Въпросът ми е как да се спре, ако може и без лекарства , разбира се.
- Публикувана: 16 юни 2008, 18:45 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2008, 21:08 ч.
Какво се прави , ако след загубата започне да слиза кърма
Съжалявам за загубата ти 
Виж на страница 3-4 има тема "Лактация след загуба..." Има мнения на майки. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108828.0
Виж на страница 3-4 има тема "Лактация след загуба..." Има мнения на майки. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108828.0
Стягане на гърдите /на мен ми казаха да си сложа сутиен,който ми е малък/, компреси с лед и пиене на по-малко течности. Това обаче при мен беше като допълнение към лекарствата, които подействаха бавно и не веднага...
При мен Достинекса не помогна въобще. Спрях я с Парлодел- пих го по схема 45 дни.
Съжалявам за загубата
При мен Достинекса не помогна въобще. Спрях я с Парлодел- пих го по схема 45 дни.
Съжалявам за загубата
Съжалявам за загубата ви 
Аз също преживях мин. седмица такава
На мен ми дадоха Бромокриптин, за 2 седмици по 2 пъти на ден.
До тая вечер не вярвах, но сега поглеждайки се уверих че има нещо вярно в стягането. До сега все със сутиен съм била, сега незнам защо реших да го махна и забелязах 2 капки
Не намирах логика в стягането, но има ефект 
Аз също преживях мин. седмица такава
На мен ми дадоха Бромокриптин, за 2 седмици по 2 пъти на ден.
До тая вечер не вярвах, но сега поглеждайки се уверих че има нещо вярно в стягането. До сега все със сутиен съм била, сега незнам защо реших да го махна и забелязах 2 капки
Не намирах логика в стягането, но има ефект
Да се похваля - удържах положението! За 6 дни и капка не допуснах да излезе - вече гърдите ми са омекнали ( не напълно , де). От 1 ден слагах непрекъснато селеви листа или разтопявах ледчета по гърдите. Това нон0стоп. От 2 ден взех 2 хапчета Достинекс по половинка сутрин и вече. От 3 ден започнах да пия и витамин б6( 200 мг.) на ден, както и Лецитин - 3 хапчета по 1200мг. И през цялото това време разтопявах ледчета по гърдите.
Не вдигнах Т, не направих бучки или друго усложнение.
Не вдигнах Т, не направих бучки или друго усложнение.
Анди Гарсия съм ,но нещо не мога да пиша от там.
Аз загубих бебето в 22 седмица, всичко мина много добре като за такава ситуация. Причината - не е ясна - беше му спряло сърцето - още не се знае защо - ще кажат след аутопсията. Само да споделя, че тук, в Канада, грижата за родители в нашето положение е невероятна.
В болницата изобщо не съм усетила болка или някакво неудобство - дават всякакви упойки, постоянно имаш 2 сестри на главата - настанен си в разкошна стая, далече от раждащите, таблички с храна, бащата си има легло - изобщо нямам думи. Бебето изобщо не разбрах как се роди, защото спях. Нямам разкъсвания и нищо не ме боли.
Питаха ни дали искаме свещеник, какъв точно, дали имаме някакви ритуали, които трябва да се спазят, дали искаме психолог, помощ в къщи и.т.н. Погребална агенция поема всичко безплатно - само казваш дали искаш кремиране или погребение. Изключително съм им благодарна на тези хора за страхотния професионализъм. Правят снимки на бебето - пазят ги в болницата 5 години - ако един ден искаш да го видиш ти ги дават. Иначе уважават всяко желание- аз например не исках да виждам бебето, а мъжът ми я подържа.
После като се прибрахме в къщи завънят от работата ми да питат как съм и да ме проверятват - поне 2 седмично ще се чуваме. След това звънят от болницата дас питат как съм със здравето, имам ли нужда от някой да си поговори с мен и .т.н. Невероятен ефект имат всичките тези прояви на загриженост и внимание. Още не е минала седмица, а ние вече обмисляме кога ще е най-добре да забременея пак.
И още нещо - тук, ако си загубил бебето след 20 седмица имаш право на 21 седмици платен отпуск по майчинство на 93% от брутната си заплата.
Вече започнах да го ползвам. Ами това е - дано един ден всичко това стигне и до Бг, че като гледам как страдат хората в такова положение и им се налага да ходят и на работа и да търпят нетактичното поведение на околните....
Кураж и успех на всички. Чакам да минат лохиите и започваме с опитите.
Аз загубих бебето в 22 седмица, всичко мина много добре като за такава ситуация. Причината - не е ясна - беше му спряло сърцето - още не се знае защо - ще кажат след аутопсията. Само да споделя, че тук, в Канада, грижата за родители в нашето положение е невероятна.
В болницата изобщо не съм усетила болка или някакво неудобство - дават всякакви упойки, постоянно имаш 2 сестри на главата - настанен си в разкошна стая, далече от раждащите, таблички с храна, бащата си има легло - изобщо нямам думи. Бебето изобщо не разбрах как се роди, защото спях. Нямам разкъсвания и нищо не ме боли.
Питаха ни дали искаме свещеник, какъв точно, дали имаме някакви ритуали, които трябва да се спазят, дали искаме психолог, помощ в къщи и.т.н. Погребална агенция поема всичко безплатно - само казваш дали искаш кремиране или погребение. Изключително съм им благодарна на тези хора за страхотния професионализъм. Правят снимки на бебето - пазят ги в болницата 5 години - ако един ден искаш да го видиш ти ги дават. Иначе уважават всяко желание- аз например не исках да виждам бебето, а мъжът ми я подържа.
После като се прибрахме в къщи завънят от работата ми да питат как съм и да ме проверятват - поне 2 седмично ще се чуваме. След това звънят от болницата дас питат как съм със здравето, имам ли нужда от някой да си поговори с мен и .т.н. Невероятен ефект имат всичките тези прояви на загриженост и внимание. Още не е минала седмица, а ние вече обмисляме кога ще е най-добре да забременея пак.
И още нещо - тук, ако си загубил бебето след 20 седмица имаш право на 21 седмици платен отпуск по майчинство на 93% от брутната си заплата.
Вече започнах да го ползвам. Ами това е - дано един ден всичко това стигне и до Бг, че като гледам как страдат хората в такова положение и им се налага да ходят и на работа и да търпят нетактичното поведение на околните....
Кураж и успех на всички. Чакам да минат лохиите и започваме с опитите.
Анди , пожелавам ти да не чакате дълго и скоро да видиш двете чертички отново, а 9 месеца по-късно да гушнеш живо и здраво бебенце.
Наистина говориш все едно за друга вселена... много съм впечатлена от това, че след аутопсията ти го дават да си го погребеш.
Толкова ми е мъчно, че го оставих там, в оная скапана болница. Питах, но ми казаха, че нямали практика при мъртво раждане да дават телцето за погребение. Не искам повече да пиша, че и аз ще се разстроя още повече, а и всички, преживели такава загуба в нашата шантава здравна система...
, пожелавам ти да не чакате дълго и скоро да видиш двете чертички отново, а 9 месеца по-късно да гушнеш живо и здраво бебенце. Наистина говориш все едно за друга вселена... много съм впечатлена от това, че след аутопсията ти го дават да си го погребеш.
Толкова ми е мъчно, че го оставих там, в оная скапана болница. Питах, но ми казаха, че нямали практика при мъртво раждане да дават телцето за погребение. Не искам повече да пиша, че и аз ще се разстроя още повече, а и всички, преживели такава загуба в нашата шантава здравна система...
Анди, радвам се че си добре. Дано скоро се похвалиш с хубава новина 
А за това , което описваш, това истина ли е? Струва ми се нереално.
Моя мъж не го пуснаха да дойде при мен, родих почти сама, никой не ми обърна внимание, в страшни болки, бебето не го дават, ...........и после ме сложиха в изолатора,..........никой да не ме вижда че нямам бебе,.............спирам че пак напират сълзите
А за това , което описваш, това истина ли е? Струва ми се нереално.
Моя мъж не го пуснаха да дойде при мен, родих почти сама, никой не ми обърна внимание, в страшни болки, бебето не го дават, ...........и после ме сложиха в изолатора,..........никой да не ме вижда че нямам бебе,.............спирам че пак напират сълзите
Здравеите, мацки!
Специални благодарности на Бу и Искрица - много ми помогнаха!
Иначе аз съм добре - и физически, и психически. Или съм дърво или всички мерки , които ми бяха приложени , са дали резултат. Това няма значение - всичко е добре, когато сършва добре.
Колко време ще текат тези лохии? Вече 2 седмици не са спирали. Чудя се дали има разлика ако си родил секцио или вагинално? За лохиите имам предвид.
Анди съм!
Искам да споделя моята "рецепта" за справяне с тази ситуация - много разговори с хората и то точно по темата. Като разкажеш историята 100 пъти и спира да ти е мъчно. Е, сигурно има значение и в кой месец си загубил детето. За себе си определено знам, че фактът , че не съм го виждала много ми помогна. И го наричам само бебето , а не дъщеря ми!
Изчезвам за 2 седмици по топлите страни ( трябва и да сваля 5 кила сега) - като се върна се надявам да имате хубави новини. Благодаря на всички за подкрепата.
Специални благодарности на Бу и Искрица - много ми помогнаха!
Иначе аз съм добре - и физически, и психически. Или съм дърво или всички мерки , които ми бяха приложени , са дали резултат. Това няма значение - всичко е добре, когато сършва добре.
Колко време ще текат тези лохии? Вече 2 седмици не са спирали. Чудя се дали има разлика ако си родил секцио или вагинално? За лохиите имам предвид.
Анди съм!
Искам да споделя моята "рецепта" за справяне с тази ситуация - много разговори с хората и то точно по темата. Като разкажеш историята 100 пъти и спира да ти е мъчно. Е, сигурно има значение и в кой месец си загубил детето. За себе си определено знам, че фактът , че не съм го виждала много ми помогна. И го наричам само бебето , а не дъщеря ми!
Изчезвам за 2 седмици по топлите страни ( трябва и да сваля 5 кила сега) - като се върна се надявам да имате хубави новини. Благодаря на всички за подкрепата.
Чета и не мога да повярвам. Минах през подобно преди три години, но в нашата мила родина - 22 седмица - фетус мортос. Няма да ви кажа че 4 дена ме размотаваха до болницата и обратно, като се чудиха дали да ме приемат, че не съм била прокървила- а беше юли и невероятна жега. Няма по голяма мъка от това да дишаш , да ставаш и да лягаш ( без да можеш да спиш ) , да живееш знаейки че носиш в себе си неживата си рожбичка ... Така и не видях я нито разбрах реалната причина...
Накрая минах през изчистването и ме изписаха на трети ден като общо имах 5 дена болничен. Дойде ми кърмата че ми беше трета бременност и ми дадоха Бромкриптина от който припаднах два пъти, ама кой го интересува. Взех си полагаемия отпуск 10 дена защото бях в несвяст от мъка , но трябваше да се върна на работа , там доста често "губех" неща под бюрото за да не ме виждат разплакана.
мила Анди, много добре те разбирам. Това никога не се забравя, и аз не забравям макар че минаха три години. Болката не намалява става по поносима, но винаги има и бяла линия след черната, гледай напред към нея.
Кураж
П.С Лохиите ми продължиха като при раждане 40 дена ...
Накрая минах през изчистването и ме изписаха на трети ден като общо имах 5 дена болничен. Дойде ми кърмата че ми беше трета бременност и ми дадоха Бромкриптина от който припаднах два пъти, ама кой го интересува. Взех си полагаемия отпуск 10 дена защото бях в несвяст от мъка , но трябваше да се върна на работа , там доста често "губех" неща под бюрото за да не ме виждат разплакана.
мила Анди, много добре те разбирам. Това никога не се забравя, и аз не забравям макар че минаха три години. Болката не намалява става по поносима, но винаги има и бяла линия след черната, гледай напред към нея.
Кураж
П.С Лохиите ми продължиха като при раждане 40 дена ...
Здравейте пак, Анди съм.
Излязоха ми резултатите от аутопсията - абсолютно никаква причина не откриват - обясниха ми, че и при неродените съществува синдрома на внезапната смърт и че е това в крайна сметка. Изключително рядко се случвало в 22 седмица такова нещо. Плацентата също е била нормална - нито отлепване или друг проблем.
Сега вече се водя много рискова бременност и ще ме следят в специална болница ( когато забременея, де) . Направо ще ме разкостят от изследвания, но аз предпочитам да се презастраховам. Някъде от Октонври ще започнем опитите за бебеб - нека да излязат резултатите от изследванията все пак.
Не знам дали е по-добре, че детето е било без каквито и да е малформации - много ме е яд. Ако му имаше нещо сериозно можеш да си кажеш - по-добре, че не се е родило, но така, като знам, че не е имало какъвто и да било проблем .......по-гадно е сякаш. Но от друга страна това показва, че за бъдеща бременност не би трябвало да се притеснявам - нищо генетично няма.
Както и да е - яд ме е .
Излязоха ми резултатите от аутопсията - абсолютно никаква причина не откриват - обясниха ми, че и при неродените съществува синдрома на внезапната смърт и че е това в крайна сметка. Изключително рядко се случвало в 22 седмица такова нещо. Плацентата също е била нормална - нито отлепване или друг проблем.
Сега вече се водя много рискова бременност и ще ме следят в специална болница ( когато забременея, де) . Направо ще ме разкостят от изследвания, но аз предпочитам да се презастраховам. Някъде от Октонври ще започнем опитите за бебеб - нека да излязат резултатите от изследванията все пак.
Не знам дали е по-добре, че детето е било без каквито и да е малформации - много ме е яд. Ако му имаше нещо сериозно можеш да си кажеш - по-добре, че не се е родило, но така, като знам, че не е имало какъвто и да било проблем .......по-гадно е сякаш. Но от друга страна това показва, че за бъдеща бременност не би трябвало да се притеснявам - нищо генетично няма.
Както и да е - яд ме е .
По принцип казват, че е добре да се изчака малко повечко. Но пък в крайна сметка всичко е Божа работа. Във форума има момичета, които са забременели скоро след спонтанен аборт или раждане и са си износили безпроблемно бебенцата. Ако се окаже, че наистина си бременна, най-добре отиди при доктор. Сподели за това, че е минало малко време и той ще прецени как да действате. Важно е да се знае до каква степен организмът ти се е възстановил. Особено матака и лигавиццата й. 
И да се похвалиш!
И да се похвалиш!
Не знам дали е по-добре, че детето е било без каквито и да е малформации - много ме е яд. Ако му имаше нещо сериозно можеш да си кажеш - по-добре, че не се е родило, но така, като знам, че не е имало какъвто и да било проблем .......по-гадно е сякаш. Но от друга страна това показва, че за бъдеща бременност не би трябвало да се притеснявам - нищо генетично няма.
Както и да е - яд ме е .
Както и да е - яд ме е .
Но ето от това и мен ме хвана яд.
На 1-я преглед след раждането доктора каза че бебето ми е било напълно здравичко - без дефекти, синдрони, аномалии и т.н.
Всички ми повтаряха че щом така се е получило, значи най-вероятно е имало някакъв дефект.
НИщо не е имало миличкото ми
Само дето Господ е решил че не ми е сега време на щастие
На мен док. ми каза че можем да започнем опитите 6 месеца след раждане.