Юмрук=Голям Мъжага? Или що за любов?

 Разхождах кучето. Има травма на крака и ветеринарът каза да започна да я раздвижвам и аз и правя кратки разходчици около квартала. Та, разхождаме си се ние, вървим бавно по очевидни причини и честичко спираме. Зад кофите за смет има полянка - изолирана, спрях за кратка почивка и започнах да зяпам разсеяно. В полезрението ми попада двойка - нищо особено до тук. Отмествам разсеяно поглед и поглеждам как е кучето. То стои , души и още иска да почива, така че и аз стоя. Пак се зазяпвам. Този път виждам, че двойката се кара, караницата набира скорост. Момъкът се е надвесил заплашително над момичето със свити юмруци и изтеглени назад ръце. Тя се огъва назад и въпреки заплашителната поза да младежа, се изрепчва нещо. Той побеснява.
 Аз се притесних. Оказвам се в непосредствена близост до каращите се. Те не подозират присъствието ми,защото съм скрита сред дървета и храсти. Ситуацията скапана, аз не знам как да реагирам. Да издам ли присъствието си или да изчакам да си тръгнат? Честно казано - притесних се - оказах се като в небрано лозе.  Решавам да се спотая. И без това кучето не ще и да мърда ( образно си представям как излизам из засада, влачейки 25 кг куче , което не иска да върви и бързам да изчезна)  и не искам да изпадам в още по неудобна ситуация от колкото сега.  Стоя, гледам.... Картинката грозна. Младежите симпатични, добре облечени, а поведението им... ( айде, да не обиждам пак малцинствата!) Не чувам ( а и не искам да чувам ) за какво се карат, само искам по бързо да свърши. Но конфликта се задълбочава. Отначало си мислех , че девойката е по-серт - ще му тегли една майна, ще му направи фасон и ще се фръцне...па, той да се репчи на когото си ще, но тя отпуска гарда .... Свива се и онзи започва да налага  Изпаднах в паника. Не съм си взела личния телефон, защото, уж, излязох за малко. Разтреперих се! Онзи налита. Момичето се свива, той я хваща и я огъва над перилата на паркинга! Не издържах. Излязох от обежището си, влачейки поободреното вече куче с надеждата да го стресна с присъствието си.  Той само се поотдръпна. Аз се позамотах наоколо. Този ръб извади цигара до проснатото момиче и запуши. Искаше ми се да съм с 40 кг. по-тежка и с 40 сантиметра по висока. Направо ми идваше да го смеля ! Не знаех как да постъпя... Имах ли право да се меся, нямах ли...? Хвана ме яд и на момичето! Крещи бе! Викай! Никой няма право да те бие! Каква е тази любов - с юмруци?
 И аз съм се карала с гаджетата си,но никой никога не си е позволявал да ме удря.  Просто съм в абсолютно недоумение, шокирана, полудяла...
 Абе, жени! Събудете се! Никой, никога, по каквато и да е било причина няма право да ви удря! НИКОГА!