Бихте ли се преместили от София в малко градче?

Да бих. Първите 6 години от живота ми съм прекарала в Самоков.Там ме отгледаха родителите на майка ми.След това дойдох в София,където пък живееха моите-баща ми е от тук.Всяка свободна минута прекарвах в Самоков.Сега далеч не е таКъв града ,както в моето детство,вероятно с повечето малки градове е така,но аз бих живяла във  Велинград-например,Ботевград,Сандански.
Пловдив е любимият ми град,лятото бях там в десетдневна командировка,но все пак той не е от малките градове.

Ами то е ясно, че всички въздишаме по прекрасната къщичка с двор.. Прекрасно е, няма спор. Ако къщичката или дворчето околовръст ми е приоритет, ок. Но ако трябва да работя по девет часа на ден, да пътувам по два в двете посоки, да си гледам домакинството и двора /щото ако е двор, да е двор/, и да си изпълнявам другите задължения, ам не, няма да стане. Къща се поддържа трудно, ако само това ще ми е задачката обаче, добре. Колкото и да си представяте райграса и басейнчето, това само ако можете да си го позволите... пък и домати да са - пак същото. За протокола - преместих се от София в близко градче преди десет години. В апартамент съм. Докато пътувах с градския и междуградския ми беше трудно да си събера организма на спирката в София, после се стягах да се организирам с пътуването до работата, сега като съм богата съм с кола, рахат - то са 6 минути до околовръстното. Ама после? Ако е избора Обеля или Доброславци, свиркам за Доброславци. А ако не, трябва човек да си направи сметката. Не е само нашето пътуване,  децата... Как да ми учи/спортува/развива дете в град, който е  с малко възможности? Някой трябва да го води в "ситито"... кой, кога, как?
Много още мога да дрънкам по въпроса, а уж не исках да пиша. Та хора, София не е пренаселена само от живеещите там, ами и в голяма степен от тези, които смятат, че са направили избора да не живеят там. Живейте околовръст, но си и работете околовръст.. Иначе си приказваме глупости.
Все още работя в София, затова се считам за една от тези, дето натоварват трафика ненужно. Хеле пък, че къщата и двора са мечта....

А ние се преместихме в Хасково. Само на 2ч.15 мин. път от Сф.
Не ми липсва. Прибирам се рядко, и то по празници, когато е спокойно.

Да, направили сме го с родителите ми много отдавна   Пътят ми е 10-15 минути до София - автобуси, има и маршрутки и жп. С колата ми е 10 мин. пътят е супер. Имам си гараж, съседите са ми готини, ако бабата от края на улицата направи баница ми чука на стъклото, че ми е завила няколко парчета да опитам   Сутрин в 7 всички са на добро утро, даже се закачат - се по-възрастни хора са, има дечица дето играят на улицата....много са ми сладки. Какво още си имам....голяма къща, голям двор, лятото е супер да си седнеш навънка с питие и лаптопа в ръка, по някое време идват съседи - ей така....абе не знам как да го обясня, толкова е сюрреалистично на моменти   Гледам си 2 кучета и една котка (прибрани от улиците на София!)....цветна градина с рози и голяма морава с трева пред къщата... Има магазини, имам аптеки, училища, детски градини, имам....май всичко имам, а спокойствие най-вече! Каквото го нямам е на 10 минути от мен!

За съпоставка живея и в Лозенец с моя и оставам там с неголям кеф! Първо ми е трудно да паркирам на прибиране - не защото не мога, а защото няма къде - нервно ми е! Самата мисъл ме влудява   Или пък паркирам и сутринта съм я без чистачки, я с издраскано, ударено....включително и с торбичка размазан боклук полетяла нейде отгоре.... Шумно е. Постоянно някой ми чука на вратата - ама не като баба Нада да ми даде баничка, току що опечена, защото още ме има за онова малко дете, омазано до ушите с лютеница...ами за да ме уведоми, че телевизорът ми е много силен, тропам...или просто ако може да се скараме пак с милото щото не са чули. Излизам на терасата...отдолу някой вика, пуши....егаси комфорта. Сутринта тръгвам да излизам, някой ме е запушил с колата, пък ходи по етажите да го търсиш...

....е как да оставам с кеф в родната ми София, а да не хвана пътя за Надежда и 10 минути по-късно да се озова в първата картинка  

О, Трейси, лъки ю.

Това все едно аз съм го писала, Трейси, да не сме "съселянки"?

Трейси, за Лозенец ли говориш наистина - в какъв блок си попаднала - не зная, но ми звучи като виетнамско общежитие  
Аз съм в центъра баш, но да ми пушат под прозореца, да ми звънят на вратата или да ми правят забележки - никога не е било. Много по-тихо е отколкото като живях в квартал в къща, където по дворовете се поправяха коли или просто в почивните дни мъжете си ръчкаха нещо или по цял ден по съседски си говореха през оградите.
И това за пътя - 10 минути до къде ти е пътя? До покрайнините на София, откъдето за да стигнеш центъра минаваш през половинчасови задръствания на  всеки светофар ли?
Аз разбирам очарованието на това да живееш извън града. Но нека не се идеализира от тези, които живеят извън София и представя така, както не е всъщност. Никой не може да ме убеди, че пътя не ви пречи и бензина не струва пари, както и времето, което отива в придвижване. Друго би било ако човек живее извън града, но и работи там, а не пътува всеки ден - вече беше казано това всъщност.

   Бих се преместила близо до София, на вилата, чист въздух, борова гора, вижда се София под мръсния въздух, НО няма канализация и вода.А е на 5 минути от околовръстното с кола и си има всичко друго, включително гараж и баня.Но защото е без вода, напълно сме я зарязали на произвола на циганите!

Ние със съпругът ми го направихме преди три години.
От кв. Подуяне се преместихме в гр. Нови Искър.
Самолетите ги виждам само като точка в небето и е толкова тихо и спокойно.
На улицата играят деца, карат колелета.
От терасата си виждам цяла София като на длан.

Не, по никакъв повод не бих. Свикнала съм си с мръсотийката, прахта, която бърша всяка сутрин от терасата, отвратителните и вечно нацупени съседи, че детето ми е много шумно, със задръстванията, които не влияят хич добре на сметката ми за телефон, с дупките по улиците, с това, че няма място за паркиране вече и пред блока. Но ми харесва, аз не съм за малкия град.

viliko виж какво, блока в Лозенец е ново строителство, много е хубав...но е простотия и шум. Слизайки сутрин, защото сме на последните 2 етажа ние, няма добро утро...всички едни нацупени, смачкани....въобще знам как е от другата страна, та затова....

Да 10 минути ми е до Надежда....оттам до Студентски град ми е около 40 мин. в задръствания - т.е. аз да живея в Надежда, пак си откарвам 40 мин. тия 10 минути майната им, при все че знам, че след 10 минути ще се махна от тая лудница и мръсотия, която е станала София в последните години. Горивото ми е около 5-6 лв. на ден, за справка машрутка в двете посоки 3 лв., автобус в двете посоки за да се махна от София (или още една маршрутка се тая) още 2-3 лв. = 5-6 лв. Мерси разходът ми не е голям  не ми бери грижа и не се опитвай да ме убеждаваш отново в твоето неизменно мнение. Иначе до университета от Лозенец ми е около 10 минути, толкова е и центъра....само че мен отдавна не ми прави впечатление пътуването. Иначе аз обичам големия град, но точно в момента като знам какво мога и имам....сори. Голямата работа, че центъра ми е на 10 минути  то щото невиждани неща има там.

Не е въпроса какво има в центъра, а в удобството и времето.
Поне за мен тия две неща са основни. Да загубя 2 часа в път - сутрин 1 и вечер 1, само за да се придвижа до и от работа - не ми се струва оправдано, ако имам право на избор, разбира се. Предпочитам да прекарам това време с детето си и с мъжа си, за които така и така имаме прекалено малко време. Предпочитам да мога да изпия една бира вечер с приятели и да мога да се прибера за 15 минути вкъщи, пък дори с такси, отколкото да не мога да пийна нито една, защото после ще шофирам час. Предпочитам кукления театър за детето да е на 15 мин. път, отколкото едно отиване и връщане до там да ми отнема часове. Спокойствието и нормалните съседи можеш да имаш и в самата София, дори нещо повече - ако търсиш интелигентна среда - именно в града е по-често срещаната. Но не искам да те убеждавам, защото хората имат различни приоритети в тоя живот, щом за теб нов блок в Лозенец е кофти - ОК, живей извън София, всеки прави своя избор 

Естествено, че всеки си прави избора. Щом на мен не ми е проблем да пътувам час, не виждам защо се опитваш да ме убедиш, че това ми е основният кахър   

Не за теб - а за мен е 

Не,мисля че няма да мога да свикна
Някак съм свикнала с шума,лудницата,задръстването,многото хора
Обичам почивките извън София,за 10-15 дни,имаме вила/абе то си е къща на 3 етажа/ във Владая,понякога бягаме там от суматохата,тихо спокойно и близо до София...
Като млада обичах да ходя там,да уча на спокойствие ...но издържах едва седмица...
Така сме свикнали май тези от големия град...
Майка ми вече иска спокойствието на Владая и може би аз ще последвам примера й на стари години,но сега...не ми стига времето,не искам да го хабя в пътуване по час от работа до вкъщи,вместо да съм с детето си....