А на мен ми е много интересно как успявате две годишни деца да ги накарате да стоят наказани . Моята дъщеря е на година и осем месеца , но изобщо не мога да я накарам да стои наказана . Дайте съвет как точно и с какво ги наказвате и ако не искат да стоят какво правите .
- Публикувана: 10 юни 2008, 22:01 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2008, 21:24 ч.
Как бихте реагирали, ако....
... Днес бебешки пубертет и посягане, утре тийн пубер и побой ( примерно) и пак ли игнор ...
Бебешкият пубертет не е измислица, иначе специалистите щяха да го отрекат.
Моето до 2.5-3 г. беше бебе, държеше се като бебе и не разбираше, нито се поучаваше от грешките си. Сега вече, когато разбира няма игнор, занапред също няма да има, но разликата е огромна.
А на мен ми е много интересно как успявате две годишни деца да ги накарате да стоят наказани . Моята дъщеря е на година и осем месеца , но изобщо не мога да я накарам да стои наказана . Дайте съвет как точно и с какво ги наказвате и ако не искат да стоят какво правите .
някои ги ошамарват, като не щат да стоят накаzани
Аз не отричам бебешкия пубертет, както после и тийн пубертета, но смятам, че има граници които не трябва да се прескачат, а и лично мое мнение е, че едно дете на около 2 годинки разбира прекрасно и ма възможност да му се покаже по някакъв начин какво може и какво не. Както бих взела строги мерки да не се дърпа, когато пресичаме улицата и тя би го разбрала, така бих взела и такива относо удрянето. Естесвено, според провинението, е и строгостта на наказанието.
... а и лично мое мнение е, че едно дете на около 2 годинки разбира прекрасно и ма възможност да му се покаже по някакъв начин какво може и какво не. Както бих взела строги мерки да не се дърпа, когато пресичаме улицата и тя би го разбрала, така бих взела и такива относо удрянето. Естесвено, според провинението, е и строгостта на наказанието.
Щом е имало ефект при твоето дете, значи е разбирало, моето не беше толкова умно на 2 г.
vektra , на две години не наказваме, не виждам смисъл, не виждам и начин. За бой пък няма приемлива възраст, поне в нашата къща. Завеждането в неговата стая, напр., не е наказание. Не съм длъжна просто да го слушам и да го търпя, когато крещи и блъска, затова, лично аз, го завеждах там и му казвах, че може да дойде, когато реши че може да се държи прилично- което значи да не вика и да не напада. Бързо се успокояваше и пристигаше.
Веднъж при такива изблици навън просто го поведох към къщи и му заявих, че го прибирам, защото няма навън да ме кара да го гоня и да викам, затова няма да играем навън, докато не започне да се държи добре. Пак го оставих в стаята му.
Много важно условие- родителите да са ВИНАГИ единодушни, да не се получават ситуации от типа "Бай Добър"- "Бай- Лош".
Сега когато някой от нас се скара на малкия той отива при другия родител и веднага докладва, че са му се скарали. На което обаче не следва гуш и успокояване, а нещо от рода "Ти какво направи, за да ти се скарат?", следва отговор от негова страна /още не лъже, казва си човекът, нали е само на две/ и реплика от наша страна "И аз ще ти се скарам, ако те видя да го правиш.".
Веднъж при такива изблици навън просто го поведох към къщи и му заявих, че го прибирам, защото няма навън да ме кара да го гоня и да викам, затова няма да играем навън, докато не започне да се държи добре. Пак го оставих в стаята му.
Много важно условие- родителите да са ВИНАГИ единодушни, да не се получават ситуации от типа "Бай Добър"- "Бай- Лош".
Сега когато някой от нас се скара на малкия той отива при другия родител и веднага докладва, че са му се скарали. На което обаче не следва гуш и успокояване, а нещо от рода "Ти какво направи, за да ти се скарат?", следва отговор от негова страна /още не лъже, казва си човекът, нали е само на две/ и реплика от наша страна "И аз ще ти се скарам, ако те видя да го правиш.".
Според мен има голяма разлика в реакциите на 2,3,4-годишните.
Синът ми е на 2 и тепърва започва да експериментира, знае че като те оскубе ще те боли, после започва да ме гали, винаги реагирам и му обяснавам, че така не бива, че мама я боли. Понякога и аз го скубвам леко и го питам: а теб боли ли те?
Но вече 4-годишно дете определено осъзнава че ти причинява болка.
Синът ми е на 2 и тепърва започва да експериментира, знае че като те оскубе ще те боли, после започва да ме гали, винаги реагирам и му обяснавам, че така не бива, че мама я боли. Понякога и аз го скубвам леко и го питам: а теб боли ли те?
Но вече 4-годишно дете определено осъзнава че ти причинява болка.
Днес бебешки пубертет и посягане, утре тийн пубер и побой ( примерно) и пак ли игнор. За мен поведението на въпросната майка е неадекватно.
След три годишна възраст, децата освен, че израстват физически, започват и да узряват емоционално. Проговорили са добре, речта им дава възможност да облекат в думи и изразят своя гняв. Затова и не може да става дума за сравнение между гнева на две и по-малко годишните и 4-5 годишните, да не говорим за пубертета. Последните са осъзнати деца, с реална преценка за ситуацията и действията си и затова е недопустимо при тях да изразяват своите емоции посредством жестове и така първично. Обратно - малките не са лишени от чувства - гняв, тъга, обида, желание..., но все още не знаят как да ги изразят. Затова дращят, хапят, тръшкат се. Те са като малки животинчета и това е етап от тяхното съзряване.
Поради мисля, че подобни аналогии не са уместни, те са житейски неоправдани. Място за сравнение просто няма
Като заговорихме за мръсните думи, една приятелка сподели, че дъщеря й се е научила да показва среден пръст.
Голям смях сред децата, голямо чудо. На 5 години е. Баща й обяснил, че това означава 'чурка" , че не е хубаво да продължава.
Ама пак показва този пръст и се кефи на реакцията на възрастните.
Тогава какво?
Голям смях сред децата, голямо чудо. На 5 години е. Баща й обяснил, че това означава 'чурка" , че не е хубаво да продължава.
Ама пак показва този пръст и се кефи на реакцията на възрастните.
Тогава какво?
Въпросът е да ги научим да се държат прилично, да спазават определни правила в обществото, така да се каже 
Ами бебето ми е малко и идеята за удар, различен от падане, който да предизвиква болка, не му е позната. И в такъв смисъл да, удря ме, но той и себе си удря - толкова му е координацията, в момента пляскането с ръчички по всичко, което попадне в близост - дали ще са неговите крачета, аз или пода е все едно - е израз на радост и ехаааа...
А в описаната ситуация предполагам, че бих избутала детето по - далеч от мен да се тръшка на спокойствие, без да ми пречи.
А в описаната ситуация предполагам, че бих избутала детето по - далеч от мен да се тръшка на спокойствие, без да ми пречи.
Да, посяга ми от известно време! Интересното е, че го прави само когато сме навън, явно си търси публика. В къщи само се тръшка и обикновено или го игнорирам, или ако прекали го водя в стаята, докато се успокои. И двата варианта вършат прекрасна работа. Другото интересно е, че никога до момента не е проявявал агресия към друго дете, само към мен. Обаче ако случайно истеряса, докато сме навън... 
Голям проблем ми е! Игнорирането от моя страна го вбесява още повече (а в къщи в повечето случаи е най-добрия метод) и тогава посяга. Опитвах няколко пъти да го прегърна, да му говоря нещо, за да го успокоя - още по-зле. Та съм се видяла в чудо. Гледам да го забаламосам нещо, въпреки че ми се струва неподходящ метод за тази възраст. Веднъж се е случвало да го перна сериозно по дупето, защото неподготвена ме зашлеви през лицето и за малко да ми счупи очилата. Това е един от редките случаи, в които съм си изпускала нервите и то навън.
Голям проблем ми е! Игнорирането от моя страна го вбесява още повече (а в къщи в повечето случаи е най-добрия метод) и тогава посяга. Опитвах няколко пъти да го прегърна, да му говоря нещо, за да го успокоя - още по-зле. Та съм се видяла в чудо. Гледам да го забаламосам нещо, въпреки че ми се струва неподходящ метод за тази възраст. Веднъж се е случвало да го перна сериозно по дупето, защото неподготвена ме зашлеви през лицето и за малко да ми счупи очилата. Това е един от редките случаи, в които съм си изпускала нервите и то навън.