Отговори
# 15
  • Мнения: 558
Моят Данни обожава да се набутва между големите деца, които, колкото са по- щури, по- им се възхищава, те съответно не го и поглеждат или най- много да го бутнат...

На по- малките (освен ако не са бебета) не обръща абсолютно никакво внимание, а с тия на неговата възраст, понякога "играе", като играта е дърпане на играчки и рев, или подреждане на клечици на близко разстояние един до друг...

В редките случаи, когато някоя млада дама поеме инициативата да играят и му донесе примерно топка, моя незнае какво да прави и най- често и обръща гръб и бяга да се скрие някъде.

На площадката ни има и 2 по- големи дечица, които изобщо не искат да си играят с другите- едното почти плаче, ако има други деца наоколо, другото предпочита да си събира камъни и пръчки... и двете ги гледат бабите им през деня... Разни деца разни характерчета мисля аз.

Мони, мнението ми е, че всичко ви е наред. А, и добри съвети си получила от другите мами. Ако искаш пробвай дори и само с 1 приятелче ако се виждат по- често, примерно у вас, за да си е на своя територия как ще се държи...

# 16
  • София
  • Мнения: 790
Рали също имаше такъв период. Не си спомням на колко беше, но определено я беше страх да си играе с децата. Все гледаше да се хване за мен  Tired На всяко нещо с времето си, сега вече са и интересни повече децата и си играе с тях. Проявява някаква избирателност, собствена.. Все още я плашат по-буйните деца и се пази от тях.
Така че и при вас ще мине това  Hug Успех!
А иначе наистина ако си има компания от познати приятелчета ще се чувства по-сигурен и постепенно ще свикне и с други.

# 17
  • Мнения: 104
   Описваш ми точно моят дребосък.Но при мен беше проблем ,че живеехме  на по-отдалечено място и малкият нямаше почти никакъв контакт с деца.Изпитва неистов страх от бебета ,вкопчва се в мен забива си главата ,а сърцето му ще се пръсне.
  Въпреки всичките ми притиснения го пуснах на ясла.Просто нямах избор.Първите 2 дена е бил в ръцете на възпитателките и леличките.Въобще не е стъпвал на земята.После се беше поразболял и сега пак от два дни е на ясла.За моя голяма изненада ,вчера е играл с децата ,ял ,спал и всичко по реда си.Даже възпитателката беше изумена от промяната.Затова тая надежди ,че ще свикне и няма да ми се налага да търся детегледачка.

# 18
  • София
  • Мнения: 2 437
Vesssi от все сърце ти пожелавам детенцето наистина да свикне Praynig Пиши моля те как се развиват нещата при вас Hug

# 19
  • Мнения: 3 268
Моите деца са от другата крайност-много общителни и игриви.Но съм съпричастна с твоя проблем и си мисля,че има причина за това.От една страна явно характерът на детето ти е такъв и е добре да работиш в насока,която ще го направи по-уверен и смел,все пак е момче.Но може би има и друга причина и тя е,че някой явно е наранил детето ти и сега го е страх.Ако знаеш кое дете му е причинило това,просто известно време избягвайте контакт с него.С времето нещата вярвам,че ще се оправят,но ти се опитай наистина да му вдъхваш повече увереност.Успех!

# 20
  • Мнения: 4 784
В подобен период беше Калоян преди около два - три месеца. Предпочиташе самостоятелната игра. То не че сега търси други деца, но поне не показва страх, когато някое детенце се приближи към него да си играят.

# 21
  • София
  • Мнения: 6 363
все едно описваш моя син на същата възраст. и аз се притеснявах много, но истината е, че се преодолява с порастването. пробвай да го събираш с по 1, най-много 2 деца наведнъж, редовно, за да свиква.
полека-лека ще отшуми този страх.

# 22
  • София
  • Мнения: 2 437
Здравейте момичета! Да ви кажа как вървят нещата при нас - днес навън към него се приближава едно момиченце и той се гушва в мен уплашен. Аз започнах да му обяснявам дълго и продължително, че Вили (така се казва детето) е много добричка и нищо няма да му направи, а иска да си играе с него. Той ме гледа в очите, а детенцето през това време му говори "Вили добличка" Grinning. В един момент Митко явно разбра, че тя не е страшна и все още държейки ме за рък с другата започна да я гали, а тя да се смее при което той определено се поотпусна и накрая даже започна да я целува. И като по приказките се хванаха за ръчичка и започваха да обикалят напред-назад като отвреме-навреме Митко я галеше и целуваше и окончателно ми пусна ръката. Толкова мило ми стана! Определено сте прави - трябва да го събирам с такива кротки и спокойни деца и постепенно надявам се проблемът и страхът (защото е бил ударен от друго дете) ше изчезнат. Благодаря ви още веднъж Hug 

# 23
  • Мнения: 254
В същия период е синът ми в момента. Мисля, че е временно и се надявам да отмине. По принцип е по-страхлив и неуверен. Характер е това. Говоря, обяснявам, не насилвам. Различни са дечицата - какво да се прави. Приеми, че засега е такова детенцето и не се натоварвай. Аз спрях да се впрягам, притеснявам и мисля.
Само с добро, с обяснения и споменавай по-често децата, с които си играе. Да знае, че си има приятелчета. Припомняй му такива хубави случки, например вечер като го приспиваш.
 Успех.

# 24
  • Мнения: 104
  Обещах да напиша ,как протича адаптацията в детската градина.Вече втора седмица ходи ,още на четвъртия ден спря да плаче на раздяла ,а днес даже протегна ръце да го вземе възпитателката и въобще даже не се обърна да ме потърси с поглед.Просто съм изумена,не очаквах толкова лесно да свикне.Няма да се очудя ако другата седмица ,не иска да си тръгва от там и да плачем ,ама вече на взимане.
   Свикна с другите деца,въпреки че моят е най-малък в групата.А другото интересно нещо е ,че на обяд му давали допълнително храна ,а по принцип не е много ящен.Докато му взимах храна от детската кухня изяждаше едва половината.

# 25
  • Мнения: 254
Браво на детето! Е така ако стане и с моят син на есен - ще черпя.

# 26
  • София
  • Мнения: 2 437
Vessi много се радвам за вас Hug

Браво на детето! Е така ако стане и с моят син на есен - ще черпя.

И аз ще черпя Laughing

# 27
  • България
  • Мнения: 181
Сигурно развива инстинкта си за самосъхранение.

Моят на тази възраст/а и сега/ беше дотолкова контактен и отворен за света, че чак се плашех. Не е истина колко удари е понесъл горкият. Като видеше дете и се затичваше с някакъв плам и устрем към него, гледаше и се усмихваше, сякаш не е виждал човешко същество преди. Абе, любов на талази.

Детето ти си е добре. Сега просто предпочита да е в безопасност. А може и децата да му досаждат, да предпочита самостоятелните игри.

В яслата ще страда първоначално. После няма да го познаеш Mr. Green
Споделям това мнение напълно!

Общи условия

Активация на акаунт