Първия път родих секцио по медицински показания, втория път се надявам пак така да родя. 
- Публикувана: 10 юни 2008, 19:03 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2008, 17:31 ч.
Какъв тип раждане да избера?
Избрах да родя нормално защото: 1. Изпитвах ужас от мисълта че аз ще съм приспана и ще ми правят нещо...
И аз.Изпитвам ужас също от всякакви упойки.За съжаление ми се наложи да мина през пълна упойка за съвсем друг проблем след това, но както и да е...
Раждането ми беше сравнително леко - 6 часа, без разкъсвания и шевове.Въпреки всичко не можех да си седна на "задника" една седмица.Ако имам второ дете и мога да избирам пак така бих родила.Но след раждането на сина ми разбрах, че е трябвало все пак да ми направят секцио, заради травма на главата, която имам от катастрофа преди години.Само, че като ме питаха за някакви заболявания това го пропуснах (просто бях забравила).От напъните по време на раждането получих доста сериозни главоболия, наложи се пак да започна хапчета и т.н.Мои приятелки които родиха секцио се възстановиха доста по-бързо от мен заради усложненията, които получих.При всеки е много индивидуално все пак, но трябва всичко да се споделя с лекар (дори и да ти се струва маловажно), за да може той най-добре да прецени как трябва да се роди дадено бебе.
Първо, не трябва да те плаши раждането въобще! Не се настройвай отсега 
, много е важно с каква нагласа си
Относно епизотомията (рязването по време на раждане) - по-добре така, отколкото да се сцепиш цялата. Все пак докторите си знаят работа. Има възможност и за епидурална упойка - особено за първо раждане, аз лично я препоръчвам. След раждането едвам ставах и сядах първите 3-4 дни, имах няколко шева. Не е толкова страшно! 
, много е важно с каква нагласа си Относно епизотомията (рязването по време на раждане) - по-добре така, отколкото да се сцепиш цялата. Все пак докторите си знаят работа. Има възможност и за епидурална упойка - особено за първо раждане, аз лично я препоръчвам
. След раждането едвам ставах и сядах първите 3-4 дни, имах няколко шева. Не е толкова страшно! Започнах да раждам нормално,но завърших със спешно секцио.Както се казва,преживях и двата вида раждане и съм с две ръце за секцио.Такава болка изпитах от контракциите,че не може да се сравни с болката след секцио.Всеки който ме попита -препоръчвам секцио.Нормалното раждане беше нещо ужасно за мен.Всеки си преценява сам.
Цезарово сечение вече почти не се практикува- разреза е по дължината на корема, от пъпа към срамната кост.
Секцио цезаре- напречен разрез над срамната кост.
Бих избрала естествено раждане.
Секцио цезаре- напречен разрез над срамната кост.
Бих избрала естествено раждане.
Във Франция продължават да си го наричат цезарово, макар че метода е вече друг. Предполагам в БГ ако кажа цезарово ще ме разберат.
Аз родих нормално като имах предвидено цезарово/секцио 2 дена след това. Бих избрала естественото раждане, родих за 3 часа, от които първия си бях още у дома. Никакви цепвания, 3 вътрешни шева защото мъника излезе като Супермен с ръката напред! Никаква болка и неудобство след това.
Избрах да родя нормално защото: 1. Изпитвах ужас от мисълта че аз ще съм приспана и ще ми правят нещо; 2. Ще си гушна бебето доста по-късно ако съм с операция и всички спохождащи неприятности; 3. Ако веднъж родя с операция и следващото ще е така, а ако първото раждане ме уплаши, второто може да е секцио ...
1. Секциото като цяло се прави със спинална, т.е. не те приспиват, докато ти правят нещо.
2. Гушваш си бебето веднага.
3. 1-во секцио не е причина за второ.
Изборът си е твое право, само исках да направя уточнение по точките
За себе си избрах секцио. Радвам се на решението си, ако се върна назад, пак него ще взема. Не съм имала абсолютно никакви проблеми. На следващия ден си щъках наоколо. (е, на същата вечер също, ама не твърде, щото беше късно).
Пък и рано ти е да те плаши каквото и да било. Това малко напомня на приказката за Нероден Петко.
Пък и рано ти е да те плаши каквото и да било. Това малко напомня на приказката за Нероден Петко.
когато попитах гинеколога си как да родя, той ми отговори:" Имам жена и две деца.И двете роди по естествен начин.Ако секциото беше по- добрия начин , със сигурност жена ми щеше да роди така". Замислих се и ми се стори много логично.Попитах още 2- ма гинеколози- странно, никой не ми препоръча секцио.След това почетох малко- май никъде по света не се прави секцио по желание.Нямах нужда повече да мисля как да родя
Доста жени казват, че темата е била поставяна и преди , затова ще я разнообразим с много въпроси, които ще я доразвият.
Ето го следващият подвъпрос:
1.Как се чувствахте след нормално раждане, когато настъпи първата ви интимност ... ще спестя точното име.... - та, имаше ли разлика, чувствахте ли се "по-широки" - ...отдолу..., или някак по-различни, промениха ли се усещанията ви на това място ?! 2.Болеше ли ви, кога за първи път след раждането решихте , че можете да осъществите акт, болезнен ли беше, мъжът ви, как ви възприе, беше ли всичко нормално ?!3. Ако можете , пояснете , какво точно сте доловили в психиката на мъжа ви - беше ли той по-различнен и ако - да, защо - заради това, че известно време не сте били близки в най-интимен смисъл или заради новото ви положение - на майка или заради някакви физически промени у вас - било килограми, било нещо друго... Споделете, това са прелюбопитни въпроси, които въпреки, че вълнуват всички малко хора се осмеляват да зададат. Предварително ви благодаря, знам, че е много лично.
сегаааааааа:
1. чувствах се както всяка наскоро родила жена- несигурна, леко смутена и сякаш ми е за първи път.Не съм се чувствала по- широка ( и не съм), усещанията ми са си нормални
2.Болеше ме, разбира се, ако кажа, че не е ще излъжа.Само че имаше около 10-тина теми за момичета раждали със секцио, които имат този проблем, така че не е гаранцияМъжът ми ме възприе чудесно, толкова много ме обича и беше толкова нежен, че дори и аз забравих, че изпитвам дискомфорт в началото.
3.В психиката на мъжът ми долових единствено много любов към мен и малкото човече.
Това е
Отговори си ти сега на тези въпроси, може би ще откриеш нещо ново за себе си
Доста жени казват, че темата е била поставяна и преди , затова ще я разнообразим с много въпроси, които ще я доразвият.Ето го следващият подвъпрос:
1.Как се чувствахте след нормално раждане, когато настъпи първата ви интимност ... ще спестя точното име.... - та, имаше ли разлика, чувствахте ли се "по-широки" - ...отдолу..., или някак по-различни, промениха ли се усещанията ви на това място ?! 2.Болеше ли ви, кога за първи път след раждането решихте , че можете да осъществите акт, болезнен ли беше, мъжът ви, как ви възприе, беше ли всичко нормално ?!3. Ако можете , пояснете , какво точно сте доловили в психиката на мъжа ви - беше ли той по-различнен и ако - да, защо - заради това, че известно време не сте били близки в най-интимен смисъл или заради новото ви положение - на майка или заради някакви физически промени у вас - било килограми, било нещо друго... Споделете, това са прелюбопитни въпроси, които въпреки, че вълнуват всички малко хора се осмеляват да зададат. Предварително ви благодаря, знам, че е много лично.
сегаааааааа:
1. чувствах се както всяка наскоро родила жена- несигурна, леко смутена и сякаш ми е за първи път.Не съм се чувствала по- широка ( и не съм), усещанията ми са си нормални
2.Болеше ме, разбира се, ако кажа, че не е ще излъжа.Само че имаше около 10-тина теми за момичета раждали със секцио, които имат този проблем, така че не е гаранция
Мъжът ми ме възприе чудесно, толкова много ме обича и беше толкова нежен, че дори и аз забравих, че изпитвам дискомфорт в началото.3.В психиката на мъжът ми долових единствено много любов към мен и малкото човече.
Това е
Отговори си ти сега на тези въпроси, може би ще откриеш нещо ново за себе си
Предварително искам да ви кажа, че мисълта за съвсем естествено раждане ме плаши особено много, в смисъл - "цепенето", "шиенето" и други такива неща, ми звучат като сценарий на филм на ужасите, ето защо моля дайте съвети, как вие сте преживели това!
То и при секцио има ''цепене'' и ''шиене'' и съвсем не е безобидно -една от най-големите коремни операции и една от операциите с най- много кръвозагуба. Наложи ми се по медицински показатели, ина4е до последно много исках нормално-даже отидох в РО 3 дни след термина.Но рискът беше доста голям, лекарите се уплашиха и ме убедиха, а и преносвах... Само ще ти кажа, 4е първите 3 дни ми се искаше да не съм жива от болка...Така завиждах на родилите нормално, припкаха из коридора и си вдигаха сами бебетата, а аз едва се вла4ех и другите родилки ми носеха бебето, защото акушерките мислеха, 4е се превземам...
Вчера точно присъствах на разговор на тази тема.Извода-ако има нещо да става,ще стане(това по повод на тези,които смятат,че секциото е по-сигурния вариант)Моето мнение като нормално раждала е,че нормалнто винаги е за предпочитане за майката,а изследванията на учените показват,че и за бебето плюсовете са повече.
Раждах секцио,без никакви показания.Аз го поисках и не съм съжалявала нито за миг за решението си!
Никога не бих родила нормално.
Все ми е едно кой какво мисли за ''лигли'' като мен,не ми дреме.
Аз съм взела решение за себе си и за своето дете!
И това бе най-правилното решение в живота ми.
Никога не бих родила нормално.
Все ми е едно кой какво мисли за ''лигли'' като мен,не ми дреме.
Аз съм взела решение за себе си и за своето дете!
И това бе най-правилното решение в живота ми.
Препоръчани теми