Геройство ли е кърменето?

   
И все пак съм горда че успявам

И аз съм горда, че въпреки мненията около мен, все още си кърмя. Даже успявам да устискам на натякванията от Педиатри и свекърва вече да съм била давала сокчета.Аз какво съм чела и мисля-няма значение. Да, ама това си е геройство въпреки всичко да запазиш спокойствие на духа и да продължиш да кърмиш. Ето аз съм имала доста препядствия, но от огромно желание да кърмя преодоляхме с детето ми трудностите. Сега постоянно слушам около мен:"Най-много го кърми до 4,5 месеца", а преди беше до 3-я, ама като го минах и почнаха нова песен. Свекито пък постоянно нарежда,че кърмата ми не му стигало на детето- да съм му била давала адаптирано мляко.А то детето си наддава като по учебник според Педито.И аз давах адаптирано мляко и геройство си беше да се преборя да махна това адапт.мляко, защото се оказа че само му пречи на детето-то си изцоква, колкото му е нужно от гърдата. Абе лошото е, че хората не знаят и не искат и да знаят. Ето казвам на ссвекито да седне малко и да прочете в Интернет/библиотеката на форума/ как и кога се захранва детето и пр., а тя си знае от време оно и не ще и да чуе за Интернет/а на всичкото отгоре е изучавала микропедиатрия по старите учебници и е със самочувствие че всичко знае, та чак и заповядва кога и как да го храня, освен това е акушерка/.Геройсто си е да се бориш с такъв човек всеки ден и с мненията на приятели и познати.

И според мен си е живо геройство, наоколо всичко дава адаптирано и ме гледат с потрес че още кърмя, че и мисля да продължавам.
А най-честия въпрос е:
- Е ти с тия гърди как кърмиш изобщо----щото имам едни запетаи ама кърмя и хич не мисля да се отказвам, че даже ми и харесва.
И издържах на всичко да не давам адаптирано, да не давам сокчета и да пропускам покрай ушите си.....


Да е жив и здрав форума, ако не беше той нямаше да кърмя. 

Не,не е геройство,но понякога се чувствам като рядка птица,защото кърмещите сме малцинство.Или пък казват:"Блазе ти,че имаш кърма,моята отдавна спря."Невежеството е навсякъде и трудно ще се преборим с него.Особено след като лекарите подкрепят ненужното дохранване и знаят толкова малко за кърменето.А пък като кажа,че още не се захранваме,тогава искрено започват да ми съчувстват,явно си имаме проблем и затова не можем да ядем друго освен  кърма.Но вече не обяснявам нищо на никого,убедих се,че няма смисъл да го правя,защото няма да бъда разбрана.Всичко,свързано с кърменето и захранването коментирам само с хора,които знам,че са на моята вълна.

честно казано преди да почна да чета във форума изобщо си нямах и идея,че е такъв световен проблем да кърмиш.винаги съм си мислела,че е нещо съвсем нормално и всяка нормална майка,ако няма здравословни проблеми го прави. като забременях и почнах да чета книги се дивях на изрази от рода на: как да издържим първия месец, даже и да сте решили да не кърмите дайте му да суче поне след раждането и т.н. е като ми прокървиха на третия ден зърната добих представа ама и през ум не ми е минало да спирам.като взех да чета тука направо ум м и зайде е верно не разбирам какво толкова ненормално виждат хората в това да правиш нещо напълно естествено. аз слава богу нямам свекърва,а майка ми ме е кърмила 1 година та поне от близки не получавам критика.но познати ми подхвърлят : е ти как знаеш колко яде,ами какво ще ги правиш тия гърди после, ами не знаеш ли че не е модерно да се кърми вече бебето ми  е много спокойно и усмихнато,меря го веднъж в месеца, педиатър го е виждал 2 пъти. да чукна на дърво всичко си му е наред. не мисля,че е геройство че го кърмя, всеки иска да даде най-доброто на детето си вярвам.

Няма как да преценя, защото още не съм давала формула.
Но ако някой ми предложи медал, веднага го взимам 

Не е геройство, но определено в началото се изискват усилия за да се справиш. Ако не е мотивирана, жената лесно се отказва. За мен кърменето беше стресиращо около месец и половина, всеки път все едно се явявах на изпит и се притеснявах да не бъркам нещо, но след това стана рутинно, а по-късно бях убедена, че е много по-лесно да кърмиш, отколкото да се занимаваш с шишета и пр.  Не е маловажно, че не само майката, но и бебето придобива опит, сработват се някак и става много лесно и приятно. Докато в началото се чудех как да го накарам да засуче, не можеше милият, след четвъртия месец стана толкова печен, че сам се оправяше, стига да докопа гърдата ми.
Повечето от познатите ми са кърмили докъм 10-11 месеца, така че не го възприемам като нещо изключително, но определено изисква мотивация.

Глупости!!! Защо да е геройство? Това е естествен процес! И моите наблюдения са, че всички се оплакват, че нямат кърма или е спряла твърде рано, но според мен проблемът е НЕИНФОРМИРАНОСТТА! Е, по-лесно е да дадеш шишето с мляко, докато си на улицата или да оставиш бебо за известно време на някоя баба, отколкото да цедиш. Но пак е спорно, кое е по-лесно, щото не си се представям да ставам нощем да джуркам мляко, вместо да се гушнем под завивките и да се насуче като змей 

А твоето бебе е още малко и не е толкова странно, че имаш желание да го кърмиш.  Мен вече доста майки ме питат дали няма да го отбивам, все пак е на 10 месеца?!?! Но има и други, които поради различни причини не са могли да кърмят и ме подкрепят изцяло!

...Именно...геройството е да успееш да се съхраниш от информацията и съветите, които ти дават майка ти , баби , лели, стринки, "опитни мамчета" и най-вече "УЧЕНИ ДОФТОРИ", които правят всичко възможно да намалят кърмата ти!!!!     

И аз така мисля.И все да се чудиш какво да ядеш и да пиеш,да не можеш дори за час да се отделиш.Извинявам се,ама аз мисля,че 90% от некърмешите майки просто са си намерили оправдание,за да си пушат,ходят и да водят живота който са водили преди.Не мислех,че правя нещо кой знае какво като кърмя,ама като гледам как реагират околните като им кажа,че доскоро Калина беше само на кърма,започвам да си мисля,че мястото ми е или в затвора,или в цирка,поне според тях.Ако не беше подкрепата на мъжо и на педито,макар,че нейната дойде малко късничко,а и най-вече вашата,горкото дете сигурно и бира-скара щеше да яде.Така че геройство си е поне в България...

Не е лесно да се кърми и затова винаги съм се старала дори и пред домашните да не го изкарвам геройство.
Като казвам, че не е лесно имам предвид, че кърмещата майка е по-завързана към къщата и бебето. Поне аз това го усещам силно, тъй като съм свикнала да водя активен живот извън дома, но предполагам при всеки е различно. По-трудно се отделя време за другите деца, както и за татковците 

Според мен не е геройство,въпреки че повечето жени наоколо реагират точно така.Дори напоследък като яде по 10 минути искам да го кърмя още дълго от мързел ,то е толкова лесно!Но пък не знам,дали има мама,която да не се е притеснявала,дали кърмата е достатъчна и стига на бебо особено в началото,когато хленченето може да е поради 100 причини и ти се иска за отхвърлиш поне една и да знаеш,че не е гладен.
АА като чуят,че допреди седмица-две не е близвал нищо друго освен кърма(няма сокове след 40-я ден,пюрета след 3-я месец), са направо ШОКИРАНИ и така ме хвалят,сякаш кърмя бебе,без да съм раждала  
Е,че съм горда,горда съм,че бузките на моето момченце са изключително от моята кърма!

  Йессс!

И аз мисля, че е цяло геройство. Иска се доста желание и саможертва за да кърмиш. Спомням си , че отначало мен много ме болеше и търпях болката в името на беба. С времето болката спря. След това обаче почнаха кърмаческите стачки. Цедих се много и продължително за да въстановя пак количеството на кърмата. Все още се кърмим и се гордея с това!

Повечето ми приателки не кърмят. Според мен нямат и много желание за това.

И аз като повечето мами, писали тук, смятам, че кърменето е най-естествения начин дасе храни малко бебе, но не идва естествено-нито бебето се ражда научено да суче (в смисъл че в началото не смуче ефективно), нито най майката естествено й идва умението (в началото може да не го държи в правилната поза и да си навлече болки и проблеми). На мен ми беше много трудо в началото, още на 3-ия ден бях с разкървени зърна, после имах мастит, после се борих с тъпите здравни посетителки, които ако не е наддало бебето според безмислените им таблици, започват да те подсещат да го дохранваш, после взеха да се изказват бабите как съм моряла бебо само накърма до не знам кой си месец-абе, познати истории на повечето то вас. Ама нали съм върл инат, кърмих си много дълго време и бебо си беше много добре. Не мога да не отчета подкрепата на няколкото благотворителни организации тука, които осигуряват много информация и подкрепа на кърмещите майки: висях им по сайтовете, обаждах им се по телефона да ги питам това-онова, или просто за успокоение, че не съм аз лудата, а тези доброжелатели, които ме карат да спирам да кърмя, даже ако не се лъжа една жена от тях ме посети да ми помогне с идеи как да държа бебо като кърмя, докато се оправят зърната. А, и в болницата още имаше специлистка по кърменето.
Който има желание, кърми. Не искам да обиждам никои, който мисли противното, но медицинската статисктика сочи, че някъде към 99.5% от жените могат да кърмят, така че отказа под претекст "спря ми кърмата" аз не винаги го взимам насериозно.