-хубаво от това да бъдеш майка може би няма

Най - трудно ми беше през първия месец. Не съм си представяла нито за миг, че ме чака такова безсъние, умора. Бебето ми беше от тези, които спят по малко и се будеше почти на всеки час, за да го кърмя. Може би това, че никой не се включи в помощ, ме изнерви до краен предел. Толкова бях преуморена, че седях на края на леглото, плачех и си молех на Господ да оцелея, защото мислех, че ще умра в съвсем буквалния смисъл, защото няма да издържа. Не ми тежеше самото обгрижване - смяна на памперси, къпене, миене, кърмене, тежеше ми това, че не можех да свърша нищо друго, буквално нямах никакво време за себе си. Тони искаше да е постоянно с мене, носех го на ръце почти непрекъснато, с изключение на времето, когато излизахме на разходка и когато спеше. Най-хубавите моменти ми бяха свързани само с разходките навън.
После, на около 3-4 месеца започнах да го слагам в шезлонг и така имах възможност да го разнасям из всички стаи, където съм и аз. Но това не е всичко. сега пък започваше да реве, веднага щом се обърнех с гръб към него.
Свекърва ми постоянно ми казваше, че сега било най-лесното за майката, защото бебето само трябвало да се кърми и да спи. Да, ама аз не бях на същото мнение. И така трудно ми беше, докато не го сложих в проходилка. Тогава вече имах макар и малка възможност да ходя до тоалетна, без детето да е с мен вътре, но това беше за твърде кратък период.
Исках да споделя, че трудно беше, докато имаше колики, защото тогава ми се налагаше да го нося почти непрекъснато на ръце, да го люшкам. Трудното по-скоро идваше от мъката, че не можех да му помогна.
Общо взето, периодът до навършването на годинка, ми беше много труден, много тежък, много тъжен, много проблемен.
После детето проходи и трудното беше, да го пазя да не пада, да не се нарани.
Но като цяло - колкото повече расте детето, на мен ми става по-леко и ми е по-лесно обгрижването. Особено след като проговори и може да си казва, какво иска, какво го боли, какво му тежи и т.н.
На никой не му е било лесно да гледа деца. Но истината е, че децата са най-голямото ни богатства, нашият смисъл на живота, нашето щастие. Не мога да опиша, колко пълноценна се чувствам, след като имам дете, и каква радост е той за мен, когато го видя след дългия и изморителен и изнервен работен ден.

Докато не го изпиташ....... няма как да разбереш

Не е вярно,че раждането колкото и да било гадно,се забравяло!Минава - да!В това спор не може да има.Но в никакъв случай онова,което се случва със самата теб не би могла да забравиш. Нашият бебчо беше плануван.
От вагинално раждане се възстановявах точно 2 седмици.Сама можеш да си представиш,че нямаше как да се радвам особено на бебчо.А и бях сама.Мъжа на работа.Бабите живеят отделно,не в града.Бях парцал.Влачех се из стаите като пребита от умора,недоспиване и нерви.Малчо плачеше от колики много.И аз плачех с него носейки го на ръце - той с пълно гърло,аз също  .След като започнах да се чувствам по-добре физически се превърнах в робот.Вършех всичко машинално като нито за миг не се запитах дали ми е приятно или не.В този период дойде и следродилната депресия,която никак не е за подценяване! Мъжа ми започна да ми помага повече като видя на къде отиват нещата.Мина се месец,а аз все още не можех да се отпусна и да се порадвам на мъничето.Постепенно се свиква със системното недоспиване и умора.
Сега малко повече от два месеца след раждането,ела да видиш как го мачкам и го целувам навсякъде  .Чакам само да се събуди и го мятам - пея му супер измислени песнички  ,говоря му и пак и пак го целувам.Като вече не се оглеждам шашаво наоколо,че ми било разхвърлено и да се бъхтя да чистя в несвяст като през това време мога да дремна с бебо...Моята грешка в началото беше,че вършех всичко,бебчо да е нахранен и преоблечен,да е чисто и сготвено 
А знаеш ли колко е хубаво като ти се усмихне това човече!Онази нежна беззъба усмивчица  ,луда съм по нея!!!
Ние сега сме на периода когато зпочва да гука и ми е адски забавно.
Вече с приятелките не излизам така често както преди.
На нощни завдения не ходя.
Излизането на вън почти винаги е с количката.
Понякога ходя с поизтъркан лак на ноктите,защото няма време да седна да се лакирам спокойо като хората.Нищо,че имам много малък маникюр сега,лакирвам се.Искам да съм фешън,дет се казва.
Човечето става на първо място.Ти - някъде след него.Първо неговите нужди,след това тоите...
Но колкото и да ти изтекат очите да ни четеш при коя как е - съвсем друго е да го изживееш,и аз ти го пожелавам от сърце!Но го направи съзнателно и с желание.   

Моето бебе е малко и кротко. Засега единствените неприятни моменти още от бременността, са постоянните страхове дали всичко е наред. Първо докато бях бременна, преди всеки преглед бях кълбо от нерви. Все си мислех, че ще ми кажат, че нещо с бебето не е наред. Когато бебето беше съвсем малко постоянно се притеснявах да не е настинало, да не се задава, докато спи, да няма алергии, температура и т.н. Сега се поуспокоих и не изпадам в паника за щяло и не щяло. Иначе аз нямам братя и сестри и също не бях виждала бебе отблизо. Но много го исках и всяко нещо, свързано с него- хранене, сменяне на памперс, носене на ръце, игри и разходки ми е много приятно. Не ми харева само, че времето минава толкова бързо и съвсем скоро ще е самостоятелен и няма да има такава нужда от мен.

Видях, че в профила ти пише, че си на 22 год. Единствената причина, която би ме спряла да имам дете на тази възраст е желанието първо да се реализирам, стабилизирам, да видя свят колкото мога и искам, да попътувам и полудувам / може и с любимия/. Защото с малко бебе / дете това вече не е възможно. За мен това е най-голямото ограничение, което ми "наложи" детето. Но аз преди да родя наистина гребях с пълни шепи от живота, така че просто сега го карам на спомени. 
А усещането да си майка няма сравнение като чувство. Това е нещо всеобхватно. Но тъй като едно дете има нужда от щастлива майка, аз исках да бъда добре финансово, да имаме хубав покрив над главата, да мога да му купувам най-доброто, да мога да му осигуря всичко необходимо без да трябва ние да ядем само боб и хляб, за да има пари за памперси.
Другите "екстри" като недоспиване, забравяне с дни да се погледнеш в огледалото, треперенето от страх, когато има температура, счупените любими чаши / или каквото се сетиш чупливо/, размазаните  отпечатъци от детски пръсти по цялата къща, започваш да се обличаш с дрехи, които биват изкаляни, наплюти или каквото се сетиш точно след 1 час, попадаш във въртележка от чистене, пране, простиране и така докато спре да ти пука и го правиш машинално. НО откриваш нови източници на радост и супер емоции, напр. като след 3 дневен запек най-накрая дребното се е изакало - е няма такава радост и облекчение за теб, вярвай ми.   

Ами общо взето си на 24 / 7. Ни повече, ни по - малко.
И въпреки това си струва.
Ако си въобразяваш, че ще имаш бебе и междувременно ще си имате обичайния социален живот, излизания, ще учиш, ще ходиш  на работа (е, от време на време), ще... Забрави. Всичко от изброените.
През повечето време ще си недоспала, леко или тежко нервна, ще си с 10на задачи назад и хронично закъсняла.
И безкрайно щастлива, въпреки това.

Това не може да се обясни.
Всеки го чувства различно.
Когато има свое дете, тогава ще можеш да разбереш отговора!

Не съм се питала какво значи да имам дете... Реших, че времето ще покаже... Е, мойто дете се оказа от неревливите, но определено е занимателно... Искат си внимание децата и това е... Тези с коликите трябва да ги носиш, за да ги успокояваш, а тези без коликите - за да разглеждат наоколо, любопитство ги мъчи малчуганите... цял ден се правя на маймуна... 

Виж колко е часът.. В момента си играем.. Гледахме филмчета.. Преди малко готвихме двамата, щото искаше да яде варени картофи със сирене .. ама сам да ги белел 
И почти всяка нощ си измисля нещо, скача наспан и .. веселбата започва..
Снощи изведнъж вдигна температура.. Цяла нощ се мяташе като риба на сухо, мрънкаше, плачеше, викаше.. Заспала съм към 6 сутринта.. Ако може да се нарече спане след това..
Да продължавам ли  Или е достатъчно като за начало 

Да допълня още малко :
- вече ще влизаш само в магазини ,където пускат да се влиза с бебешки колички и където има рампа
-излизането на разходка е съпроводено с няколко предхождащи преобличания , в следствие преплюването на бебето
-през първите няколко месеца ще се запознаеш с плача и реването , а на около 2 годишна възраст и с инатенето и тръшкане то по земята , съпроводено с удрянето на главата в земята
-ако до момента си чистила дома си 2 пъти в седмицата , с бебе/дете трябва да го чистиш 2 пъти на ден
И така , списъкът е безкраен ,но мамите вече са ти го написали преди мен . Животът ти се преобръща на 180 градуса, но това става, за да разбереш , че най - после има за какво да живееш . Детето е смисълът на живота . 

  напълно подкрепям

Ако действително искаш бебе, мотивацията ти се повишава неимоверно и опцията "мога-не мога" не стои пред теб.При мен всичко се промени към по-добро и сега съм пълноценна и имам чувството, че чак сега откривам какъв е смисъла да ме има.

Не може да се опише с думи, трябва да се изживее. Ако се чувстваш готова за това, направи го и повярвай ми няма да има по-щастлив човек от теб 

То да ти се описва едно ,но да го преживееш е съвсем друго.Докато не  се случи на една жена няма как да го изпита.Аз бях по- същия начин ,но след като се роди малката съм най-щастливата на земята.Незнам какво бих правила ако я нямаше ,тя е смисъла на живота ми.

И при мен е така,просто не мога да си представя ако я нямаше,живота ти се преобръща на 180 градуса.

Майчинството в началото е болезнено прекъсване на безгрижната ера на егоизма  . Просто вече някой друг (51 сантиметров  ) изпълва къщата, времето, мислите, силите и съзнанието ти до краен предел. Плюс куп объркани чувства като безгранична любов, гордост до безумие, страх от абсолютно всичко.
Постепенно всичко си идва на мястото, научаваш се да живееш с куп неудобства, любовта ти към бебето се канализира, просто свикваш с новия човек. С порастването става все по-лесно, а обичта нараства - вече не е обич "по принцип", вече обичаш точно него, заради неговите си качества.

За мен е ,да имаш бебе се чувстваш най-важния човек на света.Защото знаеш ,че твоето малко съкровище не може без теб.А за въпроса ти отговора ще го научиш сама.Всяко едно бебе е уникално и различно едните са поспаливи и кротки /пожелавам ти такова /а другите са вечно ревливи и все им има нещо и плачат по цели нощи.Аз имах  и от двете.Баткото беше кошмарен.Е не мога да кажа ,че не е имало и хубави моменти,но повечето което помня е само рев и рев.А сега  с малкия Стефи нямам лош момент.Спи по цяла вечер.Играе в кошарата сам.Приказва си и винаги е усмихнат.Става със усмивка и ляга с усмивка. И честно казано не искам майчинството ми да свършва.Пожелавам ти това и на теб. 

Не знам какво е усещането.Може би като дойде този момент всяка жена го усеща различно.Но едно мога да кажа със сигурност, това е най-хубавото събитие в живота на всеки.И мъжете също се радват по своему, макар че тяхната връзка с детето не е толкова силна, както тази на майката.И бебетата са различни, ако е кротко няма да го усетиш докато стане на годинка и проходи, но ако е ревливо, тогава трябва да се въоръжите с търпение.Но единствено, което ще чувствате към това малко същество е ЛЮБОВ.

Много смислен въпрос.
Да имаш бебе е прекрасно, когато го желаеш. Когато си готов за това. За мен означава да позволиш на майчинския инстинкт, заложен в нашия пол да се активира, да промениш мирогледа си, да клекнеш и да погледеш през една отдавна забравена гледна точка. Да откриеш света наново. Да се вдетениш, за да порастнеш.

http://www.bg-mamma.com/site/content/view/1108/52/
Това е за мен да имаш дете.

Записвам се и аз.
Темата ми е интересна, ще ви следя.

spored men vyzrasta nqma koi znae kakvo zna4enie.az bqh na 17 kato rodih pyrvoto si dete bqh mnogo upla6ena,no koga q vzeh v rycete si i tq me pogledna osetih 4e moga da napravq vsi4ko za neq.sega sym na 25g i imam 3-ri momi4enca i 4akam mom4ence oktomvri.nqma ni6to po hubavo ot tova da du6ne6 deteto si,e da vremeto koeto imam za sebe si e mnogo malko,no tova ne e nai vajnoto nali:))))))))))))))))))))))

Незнам какво точно те притеснява. Аз като родих също нямах допир до бебе. Никога не съм се притеснявала. Един от най-трудните моменти беше, прибирайки се от родилното всички бяха болни от тежък грип- мама, свеки, мъжо... Аз трябваше да се възстановявам от секцио да мия да преварявам, да чистя, проветрявам ПОСТОЯННО, да се грижа за болните. Може би за това се хванах в ръце още първия ден в къщи и нищо по нататък не ме е притеснило. Теб те интересуват трудностите - хранене през 3часа това може да се каже, че е проблем особенно нощем докато се нахраните и приспите, докато легнеш и заспиш ш отново ставаш да се храните. Колики- реве, реве, реве посинява от рев и болка, а ти седиш и се чудиш как да му помогнеш когато вече си дал лекарства затоплил си нещо и си сложил на коремче и ... направил си всичко възможно, но бебето продължава да плаче нистово. Разбирасе не всички деца са така. После зъби - отново рев и безсънни нощи...
Захранване-алергии и предпочитания към храна.
Прохождане и падане.
Детска кухня и ще се доредя ли до държавната.
Ясла или гръдина - къде, коя и трудностите свързани със свикването, болестите...
Така няма лесно, но и по-хубаво нещо на този свят.
Всичко зависи от това как си се настроил да посрещнеш трудностите, които не са все пак толкова много!

До скоро не виждах никакви негативи в това да имаш дете.Сина ми не беше проблемно и ревливо бебе.Но от няколко месеца започнах да усещам теглото да си майка - постоянно да мислиш за детето и да се страхуваш за него.На моменти съм мислила, че ще откача като изчезне за секунди от погледа ми, след като се върна нахапан от яслата, когато пътуваме с колата, а като се разболее и три дни е с Т направо място не си намирам.Единственото което ми тежи, че съм майка (ако мога така да се изразя) е постоянния страх да не се случи нещо лошо с най-скъпото, което имам на света!

И аз все отлагах бебето, поради "страх" от това дали ще се справя, дали ще е много трудно и т.н. Честно казано не е толкова трудно, колкото си представях. Освен това има различни бебета, някои по-кротички, някои не толкова, но каквито и  да са всяка майка си обича бебето  Една приятелка каза "не мислех, че в сърцето ми има място за толкова много любов".........това е самата истина  Прекрасно е да си майка  Единственото, което ми "тежи" както е казала 'МAРИЯ'  е страхът да не се случи нещо лошо на детето.
 

Самият факт, че се замисляш за такива неща, говори, че си готова за бебе.
Хубаво е, много, много е хубаво да имаш детенце! Двете ми деца са смисълът на живота ми и искам и още поне едно!
Има негативи - на първо място тревогите за детето - когато е болно, тъжно, раздразнено... Безсънни нощи, не можеш да излезнеш когато си поискаш или да отидеш където си искаш, малкото човече е зависимо от теб. Но пък с добра организация всичко е възможно.
За мен най-голям "препъни камък" беше операцията на сина ми когато беше на 25 дни. Не бях готова за такъв развой на нещата - мислех си, че най-трудното е раждането, а после раждането си мина и замина, а детето ми се оказа болно. За сметка на това покрай грижите за него бързо се взех в ръце.
Сега пък ми е трудно покрай недоспиването покрай двете бебета.
Но само баткото като ми каже "ма-ма", а дребната ми се усмихне - всичко забравям. Двете ми деца са най-хубавото нещо, което съм създала!

да си майка означава никога повече да не си номер 1 в собствената си класация. но, колкото и да го виждах у приятелки, наистина го разбрах след като родих. моето бебе е залепено за мен постоянно, просто е гушкав и иска внимание нон стоп. в момента е в другата ми ръка  за мен си време нямам, сега се надявам да се заслуша в прахосмукачката, за да поизчистя. първото ми и последно ядене за деня е вечер, когато съпругът ми го гледа за малко. после готвя, пера, гладя и т.н. - до 1:30, когато го храня, после се къпя и си лягам към 2:30... и така вече 3 месеца 

Нямаш представа какво е чувството когато всеки ден пред очите ти бебо преоткрива света, всеки ден по нещо ново, имам чувството, че никой не е от такова значение за мен, просто казано времето лети неусетно почти откакто третия човек е застанал до нас. Най голямото щастие за нас !!!!

Миличка, не си толкова малка все пак, на 22, аз имах бебче на 22 Просто трябва човек да е по-отговорен и смел, също и правилния човек да е до теб. С останалото всеки се е справил Грижите около бебето не са никак малки, затова не мисля да разпъвам "чаршафи" и да изброявам, но не е нещо изключително трудно и не възможно. И все пак вярно, трябва да ти идва от вътре желанието за дете, тогава всичко ще ти се стори по-лесно. Успех!  

М/у другото, zuki и аз бях като теб:

"Най - трудно ми беше през първия месец. Не съм си представяла нито за миг, че ме чака такова безсъние, умора. Бебето ми беше от тези, които спят по малко и се будеше почти на всеки час, за да го кърмя. Може би това, че никой не се включи в помощ, ме изнерви до краен предел. Толкова бях преуморена, че седях на края на леглото, плачех и си молех на Господ да оцелея, защото мислех, че ще умра в съвсем буквалния смисъл, защото няма да издържа. Не ми тежеше самото обгрижване - смяна на памперси, къпене, миене, кърмене, тежеше ми това, че не можех да свърша нищо друго, буквално нямах никакво време за себе си. Тони искаше да е постоянно с мене, носех го на ръце почти непрекъснато, с изключение на времето, когато излизахме на разходка и когато спеше. Най-хубавите моменти ми бяха свързани само с разходките навън.
После, на около 3-4 месеца започнах да го слагам в шезлонг и така имах възможност да го разнасям из всички стаи, където съм и аз. Но това не е всичко. сега пък започваше да реве, веднага щом се обърнех с гръб към него.
Свекърва ми постоянно ми казваше, че сега било най-лесното за майката, защото бебето само трябвало да се кърми и да спи. Да, ама аз не бях на същото мнение. И така трудно ми беше, докато не го сложих в проходилка. Тогава вече имах макар и малка възможност да ходя до тоалетна, без детето да е с мен вътре, но това беше за твърде кратък период.
Исках да споделя, че трудно беше, докато имаше колики, защото тогава ми се налагаше да го нося почти непрекъснато на ръце, да го люшкам. Трудното по-скоро идваше от мъката, че не можех да му помогна.
Общо взето, периодът до навършването на годинка, ми беше много труден, много тежък, много тъжен, много проблемен.
После детето проходи и трудното беше, да го пазя да не пада, да не се нарани..."

слава Богу, не съм само аз! вече взех да се съмнявам в собствените си думи, и за лъжкиня ме обявиха  има и такива бебета, и моето е такова. не са колики, просто е гушкав и много любопитен. НО, няма нищо по-хубаво за мен от това че той има нужда от нас сега, ние цял живот имаме и да ядем, и да се къпем, и да спим после. а той никога повече няма да е толкова близо до нас  и да преоткриваш света през очите на детето си е вълшебство. да си спомниш, че зеленото е зелено, че навън е свежо, че вкъщи е топло и уютно, че играчките мърдат, а усмивката е начин да кажеш "обичам те" 

Да си родител за мен е синоним на това да с нагърбиш с отговорността за друг живот.Детето зависи пряко или косвено от всяко действие или бездействие на родителите си.С децата изчезва усещането за безметежност на живота,появят ли се,няма връщане назад.

Готови ли сте да имате деца?

Тест за бъркотия:
Размажете маргарин по дивана и по пердетата. Сега разровете с пръсти току-що полятата пръст на цветята, а после ги отъркайте в тапетите. Замаскирайте петната с пастели. Сложете парченце риба зад фотьойла и го оставете там през цялото лято.

Тест с играчки:
Снабдете се с 55-литрова кофа пълна с елементи от конструктор ЛЕГО (може да използвате гвоздеи или натрошени стъкла). Помолете свой приятел да ги разпилее навсякъде из къщата. Завържете превръзка на очите си. Опитайте се да отидете до банята или до кухнята. Не пищете (писъците ще събудят детето през нощта).

Тест в зеленчуковия магазин:
Вземете на заем едно или две малки животни (козите са най-подходящи) и отидете с тях да пазарувате плодове и зеленчуци. Дръжте ги постоянно под око и платете за всичко, което успеят да изядат или повредят.

Тест за обличане:
Снабдете се с голям, гневен, жив октопод. Напъхайте го в малка чанта-мрежа, като се уверите, че всичките му пипала са вътре.

Тест за хранене:
Вземете голяма пластмасова кана за мляко. Напълнете я до половината с вода. Закачете я със здрава връв за тавана. Залюлейте я. Опитайте се да мушнете пълни лъжички бебешка каша в улея на каната като се преструвате, че са самолетчета. Сега "избълвайте" съдържанието на каната на земята.

Нощен тест:
Напълнете малка платнена торба с 4-6 кг. пясък. Намокрете изцяло с вода. В 8 вечерта започнете да люшкате торбата и да й тананикате до 9 ч. Сложете я да си легне и навийте часовника за 10 часа.Станете, вземете торбата и й изпейте всички песни, които някога сте чували. Измислете още десетина и ги пейте до 4 сутринта. Навийте часовника за 5. Станете и направете закуска. Продължавайте така 5 години. Видът ви трябва да е бодър и свеж.

Физически тест (за жени):
Закрепете голяма торба, пълна с фасул, под предната част на дрехите си. Оставете я там 9 месеца. След това махнете 90% от фасула.

Физически тест (за мъже):
Отидете до най-близката аптека. Поставете портфейла си на гишето. Поканете аптекарката да си вземе от него. След това отидете до най-близкия магазин за храна. Уговорете се с управителя заплатата ви да се депозира директно в магазина. Купете си вестник. Върнете се вкъщи и си го четете тихо през останалото време.

Последна задача:
Изнесете лекция на съпружеска двойка с малко дете. Обяснете им как могат да подобрят своята дисциплина, търпение, толерантност, тоалетни процедури и детските обноски на масата. Предложете им най-различни начини. Не забравяйте да наблегнете никога да не позволяват на детето си да не се бунтува. Насладете се на това изживяване. Ще бъде последният път, когато ще знаете всички отговори.

ДА ИМАШ БЕБЕ Е НАЙ-ПРЕКРАСНОТО НЕЩО,КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ НА ЕДНА ЖЕНА!!!!!

  хубава тема.. в кръга намайтапа бих ти казала, че от теб се иска само да забременееш, износиш и родиш - хормоните ще се погрижат всичко останало да ти харесва..  малко трудно се свиква с идеята, че когато срещнеш приятел, репликата обикновено е "здрасти, как е бебето", а ти, при наличие на чувство за хумор, ще отвърнеш, благодаря, аз също съм добре.. Бабите, които го виждат 3-4 пъти в годината, ще го разнасят гордо насам-натам фукайки се със Своя внук, обяснявайки компетентно какво Той знае и не знае, първо на съседките, после и на теб, а ти ще подтичваш край тях в ролята на обслужващ персонал  И такива все хубости.. 
Иначе - от емоционална гледна точка - няма да ти казвам, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена.. ще ти кажа, че то те кара да преоткриеш себе си в нова светлина, започваш да изпитваш една напълно непозната палитра от емоции, за която не си и подозирала преди това, че може да бъде изпитвана.. И нещо сладникаво за финал: станеш ли веднъж майка, започваш да усещаш радостите и болките на всички останали деца като свои - ставаш "универсален боец".. и ако преди си се нажалявала когато разбереш за детенце, което страда, сега вече рониш крокодилски сълзи.. по няколко дни
И след цялата тирада - успех! 

Като родиш, ще разбереш какво е да имаш бебе.
До тогава и да ти описваме и разказваме смисъл особен няма.
А, и всеки човек схваща родителството по различен начин.

много зависи от бебчето,много го исках и нямах търпение да се роди и да си го гушкам
Като се роди първите 40 дни бяха кошмарни, нямаше момент да е будно и да не реве,изпитвах истински ужас като се събуди-"леле какво ще правя сега,защо плаче ,как да го успокоя" шаш и паника,остави това че изобщо не спя
Като по отрасна малко нещата се пооправиха-започна да се усмихва да се смее и аз не мога да се намеря място от щастие,сега нямам търпение да се събуди за да го гушкам
Като го гледам с какво обожание ме гледа ми става ясно че никой не се нуждае от мен повече от него
И сега по цяла нощ не спим-буди се по няколко пъти на нощ ,мрънка и аз изпадам в истерия,карам се викам за да си излея яда(не смея да го ударя щото е много малък ,а и ми е жал)

Факта че имах трудно раждане и кошмарни първи месеци и много искам второ бебе говори че няма нищо по хубаво на света от децата
А и съм чула че малко дете малки ядове ,голямо дете-големи ядове.То моето тепърва предстои
трудно е да си отговорен за друг живот освен твоя,но е приятно в много голяма част от времето

Според мен, при условие, че още не си бременна въпросът за раждането е твърде далеч от теб. Освен това, мисля, че не си емоционално готова за такъв тип информация. Според мен първо забременей (което не става толкова бързо и лесно, понякога), износи си бременността (за съжаление не всички бременности завършват с раждане) и към края на бременността вече ще гледаш по друг начин на раждането. Бременността е период, в който стават значими промени не само във физѝиката, но и в психиката на жената. За секциото има страшно много неща изписани във форума. Разбира се, много е важен и лекаря. В края на краищата, може въобще да не ти се налага да раждаш секцио, а може и това да е единствената ти възможност да родиш.

Ти уби всичко детско в мен!!! Тъй ми се искаше трето дете, но след като те прочетох ме завладяха ужас и страх от всичко... Малко по-ведро, де , то момичето ще се откаже завинаги да става майка...

Момичета, помогнахте ми страшно много, за което ви благодаря безкрайно Особено теста на Цвети страхотен е  . Досега въобще не се бях замисляла върху основния проблем а именно недоспиването, и всичките тези хранения /особено ако трябва да се кърми/ изглежда ми направо непосилно. Сега разбирам понятието- "майка геройня". И ако все пак се реша на тази крачка ще ми кажете ли до кога продължава този период. Мисля си, че за всичко друго може да имам помощ ама за кърменето.......... Питам само за негативите, защото ми е ясно, че да имаш бебче е толкова невероятно, че няма думи с който да се опишат положителните емоции които носи и си мисля, че като знам какво е възможно да ме очаква от към не до там положетелните неща би ми  било по-лесно да се реша.
Благодаря ви отново. Страхотни сте     

Трябва да се пробва, за да се разбере. Не може да се обясни с думи
Желая ти успех, ще ти донесе само щастие едно бебенце 

Много точно казано, дори не си спомням какво е било преди децата ми.Все едно е било един безсмислен сън

Според мен колкото и да ти го описват момичетата, не можеш да разбереш какво е да имаш дете докато не го изпиташ. И това какви са нашите деца на годинка и преди това не е гаранция, че и твоето ще е така, всяко дете е индивидуално, а твоето ще си е уникално и най-хубавото за теб. За мен няма нищо по-хубаво от това да имаш дете, жовотът ми стана наистина пълноценен откакто се роди дъщеря ми, с хубавите и лошите моменти, защото има и такива, децата боледуват, не им е добре, днес обрив, утре зъбче, тук се удари, там се удари и т.н. и това са тревоги и грижи, които за майката са лоши моменти, всичко останало за мен е едно голямо щастие 

Стелияни, иди в сайта на зачатие и после пак ще си говорим. Няма защо да убивам всичко детско в теб, просто понякога човек трябва да не си слага розовите очила. До раждането има доста етапи,  а пък да имаш дете е нещо страхотно, което не може да се опише.

Когато ти дойде времето ще спреш да се замисляш и ще го пожелаеш с цялото си сърце. Няма да се питаш какво е, дали е трудно, дали ще се справиш, а ще се отдадеш на новата си роля изцяло.
Това не е нещо, което се учи, за което се дават съвети. То е инстинкт, начин на чувстване, съпреживяване, най - естественото нещо на света. И най - прекрасното и значимото.

buminka , и с кърмене, и с АМ, все ще ставаш да го храниш, да му сменяш памперса, да го успокояваш и гушкаш и т.н. няма срокове за тази работа. ако кърмиш, ще решиш докога, но пък след това ще трябва да му правиш АМ. за бебетата това е основната храна. може би след като захраниш на 6-7 месеца, ще спи повече, но има много бебета, които имат нужда да си хапват по-честичко дори и след годинка. никой не може да ти каже твоето какво ще е. търпение и разбиране трябват, водиш се от нуждите му и така 

Мен ако питаш, докато не си го гушнеш няма как да разбереш какво е да имаш бебе.
Признавам си, че дори докато бях бременна, явно не съм го осъзнавала
Както казваше един приятел: "За всеки влак си има пътници, но аз още не съм стигнал до гарата"

Del, едното ми дете е с увреждане, така че съм съвсем наясно, че забременяването и раждането не са само розови облачета и бебешка пудра. Знам, че се случват неща като трудно и невъзможно забременяване, спонтанен аборт, преждевременно раждане, раждане на деца с увреждания и тежки болести, хронични или несъвместими с живота... От всяка болка има по голяма и всяка житейска драма е единствена, но не разбирам защо трябва да мислим да трудностите и нещастията преди да са ни сполетели(евентуално).  Момичето просто попита какво е да имаш дете, не какво е да не можеш да имаш дете или какво е да имаш увредено дете, не виждам защо да вкарваме в главата и тревоги, които може(искрено и го желая)никога да не я сполетят....
При мен, може би и при теб, и много други жени фактите не са такива, каквито бихме желали...В многократно повече случаи за щастие обаче нещата се случват съвсем нормално и естествено, без отчаяние и безсънни нощи. Пожелавам го на всеки, на теб също, с най-добри чувства

За мен е по-прекрасно, отколкото си представях. Отгледала съм ги сама с мъжа ми и съм щастлива от резултата.

Но ти ще видиш сама какво е... когато му дойде времето.

 

Да имаш бебе е най-прекрасното нещо,което може да ти се случи. Докато не го прегърнеш не можеш да разбереш нищо,но вземеш ли го веднъж в ръце света става друг.