Kaк бихте постъпили при следната ситуация?

И аз съм на същото мнение.
А за спането в колата съм напълно против камо ли както имаше едно мнение по горе да е на затворена врата

Аз също смятам, че съпругът ти не е постъпил правилно. Трябва да си поговориш с него и му обясниш, че не може да си позволява да ти крещи, когато имаш нужда от помощ, още повече пред други хора. Не се измъчвай за реакцията си , не мисля, че си лоша майка. В реална опасност не е било бебето, а ти, така че не мисли повече за това.

Извинявам се, че продължавам да пиша, но видях и написаното след това от теб и се възмутих от думите на съпруга ти. Ти да не си на изпит пред него и приятелите му, че да трябва винаги да се съобразяваш как да реагираш? Той ти е съпруг и трябва винаги, при всякакви обстоятелства  да застава зад гърба ти-в прекия и в преносния смисъл, а не да се срамува от теб. Нормално е да си непохватна в определени ситуации, щом винаги се притесняваш дали няма да сгафиш нещо и да изложиш съпруга си. Кажи му, че следващия път, когато си позволи да ти направи забележка пред други хора и ти няма да си спестиш критиката към него. Дано го накараш да се замисли. Приеми, че сте равностойни партньори и той няма право да те поучава, критикува и превъзпитава. Ако нещо не му харесва-да ти го каже на четири очи, а не да те унижава пред други хора. Този разговор между вас е наложителен, иначе след време отношението на съпруга ти ще ти се отрази много на самочувствието и в един момент ще започнеш да му вярваш на критиките.

Лола, аз мисля, че момичето вече е без всякакво самочувствие. И даже е почнала да му вярва, че е точно такава, каквато той казва. Направо има нужда от спешни мерки.

Мила, виждам, че ти защитаваш мъжа ти, защото изглежда ти е неприятно ние да говорим нещо лошо за него. Това значи, че го уважаваш и почиташ. Айде сега направи си извода дали той те уважава, след като ти го "излагаш" пред хората  За него трябва да е по-важно как се чувстваш ти, а не какво ще си помислят хората  Седнете и поговорете сериозно по темата и изисквай от него да се държи към теб с уважение. Та даже и да пръднеш пред хората, трябва да не му пука - та ти си жена му и майка на детето му. ТИ си най-важната.

 

Миличка, недей да имаш угризения, че не си изгонила ти кучето. Нали татковците, така наречения силен пол трябва да ни защитават.
Освен това вие сте един екип. Ако смята, че не си постъпила правилно може да ти го каже НАСАМЕ.

И аз бих постъпила като теб
Мисля, че мъжа ти не е прав

На това му викам ГСП /груба селска проява/ от страна на мъжлето 

Нито едното, нито другото. Определено НЯМА да почна да викам за помощ - хеле пък такава глупава ситуация, дето реална заплаха няма за никого особена. И оправданието, дето, видиш ли, било заради кърменето, ми звучи, меко казано, смешно и жалко. Кажи си "Ми страх ме е!" - ще спечелиш повече съчувствие и разбиране. Кажи си "Извиках го, щото ме беше яко страх, животното нападаше (или поне така ми се стори) мен, не бебето ми, майчини инстинкти тук не се включват, а най - обикновен женски инстинкт при опасност да извика мъжкаря, който е по - силен и това му е единствената работа - да ни пази. Аз кърмя, той охранява". И ако така си го и беше казала още тогава, вероятно щеше да се засмее, да се пошегува и  да се почувства поласкан и горд, не да остане впечатлението за досада основно... Впрочем, никого не бих извикала, защото, първо, от почти всички хора, които познавам, аз най - добре бих се оправила в подобна ситуация (случвало ми се е неведнъж мен да викат - вкл. мъже приятели, но това си е, понеже се разбирам с кучетата...) и, второ, понеже навярно имам малко излишък мъжки хормони и не смятам, че някой трябва да рискува колкото мен, за да ме предпази, по - често обратното. Единствено по време на бременността, когато бях неповратлива и пазех бебето в себе си, навярно бих застанала зад някого. Не виждам, обаче, защо трябва да се криеш зад кърменето - или друга измислена причина - за да признаеш чисто човешки страх и чисто женска слабост.


А това, което следва да направиш в подобна ситуация, е да заговориш със спокоен глас  мн. важно е да не е със страх и треперещ гласец - и просто да се отдалечиш заднишком от кученцата. Майката си пази дечицата - ти би направила същото - но когато оставиш достатъчно разстояние между себе си и тях просто ще те игнорира като част от пейзажа. Ще започнеш да си едно от онези неща, които а) не са храна, б) не предлагат храна и в) не представляват опасност за малките й.

Щом кучката не е тръгнала към колата ( където е детето), щях да постъпя като теб.Изпитвам панически страх от кучета по принцип, който надмогвам само ако животното се носи към количката на мойта Маги.

Както е казала една мама в началото, всеки реагира различно и неочаквано на стрес, но пък аз съм кибритлия ( а и мъжа ми знае за моя страх от кучета, де) и ако отнеса такава забележка от моя, ще си носи последствията, щото току виж и аз се озъбя

Нямам никакъв страх от кучета, но ако все пак попадна в ситуация да се страхувам, най- естественото нещо за мен ще бъде да се обърна за помощ към мъжа си... За него също ще бъде нормално да ми се притече на помощ.
Била съм критикувана от мъжа си, но не и в подобни ситуации.

В конкретната ситуация вероятно бих се развикала в началото, когато видя, че кучето тича насреща ми. И, съвсем естествено, бих потърсила помощта на съпруга ми, който в същата конкретна ситуация веднага би се притичал на помощ и не би ме упрекнал, че съм се уплашила. Това за конкретната ситуация.
Отношенията между теб и съпруга ти са ваша работа, но на мен постъпката на мъжа ти никак не ми харесва. Какъвто ще да е, такова поведение и отношение към теб особено пред външни хора не говорят за интелигентност и оправност. Но това са си ваши работи.

KatiABV, беше ми полезно да прочета и твоята гледна точка, която е определено по-различна. Ти си определено доста по-различен тип жена от мен, може би "по-мъжки тип", в най-най-положителен смисъл.
Иначе конкретно - мъжът ми изобщо си нямаше идея, че имам впредвид и кърменето, когато го извиках. Беше му ясно, че се страхувам. Аз не съм отричала, че съм се уплашила, бях го писала по-рано. Просто реших, че мога да разчитам на мъжа ми, в този момент. Иначе сама в нашия квартал се е налагало да застана между количката и кучето, просто е нямало друга опция, щото съм сама.

Веднъж пък разхождах баткото бременна в 7-8 месец по заледена улица (целият квартал беше заледен, а детето едвам изтрайваше вкъщи), и 4 кучета почнаха да бягат и лаят към нас. Е тогава спрях да се движа, и се чудех какво да правя, и добре че един мъж се появи и ни помогна...

А кърменето, наистина ми е важно! Знам, че не кърмиш и че храниш с АМ и то доносено бебе. И едва ли ще ме разбереш ...

Аз пък мисля, че ако беше мъж и БАЩА на място, нямаше да се налага да го викаш, той е мъжът, той е длъжен да ви защитава и двамата и е трябвало и да види кучето и да дойде още преди да го извикаш а не да бере череши. Според мен той се е издънил и то яко и се опитва да атакува пръв, че да не се сетиш ти да го атакуваш за това. Трябвало е да следи през цялото време ситуацията и да забелязва и да реагира сам и веднага на такива неща. Нещо ме дразни мъжът ти да ти кажа, нещо ти се надува и се опитва да те променя,и ти си започнала да приемаш това едва ли не като негово право. Ти не си пластелин, и няма безгрешни хора, въпросът е само какви са недостатъците им.
Какво значи позориш го.. с това че си му поискала помощ,хайде де... в случая единственото позорно е че той не е бил на мястото си. Да не е малък, има и големи претенции колко е умен гледам..като толкова се бие в гърдите че е по-добрия от двамата, къде му беше акъла да не се сети че тези кутрета си имат майка, която едва ли ще се зарадва на не познати и че или не трябва да спирате толкова близо до тях или че когато се появи той не трябва да е нейде на майната си и да може кучето да застане между него и бебето... не и докато не види дали е безопасно.

еее много ме ядоса твоя човек...
Абсолютно си права и за кърменето и като цяло си действала инстинктивно и следователно правилно. След като не е имало непосредствена опасност за бебето - да правилно си направила да го извикаш, СЛЕД КАТО той не е бил адекватен и сам не е видял какаво става и не е дошъл преди ВЕЧЕ. А и като ще си даваме примери с кучките.... самото ти викане също е вид защита от кучето, те кучките първо ръмжат и се зъбят /и ако има глутница тя дотичва без покана да помага, само като чуе че се вдига шум между другото/ и само ако няма ефект тогава се хабят да хапят. И още по кучешки пример- в глутницата в бой влизат водачите, не кучките.... ТИ НЕ СИ БИЛА САМА ТАМ. Ако кучката не беше сама а в глутница, никак нямаше да стане някой да се доближи до нея и кутретата, без преди това да се е сблъскал и да са реагирали мъжкарите.

И не на последно място: страхът може да парализира човек в буквалния смисъл на думата. След като си имала стар страх от кучета ти нямаш гаранция каква ще е реакцията ти и най-най-най умното нещо е да се застраховаш с втори човек който да може да защити детето. Точно това си направила първо. сигурна съм че АКО трябваше да се реагира моментално и беше преценила че таткото няма да може да дойде навреме си щяла да си защитиш детето колкото и да те е страх. но явно случая не е бил такъв. кучката е действала предупредително и превантивно .. е ти също съответно....

Метни то го насам тоя твоя мъж да му обясня аз някои работи. Освен това имам чувството че тенденциозно ти трови живота като ти търси и ти натяква за всякакви грешки и грешчици, за да ти мачка самочувствието и така да контролира положението . Щото видиш ли колкото ти си по-неуверена в себе си и колкото по-качестевон ти набие в главата че все той е правият- толкова ще му е по-лесно да ти се налага и да става неговото. Като сте се женили не си му обещавала да си съвършена, и не си длъжна да си такава.  Не му позволявай да ти насажда чувство за вина и малоценност повече. Всеки греши, но това не е основание да ти се качва на главата.