И е много важно да престанеш със самообвиненията, така няма да можеш да си помогнеш. Аз поне това се опитвам да се науча - за минали непоправими неща не трябва да се съжалява
- Публикувана: 13 юни 2008, 13:47 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2008, 15:34 ч.
Тъжна съм
Честно казано, не съм убедена, че отделянето на квартира ще реши проблема. Не познавам нито теб, нито съпруга ти, нито ситуацията, но ако той наистина е толкова безотговорен колкото си личи от разказа .... извинявай, ама да те "накара", айде добре - да не те спре от аборта.... Какво значи по-късно - като е станало, станало. Щом по принцип иска второ как може да не се възпротиви на аборт.
Извинявай за идиотския въпрос: Кое според теб е по-малкото зло - родителите ти или съпруга?
Не искам да ме разбереш неправилно - изобщо не искам да те съдя или критикувам - наясно съм, че човек, притиснат от обстоятелствата, може да вземе решения, които не са му на сърце, защото разума му казва, че това е по-добро в момента - теб те разбирам, но роднините ти - изобщо не мога да разбера.
Извинявай за идиотския въпрос: Кое според теб е по-малкото зло - родителите ти или съпруга?
Не искам да ме разбереш неправилно - изобщо не искам да те съдя или критикувам - наясно съм, че човек, притиснат от обстоятелствата, може да вземе решения, които не са му на сърце, защото разума му казва, че това е по-добро в момента - теб те разбирам, но роднините ти - изобщо не мога да разбера.
.Та точно той е човекът,който трябва да те подкрепи... 
Честно казано, не съм убедена, че отделянето на квартира ще реши проблема. Не познавам нито теб, нито съпруга ти, нито ситуацията, но ако той наистина е толкова безотговорен колкото си личи от разказа .... извинявай, ама да те "накара", айде добре - да не те спре от аборта.... Какво значи по-късно - като е станало, станало. Щом по принцип иска второ как може да не се възпротиви на аборт.
Извинявай за идиотския въпрос: Кое според теб е по-малкото зло - родителите ти или съпруга?
Не искам да ме разбереш неправилно - изобщо не искам да те съдя или критикувам - наясно съм, че човек, притиснат от обстоятелствата, може да вземе решения, които не са му на сърце, защото разума му казва, че това е по-добро в момента - теб те разбирам, но роднините ти - изобщо не мога да разбера.
Извинявай за идиотския въпрос: Кое според теб е по-малкото зло - родителите ти или съпруга?
Не искам да ме разбереш неправилно - изобщо не искам да те съдя или критикувам - наясно съм, че човек, притиснат от обстоятелствата, може да вземе решения, които не са му на сърце, защото разума му казва, че това е по-добро в момента - теб те разбирам, но роднините ти - изобщо не мога да разбера.
Още веднъж благодаря за подкрепата.Найстина ми беше нужна.
Извинявам се за двойната публикация - нещо стана с компа.
Знам, че това не те успокоява в момента, но винаги е добре да имаш сигурността че можеш сама да се справяш и да не си зависима от друг. Така самата ти ще си по-спокойна и ще приемаш по-лесно нещата. Това не означава да зарежеш всички и да живееш сама, но винаги си имай едно на ум. Важно е да вярваш в себе си, че във всяка ситуация би могла да се справиш без съпуга или родителите.
Знам, че това не те успокоява в момента, но винаги е добре да имаш сигурността че можеш сама да се справяш и да не си зависима от друг. Така самата ти ще си по-спокойна и ще приемаш по-лесно нещата. Това не означава да зарежеш всички и да живееш сама, но винаги си имай едно на ум. Важно е да вярваш в себе си, че във всяка ситуация би могла да се справиш без съпуга или родителите.
много е сложно;това мога да ти кажа....да лесно е отрани да се обвинява....мъжете понякога са 
обаче това е положението.детето трябва да е желано и от 2мата....на 1во място трябва да се мисли за 1вото детенце.ще имате 2ро не се бой;просто не сега е момента явно.аборти е имало и винаги ще има-аз не съм правила и не искам да правя.но всичко зависи от обстоятелствата 
желаяти скоро нещата да се оправят и ще чакаме да се похвалиш 
обаче това е положението.детето трябва да е желано и от 2мата....на 1во място трябва да се мисли за 1вото детенце.ще имате 2ро не се бой;просто не сега е момента явно.аборти е имало и винаги ще има-аз не съм правила и не искам да правя.но всичко зависи от обстоятелствата желаяти скоро нещата да се оправят и ще чакаме да се похвалиш 
Жалко, че най-близките ти са те "предали" в този момент. 
На твое място пьрво бих се успокоила, за да можеш най-напред да си стьпиш отново на краката физически и психически. Каквото било, било, вече е минало, но трябва да се замислиш сериозно за отношенията си с близките. Как така ще ти гледат сеира отстрани и няма никой да ти помогне за детето, те твои близки ли са или са искали нарочно да носиш сама "вината" за бременността си, била тя желана или нежелана...?! Отношението им е боли меко казано гадно. Сега е време да им покажеш, че си голяма жена и можеш сама да се оправяш. Отделянето ви на квартира е на пьрво място според мен, ужасно е да живееш и зависиш цял живот от другите. А с мьжа ти трябва да поговориш много сериозно и да му изясниш, че не може да те взима за балама... извинявай, но не може ти да отнасяш всички последствия, а той да се прави на безучастен. Ако сега не го поставиш на място, рискуваш всичко занапред да се повтаря. Само не прави грешката да оставяш нещата така, както са били досега. Предполагам всички около теб точно това искат. Успех и мисли повече за себе си!
Мисля, че за решението ти и хормоните си имат думата, те променят човек до неузнаваемост, така че това е било най-доброто решение за теб в този момент...
Според мен мъжът ти е много виновен, не иска дете, но си мислел, че няма да стане... ми хубаво си го е мислел, но то взело, че станало... защо ще абдикира от отговорност... Ами ако и следващия път направи същото??? Ако пак излезе с номера, само ти го искаш ти си виновна??? Познавам жени в твоето положение, те също съжаляват, че сега са с по едно дете, а времето им вече е минало за второ, защото мъжът им все не е готов... Трябва да поговориш с него много сериозно, изяснете си това с децата, след като ти искаш още едно, значи трябва да имате още едно...
Според мен мъжът ти е много виновен, не иска дете, но си мислел, че няма да стане... ми хубаво си го е мислел, но то взело, че станало... защо ще абдикира от отговорност... Ами ако и следващия път направи същото??? Ако пак излезе с номера, само ти го искаш ти си виновна??? Познавам жени в твоето положение, те също съжаляват, че сега са с по едно дете, а времето им вече е минало за второ, защото мъжът им все не е готов... Трябва да поговориш с него много сериозно, изяснете си това с децата, след като ти искаш още едно, значи трябва да имате още едно...