Майка ми не може да си прости, че навремето не е напуснала баща ми, въпреки че положението при тях беше къде-къде по-поносимо от твоето. Непрекъснато ми повтаря, че си е съсипала най-хубавите години и не е разбрала нищо от живота. Права е. Аз самата съм й се молила като малка да се разведат. Години наред имах проблеми в общуването си с мъжете, мислех си, че всички семейства са като нашето и мисълта да създам собствено семейство ме ужасяваше. Колкото и да са привързани сега към баща си децата, след време ще започнат да разбират, ще им създадете една много изкривена представа за нормалните семейни взаимоотношения, която ще бележи целия им живот. Деца, които израстват с баща-тиранин и потисната, смачкана, нещастна майка цял живот носят белезите от детството си. По-добре живот с материални трудности и лишения, но изпълнен със спокойствие. Отвратително е това, че ти посяга. Аз съм виждала баща ми да удря майка ми и по-голяма травма от това няма. Не обричай децата си на нещастие. Нищо не може да е по-лошо от това децата да живеят в атмосфера на скандали, насилие, липса на уважение. Използвам като основен аргумент децата ти, защото виждам, че това е основната причина, която те задържа при него. Но помисли и за себе си. Имаш само един живот, така ли искаш да го изживееш? Един ден децата ще станат големи, ще напуснат дома ви и какво ще видиш като се обърнеш назад? Един пропилян живот. Много ме боли, когато виждам майка си как страда за всичко неизживяно, но и тя самата си знае, че е имала избор, но не се е решила да бъде по-смела. Зная, че не е лесно, но пред това, което ти се случва в момента, всяко решение изглежда по-добро. Виждам, че и други жени са били в твоето положение и са съумели да се справят по някакъв начин. Пожелавам и на теб много сили!
- Публикувана: 17 юни 2008, 10:48 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2008, 08:17 ч.
Вече дори ми посяга...заради скандали за пари
ами не знам какъв живот можеш да им осигуриш
но пък ще гледат бой в къщи...кво толкова
след като осигуряваш основния доход къде е проблема???
или трябва някой да те бие за да си в час? и да не трябва - след време ще ти трябав, за да можеш да продължиш...навика е лошо нещо
докато имаш акъл който не ти е избит с бо от главата - се махай....
мъже ще намериш, дори баща на децата си евентуално...но ако мъжа ти промие мозъците на децата - някой ден или и теще те бият, или и те ще бъдат бити...общо взето средно положение няма...ти решаваш - безнаказана агресия няма и такава без пагубни последици за детската душа....
успех
но пък ще гледат бой в къщи...кво толкова
след като осигуряваш основния доход къде е проблема???
или трябва някой да те бие за да си в час? и да не трябва - след време ще ти трябав, за да можеш да продължиш...навика е лошо нещо
докато имаш акъл който не ти е избит с бо от главата - се махай....
мъже ще намериш, дори баща на децата си евентуално...но ако мъжа ти промие мозъците на децата - някой ден или и теще те бият, или и те ще бъдат бити...общо взето средно положение няма...ти решаваш - безнаказана агресия няма и такава без пагубни последици за детската душа....
успех
Трябва да се консултираш с адвокат - това е семейно жилище и е възможно съдът да ти го присъди, независимо че пишеш, че е негово, придобито преди брака ви, предполагам. Колкото до финансовото ти състояние след евентуален развод или раздяла - повярвай ми, ще е по-добро от сегашното. Сама ще определяш приоритетите си, пък и разходите ти ще намалеят - няма да издържаш и него. Била съм в подобно положение и знам какво говоря. От десетина години отглеждам сама детето си и се справяме сравнително добре, с цената на известни лишения, разбира се, но пък спокойствието няма цена. А що се отнася до децата - баща им винаги ще им липсва, но само от вас двамата зависи да поддържате сравнително нормални взаимоотношения. Според мен в случая трябва да се избере по-малкото зло, а по-малкото зло е разводът. Много по-зле е децата да гледат как баща им третира майка им като човек втора ръка, дори и да не те удари повече, а той ще удря пак, повярвай. Много решителност, сила и късмет ти желая.
Здравей и от мен. Аз ще ти кажа гледната си точка, като дете на родители, които имаха проблеми. Няма да изпадам в подробности. Баща ми живя и почина точно както искаше. Мама беше стожера в семейството. С моите братя и сестра сме се нагледали на много грозни неща. Питала съм майка си, защо не се развежда - за да имате баща. Нито съм имала баща, на когото да разчитам. Нито съм имала спокойно детство. Ние пораснахме и си поехме пътя. Баща ми почина преди доста години - резултат от начина му на живот. А майка ми е с 2 инсулта, паркинсон и какво ли още не.
Та, ти това ли искаш за децата си и теб? Разбито детство, слаби нерви и липса на здраве?
Дано вземеш най-доброто решение за теб, съответно и за децата ти.
Та, ти това ли искаш за децата си и теб? Разбито детство, слаби нерви и липса на здраве?
Дано вземеш най-доброто решение за теб, съответно и за децата ти.
Не знам дали е нормално, но се страхувам да взема окончателно решение, защото връщане назад няма как да има...Нормални отношения ако му взема жилището трудно ще поддържаме...но може би сте прави и просто отлагам неизбежното. Предполагам, че и някои от вас са минали през подобни ситуации - нещата са на приливи и отливи и когато се държи нормално ми е съвестно и си казвам, че нямам право да лишавам децата си от възможността да живеят с баща си, дори аз да не съм щастлива с него...Това, което мисля да направя е да се консултирам с адвокат, за да знам при евентуални бъдещи подобни случки какво мога да направя и какво не. Ще кажа и на близките си приятели како се случва, за да имам свидетели, ако ми се наложи, въпреки че не знам доколко подобни разкази имат тежест, но е по-добре от нищо. И ако наистина се повтори, ще действам.