ПЕТИЦИЯ И МОЛБА ЗА ПОДКРЕПА

Всички помним учителските стачки от есента на 2007 година. Всички помним десетките хиляди учители, които протестираха по улиците на своите градове и се бореха за по-добри условия на труд.

Всички сме съгласни, че учителите заслужават достойно заплащане! Но, вярваме, всички сме съгласни, че децата ни заслужават достойно образование! Законодателят е помислил за това и е гарантирал това право в Основния закон – Конституцията на Република България. И в същото време е заложен капан, който завърта омагьосания кръг и връща всичко в изходна позиция. Защото законът не е приравнил учителската професия към онези обществено значими професии, чиито представители нямат право да стачкуват ефективно!

Всички бяхме свидетели как, обеднинени от Синдикатите, учителите упражниха своето гражданско право на протест. Ние, от своя страна, също имаме граждански права. От тази позиция се опитваме да се преборим за промяна в законодателството. Настояваме за промяна в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Нека образователните услуги бъдат включени в кръга на общественозначимите професии, чието упражняване трябва да бъде минимално осигурено по време на стачка.

Защото в България има милион и половина деца, а повече от 2/3 от тях са в училищата и детските градини. Как ли са се чувствали най-малките, на които беше трудно да се обясни защо няма да ходят толкова време на училище? Защото има едни стотици хиляди ученици, които също ще запомнят завинаги миналата есен.

А нима те, децата ни, заслужаваха да им се случи това?

Какво загубиха първокласниците, седмокласниците и завършващите в решаващата учебна година на своя живот?

И дали ще я запомнят с добро?

45 дни стачка от 180 учебни дни в година?

Защо системата обуславя възможността при една евентуална стачка на учителите бъдещето на нашата страна да остане без подсигурено обучение, без онзи минимум, който би трябвало да е основата на интелектуалното израстване.

Комисията за защита от дискриминация има правомощията по Закона за защита от дискриминация да препоръча да бъде внесена такава промяна. В сигнала ни до нея се казва, че според нас действията на преподавателите по време на стачните действия през есента на 2007 година дискриминираха засегнатите от стачката ученици и техните родители по няколко признака:

Дискриминационен признак “обазование”
Децата и родителите са лишени от свободен избор на училище, тъй като е отнето правото им на достъп до безплатното образование в държавните и общински училища, които те са избрали.

Дискриминационен признак “имуществено състояние”
Децата, чийто родители нямат финансови възможности да ги запишат в частни училища, са потърпевши от стачката спрямо децата, чийто родители имат финансов ресурс децата им да учат в частни училища. Съответно децата от държавните и общинските училища са в по-неблагоприятна ситуация спрямо връстниците си от частните училища, които не стачкуваха, и децата имаха предимството да усвояват нормално учебния материал.

Дискриминационен признак „семейно положение“
Тук основанието е, че родителите, които не са в състояние да отглеждат своите деца целодневно, а по време на стачката им се налага да го правят, са поставени в по-неблагоприятно положение от родителите, които могат да осигурят такова отглеждане - имат домашна помощница или разчитат на помощта на свои роднини.

Всичко това доведе до лишаване на децата от гарантираното им от чл.53, ал.1 от Конституцията на Република България право на образование. По-конкретно – конституционно гарантираното право на безплатно основно и средно образование в държавните и общински учебни заведения.

Още веднъж ще подчертаем, че точно заради всичко това настояваме да бъде променен Законът за уреждане на колективните трудови спорове! Искаме образователните услуги да бъдат включени в кръга на общественозначимите професии, чието упражняване трябва да бъде минимално осигурено по време на стачка! Вие можете да ни подкрепите!

Мили хора, можете да ми пишете, ако не сте съгласни и възразявате.

Подписката е предвидена да обедини тези, които споделят това мнение, но също и да проучи обществените нагласи по темата.
Не искаме да воюваме за нещо, което болшинството хора не споделят.За това, ще оценим високо всички мнения и за и против.

Вярвам, че децата в България също могат да обичат училището истински, както съм видяла да се случва в други страни и това ще стане, ако всички сме по-активни, ако настояваме децата не просто да бъдат третирани като празни съдове, в които се излиза информация, а най-вече обичани и уважавани като личности в семейството и в училището.

Време е да разберем, че истинските поръчители и клиенти на образователната услуга сме ние, родителите, както и ние сме призваните да защитават правата на децата.От нашата активност зависи да променим нагласите и съзнанието по адрес на децата в българското училище.

Кога, ако не в детска възраст всяко човешко същество има право да не знае, да не може, да греши, да се лута и къде, ако не в училище трябва това да бъде професионално подкрепено, овладявано и насочено в правилната посока?

Всеки човек има извечното право да роди дете, но не всеки от нас има таланта да отгледа и възпита личност.За това и плащаме данъци, от които известен процент се дава на професионалисти, учителите в България, да ни помагат в тази слкожна и отговорна задача.

Може би не им плащаме достатъчно, съгласна съм, но в тези условия, в които живеем 2 сектора НЕ БИВА да си позволяват колабс при никакви обстоятелства, ако искаме да излезем от това сложно положение и да напредваме като общество, и те са: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО, защото от единия зависи тялото, а от другия душата и личността на всички бъдещи "човешки ресурси", които ще произвеждат вътрешен брутен продукт не само за заплати в публичния сектор, но и за нашите пенсии.

За това сме длъжни да осигурим на децата всичко необходимо да са по-добре образовани от нас,а това май не се случва.

И още нещо, което си мечтая всеки учител да разбере уважение не се дава, а се взема. Не може да искаш да те съжаляват и така да спечелиш висок професионален статус.

Това са някои от моите лични, нощни мисли по темата, като допълнение към петицията.

Да бих могла да обясня. Сега ще опитам на кратко, а когато мога да посветя повече време на това ще напиша още.

На кратко ние искаме Комисията зая Защита от Дискриминация да ни даде шанс да организираме широка обществена дискусия по темата, от която да следва законодателна промяна. Смисълът на това не е да лишим учителите от правото им на стачка, а да намерим схема, която им позволява да стачкуват, без да нарушават правата на децата.

Иначе казано сега правото на стачка и правото на образование са в колизия.Тоест стачкувайки толкова дълго учителите са отнели правото на образование на децата.Защото 45 дни от общо 180 е много и не е справедливо, особено за малките, седмокласниците и завършващите.

В конституцията пише че и правото на стачка и правото на образование са неприкосновени, но също пише, че никои не може да си упражнява пражата отнемайки правата на другите, което, според нас се случи.

Във Франция например учителите имат дни от месеца, в които стачкуват.Те са им предварително определени и са съгласувани със семействата много предварително, така че хората се организират по някакъв начин. Понякога дори родители отиват в училище и забаляват децата или ги учат на нещо, което не е учебен материал непременно, но им запъват времето, за да не стоят затворени у дома, по улиците или пред компщтъра.

Ние бухме искали да се направи нещо подобно.

Аз не мога да реша еднолично какво, нито хората, с които го правим.Трябва повече заинтересовани страни да се включат и да се обсъди добронамерено, така че да се вземат предвид интересите на всички.

На тези, които са ми толкова ядосани и са писали с толкова много емоция искам да кажа.

НЕ ИСКАМЕ ДА ЗАБРАНИМ НА УЧИТЕЛИТЕ ДА СТАЧКУВАТ И НЕ СМЯТАМЕ, ЧЕ ТОВА Е РЕДНО.

Бихме искали да им помогнем всячески в усилията им да получат достойни професионални условия и възнаграждения, но не по този начин като си напускат ДЪЛГОСРОЧНО работните места и ПОЗВОЛЯВАТ ДА СТАВАТ МАША ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ.

Защото имаше опит учителската стачка да се използва за това и от това учителите само загубиха достойнство и уважение.

Иначе аз безкрайно много уважавам всички учители, не само своите и на моето дете, работя с тях постоянно и сега и постоянно се срещам с тях и ЗНАМ, че те са най-духовните от всички работещи и заслужават достойно положение в обществото.

Нашият протест е срещу БЕЗДАРНОТО ЛИДЕРСТВО на техните синдикати, които ги злепоставиха, унижиха и отнеха правото на образование на нашите деца наистина без особена полза за учителите.

С едно изречение, че се отплеснах ТОЗИ ПРОЦЕС Е СРЕЩУ НЕГРАМОТНОТО СИНДИКАЛНО ЛИДЕРСТВО, НЕ И НЕ И НЕ СРЕЩУ УЧИТЕЛИТЕ.

Това е

Благодаря ви за интереса и въпросите.Ще се радвам да продължим.

gal4w, ... асоциацията, която представлявам не се казва Агенция за Родителска Активност, а Асоциация за Родителска Активност. Ние не работим пряко по проекти, а обучаваме ОУ-тата да пишат такива и те именно кандидатстват и печелят проевкти след нашите обучения.

Ние сме екип от обучители и психолози и тази информация, която сте публикували тук е писана от някои чул и неразбрал.

Вие, разбира се можете да й вярвате и да я вземете предвид кактоискате.Така е нормално в едно демократично общество.

Аз и моя екип имаме отлични резултати и много се гордеем с постиженията си.

Ако искате мога да ви поканя на мои обучения, за прецените сам/сама за какъв процес и качество става дума.

Нормално е, когато хората са на различни страни да спорят и да не се съгласяват едни с други, но, според мен е грозно да се клеветят.

Това е...Поздрав от мен  

Извинявам се на всички за лошия си правопис в публикациите погоре, но съм на място с много лоша клавиатура, бързам и се опитвам да се включа.

Ще се реванширам следващия път.

 

От Петицията

126     Sonia Georgieva Racheva     Stara Zagora     Bulgaria     Rabotia kato nachalen uchitel.Prez esenta na 2007g. poeh purvoklasnici.Stachkuvah samo 3 dena,zashtoto bih ubedena,che niamam moralnoto pravo da lishavam tezi deca ot nai-krasivia moment v detskite im godini!Beshe mi trudno,no znaeh,che sum prava!Ne sajaliavam,che postupih taka,makar niakoi kolegi i do dnes da ne mi govoriat!Bih iskala sred uchitelskata kolegia da ima poveche zdravomisleshti hora!Podkrepiam predlojenieto!Uchiteliat ne biva da sliza ot piedestala na prizvanieto si!

  Би ли ми отговорила Вяра Лазарова срещу колко е "обучителка" на учителите? И защо нейната Асоциация за Родителска Активност не вземе отношение по орязаните бюджети на у-ща и ДЗ за тази година при така растящата инфлация и цени? Защо не каже своето мнение по въпроса с прехвърлянето на средства от едно ДЗ с повече деца към друго ДЗ с8 по-малко деца? Принципа е прост - който не може ФАЛИРА  и друг застава на неговото място.Трябва да се стимулират хората работещи и можещи , а не тези,които правят декларационни изказвания като това на Соня Рачева ,ако въобще има такова лице.На всички ни е ясно,че колкото и да е голямо призванието ти физически трябва да оцелееш за да го изпълниш,а и да дадеш достоен старт на собствените си деца.

"В тази връзка авторът на темата не отговори на въпроса, ако идеята им се възприеме, какви реални предложения имат за осъществяването на тези ограничения. "

Сання, аз мисля, че отговорих или поне направих опит, но може да съм го направила като гост и да не си разбрала или пък да не съм била достатъчно ясна.

Първо трябва да получим възможност (иначе казано комисията за защита от дискриминацията да препоръча законодателна промяна) да обсъждаме темата в една разширена група, където ще бъдат поканени хора с различни компетенции и в тази група ще търсим най-добрите варианти. За сега ние сме мислили подобни неща на тези, които и ти споменаваш: по етапно стачкуване, ден от месеца, за които семействата са предварително уведомени, присъствие на родителите в училище, за да поемат децата, докато учителите си поставят професионалните искания и така нататък.

На другите коментари искам да кажа, че това далеч не е единствената тема, по която работим и да много ни тревожат бюджетите на малките училища.Търсим варианти и за това.Като например настоявахме за два формата училища, описани в новия закон за образование, който сега се прави, а именно Защитени, които са на много километри от друго населено място и средищни, където ходят деца от много села или квартали.Когато едно училище успее да вземе такъв статут, не само ще бъде защитено от затваряне и фалит, както сте го нарекли, но и ще получи допълнителни субсидии за оцеляване от бюджета.

Системата на образование има много проблеми.Моята философия обаче е, че нещата трябва да се разглеждат както заедно, така и едно по едно и човек внимателно да си избира битките и приоритетите.Иначе излиза така, че всичко е "многопластово и сложно", както всичко в славянската и източната народопсихология, виновни има, но решения няма. Ако има проблем, голям колкото един хляб, той трябва да се нареже на филийки, филийките на хапки и едно по една по една хапките да се ядат, а не да се мъчим така да натъпчем един самун хляб в устата си, докато се задавим и пукнем. Защото ние често така правим и като не сме успешни пищим.

Да, има много проблеми нашата система, много неща се правят, много не се правят.Всеки в нея трябва да си поеме отговорността обаче и да си зададе въпроса КАКВО ЗАВИСИ ОТ МЕН?КАК ДА НАПРАВЯ ТАКА, ЧЕ УТРЕ ДА Е ПО-ДОБРЕ ОТ ВЧЕРА?

Ако това не стане, никое правителство и никой министър не може да е успешен.
Така мисля аз.

И за начало - децата трябва да са на училище, докато търсим варианти да направим това училище по-добро и по-адекватно. Така мисля аз.Другото, да не са, защото сме довели системата до абсурд и учителите се отказват от професионалните си задължения ми се вижда несправедливо към децата, унищожително за тях и за обществото въобще.

Това е за сега...ще пиша пак...

 
 
 

Didia, синдиката не води дело срещу мен, нито пък аз или групата родители водим дело срещу синдиката. Всъщност аз лично дори не съм страна по делото, а Асоциацията, на която съм изпълнителен директор подкрепя родителите, подали сигнала.

Делото е за дискриминация към децата от общинските училища и детски градини, спрямо тези, които учат в частни и ние считаме, че синдикатите са станали волно или неволно подбудители на такова явление.

Единствената ни цел не е да бъдат осъдени синдикатите или да се отнеме законното право на протести на учителите, а ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОМЯНА, КОЯТО ДА ЗАЩИТИ ДЕЦАТА ОТ ПОВТОРНА МАНИПУЛАЦИЯ, защото стачкуващите учители бяха употербени с нечисти цели, за това и стачката продължи неразумно дълго. В резултат, те не подобриха професионалното си положение, но децата загубиха 45 учебни дни, което за първокласницете, седмокласниците и дванайстокласниците се оказа сериозно накърнително.

Ако искате мога да Ви изпратя текста на сигнала, който е подаден от групата родители, за да прочетете как звучи.

Надявам се, че отговорих на въпроса ви.

Поздрави