Kaк бихте постъпили при следната ситуация?

Хората реагират най-различно, когато са в стресова ситуация. Ти си се изплашила, мъжът ти също, всеки е реагирал по своя начин. Поговорете си и се разберете...

Имаше една подобна серия на Царят на квартала... Сценарият беше същия и мн комичен, но ме мързи да разказвам сега..

а не, той не се изплаши, а аз верно се изплаших. Иначе все още твърди, че всяка достойна майка би тръгнала веднага да гони кучето, ако трябва със зъби и нокти, независимо че има и други хора наоколо. И аз му викам "ами ако я ухапе, как ще кърми бебето, бяс, инжекции, това онова" и той "ами ако е внимателна, няма да я ухапе"

сега, ако бях съвсем сама, определено бих постъпила по друг начин, щях да рискувам

Не е бил прав да ти говори така, особено пред приятели - независимо каква е ситуацията, той трябва да застане на твоята страна, дори и наистина да си сгрешила. А после, когато сте останали на саме е можело да ти направи забележка. Поговорете, извинете се един на друг   

Иначе и аз сигурно щях да се панирам и да викам за помощ, също като теб.

И аз имах подобна случка в парка. Една глутница ръмжеше и хапеше едно куче и така се бяха рязарили че едното тръгна към мен с оголени зъби, а аз в ръцете с двумесечно бебе (и аз кърмя)....едвам смогнах да сложа бебето в количката и кучето беше на сантиметри от крака ми, бях сигурна че ще ме ухапе и в този момент от съседната скамейа дойдеедин татко и буквално ме спаси в последният момент! Изгони кучето и аз му благодарих от сърце! Мисля че мъжа ти не трябва да те обвинява за това че си се уплашила ...човек си не си машина 

Имам страх от кучета и със сигурност щях да извикам мъжа ми.
Според мен би било добре да попиташ съпруга си той какъв ,, достоен мъж и баща " е щом смята, че жена му е тази, която трябва да гони озверели кучета. Плюс това да й крещи и да я обижда пред чужди хора.

Първо, никога не бих оставила вратата на колата отворена при положение, че наблизо има кучета ( на наши познти, добермана прегриза гърлото на бебето им - мир на праха му, от ревност ли от какво никой не разбра - пази боже от такива  случаи).

Второ ще, запазя самообладание, иначе кучката ще разбере, че ме е страх и неприятна и ще я изгоня.

Прав е мъжа ти за съжаление

Както и да кажем, че бихме постъпили, то ще си е за ... стола на бюрото.  Трудно се прогнозират реакции в критична ситуация.
На въпроса - все си мисля, че бих се втурнала към бебето.

Тъй като казваш, че кучето е хукнало към теб, а не към бебето... Ако ти беше тръгнала към бебето, вероятно и кучето щеше да те последва и, респективно, вече да представлява заплаха и за бебето. Ама това са някакви хипотетични мои разсъждения.
В крайна сметка в сложни ситуации човек реагиро различно и непридвидимо. Аз тука си чеша клавиатурата, ама знам ли на твое място как бих реагирала. Макар че, по принцип, не ме е страх от кучета.
Споко, сега си под влияние на преживяното, ще мине. Не се кахъри за такива неща!   

От целият ти пост най-много искам да ти обърна внимание на това.
НИКОГА НЕ ОСТАВЯЙ ДЕТЕТО ДА СПИ В КОЛАТА !!!!!!

1/ Температурата лесно се покачва до 50 градуса лятото дори и колата да е на сянка , детето може да получи топлинен удар , да се обезводни.

2/ Може да ти откраднат колата !?!? - Имаше случай в Белите брези, откраднаха Ауди а отзад спяло 2 годишно дете. Добре че крадеца имал някакво съзнание, защото като видял детето върнал колата от където я взел с детето в нея. ПРедставям си какво са преживели родителите, колата я върнаха пред кафето в рамките на 2 часа с бебето.

Много е важно, никога не оставяте детето да спи в автомобила.


Относно кучето - не си вменявай вина, добра майка си.

Съгласна съм с последното мнение за спането в кола, особено в тези жеги.
Иначе, аз бих тръгнала срещу кучето, имах подобна ситуация. Но факт е, че  хората реагират по различен начин в подобни ситуации, няма нужда от чак толкова анализиране на случая. Важното е, че детето е добре.

Нямам представа как бих реагирала Не мисля, че твоята реакция те прави лоша майка, в никакъв случай. Но бих побесняла, ако мъжът ми си позволи да ми крещи, особено пред други хора
п.п. и наистина, не оставяйте детето само в колата, с отворени врати. Всичко се случва - кучета, прасета... Помня как веднъж бяхме на пикник до едни храсталаци и изведнъж те се размърдаха и някаква зурла надникна - току до нас Зад храстите се оказа цяло стадо полудиви прасета

Честно да си кажа не знам как бих реагирала в такава ситуация. И аз бих се почувствала кофти ако съпруга ми реагира като твоя. Мисля, че не е прав и е хубаво да си поговорите, за да избегнете пак такъв спор.

Бих се уплашила и аз и бих викнала таткото-затова са бащи-да помогнат в такива ситуации,не да викат по теб,ти си родила,ти кърмиш,ти гледаш,а и трябва кучета да можеш да гониш.... Че писна ми от нежни мъже...............Мен ме е страх от свирепи кучета,от змии,почти веднага се панирам,е,ако бях в тази ситуация-знае ли човек,можеше мисълта за бебето да ми даде някакви невиждани сили,ама сега не ми се вярва.Пък и най-важното е,че той е бил там,ако не беше, щях сама да се справям,ама щом той е бил там,няма право да те обижда пред други хора,това му е работа-да защити семейството си-щом му тежи толкова-нямам думи

И аз съм на мнение, че мястото на детето не е в колата, когато е самичко (нито под черешата)... В случая въпросната кучка въобще нямаше да обърне внимание на бебето ви, щото тя явно е защитавала своите бебета, не е имала намерение да инспектира колата... Факт е, че си се уплашила, но опасност за бебето в случая не е имало, тъй че обвиненията са глупави... Най-вероятно ако попаднеш в ситуация да защитаваш сама бебето си (дано не се налага) ще реагираш различно, но точно в тази ситуация по скоро си се страхувала за себе си и си потърсила опора в съпруга си... Няма за какво да се обвиняваш според мен... 

аз също имам страх от кучета /поради минали преживявания с едно такова/ и в този случай бих постъпила точно като теб
но ако мъжа ми реагира като твоя бих го направила на 2 стотинки - така че да се почувства той виновен за ситуацията,а не да вменява на мен чувство за вина .
ти не си лоша майка, такова понятие няма, всяка майка е най-добрата за своето дете  

Мерси на всички мами за отговорите   

Иначе относно спането в колата - беше привечер и беше почнало да захладнява, нали е планиско там. Бебето преди това беше стояло навън не малко време, докато бяхме на едно друго място. И преценихме, че може да му стане студено вече, то до скоро се възстановяваше от една настинка. Иначе в града и на жегите през деня естествено, че не го оставяме в колата.

Ама след тази ситуация ще се замислим върху това, явно не е безопасно дори и на безлюдно място. По-скоро ще намалим времетраенето на разходките, ако вече не е уместно бебо да стои навън. Пазим го, че е малко деликатно бебчето, роди се недоносено ...

За страха от кучетата - ясно е, че имам такъв. не ме е хапало, 1-2 пъти като малка са ме гонили. Единият път изневиделица скочи с оголени зъби, но аз почнах да


На мен ми мина де, но май толкоз вдигнах пара заради това, че ми се скара така пред другите. И друг път се е случвало. Ама това вече е друг проблем между нас, който няма общо кучетата... Вика, че аз съм си виновна, че давам поводи и то пред други хора, казва, че ми се кара повечко, защото го е грижа за мен искал да се променям и поправя. Също и че така го позоря и него самия, понеже хората виждат, че имал "такава" съпруга. ... От двама ни аз правя повечето издънки, но някой път макар и много по-рядко се случва и той да сгафи...

Първо на въпроса - Бих постъпила по същия начин като теб, страх ме от кучета и щях да извикам мъжа ми още повече, че кучето не се е насочило към бебето, не бих си представила, че ще застана на пътя на някакво озъбено и тичащо куче срещу мен. А що се отнася до мъжа ти мисля, че в случая той е човека, който не е реагирал адекватно.
И какво значат думите "каква майка си" и "ами ако е внимателна, няма да я ухапе"     и то пред други хора /него май никога не го е хапало куче без да му е направил нищо/.
Поговорете си, може би като мине време ще осъзнае, че не е постъпил по най-правилния начин.  И разбира се, че си добра майка 

И аз бих реагирала по абсолютно същият начин като теб.Но не бих понесла реакцията на мъжа ти.Той не ти ли се извини след това,в крайна сметка всички правим грешки и понякога реагираме импулсивно и неадекватно,но е редно после да си признаем и да се извиним.А в твоя случай би било най-добре щом те нападнал словесно пред други хора,следователно и да ти се извини пред тях.Може би ако не сте говорили до момента на темата,е време да го направите.Но повдигни ти въпроса,той ако до сега не я е започнал едва ли ще го направи.

Гледай да не ти минава преди да сте обсъдили въпроса, защото е принципен и както виждаш се повтаря. И ние сме имали разправии по отношение на подкрепянето и злепоставянето пред чужди хора. В къщи можете да си размените каквито искате обвинения кой каква майка и какъв баща е, но пред чужди хора сте един отбор! Поговорете за това.

ами да ще трябва, то и преди сме говорили де, но според него с мои гафове аз го злепоставям и него един вид пред другите. А бе иска перфектна съпруга човекът, той самият е страшно принципен и обикновено доста справящ се.

не знам вашите мъже как реагират при ваши гафове?

 Моят винаги би ми помогнал,без да каже и дума против мен.Няма перфектни хора и сте семейство да си помагате,не да си показвате кирливите ризи пред чуждите хора-не че ние не сме го правили,но за съвсем други работи,което също не е оправдание.Но мъжа ми определено ме приема такава,каквато съм,не иска перфектно справяща се жена.Виж мрънкащата съм аз,че еди какво си,еди що си,но пред други хора-никога!

Ако беше тръгнало към колата, вероятно нямаше да викам мъжа си, а направо да го изгоня. Но ако е към мене, мен ме е шубе, а мъжа ми се разбира прекрасно с кучета, дори и с озлобени помияри... така че със сигурност щях да викна него. А коментара на мъжа ти според мен е твърде силен и неосновано обвинителен.

Освен да ти изкажа съчуствие друго няма да направя ! 
И да ти кажа , че си права или пък мъжа ти едва ли ще ти олекне или ще ти заличи неприятното изживяване ... 
Децата са нещо прекрасно / няма спор / , но носят своите рискове ... едни от тях са необходимите допълнителни усилия и жертви .... в дадена ситуация дори отказ или подбор на компания за през свободното време.
Най-добре е след като мине малко време и позабравите бушуващите сега емоции да си поговорите с мъжа ти и да се опиташ да му обясниш какво си почуствала ... не за да изясните кой крив и кой прав ... за да избегнете подобна ситуация в бъдеще 

И аз бих реагирала като теб, много ме  е страх от уличните кучета  . А и да си призная, не съм особено смела, да не кажа,ч е съм бъзла. Ако детето ми е застрашено, сигурно бих реагирала, но при условие, че мъжа ми е там, със сигурност ще го повикам. А и съм се убедила, че все пак те са много по-смели (а и по-силни физически) от нас и действат по-адекватно в кризисни ситуации като тази.

А мъжа ти не е трябвали да ти крещи, аз много бих се разправяла за такова нещо.

1. Страх ме е от кучета и 100% бих извикала мъжа ми на помощ.
2. Бих се обидила страшно много на половинката ми за подобна реакция и бих му го казала.
 

Това вече е много кофти и няма нищо общо с конкретната случка. Какво, срамува се от теб? Вика и ти крещи пред хората, за да се промениш? Позориш го? И явно те е накарал да повярваш, че се "дъниш" постоянно... Не знам какво да кажа, мила, но май имате нужда от сериозен разговор кой какво очаква от другия и кой от кого се срамува.

Хмм ........  Мъжът ти реагира доста странно ...... Да ти крещи пред приятелите ти и да те обвинява че не ставаш за майка. Ами много ясно че ще го извикаш, какво друго да направиш?
Да си спретнете един бой на ядосани майки с кучката ли? 
Той защо не си пази жената и детето?

Може и да не е така, защото не ви познавам, но от написаното ми се струва че мъжът ти се опитва да ти насажда чувство за вина, за това че не се справяш и правиш "издънки" постоянно.
Със сигурност той прави точно толкова "гафове" колкото и ти и за какво сте заедно ако не за да се покрепяте и да си прощавате? И той защо иска да те променя, а не те харесва такава каквато си? А за това, че те злепоставя пред други хора и че едва ли не го е срам че имал "такава" съпруга просто нямам думи 
Ситуацията може и да не е такава, защото пак повтарям че не ви познавам но от всичко написано дотук останах с такова впечатление.

Аз бих искала да те попитам за какви по-точно гафове говориш? Ако може дай примери. Постъпила си точно както бих постъпила и аз - щях да го извикам, за да ме защити /тъпо е, че сам не сее сетил, че трябва да го направи/. А пък да те злепостави пред хората - това си е направо за  . С моя мъж се караме както всички, но пред хората - никога. Това е нещото, което може би най-много мразя у семейните двойки. Ако не решиш въпроса веднага - повярвай ми, това те чака цял живот. Я скръцни със зъби, направи муцуни, не му говори известно време, пък да видим дали няма да дойде на твойта. Има толкова много само наши си женски хитринки. Не се притеснявай да ги използваш в семейния ви живот. Сигурна съм, че си прекрасна майка на детето ви.

е, да не останете с грешно впечатление, то всъщност аз малко неясно съм го написала - "направи ме на 5 стотинки" и "развика ми се". То не беше точно да ми "крещи" като скандал, говореше остро и с висок тон, но не това беше проблемът, а по-скоро думите и големият укор в тях. Думите си бяха доста силни ...
Но в никой случай не говореше като човек, който си е изпуснал нервите...

Иначе самите приятели са ни близки, виждаме се често, и общо взето вече ме/ни знаят 
Пред съвсем външни хора, мъжът ми се въздържа от такива остри реакции. Понякога просто е подмятал нещо.

Нормално е като се направи някой гаф да се реагира, че и да се ядосаш. Но е важно да се подкрепяте един друг пред други хора. Реплики извън дома на тема "ти си такъв, ти си такава" са абсолютно недопустими. Започни от там.

Patishonka, ти още ли си тук? Мислех, че вече дундуркаш бебче. Извинявам се за отклонението.

- ами всякакви неща, не знам от къде да започна - като се почне от разни битовизми, пресолено баш за гостите, счупено, забравен котлон, счупен скъп принтер (но не фатално), забравено мляко отвън, бяхме до селото, забравих да заключа едно складче, но се сетих след 5 минути, и се върнахме; изпуснах пасатора върху котлона и му се разтопи малко част от пластмасата, но може да работи.

Иначе по-сериозно - беше проходило детето, още нестабилно, за малко не го наблюдавах и си сцепи веждата, ходихме в Пирогов; веднъж се катереше по стола и го видях че залита и ще падне доста зле, в последния момент успях да го хвана, но го одрах зле, до кръв над устната, имаше белег 3 месеца.

но най-се дразни като вършим нещо заедно и аз се бавя или не схващам веднага

а бе не съм цвете ...


п.п. понеже в Татковци пуснах тема за това как реагират спрямо жените си, когато се дънят, и там ме питаха същия въпрос, този пост е копиран от там. Иначе, които сте писали тук няма нужда да пишете и там. Там просто искам да видя мъжете как биха коментирали. Иначе за моя мъж ще изчакам няколко дена, че аз като съм афектирана и не се получава резултатен разговор.

Ами просто има и такива хора, мила. Малко по-разсеяни, малко по-бавно реагират, но гледай поне за детето да си по-бдителна. Пък на всеки може да случи да сгафи /като в посочените примери /. Даже на перфектният ти съпруг. Аз не бих искала мъжа ми да е такъв, защото аз съм малко такъв тип /не че съм перфектна, но много забелязвам /. Напълно те разбирам в това отношение, но си мисля, че по-приляга на жените да са такива. Ами пак ще ти кажа - просто си реши въпроса с подмятанията пред хората. Никой няма право да те злепоставя така. Като сте насаме ако щете се бийте, но навън - най-малкото не давайте поводи на хората да злобеят /сигурно се случва, колкото и близки да са ви/. И е нормално след всичките упреци към мъжа ти /от форумките/ да ти се иска да го защитиш, но самият той не го е напрвил в критична ситуация. Не подценявай случилото се. То е факт. Поговорете си сериозно като се поуспокоите. Пък като има забележки към теб, що не си е взел по-перфектна да си приличат? Извинявай ако прекалих в изказването си. Но съм била в ситуации, където жената е злепоставяна от мъжа си и е адски неприятно както за нея, така и за околните. Надявам се всичко при вас да се нареди. Успех!

Смятам, че майчинското чувство е много по-развито от бащинското и инстинкта за самосъхранение, ако си смятала, че детето ти е в опасност си щяла да реагираш.  
Не одобрявам реакцията на таткото, ако има да ти казва нещо редно е да го направи на четири очи, за да запази достойнството ти независима дали си виновна или не.
Относно гфчетата, на всеки се случва да счупи нещо здраве да е. Това са просто вещи не бива да ръководят живота ни. Ще си купите други, ако нямате възможност на момента постепенно.
Детенцето ти, че се е наранило е доста неприятно, но няма дете което да не е падало. Дори и постоянно да го държиш за ръчичка, пак може да стъпи на криво и да с изкълчи крачето.
Поговорете с мъжа ти и се разберете. За мен брака е любов, уважение, разбирателство и компромиси.
Успех.  

Никого ама никога няма да оставя детето си само в колата,всичко се случва най елементарното може да се задави.

Преди да кажа каквото и да било друго....
изобщо не е трябвало да оставяш само бебето да спи в колата, нито при отворена, нито при затворена врата. Представи си това бебе се обърне и се изтърси от седалката на земята, или кучето се е напъхало вътре и т.н. ситуации?
А останалото, какво да го коментирам - извикала си го, трябвало е да помогне, а не да вика пред приятелите ви.

Доколкото прочетох въпроса ти, не питаш дали е правилно да оставяш или не бебето в колата, а според нас как е постъпил мъжът ти.
Та ако правилно съм разбрала, моето мнение е, че мъжът ти е постъпил ужасно глупаво към теб. Фактът, че си се изплашила от кучето, може да се окаже пагубен за и без това трудното ви кърмене. И мъжът ти, вместо да се опита да те успокои, почнал скандали да прави. Еми не е честно спрямо теб и това говори лошо за него. Той какъв баща е тогава, да го попитам аз, щом не се грижи за "недостойната" майка да е спокойна и да има кърма за детето си и освен това да я злепоставя пред един куп приятели.
Обидно е. Поне за мен би било.

за колата - още е малко бебето и не се обръща за мое съжаление, то е родено по-рано и малко е назад с някои двигателни развития. За задавянето - може и в креватчето да се задави, докато спи.

Но както и да е, понеже явно и самото бебе е деликатно, като цяло повече от час и нещо наведнъж не го държа навън, нито при жега, нито при хладно време. И май подобни мероприятия с такива разходки с коли ще са за по-кратко време, за да няма разни рискове. Ама то като е много народ на всички им  се стои повече... а бе малко ще реорганизирам подобни разходки ...

И обещавам - никакво оставяне в колата вече ! Мерси на всички майки, малко ми полекна, аз принципно се ядосвам за 2-3 часа максимум, ама в случая май е повечко...

А с таткото - ще трябва да се разберем...

а там където бях писала, че детето паднало, ударило се - става въпрос за баткото, не за бебето. С 2 деца сме.

ОО,я стига - те безгрешните мъже, не допускай такова отношение - насаме да ти вика колкото иска, но пред хората ще си трае. Не се обвинявай и не търси причините само в себе си, така до никъде няма да я докараш и в един момент не се знае на къде ще изпушиш.

Колкото до срама  - ами да е гледал , като те е взимал за жена, и ти е направил майка на детето му.
 
Трябва да се гордее с теб, а не да се срамува - ТИ СИ МАЙКА НА ДЕТЕТО МУ!!

Айде, стига, че почвам да се нервирам на такива "бащи" и много ми се вдига кръвното

Направи ми впечатление цитираното по-горе в червено-иска да се променяш и поправяш-а него го питай,променя ли се с нещо към теб и поправя ли си грешките?Защото най-лесно е да искаш другият да се промени към съвършенството,а ти дали се поправяш,за да си по-добър човек?Твоя мъж май не. И за съжаление той не те обича такава,каквато си Моля ти се-с моя сме водили този разговор 1000 пъти-да съм се променяла(защото аз съм малко дръпната,така да се каже,а той е спокоен)-ами казах му,че ако не ме обича такава,да си вземе някоя спокойна.Хората са различни-имал е избор,грешката е в неговият телевизор.

Този твоя мъж,нещо не мога да го разбера.
Я го попитай,ако ти му се развикаш пред приятели дали ще
му стане приятно.Като се срамува от теб,защо не е гледал по-рано.
Ей много се дразня на мъжете,които си мислят че са нещо повече от
нас жените.Все пак всички сме равни на тази земя,или аз нещо съм в грешка......

Обаче не е прав мъжът ти да те навиква.

Каквото и да си говорим, аз съм на мнение, че никой не знае как всъщност ще реагира в дадената ситуация. Аз лично си мисля, че първата ми мисъл ще е за бебето, колкото и да ме е страх от кучета. Но не мога да го твърдя със сигурност, защото едно е вкъщи пред компа (по-нагоре го беше казал някой), съвсем друго в действителността. Едно е сигурно - това, че си извикала таткото в никакъв случай не те прави лоша майка, не се самообвинявай. Случката е минала, опитай се да я забравиш. друг е въпросът, че не е трябвало да те овиква пред приятелите ви, но това са неща, за които трябва да си поговорите двамата и да му обясниш, че не ти е приятно да постъпва така.

И аз съм на същото мнение.
А за спането в колата съм напълно против камо ли както имаше едно мнение по горе да е на затворена врата

Аз също смятам, че съпругът ти не е постъпил правилно. Трябва да си поговориш с него и му обясниш, че не може да си позволява да ти крещи, когато имаш нужда от помощ, още повече пред други хора. Не се измъчвай за реакцията си , не мисля, че си лоша майка. В реална опасност не е било бебето, а ти, така че не мисли повече за това.

Извинявам се, че продължавам да пиша, но видях и написаното след това от теб и се възмутих от думите на съпруга ти. Ти да не си на изпит пред него и приятелите му, че да трябва винаги да се съобразяваш как да реагираш? Той ти е съпруг и трябва винаги, при всякакви обстоятелства  да застава зад гърба ти-в прекия и в преносния смисъл, а не да се срамува от теб. Нормално е да си непохватна в определени ситуации, щом винаги се притесняваш дали няма да сгафиш нещо и да изложиш съпруга си. Кажи му, че следващия път, когато си позволи да ти направи забележка пред други хора и ти няма да си спестиш критиката към него. Дано го накараш да се замисли. Приеми, че сте равностойни партньори и той няма право да те поучава, критикува и превъзпитава. Ако нещо не му харесва-да ти го каже на четири очи, а не да те унижава пред други хора. Този разговор между вас е наложителен, иначе след време отношението на съпруга ти ще ти се отрази много на самочувствието и в един момент ще започнеш да му вярваш на критиките.

Лола, аз мисля, че момичето вече е без всякакво самочувствие. И даже е почнала да му вярва, че е точно такава, каквато той казва. Направо има нужда от спешни мерки.

Мила, виждам, че ти защитаваш мъжа ти, защото изглежда ти е неприятно ние да говорим нещо лошо за него. Това значи, че го уважаваш и почиташ. Айде сега направи си извода дали той те уважава, след като ти го "излагаш" пред хората  За него трябва да е по-важно как се чувстваш ти, а не какво ще си помислят хората  Седнете и поговорете сериозно по темата и изисквай от него да се държи към теб с уважение. Та даже и да пръднеш пред хората, трябва да не му пука - та ти си жена му и майка на детето му. ТИ си най-важната.

 

Миличка, недей да имаш угризения, че не си изгонила ти кучето. Нали татковците, така наречения силен пол трябва да ни защитават.
Освен това вие сте един екип. Ако смята, че не си постъпила правилно може да ти го каже НАСАМЕ.

И аз бих постъпила като теб
Мисля, че мъжа ти не е прав

На това му викам ГСП /груба селска проява/ от страна на мъжлето 

Нито едното, нито другото. Определено НЯМА да почна да викам за помощ - хеле пък такава глупава ситуация, дето реална заплаха няма за никого особена. И оправданието, дето, видиш ли, било заради кърменето, ми звучи, меко казано, смешно и жалко. Кажи си "Ми страх ме е!" - ще спечелиш повече съчувствие и разбиране. Кажи си "Извиках го, щото ме беше яко страх, животното нападаше (или поне така ми се стори) мен, не бебето ми, майчини инстинкти тук не се включват, а най - обикновен женски инстинкт при опасност да извика мъжкаря, който е по - силен и това му е единствената работа - да ни пази. Аз кърмя, той охранява". И ако така си го и беше казала още тогава, вероятно щеше да се засмее, да се пошегува и  да се почувства поласкан и горд, не да остане впечатлението за досада основно... Впрочем, никого не бих извикала, защото, първо, от почти всички хора, които познавам, аз най - добре бих се оправила в подобна ситуация (случвало ми се е неведнъж мен да викат - вкл. мъже приятели, но това си е, понеже се разбирам с кучетата...) и, второ, понеже навярно имам малко излишък мъжки хормони и не смятам, че някой трябва да рискува колкото мен, за да ме предпази, по - често обратното. Единствено по време на бременността, когато бях неповратлива и пазех бебето в себе си, навярно бих застанала зад някого. Не виждам, обаче, защо трябва да се криеш зад кърменето - или друга измислена причина - за да признаеш чисто човешки страх и чисто женска слабост.


А това, което следва да направиш в подобна ситуация, е да заговориш със спокоен глас  мн. важно е да не е със страх и треперещ гласец - и просто да се отдалечиш заднишком от кученцата. Майката си пази дечицата - ти би направила същото - но когато оставиш достатъчно разстояние между себе си и тях просто ще те игнорира като част от пейзажа. Ще започнеш да си едно от онези неща, които а) не са храна, б) не предлагат храна и в) не представляват опасност за малките й.

Щом кучката не е тръгнала към колата ( където е детето), щях да постъпя като теб.Изпитвам панически страх от кучета по принцип, който надмогвам само ако животното се носи към количката на мойта Маги.

Както е казала една мама в началото, всеки реагира различно и неочаквано на стрес, но пък аз съм кибритлия ( а и мъжа ми знае за моя страх от кучета, де) и ако отнеса такава забележка от моя, ще си носи последствията, щото току виж и аз се озъбя

Нямам никакъв страх от кучета, но ако все пак попадна в ситуация да се страхувам, най- естественото нещо за мен ще бъде да се обърна за помощ към мъжа си... За него също ще бъде нормално да ми се притече на помощ.
Била съм критикувана от мъжа си, но не и в подобни ситуации.

В конкретната ситуация вероятно бих се развикала в началото, когато видя, че кучето тича насреща ми. И, съвсем естествено, бих потърсила помощта на съпруга ми, който в същата конкретна ситуация веднага би се притичал на помощ и не би ме упрекнал, че съм се уплашила. Това за конкретната ситуация.
Отношенията между теб и съпруга ти са ваша работа, но на мен постъпката на мъжа ти никак не ми харесва. Какъвто ще да е, такова поведение и отношение към теб особено пред външни хора не говорят за интелигентност и оправност. Но това са си ваши работи.

KatiABV, беше ми полезно да прочета и твоята гледна точка, която е определено по-различна. Ти си определено доста по-различен тип жена от мен, може би "по-мъжки тип", в най-най-положителен смисъл.
Иначе конкретно - мъжът ми изобщо си нямаше идея, че имам впредвид и кърменето, когато го извиках. Беше му ясно, че се страхувам. Аз не съм отричала, че съм се уплашила, бях го писала по-рано. Просто реших, че мога да разчитам на мъжа ми, в този момент. Иначе сама в нашия квартал се е налагало да застана между количката и кучето, просто е нямало друга опция, щото съм сама.

Веднъж пък разхождах баткото бременна в 7-8 месец по заледена улица (целият квартал беше заледен, а детето едвам изтрайваше вкъщи), и 4 кучета почнаха да бягат и лаят към нас. Е тогава спрях да се движа, и се чудех какво да правя, и добре че един мъж се появи и ни помогна...

А кърменето, наистина ми е важно! Знам, че не кърмиш и че храниш с АМ и то доносено бебе. И едва ли ще ме разбереш ...

Аз пък мисля, че ако беше мъж и БАЩА на място, нямаше да се налага да го викаш, той е мъжът, той е длъжен да ви защитава и двамата и е трябвало и да види кучето и да дойде още преди да го извикаш а не да бере череши. Според мен той се е издънил и то яко и се опитва да атакува пръв, че да не се сетиш ти да го атакуваш за това. Трябвало е да следи през цялото време ситуацията и да забелязва и да реагира сам и веднага на такива неща. Нещо ме дразни мъжът ти да ти кажа, нещо ти се надува и се опитва да те променя,и ти си започнала да приемаш това едва ли не като негово право. Ти не си пластелин, и няма безгрешни хора, въпросът е само какви са недостатъците им.
Какво значи позориш го.. с това че си му поискала помощ,хайде де... в случая единственото позорно е че той не е бил на мястото си. Да не е малък, има и големи претенции колко е умен гледам..като толкова се бие в гърдите че е по-добрия от двамата, къде му беше акъла да не се сети че тези кутрета си имат майка, която едва ли ще се зарадва на не познати и че или не трябва да спирате толкова близо до тях или че когато се появи той не трябва да е нейде на майната си и да може кучето да застане между него и бебето... не и докато не види дали е безопасно.

еее много ме ядоса твоя човек...
Абсолютно си права и за кърменето и като цяло си действала инстинктивно и следователно правилно. След като не е имало непосредствена опасност за бебето - да правилно си направила да го извикаш, СЛЕД КАТО той не е бил адекватен и сам не е видял какаво става и не е дошъл преди ВЕЧЕ. А и като ще си даваме примери с кучките.... самото ти викане също е вид защита от кучето, те кучките първо ръмжат и се зъбят /и ако има глутница тя дотичва без покана да помага, само като чуе че се вдига шум между другото/ и само ако няма ефект тогава се хабят да хапят. И още по кучешки пример- в глутницата в бой влизат водачите, не кучките.... ТИ НЕ СИ БИЛА САМА ТАМ. Ако кучката не беше сама а в глутница, никак нямаше да стане някой да се доближи до нея и кутретата, без преди това да се е сблъскал и да са реагирали мъжкарите.

И не на последно място: страхът може да парализира човек в буквалния смисъл на думата. След като си имала стар страх от кучета ти нямаш гаранция каква ще е реакцията ти и най-най-най умното нещо е да се застраховаш с втори човек който да може да защити детето. Точно това си направила първо. сигурна съм че АКО трябваше да се реагира моментално и беше преценила че таткото няма да може да дойде навреме си щяла да си защитиш детето колкото и да те е страх. но явно случая не е бил такъв. кучката е действала предупредително и превантивно .. е ти също съответно....

Метни то го насам тоя твоя мъж да му обясня аз някои работи. Освен това имам чувството че тенденциозно ти трови живота като ти търси и ти натяква за всякакви грешки и грешчици, за да ти мачка самочувствието и така да контролира положението . Щото видиш ли колкото ти си по-неуверена в себе си и колкото по-качестевон ти набие в главата че все той е правият- толкова ще му е по-лесно да ти се налага и да става неговото. Като сте се женили не си му обещавала да си съвършена, и не си длъжна да си такава.  Не му позволявай да ти насажда чувство за вина и малоценност повече. Всеки греши, но това не е основание да ти се качва на главата.

Не ти дава мира, защото не си сигурна, че си постъпила правилно. Споко. Мъжете мислят по друг начин. Аз лично мисля, че си постъпила разумно и правилно. Само ти си знаеш какви мисли са ти минали през главата за част от секундата. Сигурна съм, че ако беше тръгнало към детето ти щеше да станеш ти бясна кучка, но не е. Ние майките мислим за сто неща свързани с детето и трябва да се пазим, за да можем да си го гледаме.

Съвсем извън темата за кучето, по-скоро темата за отношенията с мъжа ти, от което всъщност явно те боли - не му позволявай да ти насажда чувство за вина, че ти го предизвикваш да ти вика. Това е прекрасен механизъм за контрол /да не кажа впоследствие и насилие/ от негова страна. Не защото е пред другите, а защото е насочено към теб. Кажи му откровено какво мислиш за поведението му. Останалото са оправдания на собствената му агресия, за която ти да се чувстваш виновна. Че от кокъв зор 

Аз мисля,че си постъпила правилно и разумно

Явно авторката обръща внимание на това, което на нея и изнася и който и харесва в отговорите - не вниква в проблема, което е мнооого по-голям - отношението на съпруга и към самата нея , а не това как е реагирала спрямо едно куче и си извикала мъжа си.


МНОГО ТОЧНО КАЗАНО , замисли се върху написаното по-горе.

Всеки има право на мнение, дори и собственият ти мъж.

Мами, след като минаха няколко дена, и ми мина първоначалния афект, почнах да гледам по по-различен начин на ситуацията.

Също така се усетих, че май не съм ви я представила правилно, а съм ви подвела за нещо, за което моля да ме извините 

А именно че въпреки викът ми за помощ, мъжът ми нямаше да може да реагира светкавично, ако се беше получило нещо съвсем спешно, примерно ако кучето реши да ме атакува незабавно. Въпросната череша, където беше той, беше зад една телена ограда на двор (който купихме наскоро), а поляната беше пред оградата. Та мъжът ми вече беше зад оградата и щеше да му трябва малко време, за да дойде.

Иначе като го питах как е разсъждавал в онзи момент каза, че ми се е скарал не защото съм извикала за помощ (щом ме чул веднага почнал да мисли какво да направи, реално той изгони кучето в крайна сметка), а защото съм се панирала и страхът ме е блокирал. Това било недопустимо особено за майка. Това можело да доведе до неприятен резултат при подобни ситуации. Най-малкото е можело да се наведна уж, че взимам камък, и да видя дали кучето ще се уплаши. Каза, че повече го интересува да бъда по-смела и адекватна при кризисни ситуации, отколкото какво щели да си помислят хората. Затова реагирал още докато са пресни нещата.

Приятелите между другото са ни  дългогодишни приятели, всяка седмица се виждаме. Е, аз в последно време като се видим основно се занимавам с децата ми, и не общувам толкова близко с тях както преди, но все пак се знаем от доста време.

Честно казано, мисля че аз overreacted (не знам на бг как е думата), искам да кажа малко преекспонирах нещата. А в крайна сметка, като чух мотивът му за действие, мисля, че той е правият от двамата. Все пак моят зор беше за лошото ми реноме, затова се ядосах, а неговият - за безопасността ни тогава и по принцип.

netty77, престани да се извиняваш на когото и да било и за каквото и да било. Каквото станало-станало /пък не е станало кой знае какво в крайна сметка/. Сигурна съм, че мъжът ти те обича, както и ти него. Така се е случило в момента, че е избухнал. На всеки се случва. Само те моля - не му позволявай да ти крещи пред хората за каквото и да било. Мисля, че темата вече достатъчно се предъвка.

Ето това бих направила ако моя мъж беше реагирал като твоя  Слава богу, никога не би го направил 

Първо-не бих оставила детето само в колата
А за кучето-бих викнала мъжа ми,мен ужасно ме е страх от кучета

Първо-не бих оставила детето само в колата
А за кучето-бих викнала мъжа ми,мен ужасно ме е страх от кучета

Според мен мъжът ти е реагирал абсолютно неадекватно...разбира се,че ще го извикаш....
Но и аз не бих оставила бебето само в колата.

Извинявай, ама това е меко казано абурдно! Човек не може да бъде винен за страха, който изпитва и страх не се лекува с крещене. Искал да бъдеш смела, то тъй става, като креснеш на някого, веднага му идва смелостта.

Не бих оставила детето в колата. При никакви обсотятелства.

Страхът е нормална човешка реакция, паниката също. Това са неща, които не винаги се поддават на контрол. Не е логично мъжът ти да очаква ти да си перфектна. И ако не си какво следва? Какво означава това, че не иска от теб да се паникьосваш. А даде ли ти рецепта как да го постигнеш? И той като "добрия" родител какво прави далече от детето си зад някаква телена ограда висящ на череша? Не може ли да си купи череши от пазара, а когато е вън от дома си да бъде на една ръка от детето си за да го защитава? Или ти си длcжна да скачаш срещу кучешките зъби, а той да си бере череши. Пък и ситуацията е много хипотетична и с много ако-та. Предполагам, че ако кучето беше се запътило към колата реакцията ти щеше да е друга. Фактът, че по време на атаката през главата са ти минали мисли за това, че кърмиш и ухапване от куче не е добро значи все пак си мислила за детето си.
При всички случаи каквито и да са детайлите мъжът ти няма никакво право да ти вменява вина или да ти натрапва мисли че си лоша майка. За твоето дете ти си на-добрата мйка и, ако мъжът ти не го разбира и е готов да те излага пред хората публично...значи има за какво здравата да си поговорите.
А първосигналните реакции не винаги са най-правилни. Нито твоята, нито неговата. Важното е обаче дали той осъзнава, че не е прав така да ти крещи и дали продължава да мисли, че ти си длъжна да се държиш като описаното женско куче независимо от ситуацията. И кой е представител на "силния пол"? Не беше ли защитата на семейството мъжка работа? Това разбира се малко в кръга на шегата.  Местоположението на мъжът ти обаче при въпросната случка е толкова адекватно колкото и твоята реакция. Ти си добра майка и едва ли той е човекът, който трябва да го оспорва.

Аз пък на твое място бих се обидила доста. Ми хубаво, страх те е,развикала си се за помощ. Какво ще ти чете конско, ще се опитва да те възпитава, докато нещата били пресни. Айде, сиктир. Ти да не си на пет години. От кучета не ме е страх, но ако например видя плъх или змия, направо бих откачила. И най-мразя приказките за майките и майчинския инстинкт. Това било недопустимо за една майка, онова било еди какво си. Ти си човек със своите страхове, недостатъци и грешки - той също си има такива. Примерите, които даваш за счупени вещи, детето паднало - на мен често ми се случват. Например, онзи ден бяхме на вилата на свекървата - двете с нея сме квакнали до детето, то стои в количката, без коланите да са закопчани. Изпусна си играчката, наведе се и си падна на главата, а ние не успяхме и гък да кажем. Мъжът ми стоеше отстрани и нищо не каза. Първо, знае, че на всеки може да му се случи да бъде небрежен, второ - достатъчно аз се обвинявам, че съм била небрежна, че и той да ми дудне на главата, защото и при него са ставали гафове с падане.
Имам една позната от старата работа. Бяхме една коледа заедно на банкет. Тя се прибра към девет в къщи, нормално, имаше бебе на 6 м. ние останалите купонясвахме цяла нощ. Та прибрала се тя и мъжът й почнал да я хока "каква майка била", да иде на банкет, че и чаша вино да изпие. Никаквица такава!
Така че ситуацията с кучето не е нищо особено. Било те е страх, викнала си и толкова. Никой реално не е заплашвал детето. Такова куче би те нападнало само от страх за малките, няма да ходи по колата. Обаче назиданията, вменяването на вина и превъзпитаването са много обидни и не бих позволила някой да ги прилага спрямо мен.

Пълни глупости>Как така ще затвориш вратата на колата.В колата толкова бързо се качва градуса, независимо дали е на сянка.Бебето ще се претопли.И как така ще кажеш , че мъжа и бил прав да и каже "каква майка си".Той има късмет , че не ми е мъж , щото ще го лупам по глават с каквото  намеря.
Аз също бих извикала мъжа си на помощ.Подкрепям авторката на поста на 100%.

ооооооо мен многоме е страх от кучета и аз със сигурно бих реагирала като теб
мисля че мъжа ти малко е прекалил
 поговори с него и се изяснте

а пък нали все пък работат на мъжа е да брани семейството  нали  те са силния пол

Мен много ме е страх от кучета, хапали са ме на два пъти, щях да го викна вероятно и аз. Но ако ми се беше развикал, аз нямаше да си мълча.

Какво глупаво съм казала - имам си мнение по въпроса.

А ти щом си толкова отворена да "лупаш" мъжа си по главата с каквото намериш - защо не удариш кучето, а ще викаш човека за помощ? "Лупай" си го ти.

Ей, как обичам такива отворени, като теб......

А и тук не е въпроса, дали я подкрепяш или не, а как заглавието и въпроса е "как бихте постъпили при следната ситуация?"

Ами моя лично няма да се наложи щото той така няма да ме злепостави, но и да постъпи така някога аз ще го цапна когато най малко очаква.Това е единствения начин, с елемент на изненада .По отн. на кучето ами него няма как да го изненадам щом вече се е насочило с оголени зъби към мен.
За заглавието то е ясно...даа, аз може би неправилно се изразих.
АЗ бих постъпила по същия начин.Бих се оплашила от злобното куче и бих извикала на помощ съпруга ми, а също така при една такава груба реакция от негова страна(малко вероятно) аз също бих останала много обидена и разочарована.Щеше да ми заседне буца в гърлото и здаво бих си поплакала.

Разбира се,че ще извикам мъжа ми!!!Какъв мъж е той щом жена му трябва да се справя с освирепели животни?!?!?
И е постъпил много некоректно спрямо теб като те е наредил така пред хората!
Поговори с него и му обясни как си се почувствала,ако не вземе дума при следващ удобен момент му го върни да усети тръпката!
" Прав е мъжа ти за съжаление " - Хайде,де!!!

В такива ситуации се налага намесата на мъжете!!! За какво са ни иначе. Бъзика на страна, ти си реагирала правилно, а мъжът ти е дебелоглав глиган. Само не ми се сърди, не е обида, а просто начин на държание. Понякога тези мъже могат да ни изкарат от кожата за пълни глупости.

Момичета, темата почна да буксува на едно място. На предишна страница писах, че има неточности в първия пост, понеже бях страшно афектирана като го пуснах. Но може би не сте прочели ... Със сигурност не е реагирал като "твърдоглав глиган", нито е "избухвал" и "крещял".  Всъщност верно, че говореше на висок тон, но по-основното беше упрекът и сериозността на думите му. Не си е изпускал нервите... Бях писала и допълнително, че той беше все пак зад ограда и при спешност нямаше как да реагира незабавно. Това е ...
Пък и мисля, че е прав в думите си, понеже ако не се променя в това отношение, няма гаранция, че утре като съм сама с бебето, няма изведнъж да се панирам, и някое куче (има ги много в квартала) да ми наръфа бебето пред очите ми.