Помогнете ми да разбера какво е това да имаш бебе?

Какво е да имаш бебе :
- безсънни нощи
- малко време за теб, почти никакво за половинката (поне в началото)
- качени килограми по време на бременността, възможно гадене, повръщане
- поразхвърляна къща, много задължения
- много разходки с бебето
- нови запознанства и срещи с майки и деца
- нова чувствителност - аз се разплаквам ако гледам тъжен филм за деца, чуя коте да мяука...
- да се оглеждаш в очите на бебето си, докато то ти се усмихва и гука.... и да разбереш, че ти си най-важният човек в живота му
- да видиш част от себе си и любимия до теб
- да откриеш съвършенството в най-малките пръстчета и нокътчета
- да усещаш бебето да рита в корема ти, да си представяш как го гушкаш и как изглежда
- всеки ден да откриваш, че то знае нещо ново
- да те подлудява от сутрин до вечер с "мамо, мамо, мамооооо".... но това да ти е приятно
- да те целува по бузата и света наоколо да се стопля
- да прави бели, а когато се караш да идва и да те прегръща с целувка 
- да се гушкате
- къщата да мирише на бебе
....
Първите 4-ри изброени се губят сред следващите изброени и си заслужава!

Не е вярно. За първите около 7-8 месеца след раждането на близнаците си спомням предимно лошите неща, защото те бяха толкова много и толкова гадни, че на практика изобщо не можех да се порадвам на децата си за да имам сега някакви хубави спомени. От цялата работа, колкото и гадно да беше, раждането им беше най-хубавия момент. Веднага след него се започна с гадните неспане, болести, притеснения .... С ужас си спомням за този период. Но то е защото са 2 и защото бяха трудни деца. С първото имам по-неутрални спомени, по-скоро хубави въпреки, че и то е трудно дете. Хубави спомени могат да имат майките, които са имали кротки деца, имали са помощ и възможност да си почиват и сили да се радват на децата си. И въпреки всичко по-хубаво от това да бъдеш майка може би няма

Най - трудно ми беше през първия месец. Не съм си представяла нито за миг, че ме чака такова безсъние, умора. Бебето ми беше от тези, които спят по малко и се будеше почти на всеки час, за да го кърмя. Може би това, че никой не се включи в помощ, ме изнерви до краен предел. Толкова бях преуморена, че седях на края на леглото, плачех и си молех на Господ да оцелея, защото мислех, че ще умра в съвсем буквалния смисъл, защото няма да издържа. Не ми тежеше самото обгрижване - смяна на памперси, къпене, миене, кърмене, тежеше ми това, че не можех да свърша нищо друго, буквално нямах никакво време за себе си. Тони искаше да е постоянно с мене, носех го на ръце почти непрекъснато, с изключение на времето, когато излизахме на разходка и когато спеше. Най-хубавите моменти ми бяха свързани само с разходките навън.
После, на около 3-4 месеца започнах да го слагам в шезлонг и така имах възможност да го разнасям из всички стаи, където съм и аз. Но това не е всичко. сега пък започваше да реве, веднага щом се обърнех с гръб към него.
Свекърва ми постоянно ми казваше, че сега било най-лесното за майката, защото бебето само трябвало да се кърми и да спи. Да, ама аз не бях на същото мнение. И така трудно ми беше, докато не го сложих в проходилка. Тогава вече имах макар и малка възможност да ходя до тоалетна, без детето да е с мен вътре, но това беше за твърде кратък период.
Исках да споделя, че трудно беше, докато имаше колики, защото тогава ми се налагаше да го нося почти непрекъснато на ръце, да го люшкам. Трудното по-скоро идваше от мъката, че не можех да му помогна.
Общо взето, периодът до навършването на годинка, ми беше много труден, много тежък, много тъжен, много проблемен.
После детето проходи и трудното беше, да го пазя да не пада, да не се нарани.
Но като цяло - колкото повече расте детето, на мен ми става по-леко и ми е по-лесно обгрижването. Особено след като проговори и може да си казва, какво иска, какво го боли, какво му тежи и т.н.
На никой не му е било лесно да гледа деца. Но истината е, че децата са най-голямото ни богатства, нашият смисъл на живота, нашето щастие. Не мога да опиша, колко пълноценна се чувствам, след като имам дете, и каква радост е той за мен, когато го видя след дългия и изморителен и изнервен работен ден.

Докато не го изпиташ....... няма как да разбереш

Не е вярно,че раждането колкото и да било гадно,се забравяло!Минава - да!В това спор не може да има.Но в никакъв случай онова,което се случва със самата теб не би могла да забравиш. Нашият бебчо беше плануван.
От вагинално раждане се възстановявах точно 2 седмици.Сама можеш да си представиш,че нямаше как да се радвам особено на бебчо.А и бях сама.Мъжа на работа.Бабите живеят отделно,не в града.Бях парцал.Влачех се из стаите като пребита от умора,недоспиване и нерви.Малчо плачеше от колики много.И аз плачех с него носейки го на ръце - той с пълно гърло,аз също  .След като започнах да се чувствам по-добре физически се превърнах в робот.Вършех всичко машинално като нито за миг не се запитах дали ми е приятно или не.В този период дойде и следродилната депресия,която никак не е за подценяване! Мъжа ми започна да ми помага повече като видя на къде отиват нещата.Мина се месец,а аз все още не можех да се отпусна и да се порадвам на мъничето.Постепенно се свиква със системното недоспиване и умора.
Сега малко повече от два месеца след раждането,ела да видиш как го мачкам и го целувам навсякъде  .Чакам само да се събуди и го мятам - пея му супер измислени песнички  ,говоря му и пак и пак го целувам.Като вече не се оглеждам шашаво наоколо,че ми било разхвърлено и да се бъхтя да чистя в несвяст като през това време мога да дремна с бебо...Моята грешка в началото беше,че вършех всичко,бебчо да е нахранен и преоблечен,да е чисто и сготвено 
А знаеш ли колко е хубаво като ти се усмихне това човече!Онази нежна беззъба усмивчица  ,луда съм по нея!!!
Ние сега сме на периода когато зпочва да гука и ми е адски забавно.
Вече с приятелките не излизам така често както преди.
На нощни завдения не ходя.
Излизането на вън почти винаги е с количката.
Понякога ходя с поизтъркан лак на ноктите,защото няма време да седна да се лакирам спокойо като хората.Нищо,че имам много малък маникюр сега,лакирвам се.Искам да съм фешън,дет се казва.
Човечето става на първо място.Ти - някъде след него.Първо неговите нужди,след това тоите...
Но колкото и да ти изтекат очите да ни четеш при коя как е - съвсем друго е да го изживееш,и аз ти го пожелавам от сърце!Но го направи съзнателно и с желание.   

Моето бебе е малко и кротко. Засега единствените неприятни моменти още от бременността, са постоянните страхове дали всичко е наред. Първо докато бях бременна, преди всеки преглед бях кълбо от нерви. Все си мислех, че ще ми кажат, че нещо с бебето не е наред. Когато бебето беше съвсем малко постоянно се притеснявах да не е настинало, да не се задава, докато спи, да няма алергии, температура и т.н. Сега се поуспокоих и не изпадам в паника за щяло и не щяло. Иначе аз нямам братя и сестри и също не бях виждала бебе отблизо. Но много го исках и всяко нещо, свързано с него- хранене, сменяне на памперс, носене на ръце, игри и разходки ми е много приятно. Не ми харева само, че времето минава толкова бързо и съвсем скоро ще е самостоятелен и няма да има такава нужда от мен.

Видях, че в профила ти пише, че си на 22 год. Единствената причина, която би ме спряла да имам дете на тази възраст е желанието първо да се реализирам, стабилизирам, да видя свят колкото мога и искам, да попътувам и полудувам / може и с любимия/. Защото с малко бебе / дете това вече не е възможно. За мен това е най-голямото ограничение, което ми "наложи" детето. Но аз преди да родя наистина гребях с пълни шепи от живота, така че просто сега го карам на спомени. 
А усещането да си майка няма сравнение като чувство. Това е нещо всеобхватно. Но тъй като едно дете има нужда от щастлива майка, аз исках да бъда добре финансово, да имаме хубав покрив над главата, да мога да му купувам най-доброто, да мога да му осигуря всичко необходимо без да трябва ние да ядем само боб и хляб, за да има пари за памперси.
Другите "екстри" като недоспиване, забравяне с дни да се погледнеш в огледалото, треперенето от страх, когато има температура, счупените любими чаши / или каквото се сетиш чупливо/, размазаните  отпечатъци от детски пръсти по цялата къща, започваш да се обличаш с дрехи, които биват изкаляни, наплюти или каквото се сетиш точно след 1 час, попадаш във въртележка от чистене, пране, простиране и така докато спре да ти пука и го правиш машинално. НО откриваш нови източници на радост и супер емоции, напр. като след 3 дневен запек най-накрая дребното се е изакало - е няма такава радост и облекчение за теб, вярвай ми.   

Ами общо взето си на 24 / 7. Ни повече, ни по - малко.
И въпреки това си струва.
Ако си въобразяваш, че ще имаш бебе и междувременно ще си имате обичайния социален живот, излизания, ще учиш, ще ходиш  на работа (е, от време на време), ще... Забрави. Всичко от изброените.
През повечето време ще си недоспала, леко или тежко нервна, ще си с 10на задачи назад и хронично закъсняла.
И безкрайно щастлива, въпреки това.

Това не може да се обясни.
Всеки го чувства различно.
Когато има свое дете, тогава ще можеш да разбереш отговора!

Не съм се питала какво значи да имам дете... Реших, че времето ще покаже... Е, мойто дете се оказа от неревливите, но определено е занимателно... Искат си внимание децата и това е... Тези с коликите трябва да ги носиш, за да ги успокояваш, а тези без коликите - за да разглеждат наоколо, любопитство ги мъчи малчуганите... цял ден се правя на маймуна... 

Виж колко е часът.. В момента си играем.. Гледахме филмчета.. Преди малко готвихме двамата, щото искаше да яде варени картофи със сирене .. ама сам да ги белел 
И почти всяка нощ си измисля нещо, скача наспан и .. веселбата започва..
Снощи изведнъж вдигна температура.. Цяла нощ се мяташе като риба на сухо, мрънкаше, плачеше, викаше.. Заспала съм към 6 сутринта.. Ако може да се нарече спане след това..
Да продължавам ли  Или е достатъчно като за начало 

Да допълня още малко :
- вече ще влизаш само в магазини ,където пускат да се влиза с бебешки колички и където има рампа
-излизането на разходка е съпроводено с няколко предхождащи преобличания , в следствие преплюването на бебето
-през първите няколко месеца ще се запознаеш с плача и реването , а на около 2 годишна възраст и с инатенето и тръшкане то по земята , съпроводено с удрянето на главата в земята
-ако до момента си чистила дома си 2 пъти в седмицата , с бебе/дете трябва да го чистиш 2 пъти на ден
И така , списъкът е безкраен ,но мамите вече са ти го написали преди мен . Животът ти се преобръща на 180 градуса, но това става, за да разбереш , че най - после има за какво да живееш . Детето е смисълът на живота . 

  напълно подкрепям

Ако действително искаш бебе, мотивацията ти се повишава неимоверно и опцията "мога-не мога" не стои пред теб.При мен всичко се промени към по-добро и сега съм пълноценна и имам чувството, че чак сега откривам какъв е смисъла да ме има.

Не може да се опише с думи, трябва да се изживее. Ако се чувстваш готова за това, направи го и повярвай ми няма да има по-щастлив човек от теб