Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 11

Аууууууу, ще отбивам значи скоро . Е, не веднага де, решила съм между 1,5 г. и 2 да осъществя плавно отбиване, пък ще видим, да не съм си направила сметките без кръчмаря.

  Майчета,здравейте!Благодаря на Шаманката и на Деси за отговорите,успокоихте ме.Ще си караме така,само от едната гърда... Аз да ви се оплача,моят малчо много си яде ръчичките.Бърка си в устата с почти цялата ръчичка и стига чак до гърлото.После се дави,а веднъж дори повърна заради това.Защо прави така според вас?Да използвам ли и аз горчивото лекарство,за да го отуча от този навик?От два месеца така прави,започна когато тръгнаха горните зъбки.Имали ли сте такъв период?

Eugene,    Прощавай за опулената ми физиономия, но бебе на 1.5 месеца е напълно нормално да се кърми, до 6тия е почти задължително детето само това да яде! Неморално спрямо детето е да го тъпчеш с химия! По дяволите, аман от "доброжелатели"....

Олимпия, много ти се радвам на желанието и на ентусиазма:) Скоро ти разглеждах албумчетата, прекрасни те-и децата, и ти!!! Да са ти живи и здрави дечицата, дай боже всеки му   

Аз иначе не знам да се радвам ли, или не...Пиша и рева като магаре-вчера нали си мацнах от даум-а, и Мартин опита, после до вечерта само ми се хилеше и обясняваше, че "токите" горчат. Вечерта се изкъпах, и легнахме двамата, дадох му да суче, заспа си за 5 минути, но когато понечих да го преместя в кошарата му, се разбуди, и исках да му дам от другата гърда. Която бях намазала с даум-а. И който даум е толкова силно нещо, че явно няма измиване-като писна това дете, от снощи не е понечил да суче-само ми сочи гърдите и казва, че горчат. Снощи плака 5 минути много силно, пи вода, явно му мина горчивото, сгуши се в мен, половин час разказвах приказки и заспа. Промрънка няколко пъти през нощта, дръпна ме за сутиена, каза, че там има горчиво, и си заспа. Тази сутрин малко по-рано стана, но пък цял предиобед беше много спокоен, храни се добре, не ме дърпа през 5 минути да суче, но пък искаше да го гушкам много. И на обед си заспа пак сгушен в мен, за 15 минути, без плач, без мрънкане. Предложих му да суче, но не пожела-ухили ми се, и просто се сгуши в мен. Ако знаех, че снощи щеше да ми е последното кърмене, нямаше да се мажа с туй нещо...Много ми се мъчно, а не знам защо. Постоянно ми са пълни очите със слъзи, за гърдите ми са ужас-пия салвия, лецитин, но ще се наложи да поизцедя малко май...Исках просто да махна дневните кърмения, а то какво стана...

От друга страна мъжът ми ме успокоява, че щом толкова лесно и без рев приема Мартин нещата, значи просто му е дошло времето, и му е трябвало съвсем, съвсем мъничко...Уффффф...нямам угодия, много ми е мъчно обаче, а уж точно това исках.

desiteam, прекрасно те разбирам мила  Аз макар, че съзнаелно отбих Любомир си страдах около 2 седмици. Много ми беше криво, че вече не суче и че пораства. Но оттогава насам пък е станал много гушлив и мине се не мине дойде и каже: "Мамо, гуш.. ного бичам" 

Ехх Деси чак на мен ми стана мъчно като те чета.Ама се радвай че толкова лесно и спокойно го приема детенцето.А ти си пийни една чашка довечера с мъжо и си пожелайте да сте живи и здрави.

Деси съжалявам че криви са ти излезли сметките!  Ще свикнеш и ще се успокоиш скоро предполагам. Или настоявай да суче ако ти е толкова тежко, какво пък...

Настоявам, Мери, но ще и да помирише дори...Исках поне сутрешното кърмене да оставя, че детето се буди от глад в 6 сутринта...А и баш преди лятото, лежахме вече веднъж в болница заради ентеровирус...Надявам се всичко да е ок...

Ех, Деси, как те разбирам...Нали аз от бях решила да отбивам на годинка и вече 7 месеца минаха оттогава - мъчно ми е и това е. И знам, че детето сравнително лесно ще приеме края на кърменето, ама сърце юнашко кат не трай...И все пак кърменето си има край - така поне казва разума. Сигурно ще ни е трудно и след година, и след 2...но все някога свършва А иначе и моят става между 6 и 7, цока и не иска повече да лежи, става.

Деси, и на 5 годинки да отбиеш-пак ще ти е криво
Мисля, че момента е бил подходящ, дай боже всекиму такова лесно отбиване като вашето!
Според мен е станало добре-явно е във вашия случай, че детето е взело решение. Ако още имаше нужда от кърменето нямаше така лесно да се даде!
Но нищо де, ти си пореви, щом имаш нужда Пък после си пийни нещо да отпразнуваш факта, че Мартин е голям
Цял ден си мисля, за това дето беше писала колко ти е била трудна първата година с мишлето-то ако моето дете е било такова може би и аз нямаше да съм готова за второ, но пък ти пожелавам да забравиш и да се решите на още едно, и да имаш шанса да видиш и другата страна на медала-че може гледането на бебе да е празник и почивка.

Eugene, направо не мога да повярвам някой да каже такова нещо за бебе на месец и половина?!?! Неморално?!?! За мен някой, който изрече такова нещо има сериозен психичен проблем!!!

Eugene, да не би да си имала предвид, че е на годинка и 5 месеца? 
Деси, ами то много добре е станало така. За една вечер и само 5 мин да реве. И аз мисля, че ако не беше готов, пак щеше да те търси да суче. А за ентеровируса, не се настройвай така, вируси ще има всеки сезон и отбиване заради това никога няма да има.

yanast, ако моето второто е като Тони.. не мисля, че ще изляза жива след още 2-3 години такова чудо 
Ма все се надявам да е точно обратното.. Ако ми излязат грешни сметките, просто не ми се мисли  Аз сега съм за жълта книжка 
Все о чакам тоя звяр да се очовечи.. ама май май жен аму ще се занимава с превъзпитание 

   Деси, не бързай, може да реши човекът пак да опита.
   Яна, успех! Аз, май, ще ставам ветеран в липсата на "МЦ". 
Но пък от около седмица си спинкаме по цяяяла нощ.

Ами нали имаше една тема в Бъд. и наст.майки, една мама имаше метод за предричане колко деца ще имаш (взависимост колко и какви по пол деца е имала баба ти по майчина линия, майка ти колко има и т.н ), та още бях бременна с беба, тя ми каза,  че ще имам момиче, момче, момиче, момче 
Баткото го отбих в 6,7месец на бременността заради болезнени контракции, но после продължихме - и аз не знам как 
Май и двамата  не издържахме 

desiteam, мила ти си майка-героиня. Ако моето дете се държеше така аз щях сигурно да съм в лудницата или да издера очите на всеки, който дръзне да си помисли, че една жена може да има повече от едно дете. Ти явно си жена с огромно сърце, търпение и отдаденост към детето си. Пък не се знае дали след време няма да ти се прииска още едно. Това си е малко и Божа работа.  Пък и децата рядко си приличат. Второто може да е толкова кротко и спокойно, че да не можеш даже да повярваш.  Много съжалявам, че с кърменето така се е получило. То като съм чела колко много Марти си те търси хич няма да се учудя, ако след ден-два пак си потърси. Ако ли пък не - явно си му е дошъл момента. Иначе нямаше да се даде толкова лесно. Какъвто и да е крайния изход надявам се бързо да превъзмогнеш тъгата. 

Ние със Зори май също приключихме с кърменето. В неделя за последно е сукала и до момента дори веднъж не си е поискала. Последния месец съвсем взе да се разсейва, дори и сутрин (а при нея това беше най-свещеното сукане), през деня (особено като сме навън) изобщо пък не ме търсеше. На първи юни реших да не й дам сутринта за да видя реакцията. Направо й предложих попара. А тя все едно това е яла цял живот. И започнах да давам през ден. Като я повикам на леглото сукне 3-4-5 пъти и стане да си ходи по нейните си дела. На следващия ден като не предлагам - никакво мрънкане и хленчене. И така реших на 8 юни да й дам за последно. Точно стана на 1 годинка и 6 месеца. Цокна си, погали си "амитата", погушка се, стана и започна да си шушка нещо по играчките. Но снощи усетих, че все пак се е посъбрало някакво прилично количество мляко ...и така ми се искаше пак да се сгуши и да си го пийне. Едвам се удържах да не й предложа. Но все някога трябва да спрем. В момента и двете сме здрави, не виждам да я е напънал някой зъб, не са жеги, Зори сама започна да претупва процеса. В началото след запушванията, мастита, наддаването от едва 330 гр за първия месец и разните перипетии съвсем не вярвах, че ще стигнем до тук. Но след 9 месеца и половина борба с помпа в ръка  и малко зор да я върна на дърти месеци на гърдата все пак го докарахме до годинка и половина. Надявам се, че е било достатъчно и да съм избрала правилния момент за отбиването (макар че ме гризат известни съмнения).
Ще продължавам да си ви чета обаче момичета. Толкова ми е мило като чета за изпълненията на малките сладури. Да не говорим, че без форума СЪС СИГУРНОСТ кърменето ни щеше да приключи мноооого по-бързо и със сериозни последици и за двете ни. Затова безкрайно много благодаря на всички вас, на всички, които са писали, споделяли, питали, съветвали. Това помогна и на моето предразположено към алергии детенце да получи най-ценното и важното нещо в първите крехки месеци от живота.