Не съм простила, не искам да простя и няма да простя. Не изпитвам омраза към него нито гняв нито болка, толкова е жалък, че буди в мен единствено отвращение. Той е едно от ония същества които след като жените им ги зарежат си отмъщават на децата и като разберат че и с това не могат да манипулират жените, зарязват и децата. Малко след това се възпроизвеждат отново мислейки си, че правейки деца наляво и надясно са велики. Не искам от него разкаяние, извинение, пари Искам единствено да се завре в някоя дупка и да не напомня по никакъв начин за себе си. За мен той не съществува, след време ще престане да съществува и за детето ми.
- Публикувана: 8 юни 2008, 22:03 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 13:52 ч.
Успяхте ли да простите на бившия/бившата?
В унисон с настроението на Бърди и мен ме тресна една лека депресийка относно провалените и безвъзвратно загубени мечти и илюзии за щастливо семейство и щастливо детство за детето ми.
Щастливото детство на детето не се определя с това дали сме разведени, или не. Мисля си даже, че сега дъщеря ми е по-щастлива и има много повече спокойствие, любов и прекрасни мигове в детството си, отколкото по времето, когато живеехме с БНД. Щастието на детето ти няма нищо общо с брака ти и въобще не е илюзия.
Като се замисля, да, свободна съм и да, сега съм щастлива! Просто понякога ми става криво и се замислям за всичко отминало. Бих искала да бъда в хармония със себе си и затова си мисля за прошката. И може би наистина трябва първо на себе си да простя.
Не мога да простя на себе си .На него какво да се сърдя? Той винаги си е бил такъв, а за това ,че аз съм си "затваряла очите" за нещата , а той е ставал още по- безочлив и нагъл , пак аз съм виновна. След това време което имах да мисля върху нещата , излиза, че аз сама съм допуснала той да се държи с мен по този начин. Нито му се сърдя, нито има какво да му прощавам .За мен той не съществува. Сложила съм го в графата "Грешки" , и се надявам той да е последния там .
Понякога пак си се ядосвам... друг път се страхувам, че пак ще сгреша...трети си казвам - Чудо голямо и да сгреша - не умрях първия път и втория, третия... едва ли ще ме споходи.
Все пак и в мене е вината че се е държал така - позволила съм му по един или друг начин. Не съм му простила заради децата, за това че се подигра с тях и техния живот. Надявам се след време и те да имат сили да му простят.
Момичета взимате ми буквите от клавиатурата
Простих му едва тогава,когато спрях да го обичам по "онзи" начин.Тогава спря и да ме боли.На себе си не зная дали има нещо да прощавам.Може би малко се самообвинявам,че не можах да преглътна една изневяра/призната/,че не можах да си затворя очите и да карам напред.Но някои хора просто не го могат това,явно съм една от тях.Дали до края на живота си ще се питам какво би било,ако можех?
Простих му едва тогава,когато спрях да го обичам по "онзи" начин.Тогава спря и да ме боли.
да, абсолютно, аз също
Забравила съм-това брои ли се за прошка?Не се тръшкам и не рева вече,то и сълзи не останаха..Отне ми около 3 години да спрада рева от самосъжаление.Не го обвинявам за миналото,но това което прави сега 
ме побърква много повече,защото вече дечко е голям и разбира повече,а то говедото с говедо,както винаги гони само личен интерс и изгода.Този път-няма да простя или забрява-не ми е на нивото плужека,за да се занимавам повече,но как да го обясня на сина ми???
ме побърква много повече,защото вече дечко е голям и разбира повече,а то говедото с говедо,както винаги гони само личен интерс и изгода.Този път-няма да простя или забрява-не ми е на нивото плужека,за да се занимавам повече,но как да го обясня на сина ми??? 
Именно, аз също не се тръшкам и не плача за него, но все още ме дразни гласа му по телефона и безотговорното му поведение спрямо детето. Това не мога да простя и да се примиря.
Защото нашият замени безхаберие, с постоянно търсене и дърпане на малката, което мен ме дразни също толкова много, понеже знам, че не го прави от безгранична обич към нея, ами за да се докопа до мен, да ме държи по някакъв начин 
Именно, аз също не се тръшкам и не плача за него, но все още ме дразни гласа му по телефона и безотговорното му поведение спрямо детето. Това не мога да простя и да се примиря.
Безотговорното поведение към детето няма да спре да те дразни си мисля аз и примирението трудно ще дойде, ако дойде ИЗобще, но си мисля, че по този въпрос ще дойде ден, в който и ТОЙ наистина няма да може да си прости. Мое мнение
Безотговорното поведение на нашето БНД се изразява в абсолютна незаинтересованост.
Никога не е виждал дъщеря си. Не пита дали е жива и здрава, дали има нужда от нещо. Не го интересува има ли храна и дрехи за нея.
Ако звъня, че е болна и имам нужда от помощ (макар и само финансова) изобщо не си вдига телефона.
Нищо. Това прощава ли се и как?
Никога не е виждал дъщеря си. Не пита дали е жива и здрава, дали има нужда от нещо. Не го интересува има ли храна и дрехи за нея.
Ако звъня, че е болна и имам нужда от помощ (макар и само финансова) изобщо не си вдига телефона.
Нищо. Това прощава ли се и как?
Безотговорното поведение на нашето БНД се изразява в абсолютна незаинтересованост.
Никога не е виждал дъщеря си. Не пита дали е жива и здрава, дали има нужда от нещо. Не го интересува има ли храна и дрехи за нея.
Ако звъня, че е болна и имам нужда от помощ (макар и само финансова) изобщо не си вдига телефона.
Нищо. Това прощава ли се и как?
Никога не е виждал дъщеря си. Не пита дали е жива и здрава, дали има нужда от нещо. Не го интересува има ли храна и дрехи за нея.
Ако звъня, че е болна и имам нужда от помощ (макар и само финансова) изобщо не си вдига телефона.
Нищо. Това прощава ли се и как?