Какво се прави , ако след загубата започне да слиза кърма

Да се похваля - удържах положението! За 6 дни и капка не допуснах да излезе  - вече гърдите ми са омекнали ( не напълно , де). От 1 ден слагах непрекъснато селеви листа или разтопявах ледчета по гърдите. Това нон0стоп. От 2 ден взех 2 хапчета Достинекс по половинка сутрин и вече. От 3 ден започнах да пия и витамин б6( 200 мг.) на ден, както и Лецитин - 3 хапчета по 1200мг. И през цялото това време разтопявах ледчета по гърдите.
Не вдигнах Т, не направих бучки или друго усложнение.

Анди Гарсия съм ,но нещо не мога да пиша от там.
Аз загубих бебето в 22 седмица, всичко мина много добре като за такава ситуация. Причината - не е ясна -  беше му спряло сърцето - още не се знае защо - ще кажат след аутопсията. Само да споделя, че тук, в Канада, грижата за родители в нашето положение е невероятна.
В болницата изобщо не съм усетила болка или някакво неудобство - дават всякакви упойки, постоянно имаш 2 сестри на главата - настанен си в разкошна стая, далече от раждащите, таблички с храна, бащата си има легло - изобщо нямам думи. Бебето изобщо не разбрах как се роди, защото спях. Нямам разкъсвания и нищо не ме боли.
Питаха ни дали искаме свещеник, какъв точно, дали имаме някакви ритуали, които трябва да се спазят, дали искаме психолог, помощ в къщи и.т.н. Погребална агенция поема всичко безплатно - само казваш дали искаш кремиране или погребение. Изключително съм им благодарна на тези хора за страхотния професионализъм. Правят снимки на бебето - пазят ги в болницата 5 години - ако един ден искаш да го видиш ти ги дават. Иначе уважават всяко желание- аз например не исках да виждам бебето, а мъжът ми я подържа.
После като се прибрахме в къщи завънят от работата ми да питат как съм и да ме проверятват - поне 2 седмично ще се чуваме. След това звънят от болницата дас питат как съм със здравето, имам ли нужда от някой да си поговори с мен и .т.н. Невероятен ефект имат всичките тези прояви на загриженост и внимание. Още не е минала седмица, а ние вече обмисляме кога ще е най-добре да забременея пак.
И още нещо - тук, ако си загубил бебето след 20 седмица имаш право на 21 седмици платен отпуск по майчинство на 93% от брутната си заплата.
Вече започнах да го ползвам. Ами това е - дано един ден всичко това стигне и до Бг, че като гледам как страдат хората в такова положение и им се налага да ходят и на работа и да търпят нетактичното поведение на околните....
Кураж и успех на всички. Чакам да минат лохиите и започваме с опитите.

Здравеите, мацки!
Специални благодарности на Бу и Искрица - много ми помогнаха!
Иначе аз съм добре - и физически, и психически. Или съм дърво или всички мерки , които ми бяха приложени , са дали резултат. Това няма значение - всичко е добре, когато сършва добре.
Колко време ще текат тези лохии? Вече 2 седмици не са спирали. Чудя се дали има разлика ако си родил секцио или вагинално? За лохиите имам предвид.
Анди съм!
Искам да споделя моята "рецепта" за справяне с тази ситуация - много разговори с хората и то точно по темата. Като разкажеш историята 100 пъти и спира да ти е мъчно. Е, сигурно има значение и в кой месец си загубил детето. За себе си определено знам, че фактът , че не съм го виждала много ми помогна. И го наричам само бебето , а не дъщеря ми!

Изчезвам за 2 седмици по топлите страни ( трябва и да сваля 5 кила сега)  - като се върна се надявам да имате хубави новини. Благодаря на всички за подкрепата.

Здравейте пак, Анди съм.
 Излязоха ми резултатите от аутопсията - абсолютно никаква причина не откриват - обясниха ми, че и при неродените съществува синдрома на внезапната смърт и че е това в крайна сметка. Изключително рядко се случвало в  22 седмица такова нещо. Плацентата също е била нормална - нито отлепване или друг проблем.
Сега вече се водя много рискова бременност и ще ме следят в специална болница ( когато забременея, де) . Направо ще ме разкостят от изследвания, но аз предпочитам да се презастраховам. Някъде от Октонври ще започнем опитите за бебеб - нека да излязат резултатите от изследванията все пак.
Не знам дали е по-добре, че детето е било без каквито и да е малформации  - много ме е яд. Ако му имаше нещо сериозно можеш да си кажеш - по-добре, че не се е родило, но така, като знам, че не е имало какъвто и да било проблем .......по-гадно е сякаш. Но от друга страна това показва, че за бъдеща бременност не би трябвало да се притеснявам - нищо генетично няма.
Както и да е - яд ме е .

Не ми идва - май съм бременна.... Не знам да се радвам ли или......едва 2 месеца и половина са минали от случилото се и един цикъл само ми дойде.