Не знам дали темата ми е за тук, но може много скоро да стана една от майките, отглеждащи децата си сами. Ако историята не е за тук, моля да я преместят или изтрият, но не мисля, че в ДИС могат да ми дадат съвети от гледна точка на опита, който имате тук,а и искам да ви разкажа, дори само за да споделя с някой и да ми олекне.
Познавам съпруга си отдавна, след доста години бури и раздели все пак ме убеди че сме един за друг и резултатът е 5 години брак и 2 деца. Парите са главния повод за дълбокото ни неразбирателство, но и не са само те. Той явно иска да ме контролира всячески. Няма да се разпростирам нашироко във всички фази на отношенията ни, ще кажа само, че докато бях в майчинство (което не получавах редовно) ме оставяше най-редовно с детето/децата без една стотинка вкъщи или ако оставеше някакви пари искаше подробен отчет за какво са употребени. Купуваше храна,наистина,но каквото той поиска и прецени - аз трябваше да отгатна какво следва да се сготви с въпросните продукти. Да пия кафе с други майки - това е всекидневно разхищение.Пуша - как не ме е срам да харча толкова пари за цигари,като все нямам....и така.Не казвам,че той е разполагал със страшно много средства,но пък сам си решаваше как и за какво да ги изразходва. Аз бях (и още съм) неблагодарницата,която е отишла в неговото жилище и чака наготово всичко. Аз нищо не бях купила,той трябвало да бъде глупакът,който да ми го осигури. Нямаше значение,че не мога да работя,защото гледам нашите деца,че не си и помислям да си купя дрехи или обувки (не че има с какво) и че преди да се оженя за него съм била самостоятелна, с добри доходи и съм живяла повече от добре, плащайки си сама и квартирата и сметките.Той е прецакания,че изплаща заем,който сам изтегли -уж за ремонт,който продължава отпреди брака ни, но още е доникъде, а пари няма. Аз искам някой да ми осигури живота, без да си мръдна пръста за нищо. Купуваше мебели,обзавеждане,каквото и когато той прецени. Нищо,че стаите са пълни с боклуци и излишни багажи и че новите неща ще се употребяват евентуално след някоя и друга година,а преди това има много по-спешни...Всичко това придружено с ревности, заплахи и постоянно напрежение.
Започнах работа. Заплатата ми е средна хубост. Плащам всички сметки и купувам храна за вкъщи и всичко необходимо за децата, неговите ангажименти се простират до заема,а работи и допълнително и вади средно два пъти повече от мен. Продължихме ремонта,но...пак ми се иска подробен отчет за всеки лев, независимо,че това е моята заплата и че когато планираме заедно някоя покупка винаги давам едва ли не всички пари, които имам. Дори било редно парите ни да стоят вкъщи общи (с две думи контролирани и харчени от него). След един опит, когато уж потръгна добре,но после му се накриви кефа и ме остави без пари и за хляб се убедих,че няма да се получи така. Заредиха се спорове, караници и грозни сцени. Нарича ме е каква ли не и то и пред децата, а като се случи и пред родителите си. Гони ме от жилището си - то си е негово. После размисля (заради децата) и следват периоди на затишие, когато дори твърди,че ме обича и че се чуди как така не можем да се разбираме. Последните 2-3 месеца ми посяга няколко пъти. Не ме пребива - отнасяла съм по няколко удара и блъскане,от които дори следи не остават, но се чудя дали скоро и това няма да стане...Заплашва ме дори,че ще ме убие. Бях си тръгнала веднъж преди години с децата - знае,че няма шанс да му ги оставя и ако не живее с мен няма да живее и с тях и ще ги вижда рядко - това е причината, поради която ме заплашва.
Аз съм дете на разведени родители и съм се чудила винаги как толкова не можаха да се разберат и да останат заедно заради децата си. Мисълта,че утре и моите деца ще се питат същото и страха от това дали мога да им осигуря достатъчно добър живот сама са ме спирали винаги от стъпката развод,жъпреки че съм била на крачка много пъти. Но вече не знам какво да правя.Чувствам се виновна, глупава, отчаяна и пълна некадърница, защото избрах този човек и му родих две деца, а е можело да предвидя какво ме чака. Имам чувството,че повтарям живота на майка ми,която е прекрасен човек, но по редица причини просто не успя да създаде подходяща среда за да живеем нормално като деца.
Познавам съпруга си отдавна, след доста години бури и раздели все пак ме убеди че сме един за друг и резултатът е 5 години брак и 2 деца. Парите са главния повод за дълбокото ни неразбирателство, но и не са само те. Той явно иска да ме контролира всячески. Няма да се разпростирам нашироко във всички фази на отношенията ни, ще кажа само, че докато бях в майчинство (което не получавах редовно) ме оставяше най-редовно с детето/децата без една стотинка вкъщи или ако оставеше някакви пари искаше подробен отчет за какво са употребени. Купуваше храна,наистина,но каквото той поиска и прецени - аз трябваше да отгатна какво следва да се сготви с въпросните продукти. Да пия кафе с други майки - това е всекидневно разхищение.Пуша - как не ме е срам да харча толкова пари за цигари,като все нямам....и така.Не казвам,че той е разполагал със страшно много средства,но пък сам си решаваше как и за какво да ги изразходва. Аз бях (и още съм) неблагодарницата,която е отишла в неговото жилище и чака наготово всичко. Аз нищо не бях купила,той трябвало да бъде глупакът,който да ми го осигури. Нямаше значение,че не мога да работя,защото гледам нашите деца,че не си и помислям да си купя дрехи или обувки (не че има с какво) и че преди да се оженя за него съм била самостоятелна, с добри доходи и съм живяла повече от добре, плащайки си сама и квартирата и сметките.Той е прецакания,че изплаща заем,който сам изтегли -уж за ремонт,който продължава отпреди брака ни, но още е доникъде, а пари няма. Аз искам някой да ми осигури живота, без да си мръдна пръста за нищо. Купуваше мебели,обзавеждане,каквото и когато той прецени. Нищо,че стаите са пълни с боклуци и излишни багажи и че новите неща ще се употребяват евентуално след някоя и друга година,а преди това има много по-спешни...Всичко това придружено с ревности, заплахи и постоянно напрежение.
Започнах работа. Заплатата ми е средна хубост. Плащам всички сметки и купувам храна за вкъщи и всичко необходимо за децата, неговите ангажименти се простират до заема,а работи и допълнително и вади средно два пъти повече от мен. Продължихме ремонта,но...пак ми се иска подробен отчет за всеки лев, независимо,че това е моята заплата и че когато планираме заедно някоя покупка винаги давам едва ли не всички пари, които имам. Дори било редно парите ни да стоят вкъщи общи (с две думи контролирани и харчени от него). След един опит, когато уж потръгна добре,но после му се накриви кефа и ме остави без пари и за хляб се убедих,че няма да се получи така. Заредиха се спорове, караници и грозни сцени. Нарича ме е каква ли не и то и пред децата, а като се случи и пред родителите си. Гони ме от жилището си - то си е негово. После размисля (заради децата) и следват периоди на затишие, когато дори твърди,че ме обича и че се чуди как така не можем да се разбираме. Последните 2-3 месеца ми посяга няколко пъти. Не ме пребива - отнасяла съм по няколко удара и блъскане,от които дори следи не остават, но се чудя дали скоро и това няма да стане...Заплашва ме дори,че ще ме убие. Бях си тръгнала веднъж преди години с децата - знае,че няма шанс да му ги оставя и ако не живее с мен няма да живее и с тях и ще ги вижда рядко - това е причината, поради която ме заплашва.
Аз съм дете на разведени родители и съм се чудила винаги как толкова не можаха да се разберат и да останат заедно заради децата си. Мисълта,че утре и моите деца ще се питат същото и страха от това дали мога да им осигуря достатъчно добър живот сама са ме спирали винаги от стъпката развод,жъпреки че съм била на крачка много пъти. Но вече не знам какво да правя.Чувствам се виновна, глупава, отчаяна и пълна некадърница, защото избрах този човек и му родих две деца, а е можело да предвидя какво ме чака. Имам чувството,че повтарям живота на майка ми,която е прекрасен човек, но по редица причини просто не успя да създаде подходяща среда за да живеем нормално като деца.
,едно такова 4увство на безпомоЩтност ме обзема 
...
