Геройство ли е кърменето?

Не, не е геройство.Нещо естествено е.Макар че има майки тук във форума, които минаха през какво ли не, за да продължат да кърмят - е тяхноте вече си е геройство.Но в общия случай си е нещо съвсем в реда на нещата.А на повечето жени мистериозно има "свършва" кърмата от чисто невежество

Не мисля, че е геройство. В началото имах рагади, но със стисканена зъби и помощта на майките от форума се справих.  За мен по-голямо геройство е приготвянето на формула посред нощите - в смисъл, че изисква повече усилия 

И аз мисля, че кърменето е нещо абсолютно естествено и не става дума за геройска постъпка. Виж, майките, които, както казва Белинда, минаха през какви ли не перипетии, за да спасят и запазят кърменето, или най-малкото положиха всички усилия да опитат всичко по силите си - ето това е геройство. А това, че над 2/3 от майките 'им спира' кърмата преди 2-3 месец...и че много от тях съзнателно го правят... въпрос на личен избор, разбира се, но не смятам, че моят личен избор да кърмя ме прави герой
Ама пък ми е яко кеф, че кърмя 

Погледнато от малко по-различен ъгъл,направо си е геройство при условията и определено неподкрепящата кърменето обстановка в страната ни не само да се хванеш,а и да се справиш с всички проблеми и предизвикателства.
Иначе не - нямам усещането за героизъм,просто си е нещо естествено,а и нещо,което доставя многостранно удоволствие (т.е. - по тази причина съвсем се изключва от героичните постъпки - все ми се струва,че геройството е свързано с правене на неща,които хич не са приятни,ама трябва да ги свършиш ).

И аз като Хедра мисля, че геройството е в това да се справиш с потока дезинформация от акушерки, педиатри, баби и приятелки с по-големи деца; да преодолееш собствените си съмнения и да повярваш, че имаш достатъчно и можеш да кърмиш, въпреки неверието на околните. А също и да имаш смелостта да споделяш откритото с другите (аплодисменти за Бу, всички знаем колко нападки и присмех понякога са получавали "сектантките кърмачки" с изпити мозъци, дори и в този форум). Иначе какво геройство може да е нещо естествено и заложено ни отприродата. Но трябва да се подготвиш за реакциите на останалите в следващите месеци. На мен ми е доста трудно да казвам на близки жени, които са отбили рано, че ако са имали нужните знания и подкрепа, биха могли да кърмят много по-дълго. 

Не мисля, че е геройско да кърмиш, макар и хората около мен да смятат че е така и че едва ли не съм някаква мъченица. Опитвала съм да им обясня, че кърменето е най-лесното и приятно нещо на света за мен и бебе, но без резултат Колкото до "Кърмата ми  се разреди/намаля/спря" - невежеството им е страшно, при условие, че информация се намира много, много лесно.

Абе направо си е геройство според мен....геройство си е да ти изкачат очите от болка и все пак да стискаш зъби...Като се нормализират нещата, вече е друго нещо.

Здравейте кърмещи мами

Аз си мисля, че геройство е не самото кърмене, а по-скоро борбата с невежеството, дезинформацията и неохотата на обществото около нас!

На мен ми предстои кърмене и този път съм се зарекла да направя всичко възможно, да кърмя колкото може по-дълго! С първият ни син, точно поради недостиг на информация и неправилни съвети успях да кърмя напълно само 6 седмици и непълно 6 месеца И все пак бях благодарна, че и толкова можах да му дам - със сигурност имунитета му беше по-добър от този на некърмените му връстници!

Сега вярвам, че и с ваша помощ, ще се справя! поздрави на всички майки-героини

В днешната атмосфера си е геройство. Доказва го реакцията на учудените: "Ама ти още ли го кърмиш"....Иначе като стане ежедневие и му хванеш цаката, как да  се абстрахираш от:" Няма ли вече да му дадеш човешка храна на детето", "Я му дайкисело млекце на горкичкото, в кърмата ти вече нищо няма" и т.н. и т.н.  си е най-естественото и удобно хранене на кърмачето!
Нека, нека все повече мами да имат знания и сили да кърмят ефективно!

Наистина според околните кърменето е равно на мъчение и в този смисъл според тях си е геройство - дори и според собствената ми майка  
Не мога да ги убедя, че това е супер приятно занимание и ни доставя огромно удоволствие с бебо  
Всеки минава през трудности - разранени зърна, кърмаческа стачка и т.н. но всичко се преодолява и забравя. Тук е мястото да благодаря на Бу и на всички майки от този форум, които ми помогнаха да не се откажа от кърменето. Най-често майката се отказва от кърменето през първия месец, когато е все още под стрес и не са добили опит и тя и бебо. Още повече ако около нея щъкат разни "помагачи" и дават "ценни съвети"
 Успееш ли да устискаш тогава всичко си идва на мястото   и следват много приятни емоции с бебчо 
Още веднъж, благодаря ти Бу  

Включвам се към групата с мнение, че геройство е не самото кърмене, а да успееш да кърмиш въпреки всички и всичко наоколо. И аз като всичките си познати нямаше да кърмя до сега ако не бяха интернет и клубовете.
Живо геройство си е при нашите условия. Да лъжеш педиатъра, да понасяш атаките на роднините, да убеждаваш, да се чувстваш като извънземно, че кърмиш на улицата, да намираш здрави и скътани пейки по градинките... И на всяка консултация да ти размахват пръст...

 
И аз така мисля!

Не смятам, че нещо, което майката прави за своето дете, при това - по собствен избор, е геройство! Друг е въпросът, че много майки държат да се изкарат страдалки и героини! 

Цяло геройство си е

   
И все пак съм горда че успявам

И аз съм горда, че въпреки мненията около мен, все още си кърмя. Даже успявам да устискам на натякванията от Педиатри и свекърва вече да съм била давала сокчета.Аз какво съм чела и мисля-няма значение. Да, ама това си е геройство въпреки всичко да запазиш спокойствие на духа и да продължиш да кърмиш. Ето аз съм имала доста препядствия, но от огромно желание да кърмя преодоляхме с детето ми трудностите. Сега постоянно слушам около мен:"Най-много го кърми до 4,5 месеца", а преди беше до 3-я, ама като го минах и почнаха нова песен. Свекито пък постоянно нарежда,че кърмата ми не му стигало на детето- да съм му била давала адаптирано мляко.А то детето си наддава като по учебник според Педито.И аз давах адаптирано мляко и геройство си беше да се преборя да махна това адапт.мляко, защото се оказа че само му пречи на детето-то си изцоква, колкото му е нужно от гърдата. Абе лошото е, че хората не знаят и не искат и да знаят. Ето казвам на ссвекито да седне малко и да прочете в Интернет/библиотеката на форума/ как и кога се захранва детето и пр., а тя си знае от време оно и не ще и да чуе за Интернет/а на всичкото отгоре е изучавала микропедиатрия по старите учебници и е със самочувствие че всичко знае, та чак и заповядва кога и как да го храня, освен това е акушерка/.Геройсто си е да се бориш с такъв човек всеки ден и с мненията на приятели и познати.

И според мен си е живо геройство, наоколо всичко дава адаптирано и ме гледат с потрес че още кърмя, че и мисля да продължавам.
А най-честия въпрос е:
- Е ти с тия гърди как кърмиш изобщо----щото имам едни запетаи ама кърмя и хич не мисля да се отказвам, че даже ми и харесва.
И издържах на всичко да не давам адаптирано, да не давам сокчета и да пропускам покрай ушите си.....


Да е жив и здрав форума, ако не беше той нямаше да кърмя. 

Не,не е геройство,но понякога се чувствам като рядка птица,защото кърмещите сме малцинство.Или пък казват:"Блазе ти,че имаш кърма,моята отдавна спря."Невежеството е навсякъде и трудно ще се преборим с него.Особено след като лекарите подкрепят ненужното дохранване и знаят толкова малко за кърменето.А пък като кажа,че още не се захранваме,тогава искрено започват да ми съчувстват,явно си имаме проблем и затова не можем да ядем друго освен  кърма.Но вече не обяснявам нищо на никого,убедих се,че няма смисъл да го правя,защото няма да бъда разбрана.Всичко,свързано с кърменето и захранването коментирам само с хора,които знам,че са на моята вълна.

честно казано преди да почна да чета във форума изобщо си нямах и идея,че е такъв световен проблем да кърмиш.винаги съм си мислела,че е нещо съвсем нормално и всяка нормална майка,ако няма здравословни проблеми го прави. като забременях и почнах да чета книги се дивях на изрази от рода на: как да издържим първия месец, даже и да сте решили да не кърмите дайте му да суче поне след раждането и т.н. е като ми прокървиха на третия ден зърната добих представа ама и през ум не ми е минало да спирам.като взех да чета тука направо ум м и зайде е верно не разбирам какво толкова ненормално виждат хората в това да правиш нещо напълно естествено. аз слава богу нямам свекърва,а майка ми ме е кърмила 1 година та поне от близки не получавам критика.но познати ми подхвърлят : е ти как знаеш колко яде,ами какво ще ги правиш тия гърди после, ами не знаеш ли че не е модерно да се кърми вече бебето ми  е много спокойно и усмихнато,меря го веднъж в месеца, педиатър го е виждал 2 пъти. да чукна на дърво всичко си му е наред. не мисля,че е геройство че го кърмя, всеки иска да даде най-доброто на детето си вярвам.

Няма как да преценя, защото още не съм давала формула.
Но ако някой ми предложи медал, веднага го взимам 

Не е геройство, но определено в началото се изискват усилия за да се справиш. Ако не е мотивирана, жената лесно се отказва. За мен кърменето беше стресиращо около месец и половина, всеки път все едно се явявах на изпит и се притеснявах да не бъркам нещо, но след това стана рутинно, а по-късно бях убедена, че е много по-лесно да кърмиш, отколкото да се занимаваш с шишета и пр.  Не е маловажно, че не само майката, но и бебето придобива опит, сработват се някак и става много лесно и приятно. Докато в началото се чудех как да го накарам да засуче, не можеше милият, след четвъртия месец стана толкова печен, че сам се оправяше, стига да докопа гърдата ми.
Повечето от познатите ми са кърмили докъм 10-11 месеца, така че не го възприемам като нещо изключително, но определено изисква мотивация.

Глупости!!! Защо да е геройство? Това е естествен процес! И моите наблюдения са, че всички се оплакват, че нямат кърма или е спряла твърде рано, но според мен проблемът е НЕИНФОРМИРАНОСТТА! Е, по-лесно е да дадеш шишето с мляко, докато си на улицата или да оставиш бебо за известно време на някоя баба, отколкото да цедиш. Но пак е спорно, кое е по-лесно, щото не си се представям да ставам нощем да джуркам мляко, вместо да се гушнем под завивките и да се насуче като змей 

А твоето бебе е още малко и не е толкова странно, че имаш желание да го кърмиш.  Мен вече доста майки ме питат дали няма да го отбивам, все пак е на 10 месеца?!?! Но има и други, които поради различни причини не са могли да кърмят и ме подкрепят изцяло!

...Именно...геройството е да успееш да се съхраниш от информацията и съветите, които ти дават майка ти , баби , лели, стринки, "опитни мамчета" и най-вече "УЧЕНИ ДОФТОРИ", които правят всичко възможно да намалят кърмата ти!!!!     

И аз така мисля.И все да се чудиш какво да ядеш и да пиеш,да не можеш дори за час да се отделиш.Извинявам се,ама аз мисля,че 90% от некърмешите майки просто са си намерили оправдание,за да си пушат,ходят и да водят живота който са водили преди.Не мислех,че правя нещо кой знае какво като кърмя,ама като гледам как реагират околните като им кажа,че доскоро Калина беше само на кърма,започвам да си мисля,че мястото ми е или в затвора,или в цирка,поне според тях.Ако не беше подкрепата на мъжо и на педито,макар,че нейната дойде малко късничко,а и най-вече вашата,горкото дете сигурно и бира-скара щеше да яде.Така че геройство си е поне в България...

Не е лесно да се кърми и затова винаги съм се старала дори и пред домашните да не го изкарвам геройство.
Като казвам, че не е лесно имам предвид, че кърмещата майка е по-завързана към къщата и бебето. Поне аз това го усещам силно, тъй като съм свикнала да водя активен живот извън дома, но предполагам при всеки е различно. По-трудно се отделя време за другите деца, както и за татковците 

Според мен не е геройство,въпреки че повечето жени наоколо реагират точно така.Дори напоследък като яде по 10 минути искам да го кърмя още дълго от мързел ,то е толкова лесно!Но пък не знам,дали има мама,която да не се е притеснявала,дали кърмата е достатъчна и стига на бебо особено в началото,когато хленченето може да е поради 100 причини и ти се иска за отхвърлиш поне една и да знаеш,че не е гладен.
АА като чуят,че допреди седмица-две не е близвал нищо друго освен кърма(няма сокове след 40-я ден,пюрета след 3-я месец), са направо ШОКИРАНИ и така ме хвалят,сякаш кърмя бебе,без да съм раждала  
Е,че съм горда,горда съм,че бузките на моето момченце са изключително от моята кърма!

  Йессс!

И аз мисля, че е цяло геройство. Иска се доста желание и саможертва за да кърмиш. Спомням си , че отначало мен много ме болеше и търпях болката в името на беба. С времето болката спря. След това обаче почнаха кърмаческите стачки. Цедих се много и продължително за да въстановя пак количеството на кърмата. Все още се кърмим и се гордея с това!

Повечето ми приателки не кърмят. Според мен нямат и много желание за това.

И аз като повечето мами, писали тук, смятам, че кърменето е най-естествения начин дасе храни малко бебе, но не идва естествено-нито бебето се ражда научено да суче (в смисъл че в началото не смуче ефективно), нито най майката естествено й идва умението (в началото може да не го държи в правилната поза и да си навлече болки и проблеми). На мен ми беше много трудо в началото, още на 3-ия ден бях с разкървени зърна, после имах мастит, после се борих с тъпите здравни посетителки, които ако не е наддало бебето според безмислените им таблици, започват да те подсещат да го дохранваш, после взеха да се изказват бабите как съм моряла бебо само накърма до не знам кой си месец-абе, познати истории на повечето то вас. Ама нали съм върл инат, кърмих си много дълго време и бебо си беше много добре. Не мога да не отчета подкрепата на няколкото благотворителни организации тука, които осигуряват много информация и подкрепа на кърмещите майки: висях им по сайтовете, обаждах им се по телефона да ги питам това-онова, или просто за успокоение, че не съм аз лудата, а тези доброжелатели, които ме карат да спирам да кърмя, даже ако не се лъжа една жена от тях ме посети да ми помогне с идеи как да държа бебо като кърмя, докато се оправят зърната. А, и в болницата още имаше специлистка по кърменето.
Който има желание, кърми. Не искам да обиждам никои, който мисли противното, но медицинската статисктика сочи, че някъде към 99.5% от жените могат да кърмят, така че отказа под претекст "спря ми кърмата" аз не винаги го взимам насериозно.

За мен си е геройство - такъв зор видях в началото, че ако не се бях заинатила - щях и аз да съм от ония дето `им спряла кърмата`   всички кърмачески гадости чинно ги изкарах - рагади, мастити, плоски зърна и т.н. , 1 месец я чаках да захапе, до края на 3ти месец не можех да я отлепя от себе си за повече от половин - един час, след това 2 месеца стачки и тем подобни изпълнения.. за цялата си кърмаческа дейност съм имала всичко на всичко 1-2 седмици когато ми се е струвало `най-естественото нещо на света` през останалото време си е тормоз (не ме бийте моля  ) и честно казано всеки ден се потупвам по рамото, че още кърмя  надявам се още дъъъълго време да е така!!!

Абсолютно съм съгласна!!! Без информацията която имам от тук и благодарение на съветите на кърмещите майки отдавна да съм се сбогувала с кърменето!

Генеколожката която изражда дъщеря ми, ми каза че съм герой  . Вярно че спрях рано на 8мия месец /за което страшно съжалявам/ и то заради проблем с гърдите ми, но началото беше мнооого трудно и наистина се иска много воля.  Аз ревях, стисках зъби и кърмех, такава болка не бях изпитвала никога, но само като си представех че като се събуди през ноща трябва да стана и да правя мляко, търпях. Труден е първия месец после си е най-прекрасното нещо на света!!!

 Четях форума още докато бях бременна и честно бях толкова убедена в ината си-та нито проблеми (решават се с четене тук;), нито упорито мрънкащи роднини ми се видяха затруднение- всичко е лесно като си убеден, че си прав и вършиш правилното 
Само дето аз не срещам хора, които да ме "поздравяват" за кърменето  Повечето майки или познати с които съм говорила казват "Ооо още кърмиш!?"-с иронична усмивка и с физиономия сякаш съм най-глупвия човек на света А често и с добавки от сорта "Не мога да си представя,че трябва да се тъпча с храна за да имам кърма"-разваля формата

За мен кърменето винаги е било удоволствие, от самото начало и досега. Това просто е най-нормалният начин  да храниш бебето, детето си. И не смятам, че с продължителното кърмене трябва да се парадира пред близки и околни, за да се обременява човек с нежелани мнения.  Щастлива съм, че правя най-доброто за детето си (както всички майчета в този форум) и съпругът ми ме подкрепя изцяло.
Кърменето не ни прави герои, а просто по-щастливи майки.

Ами за мен да ви кажа кърменето не е никакво геройство, но неспането 14 месеца определено е!
И на мен като на вси4ки ми е трудно и понякога ми става криво на тъпите коментари, многозна4ителната интонация и физиономии като кажа 4е кърмя още и, 4е нямам намерение да отбивам "гигантското" си 14 месе4но мом4енце, ама ги пускам покрай уште си , за да не се ядосвам излишно. Но как ми се иска един ден да имам за себе си и  саааамо да спя на спокойствие....Нищо. И това време ще дойде!