Публикувана: 10 юни 2008, 22:01 ч.
Последно мнение: 12 юни 2008, 21:24 ч.

Как бихте реагирали, ако....

2 626
56
1

1
2
3
4
Всички

10 юни 2008, 22:01 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 398

Как бихте реагирали, ако 2, 3, 4... годишното Ви дете ви посяга?
Днес в парка бях свидетел как една красива 2 годишна госпожица крещеше нещо на майка си, удряше я, пищеше и се мяташе ядосана.
Майката нявъзмутимо седеше на пейка и гледаше настрани, все едно нищо не се случва.
Това ли е правилната реакция?
Определено да се разкрещи или нашамари дъщеря си също не е правилно. Но пък да се оставя малката пикла да я шамари и да я игнорира също не е.
Как вие бихте реагирали?
Случвало ли ви се е?

Моя син само на игра се опитва да ме хапе или щипе, но му обяснявам, че ще ме боли и той спира.

# 1 10 юни 2008, 22:14 ч.

Oslo
Мнения: 659

Не ми се е случвало, сигурна съм, че заслугата дори да не си го помислят е моя... Не са ми крещяли, да не говорим пък за удряне.Мисля, че нещо във възпитанието на малката дама е сбъркано още в началото на процеса.

# 2 10 юни 2008, 22:19 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Е,не рано е още.
По скоро е кризата при двегодишните.Случаи всякакви.Въпреки ,че моите не са го правили. Wink

# 3 10 юни 2008, 22:23 ч.

Мнения: 4 596

децата правят каквото видят и говорят каквото чуят
със сигурност посягането го е видяла някакъде от други деца , телевизия , семейство
аз с малкия минах през всякакви кратки периоди на хапане , скубане , посягане са радост бързо се оттучихме и сега някой много трябва да го ядоса за да реагира по такъв начин
мислила съм си че са някакви инстинкти , но после се светнах че е копирал от някъде
аз никога не съм реагирала с невъзмутимо на такива прояви и престана когато разбра че да скубиш и удряш боли , дори съм го скубала за да му покажа какво е чувството и хич не му хареса

# 4 10 юни 2008, 22:29 ч.

Мнения: 2 312

Никога не ми е посягала!
Много ще ми е неприятно ако го направи,дори и на игра,въпреки,че разбирам ,че е малко дете !

# 5 10 юни 2008, 23:19 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Правила го е , но мерки съм взимала веднага. И не се е повтаряло. Мисля си, че ако не бях обърнала внимание щеше да се повтаря тази ситуация многократно, защото щеше да мисли, че не е кой знае колко лошо това държание.

# 6 10 юни 2008, 23:44 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Ами, добра реакция, по мои впечатления. Опитвала съм се да спирам, да обяснявам, понякога съм се ядосвала, файда няма.

Напоследък правя нещо, което действа при моя син (а мен би ме вбесило Wink

) Почвам да се смея и казвам "Вижте, едно дете набило майка си" Той започва да се смее и спира, нищо възпитателно няма в подобна реакция, но нещо напоследък съм загубила вяра във възпитателните мерки по отношение на мойто и просто чакам-обикновено, два месеца след останалите, акълът му се появява Laughing

# 7 11 юни 2008, 00:34 ч.

Мнения: 17 407

Случвало се е да я нашамаря, както и да я гушна, за да се успокои. НЕ толерирам да посяга на когото й да е. Да се тръшка колко си ще.

# 8 11 юни 2008, 08:46 ч.

Мнения: 1 632

На тръшкане не реагирам,просто се обръщам и им минава бързо мерака.1 път ми посегна синът ми и се направих,че плача, и бях много сърдита,като спрях да му говоря близо час,и не изпълнявах желанията му.И до там беше с посягането.

# 9 11 юни 2008, 09:08 ч.

Мнения: 1 897

Може би бих хванала ръцете на детето и бих му обяснила, че така не се прави и защо не се прави така.
Бих показала разочарованието и огорчението си от това му поведение.
Но не бих подминала и игнорирала подобно поведение.

# 10 11 юни 2008, 09:13 ч.

Мнения: 9 814

Всяко действие има противодействие.
Поведението на децата ни е в почти 90% от случаите копиране на нашето поведение.

# 11 11 юни 2008, 09:17 ч.

Мнения: X

Това е нещото, което със сигурност не позволявам за нищо на света и се боря със всякакви средства и методи. Голямата се опита някъде около 2-рата година, но пресякох опитите и много бързо. Как? Ами хващах и ръката, много сериозно и се карах и ако повтореше я наказвах - да си седи в стаята, да не и говоря, ама нещо се случваше. Случвало се е и да я плясна. Забраних и много категорично тези опити и така.

# 12 11 юни 2008, 09:21 ч.

Мнения: 24 467

Да, минавали сме през такива етапи. При нас по- скоро ме дърпаше яростно за ръката или ме удряше по ръката, когато не изпълнявах някакво негово желание. Просто му хващах ръцете най- спокойно и го отвеждах в стаята му. С леден глас винаги му заявявах едно и също- не го бия, не позволявам и той да бие и да си стои сам докато реши, че може да се държи прилично. Напусках след това стаята моментално. Периодът трая около месец, всъщност съвпадна с т.нар. "тръшкане".
Моята рецепта- предимно спокойствие и последователност. Все пак следва да се реагира, не да се стои и чака безмълвно, да се обяснява- винаги спокойно с прости думи, винаги едно и също.
И не беше виждал да се посяга- никой в къщи не го прави, не е ходил на детско заведение, с малки деца не обичаше да играе. Просто някаква инстинктивна реакция при неудовлетворяване на желание, чийто вид зависи от темперамента на детето, който пък е вроден и винаги различен с този на останалите. Реакцията е първосигнална при малките.
С малкия пък не сме минавали през такива неща. При него беше хвърляне на играчки и късане на тапети, но не е имал яростни периоди, просто съвсем нормални бебешки реакции.

# 13 11 юни 2008, 09:40 ч.

Мнения: 2 090

Случваше се понякога както играем и да посегне да ме удари Stop

.Хващах му ръчичката здраво,и му казвах че не трябва да прави така(освен ако не иска да си играе сам а това е най-големият му кошмар).Обикновено не повтаряше,а макар и в малкото случаи в които се случваше(в началото),тогава го наказвах да стои сам в стаята си,и без играчки Rolling Eyes

.Бързо му пресякох мераците Peace

# 14 11 юни 2008, 10:00 ч.

Мнения: 46 543

Цитат на: Олинце в вт, 10 юни 2008, 22:01

Как бихте реагирали, ако 2, 3, 4... годишното Ви дете ви посяга? ...

Правилната реакция е различна за всяко дете, а и от 2 до 3 и от 3 до 4 разликата е огромна, различно реагирам според възрастта.

София не го е правила много често, но се е случвало преди да стане на 3 г. И да, пълния игнор беше единственото, което помагаше.

Опитвала съм всичко - говорене, хващене на ръката, наказание и т.н., но всичко водеше само до истерия, понякога от рев не й стигаше въздух и повръщане Crazy

след като стана на 3 г. все едно дойде друго дете, истериите изчезнаха, а сега на близо 4, вече в 90% от случаите се справям само с говорене Peace

# 15 11 юни 2008, 10:22 ч.

Мнения: 9 052

ако Сашко удари мама, мама каzва´чЕ я боли и моли Сашко да цунка мама ида каже иzвинявай мамо. Тогава мама гушка Сашко и каzва и ти иzвинявай миличко Wink

# 16 11 юни 2008, 10:54 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

В определени моменти реакцията на въпросната коментирана майка е най-удачната. На конкретния случай не съм била свидетел и поради което не изключвам възможността това наистина да е било най-разумното поведение от страна на родителя.
На две години децата често пъти са неконтролируеми. Бебешки пубертет ли е, какво ли е - не зная. Но има един период в който каквото и да стори родителя - това довежда детето до още по-голяма истерия. Моят син буквално е изпадал в амок от гняв. В такъв момент игнора е най-най-умното нещо, което може да направи възрастния. Защото тогава детето нито приема, нито предава. Всякакви нравоучения, обяснения, заплахи, шамарене пък съвсем - само влошават положението. Когато детето се успокои / а при подобно поведение на незабелязване, това става бързо/ - тогава се пристъпва към обяснения и доводи, и тогава те наистина имат ефект, защото детето отново "чува".
И смешна е вече тази забележка - "детето прави това, което види - по телевизия, в градина, семейство". Е, не винаги е така. И не винаги това е обяснението. Но вярно - твърде удобна е - лишава от необходимостта да търсиш разрешение.

# 17 11 юни 2008, 11:24 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Около 2 годишна беше, когато започна да посяга на баща си, баба си, дядо си, деца в градинката..., но не и на мен. Определено обаче не съм мълчала, когато подобни изблици са се случвали.

Цитат на: Никол в ср, 11 юни 2008, 10:00

...
Правилната реакция е различна за всяко дете, а и от 2 до 3 и от 3 до 4 разликата е огромна, различно реагирам според възрастта.
....

Определено с едно 2 - годишно можеш да се разбереш мноооого по - трудно, отколкото с 4 - годишно дете Wink

Вече разговорите вършат работа. Но докато беше около 2г. - ефект нулев, ако просто си говоря. Аз я наказвах мойта щерка. И то строго. Само игнорирарне не я караше да разбере какво става.

# 18 11 юни 2008, 12:08 ч.

Мнения: 2 090

dodo dodo, 202uu

^{''На две години децата често пъти са неконтролируеми........
И смешна е вече тази забележка - "детето прави това, което види - по телевизия, в градина, семейство". Е, не винаги е така. И не винаги това е обяснението. Но вярно - твърде удобна е - лишава от необходимостта да търсиш разрешение.''}И аз така мисля Peace

# 19 11 юни 2008, 12:35 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Случвало се е при нас в различни ситуации. Реакцията ми е била според случая - при истерия съм я игнорирала, при съзнателно удряне - съм и обяснявала, че това не е хубаво и боли и при последвало действие да ударя, за да разбере какво е направила. Не се е случвало от повече от година.

# 20 11 юни 2008, 13:03 ч.

Мнения: 3 929

Мисля, че всяка майка най-добре знае, как би трябвало да реагира на дадена постъпка на детето си в зависимост от възрастта му и заради това, че го познава по-добре от всички останали "възпитатели" наоколо.
Моят син, например, реагираше с агресия някъде на около 1,5 - 2 - год. възраст. Пробвах да му хвана ръцете, да му обясня, че така не се постъпва, даже съм демонстрирала плясване по неговата ръка. И не само аз, но и всички останали около мен - баба, дядо, мъжът ми. Никакъв ефект. Специално на тази възраст най-голям ефект имаше проявата ми на безразличие към него. Тогава той осъзнаваше, че щом не му обръщам внимание, значи ме е засегнал с нещо. Така беше при нас. Действа понякога и вариантът с реплики "ще ти се разсърдя", "обидена съм ти". Сега вече не се държи по този начин.

# 21 11 юни 2008, 13:23 ч.

Мнения: 168

Дъщеря ми нямаше още 2 години, но беше в този възраст, когато при една токава криза просто я гушнах. Тя млакна, но ме ухапа много силно - стискаше здраво зъби и не пускаше. Аз не и се скарах, а продължих да я гушкам и да я галя. Премина естествено.
Тогава бях облечена с една черна тениска. След този случай, винаги когато се удряше, или беше разстроена за нещо плачеше: "черната, черната..."(а пък аз винаги имах една под ръка ). "Черната" стана образ на обичащата и всичко прощаващата мама - чак да те е яд. Когато тръгна на градина, имаше една малка "черничка" за да си я държи под възглавнцата, а и сега когато е на 8, вечер съм с "черна" за приспиването.
Мисълта ми е, че тези изблици не са може би точно агресия, а начин да си докажат, че са обичани при всякакви обстоятелства.

# 22 11 юни 2008, 13:26 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Просто ще я нашамаря и ще и заявя, че два часа няма да и говоря. Последното действа особено силно.

# 23 11 юни 2008, 13:42 ч.

София
Мнения: 790

Ралица не посяга често, ако все пак се случи със сигурност ще пробвам да и обясня да не прави така, защото тя вече разбира доста ... Ако продължи, сигурно ще плесна по ръката и ще и кажа че ще и се разсърдя.. Засега се поддава на такава заплаха Simple Smile

Но наистина всички деца са различни и в повечето случаи само майките им знаят как да реагират в различните ситуации.

# 24 11 юни 2008, 14:01 ч.

Мнения: 1 931

Йони веднъж започна да крещи и да удря и се опитах да го хвана за ръцете и да му говоря, но той просто не чуваше. Видях, че каквото и за момента да направя няма да има смисъл и го оставих и спрях да му обръщам внимание и чак тогава осъзна, че не трябва да се държи така. След като му премина си поговорихме и не е повторил за сега.
Сега пък чува разни мръсни думички от градинката и си намира момент да ми ги каже като обида. Но за 1 такава думичка го лишавам от нещо. Например му казвам " Ти ме нарече ... и за това няма да ти взимам това което искаш " и започва да се извинява и казва няма повече, но си изтърпява наказанието и само така не забравя. Не му взимам например сок, шоколад неща които не са за наяждане, но ги харесва.

# 25 11 юни 2008, 14:13 ч.

Мнения: 17 407

Аз много съм се чудила дали да я наказвам зарад тези мръсотийки, дето ги учи от градината. Голям кеф да ги изтърсят пред публика и после чакат да видят кво ще стане. Всяко чудо за три дни обаче Grinning

# 26 11 юни 2008, 14:18 ч.

Мнения: 1 062

Аз съм крайна в тези ситуации. За мен оправдания, че това е период, пубертет и т.н. не важат. Има граници и те трябва да се наложат без значение какъв е периода. В тези периоди естествено, че правя повече компромиси в поведението си към различните ситуации, но винаги има граница. Винаги. Ако се наложи прилагам и физическо наказание ( колкото и да се отрича, особено тук ). Посягането е може би най-голямото провинение и никога не остава ненаказано, като винаги се прекратява моментално още в зародиш. Но при моето дете, също поведението на обидена, действаше много сериозно. Днес бебешки пубертет и посягане, утре тийн пубер и побой ( примерно) и пак ли игнор. За мен поведението на въпросната майка е неадекватно. Лично за мен естествено, аз имам такива разбирания. Аз съм виждала и 4 - 5 - 6 годишни деца да посягат. Е, пак може да е период, но майка, татко баба и т.н. никога по никакъв повод не се удрят, дращят, хапят.

# 27 11 юни 2008, 14:22 ч.

София
Мнения: 7 097

Съгласна съм с dodo_dodo и Франзела Калина. Като малка, дъщеря ми беше много агресивна и към мен и към другите деца и аз много тежко го приемах. Не съм я била или удряла по този случай, но много й говорех и съм я наказвала даже /основно за посягане на други деца/. И какво - всяко чудо за три дни /а при децата и за по-малко/. Сега имам едно много чувствително дете, което даже го тормозят и бият другите деца от групата в градината и няма и следа от агресия в нея. Радвам се, че не съм "избила" тази агресия с друга, от моя страна, а бях търпелива и като ми е посягала съм й хващала ръчичките или съм го обръщала на игра.

Цитат на: Дренка в ср, 11 юни 2008, 14:13

Аз много съм се чудила дали да я наказвам зарад тези мръсотийки, дето ги учи от градината.

Имам в работата детски психолози и ги тормозя от време на време Mr. Green

Та наскоро си говорих с една колежка точно за това. Каза ми, че не трябва на всяка подобна дума или реакция да реагираме остро. Просто като цяло да им обясним, че не ни харесва да използват такъв език, да ги попитаме на тях самите харесва ли им да се държат и говорят така. Трябва да имаме предвид, че те имат нужда да се идентифицират с групата, към която принадлежат Simple Smile

Тъй че по-снизходително Wink

# 28 11 юни 2008, 14:26 ч.

София
Мнения: 9 507

А, да -случвало се, разбира се! Wink

Даже, вчера Лора се опита пак да посяга. Crossing Arms

Нещо като и докривее на малката госпойца и идва и раздава шамари. Wink

На мен ми е смешна, но от друга страна ръчичката и е тежичка, та се вижда, че определено иска да изрази позицията си по този начин.
Определено се въздържам да отвръщам, а и отговарям с пренебрежение.
Казвам и че няма да и говоря повече, и след малко тя се усеща и моли вече за гуш. Grinning

# 29 11 юни 2008, 14:28 ч.

Бургас
Мнения: 10 822

Обикновено говоря и и казвам,че ще и се разсърдя.Рядко се е случвало, но не правя нищо друго.

# 30 11 юни 2008, 14:36 ч.

Мнения: 10

А на мен ми е много интересно как успявате две годишни деца да ги накарате да стоят наказани . Моята дъщеря е на година и осем месеца , но изобщо не мога да я накарам да стои наказана . Дайте съвет как точно и с какво ги наказвате и ако не искат да стоят какво правите .

# 31 11 юни 2008, 14:42 ч.

Мнения: 46 543

Цитат на: mile_vale в ср, 11 юни 2008, 14:18

... Днес бебешки пубертет и посягане, утре тийн пубер и побой ( примерно) и пак ли игнор ...

Бебешкият пубертет не е измислица, иначе специалистите щяха да го отрекат.
Моето до 2.5-3 г. беше бебе, държеше се като бебе и не разбираше, нито се поучаваше от грешките си. Сега вече, когато разбира няма игнор, занапред също няма да има, но разликата е огромна.

# 32 11 юни 2008, 14:44 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: vektra в ср, 11 юни 2008, 14:36

някои ги ошамарват, като не щат да стоят накаzани bowuu

# 33 11 юни 2008, 14:47 ч.

Мнения: 1 062

Аз не отричам бебешкия пубертет, както после и тийн пубертета, но смятам, че има граници които не трябва да се прескачат, а и лично мое мнение е, че едно дете на около 2 годинки разбира прекрасно и ма възможност да му се покаже по някакъв начин какво може и какво не. Както бих взела строги мерки да не се дърпа, когато пресичаме улицата и тя би го разбрала, така бих взела и такива относо удрянето. Естесвено, според провинението, е и строгостта на наказанието.

# 34 11 юни 2008, 15:12 ч.

Мнения: 46 543

Цитат на: mile_vale в ср, 11 юни 2008, 14:47

... а и лично мое мнение е, че едно дете на около 2 годинки разбира прекрасно и ма възможност да му се покаже по някакъв начин какво може и какво не. Както бих взела строги мерки да не се дърпа, когато пресичаме улицата и тя би го разбрала, така бих взела и такива относо удрянето. Естесвено, според провинението, е и строгостта на наказанието.

Щом е имало ефект при твоето дете, значи е разбирало, моето не беше толкова умно на 2 г.

# 35 11 юни 2008, 15:19 ч.

Мнения: 24 467

vektra , на две години не наказваме, не виждам смисъл, не виждам и начин. За бой пък няма приемлива възраст, поне в нашата къща. Завеждането в неговата стая, напр., не е наказание. Не съм длъжна просто да го слушам и да го търпя, когато крещи и блъска, затова, лично аз, го завеждах там и му казвах, че може да дойде, когато реши че може да се държи прилично- което значи да не вика и да не напада. Бързо се успокояваше и пристигаше.
Веднъж при такива изблици навън просто го поведох към къщи и му заявих, че го прибирам, защото няма навън да ме кара да го гоня и да викам, затова няма да играем навън, докато не започне да се държи добре. Пак го оставих в стаята му.
Много важно условие- родителите да са ВИНАГИ единодушни, да не се получават ситуации от типа "Бай Добър"- "Бай- Лош".
Сега когато някой от нас се скара на малкия той отива при другия родител и веднага докладва, че са му се скарали. На което обаче не следва гуш и успокояване, а нещо от рода "Ти какво направи, за да ти се скарат?", следва отговор от негова страна /още не лъже, казва си човекът, нали е само на две/ и реплика от наша страна "И аз ще ти се скарам, ако те видя да го правиш.".

# 36 11 юни 2008, 15:48 ч.

Мнения: 2 577

Според мен има голяма разлика в реакциите на 2,3,4-годишните.
Синът ми е на 2 и тепърва започва да експериментира, знае че като те оскубе ще те боли, после започва да ме гали, винаги реагирам и му обяснавам, че така не бива, че мама я боли. Понякога и аз го скубвам леко и го питам: а теб боли ли те?
Но вече 4-годишно дете определено осъзнава че ти причинява болка.

Последна редакция: ср, 11 юни 2008, 22:07 от Луда Яна

# 37 11 юни 2008, 19:01 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: mile_vale в ср, 11 юни 2008, 14:18

Днес бебешки пубертет и посягане, утре тийн пубер и побой ( примерно) и пак ли игнор. За мен поведението на въпросната майка е неадекватно.

След три годишна възраст, децата освен, че израстват физически, започват и да узряват емоционално. Проговорили са добре, речта им дава възможност да облекат в думи и изразят своя гняв. Затова и не може да става дума за сравнение между гнева на две и по-малко годишните и 4-5 годишните, да не говорим за пубертета. Последните са осъзнати деца, с реална преценка за ситуацията и действията си и затова е недопустимо при тях да изразяват своите емоции посредством жестове и така първично. Обратно - малките не са лишени от чувства - гняв, тъга, обида, желание..., но все още не знаят как да ги изразят. Затова дращят, хапят, тръшкат се. Те са като малки животинчета и това е етап от тяхното съзряване.
Поради мисля, че подобни аналогии не са уместни, те са житейски неоправдани. Място за сравнение просто няма Simple Smile

# 38 11 юни 2008, 20:25 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 398

Като заговорихме за мръсните думи, една приятелка сподели, че дъщеря й се е научила да показва среден пръст.
Голям смях сред децата, голямо чудо. На 5 години е. Баща й обяснил, че това означава 'чурка" , че не е хубаво да продължава.
Ама пак показва този пръст и се кефи на реакцията на възрастните.
Тогава какво?

# 39 11 юни 2008, 20:37 ч.

sofia
Мнения: 8 939

По същата схема като с мръсните думи.

Скоро една приятелка ми разказваше като малък как безсрамно псувал сина й.......е вече е на 21 и нито е невъзпитан, нито се държи просташки.

# 40 11 юни 2008, 20:38 ч.

Мнения: 17 407

Е, те така или инак, ще се научат на всички глупости, средни пръсти и пр. Grinning

Въпросът е да ги научим да се държат прилично, да спазават определни правила в обществото, така да се каже Grinning

# 41 11 юни 2008, 23:41 ч.

Мнения: 27 524

Посягането в тази възраст е повече от 80% срещано. Реакциите винаги варират и рядко са правилни. Засега не ми се е случвало със сина ми. Има методи разни... Peace

# 42 11 юни 2008, 23:54 ч.

София
Мнения: 17 592

Ами бебето ми е малко и идеята за удар, различен от падане, който да предизвиква болка, не му е позната. И в такъв смисъл да, удря ме, но той и себе си удря - толкова му е координацията, в момента пляскането с ръчички по всичко, което попадне в близост - дали ще са неговите крачета, аз или пода е все едно - е израз на радост и ехаааа...

А в описаната ситуация предполагам, че бих избутала детето по - далеч от мен да се тръшка на спокойствие, без да ми пречи.

# 43 12 юни 2008, 00:03 ч.

София
Мнения: 2 686

Да, посяга ми от известно време! Интересното е, че го прави само когато сме навън, явно си търси публика. В къщи само се тръшка и обикновено или го игнорирам, или ако прекали го водя в стаята, докато се успокои. И двата варианта вършат прекрасна работа. Другото интересно е, че никога до момента не е проявявал агресия към друго дете, само към мен. Обаче ако случайно истеряса, докато сме навън... ooooh!

Голям проблем ми е! Игнорирането от моя страна го вбесява още повече (а в къщи в повечето случаи е най-добрия метод) и тогава посяга. Опитвах няколко пъти да го прегърна, да му говоря нещо, за да го успокоя - още по-зле. Та съм се видяла в чудо. Гледам да го забаламосам нещо, въпреки че ми се струва неподходящ метод за тази възраст. Веднъж се е случвало да го перна сериозно по дупето, защото неподготвена ме зашлеви през лицето и за малко да ми счупи очилата. Това е един от редките случаи, в които съм си изпускала нервите и то навън.

# 44 12 юни 2008, 06:51 ч.

Мнения: 1 632

Малейй,сериозно ще е било,че чак очилата...
Прави ми впечатление,че и моите деца стават доста непокорни на вън.
И започват да се държат доста по бурно, и това което в нас има ефект,като че ли на вън почти няма.

# 45 12 юни 2008, 07:58 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: Ulia в ср, 11 юни 2008, 09:08

Аз също бих постъпила по този начин.Бих обяснила,че такава постъпка не е хубава,но не мисля
че трябва да си затварям очите за такова нещо.

# 46 12 юни 2008, 08:59 ч.

Мнения: 2 161

Веднъж се случи,беше по-малка.Хванах й светкавично посягащата ръчичка и спокойно,но много сериозно и леко заплашително й казах:никога,никога,никога не си позволявай да ме удряш.Не си и помисляй,че ще ти се размине.
Мога да бъда много зла,ако се налага и не бих допуснала едно човече,високо не повече от метър,да ме разиграва.

# 47 12 юни 2008, 09:10 ч.

София
Мнения: 38 595

Да си призная, аз съм изяла доста бой.
Може и аз да съм била онази майка в градинката. Mr. Green

Но напоследък се разбираме повече - аз и се сърдя, тя ми се извинява и така.
И е по-внимателна.

# 48 12 юни 2008, 11:00 ч.

Мнения: 5 103

Ох като почнете да обсъждаде кой как си гледа детето и дали е правилно.
Не позволявам да ме удря Peace

# 49 12 юни 2008, 12:03 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: vesi1 в ср, 11 юни 2008, 20:37

Скоро една приятелка ми разказваше като малък как безсрамно псувал сина й.......е вече е на 21 и нито е невъзпитан, нито се държи просташки.

Ами естествено, всички минават през този период, особено когато посещават градина. Затова и не смятам, че трябва да се задълбава толкова и да се правят чак такива драми.

То си зависи и от средата на детето - ако в семейството не се ползват подобни изрази, няма и да останат в речника на детето.
Имам едни познати на площадката - бащата псува като каруцар, синчето, което е на 2-3 годинки също, а майката твърди, че е от яслата този език... Whistling

# 50 12 юни 2008, 13:40 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 398

Цитат на: Мирела в чт, 12 юни 2008, 11:00

Ох като почнете да обсъждаде кой как си гледа детето и дали е правилно.

Не обсъждаме никой Peace

Дадох само пример и попитах как реагирате когато (ако) се случи.
Защото моя дзверко не посяга нито на мен, нито на деца.... обаче искам да съм подготвена - очаквам бебешкият пубертет Confused

# 51 12 юни 2008, 16:39 ч.

Мнения: 2 018

Не съм съгласна с мнението, че когато казваме, че децата копират видяното това може да служи за оправдание. Дори напротив, за мен то служи за намиране на причината и съответна моя реакция. Не съм се излъгала до сега.
Според мен не може едно дете така от самосебе си да започне да удря. Било е провокирано по някакъв начин.

Ще дам пример с малкия - ударих го веднъж с два пръста през бузата /по-скоро му бутнах главата, отколкото ударих/, бях адски изнервена и не се стърпях - това си е вече оправдание Embarassed

. Той само ме погледна и мисля, че дори не плака, но от този момент нататък започна да ми посяга. Разбрах грешката си, но вече беше късно. При всяко негово недоволство, той ми посягаше. Първо започнах да му обяснявам, че не трябва да се постъпва така /как ли съм изглеждала, при условие, че аз съм направила същото, макар и един път/, друг път му се карах да не ме удря, друг път съм го гушвала и целувала.
Искам да ви кажа, че се отучи /минаха няколко месеца, но се отучи/.
От скоро е на ясла и имаше един ден, когато се прибра и ми посегна. Тогава разбрах, че е бил ударен в яслата. За щастие това не се е повторило!

А относно мръсните думички, които казват - тогава е важна вашата реакция - ако се усмихвате /засмеете/, когато те ги изговарят после и да им казвате, че не трябва да ги изговарят, файда няма. Те ще си ги повторят, защото са се почуствали център на вниманието, предизвикали са вашата усмивка, били са значими...

Така де, това са си мои наблюдения. Wink

# 52 12 юни 2008, 17:50 ч.

Мнения: 2 448

Моя точно във възрастта между 2 и 3 години ми е посягал, изпадал е в истерии, хапал ме е зверски и изобщо не е защото го е копирал или нещо във възпитанието му е куцало, както прочетох от някои майки. Naughty

Това, че на някой нещо не му се е случвало с неговите деца, не означава да бърза да упреква останалите в каквото и да било. Има деца с различни проблеми , аз за моето мисля, че се справих, макар, че доста време ми отне, а тук понеже става дума не за детето на авторката а за обсъждане на нечие чуждо, още повече , не мисля, че е необходимо да се коментира. Всеки случай е различен и да се дават съвети за принципна реакция в случая е неуместна.

# 53 12 юни 2008, 17:54 ч.

Мнения: 540

моя е малък все още но ако го направи ще го ударя през ръцете и ще му кажа че това не искам да се повтаря

# 54 12 юни 2008, 18:17 ч.

София
Мнения: 1 783

Хм, на моите и през ум не им е минавало, че могат да ми посегнат.

Не само реакциите спрямо удрящото дете, но и причините за удрянето са коренно различни при 2,3,4 годишните.
Според мен, при дете на 4 години, позволяващо си да удря родител, има нещо във възпитанието, което трябва да се коригира.

# 55 12 юни 2008, 19:31 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Моята племенница когато беше на 2-3г риташе,скубеше,удряше сестра ми....но го израстна

# 56 12 юни 2008, 21:24 ч.

Мнения: 2 577

мили майки, пак ви казвам, че възрастта от 2 до 3 години децата са много различни, няма как да се постави някакво поведение за еталон и това е...
Всяко дете различно опознава света, различно реагира. Едни проговарят по-бързо, други по-рано, а това е от значение също. Моето дете също хапе рядко, скубе, рядко, тръшка се често, крещи често. Понякога не ми е по силите да се справя, много е трудно. Някои деца изискват наистина ужасно много усилия и търпение и нерви, други по-малко. не съдете майката и детето, не винаги това се дължи на лошо възпитане - особено за дете на 2 годинки.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Мнения за ДГ 16 Приказен свят и ДГ 78 Детски свят в София?

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: