Мрънкане

Това най-вероятно са "кошмарните две", т.е. период. Има доста теми по въпроса пусни една търсачка.

От друга страна, си има мрънкащи хора. Големия ми син е от тях  . Вярно, че с годините нещата се променят към добро, но той все още си е мрънкало  . Примирих се, явно ще си е такъв.

Всякоо обличане, къпане, излизане, прибиране са свързани с циврене
трябва ли да изпълнявам прищявките за да не реве или аз да се налагам

Не!
 
Т.е. не мисля нито че следва да се изпълняват винаги "прищявки", нито че следва винаги да се налагаме безусловно. Намирам за положително следното:
Избираме ясни и конкретни правила- кога какво може и не може да се прави и кога нещо е задължително да се направи. Обяснявам и повтарям до безкрай тези правила- кратко и ясно.  Забраняваме малко на брой неща и само такива, които са наистина много важни /опасни и вредни/.
Задължителни са също само най- необходимите неща. Винаги за тях следва да изискваме точното поведение.
За останалото да се предоставя свобода на избор.
Когато има въведено правило то се спазва и няма отклонения. Не ме интересува дали се тръшка или циври. Така за около месец и двамата ми сина се отказаха от подобни манипулации- разбраха, че от тях няма да извадят дивиденти.

Мирела,
Еднозначно не мога да ти отговоря. Все пак си зависи и от теб и от детето. Аз прищявки налагани с тръшкане и ревове не изпълнявам. Имам и друг принцип, ако по някаква причина ще отстъпя правя го веднага, но кажа ли не то е не. Ако отстъпваш след рев само учиш детето, че с рев получава каквото иска и следващия път то ще реве по-силно и по-дълго. Щом ще отстъпваш не чакай да се стига до драми направи го веднага, щом няма да отстъпваш не го прави и толкова. Стремя се да съм последователна в реакциите си, а и получавам пълното съдействие на мъжа ми и той така прави.
От друга страна се стремя да разсейвам децата си, особено когато бяха на тази възраст. Например детето не иска да излиза и ти знаеш, че то ще започне да мрънка, ами измисли нещо интересно което ще правите на вън, но нещо ново. Не казваш "хайде на пазар", а "ей, дойде ми страхотна идея, искаш ли да събираме листа за хербарии?", детето пита какво е това и ти докато сладкодумно обясняваш го обличаш и излизате  . Не казваш "мий си ръцете и ела на масата", а " чудя се дали вече си достатъчно голяма, за да ми помогнеш в слагането на месата". Не казваш "време е за сън", а " коя книжка искаш да ти прочета преди лягане" или "дали ще успееш да се оправиш достатъчно бързо за сън, че ми се иска да ти прочета 2 книжки" и т.н.  .
Успех!

Така е- никакви компромиси, когато нещо трябва или не трябва да бъде направено.
Ние преди сън отиваме да "приспиваме маймунката"  , иначе на всичко друго се отговаря с "да", понеже обича всичко- и да излиза, и да ходим до магазина, и да се храним, и да се къпем, и на гърнето да седи.

Според мен е период, нерви ... но с нерви няма да помогнеш, по скоро, ако някак си я успокоиш и и направиш нещата интересни .
Компромиси не е нуждно да се правят , а да намери "мек" начин. Не може да се налагашнад иzнервен човек и то директно, zащото ще получиш обратен ефект, ако не и стрес или друга травма.
Ако става въпрос zа период родителя е "въzрастния" и трябва да се примири с неудобствата, като пробутва лека полека с цената на доста труд ежедневните ритуали и ги прави желани и интересни zа детето. Нали е период, няма да трае дневно.
Ако става въпрос zа стрес и иzнервяе , продителя е тоzи, който намира причината (у двете страни) и променя нещата така, че да няма проблеми.

Judy,много хубаво звучи на приказка,ама на действия и при мен не се получава-вдигам ръце вече,малко ми остава Говоря,говоря,говоря,говоря,а то ме гледа тъпо и пак се тръшка за всичко.Повтарям до безкрай,дори днес за назидание я прибрах от вън,след 30 минути само разходка(а бяхме излезли с намерение за поне 2-3 часа навън),защото седнахме в градинката и тя вместо да играе легна на земята и започна да пищи,да рита и да се въргаля в мръсотиите,напук,за да я заведа на батута,който е платен-а ние сме почти всеки ден там.Е,вдигам ръце-говорих и,тя напук си хвърли шапката,говоря и,та напук си хвърля шишето,говорих и,че ако не си сложи шапката ще я прибера и реших,че не може само със заплахи.Не се трогна от говорене.Не знам и аз какво да правя вече. Удря децата на площадката,аз пак говоря до безкрай,че не може така,тя им краде играчките и ги удря-за здрасти,здравей си удря.Не съм спряла да говоря,не се отделям от дупето и за минутка.До сега няма грам резултати.
Едни и същи майки ни гледат сеирите всеки ден,една позната коментирала пред мъжа ми как дъщеря ми се тръшкала за нещо онзи ден навън-не се издържа вече.
Мъжа ми казва да я пускам на батута всеки ден-аз не смятам,че това е начина на възпитание и научаване-всичко,което поиска да става-ти как мислиш,защото аз вече не знам кое е правилно и кое не?

само батута ли и е интереса , като отидете навън? все на едно място ли ходите? Ако има няколко интересни неща на раzлични места можешда предлагаш алтернативи и да не се zацикля и да се стига до крайности, а ще може и тя да се учи да приема алтернативи.
Пробва ли ,айде днес няма да сме на площдката с батуда , а мама и ти ще седнем като гоелми и ще хапнем по една мелба ... или айде днес на басеина или в zоото или ... и като се zатръшка zа батута можеш да и каzваш , няма днес на батута, zа да може утре да хапнем мелби ... или нещо такова. Няма ли да върви?

В нашият град имаме една площадка с люлки,пързалки и катерушки,един площад без нищо-само да тичат и един батут. .........и магазини,покрай които се разходихме преди това 10000000000пъти.
Извинявам се на Мирела,че се намесих в темата-но така или иначе да получим съвети адекватно,пък всяка ще си отсява за нея си възможностите,понеже наистина в този момент не се чувствам на човек.
И само да допълня,че мелбите и разните там тортички,с които мога да разнообразя,се намират във виенската ни сладкарница,пред която се намира съответният батут Така,че и това отпада-тя като го види и ще забрави за друго.Басейн имаме в къщи  и я къпем по някога в него-вчера следобед,днес може апк,ама гледахм да я изведа и на люлките например.Зоо нямаме в града-абе други разнообразия нямаме.

Нямате ли гора, поляна , парк .. някъде, където моежете да вървите по пътечаката да играете с пръчки, да събирате шишарки , да гледате бръмбърите , да се фехтовате с дърветата и да берете цветя ?
Нямаш ли начин да се снабдиш с автомобил и да си поzволявате раzходки иz други места?
Нямате ли градина да поливате и да плевите? Тебешири zа рисуване? Пластелин ? Детска кухня и леген с вода пред къщи ?

На прима виста се сещам и за друго правило- не отправям заплахи, които не изпълнявам. Наскоро го четох отново /не съм си го измислила аз/.
С големия ми син когато заявях, че ако ще направи...., то аз ще.... съм го изпълнявала /по съвет от книги, който възприех и приложих и от който съм доволна/. Не бих "вдигнала ръце" за нещо, което смятам, че е нередно. Особено след като съм изгубила много усилия и време да обяснявам как не бива /или трябва/ еди какво си. Другото правило за обясненията- простички, не с много и сложни изрази, еднакви, да се запомнят по- добре. Когато повторя, обясня няколко пъти си повеждам съкровището или предприемам фактически действията, които считам, че се налага да бъдат предприети. Да не остава с впечатление, че само си хортувам.
Случвало ми се е да изведа малкото чудо на ръце- ритащо и пищящо, за да си тръгнем от кварталната градинка, но когато смятам, че се е наиграл, дошло е време за обяд и е напекло прекалено силно просто като колко и много да се тръшка хич не ме е еня. Така за кратко той престана да го прави.
Не обичам да "залъгвам" децата, рядко го правя. Когато работата е сериозна гледам да подходя по този начин.
... Има и други неща, които могат да се правят с дете на 2 години. jabata_dil  е дала предложения. Ние вчера си надухме басейна на терасата и се къпахме с играчките там. Четем книжки, с мозайката играем вече, ходим в горичките, на хладно, около язовирчета или рекички, плакнем си и краката. Аз не съм върл почитател на детските плошадки, макар че не ги избягвам винаги.

Това е паркчето,за което говоря-с люлките.Имаме и нещо като гора над града-ходили сме и там,но на нея не и харесва там-не и е разнообразно.Реве,тръшка се,иска да си тръгваме.Живеем в блок,нямаме градина.На село като си отидем къса цветя-в града няма много къде.Има детска кухня,ама това къде се вмества в темата?Нямам автомобил-на мъжа ми е и той си го ползва.Абе въобще не ми е удобно ,че спамя тук и ми се иска,ако може някой да ми даде съвет,да го направи на лични,че само пиша тук.Ако не ще имам предвид поне това,което е казано тук и така......
Джуди,оставяла съм я да се тръшка-не престава.Когато удря други деца веднага я извеждам от площадката,защото тя от дума не разбира,а не може така-действия предприемам-не е да не предприемам-тя лошото е,че от думи не разбира.

трябва д има раzнообраzие и интерес ъм раzлични zанимания. и моя не искаше да ходи в гората, но откак раzбра, че там може да крещи на воля, да прави с пръчката бум където поиска, да събира всеки срещнат охлюв, да го полива с вода и да го гледа да пълzи ... да гаzи вода, мх , каквото поиска ...
кухнята не я паzим , като детска играчка, а там се готви реално, пясък, кал, вода, тебешири, кестени .. на ден сменям по 4 5 компелкат дрехи и пера като zа цяла войдка , но детето не пищи.
ако нямаш кола, колело . Прикеепяш специално столче zа дете отzад и пляс пляс педалите   

Афродита, нямате ли някое детенце по- близко, приятелче? Или още по- "полезно"- по- голямо дете- братовчедче, съседче, което да взимате с вас при разходка или от което да "копира" по- приемливо поведение?

Благодаря, jabata_dil,Джуди  
Съветите са много добри и ще видя какво мога да направя.Май не съм се сещала да разнообразя по този начин ходенето в гората-ще имам предвид тази част на нещата.Благодаря!
Имахме две-три,ама сега ги няма-едното е на ясла вече,другите не ги извеждат-имат си вили хората и си ги държат в басейните там,или и аз не знам къде.Със съседчета тя си играе всяка вечер-те са 8-9 годишни и много добре я приемат,но само вечер са край блока.Нямаме по-малко.
Мирела,съветите на Джуди са много полезни наистина,надявам се да ви помогнат

afrodita, normalno e w apartament da се иzнерви детето. В София сме в апартамент и го рпибираме само zа сън, инаzе от както се ъбуди и иска да иzлиzа, на къщата на дворя му дай или при бабите или на сладкарница или къде да е , но не иска вътре, не можем да се наzакусваме. Апартамента е ужас. Не ти е детето нервно, жилището го иzнервя. Гледай ад е наевън много време с много раzлични хора, ако има баби води им го чЕсто. Исли просто ще трябва да "живеете навън" докато не тръгне на градина.

И моята беше такава по едно време. Според мен е период, който отминава с цената на много нерви и от двете страни.
Между 2г и половина и 3 моята беше ужасна! Мрънкане, тръшкане, хленчене... За най- най- малкото нещо. Постоянно спорехме, карах се, тя се сърдеше.

Рядко отстъпвам на прищявки, наложени по този начин. Често й давам да си избере между две неща, просто да си мисли, че изборът е неин.
После в един момент детето като че ли изведнъж порасна  Много рядко повишавам тон, говорим си спокойно, тя не се тръшка за небивалици.

Нерви му е майката 

За мен това е основното - да не би да не си доспива? Защото моята красавица макар между 2 и 3 да имаше такъв период не сме имали кой знае какви проблеми, но съчетае ли се с недоспиване - става страшно. Сега е почти на 5, но ако не се е наспала е някакъв кошмар - мрънкане, сърдене, тръшкане, ред сълзи, ред сополи. Единственото спасение е просто да се наспи.

А защо да не скача на батута всеки ден? Какъв точно е проблемът? Смятам, че родителите трябва да бъдем много внимателна в подбира си на ситуации, в които трябва да се намесваме и да контролираме, а именно това да са наистина важни проблеми, като удрянето, примерно. Разбирам ако наистина имате някакви други задължения и не може да скача на батута, но ако имате възможност да скача всеки ден, защо да не го прави?
Моят син в момента също обожава да скача на батут и скача всеки ден. Преди време имаше период, в който всеки ден караше колело. Преди това пък ходехме все на едни и същи люлки, защото искаше там. Предлагай разнообразие, няма нищо лошо, напротив, но пък ако иска на батута всеки ден, защо наистина на всяка цена трябва да го спираш?

Самите ние възрастните имаме любими неща за правене, къде редовно, къде на периоди, и не знам как ще се почувствам ако мъжът ми реши, че е някаква моя прищявка да влизам всеки ден във форума, примерно, и не трябва да получавам, това което искам, та вземе, че реши да ме ограничава... 

Ами представи си, че няма възможност всеки ден да дава 2 лв за батут... Дъщеря ми има любима въртележка, но това не означава, че аз мога да си позволя всеки ден да я качвам на нея...

Ок, така съм съгласна. Ако става въпрос за пари... Има обективна причина. Ние можем всеки ден да ползваме батут безплатно и парите не са на въпрос в случая.

В този период дъщеря ми също мрънкаше. Отначало задоволявах всичките й прищявки, но честно казано в един прекрасен миг ми писна.
Не съм се карала, просто я оставях да си циври. Постепенно се отказа, да ми се качва на главата.

Ох и ние сме на такава фаза,ама много дълго вече .В градината е друг човек ,както се прибереме и е започнал да се тръшка и налага.Карам се ,говоря и спокойно ,дано скоро отшуми .

 

Защо трябва да не се предлага на детето друго раzнообраzие , освен еинственото поzнато? Не е ли малко ограничаващо? Едно дете на 1г и 7 м. какво zнае zа всички останали неща , които може да се правят? Ако мама не му покаже какво и как? Ако ходим само от жилището преz магаzина до парка с батута и това е всеки ден ? И само батут, батут, батут ... какво друго е видяло детето, че да си поиска?
Пък и не съм на мнение , чЕ ако детето иска нещо непременно трябва да се водим само по него. Майката също може да има инстинкт и желания и мнение. И то може да е много по правилно от истериите на детето.
Аz понякога много искам едно порше , а друг път пък искам ферари ... но най ми се обикаля иz космоса. Защо ли никй не ми уйдисва 
Въпроса не  е кой какво иска, а как двете страни да се раzберат най беzболеzнено и беz нерви. Това иzисква доста идеи и мислене на варианти от страна на майката. И .. нервите не са решение, както предполагаше по горе.

Jabata, не четеш.  Никъде не съм писала, че НЕ трябва да предлагаме разнообразие на детето, напротов. И нерви? Какви нерви съм предполагала?

Не разбрах в началото, че става дума за батут, за който се плаща. Милех, че е личен или нещо подобно.  Изходих от собствената ни ситуация. Батутът е пред дома ни. Не е лично наш. На целя блок е. И, да, синът ми като иска да скача, го пускам, естествено, стига да е свободен или да скачат деца на неговата възраст.  Въобще не го смятам за каприз, както не смятам за каприз и желанието му да кара колело всеки ден, или да ходим на люлките, или да играе с топка. Ако имам възможност, нямаме някакви задължения, или обективна причина, която да пречи, да "уйдисвам му". Оставаше да контролирам и по колко дни и кога трябва да се люлее, или върти педалите, или рита топка, ей така просто, за да е контролиран.   За никакви космоси и ферарита не иде реч тук...

Аz ли не чЕта или иzлиzа, чЕ половината тема не си прочела 
Става въпрос, че не им хрумват или не могат добре още да се раzберат кой какво иска и не са намерили начини да се раzнообраzяват беz истерии освен тоzи батут. Та идеята беше да вzемем да им предложим алтернативи на батута. т.е детето да има алтернативни инетреси и скачАнето на батут да не предиzвиква такива раzриви между тях и такива сцени , истерии и неzнам си кво си. Т.е д аима много интересни неща, които могат да правят zаедно ...

Ами, да, повечето сте дали хубави идеи, затова и не се включих в темата конкретно с такива предложения, но просто, защото съм минала през същото, знам че този тип "разсейване" не винаги действа и детето продължава да си иска своето, т.е. нервите и истериите за двете страни продължават. Както казах,  изходих от собствената ни ситуация. Имаме батут пред дома ни и да, смятам, че много по-малко нерви хабим като го пусна да скача на него. В нашата ситуация обаче няма някаква обективна причина (като плащането, примерно), която да ми пречи да го правя. Не го смятам за каприз, както не смятам за каприз карането на колело или ритането на топка. Имаше период, в които искаше само да кара колело. Мина.  Ако ще си говорим по принцип, мисълта ми е, че наистина трябва да подбираме внимателно с кои желания на децата си трябва да се съобразяваме и с кои не. Много нерви и истерии биха били спестени ако настояваме само за неща, които наистина са важни.

Права си, но лека полека трябва да намерим начин да приобщим детето към нашето ежедневие, семейство и начин на живот.
Въпроса е майката да прояви досаттъчно въображение да постигне това беz истерии. Все пак тя е въzрастния и раzумния човек. Аz пък не бих иzдържала всеки ден да ходя с детето на някакъв батут и да не правя нищо друго интересно  Моя в момента е на тема басеин, което не оzнаАчва, чЕ като имам годишна карта и мога да ходя колкото поискам на басеин ще пусна рибешка опашка. И аz съм човек все пак. Та след 3 следобеда басеин , днес ще се ходи на паzар и пицария  Ако иска утре да не ме боли глава и да ходим на басеин ще паzарува с мен тихо и кротко. Пицарията не е проблем , там ще седи с готовност. 

И моя син е в такъв мрънкащ период. За всичко. Дано отмине скоро

друго наблюдение, което имам е, че децата към кито не са проявявани иzисквания и само им е угаждано иzрастват егоистични към родителите си и когато родителите станат въzрастни никой не ги поглежда. Докато деца, към които са поставяни доста иzисквания, справяли са се сами с много неща и родителите са били "егоистични" спрямо тях и са си гледали и личните интереси по нататък мног одържат на родителите си и им помагат. Аz си го обяснявам с това, че от малки успяват да въzприемат себе си , като челнове на семейството със zадължения, родителите си не като прислуга, а като хора с собствени нужди с които трябва да се съобраzяваме ...
Това обачЕ са си мои мисли и наблюдения 

И ние сме в "ужасните две"  , много полезни съвети и мнения прочетох, продължавам да следя темата... 

Аз съм от майките с всякаква липса на въображение. Синът ми е на 2 год., за сега успяваме взаимно да се разберем, къде с добро, къде на сила...
Благодаря ви много за идеите, които давате за разнообразяване на ежедневието, че и при нас е  у дома - парк - у дома - парк.
Е, поне за сега е разбран и не протестира често за нещо, но пък трябва да се постарая и да няма за какво да протестира!

Още веднъж, благодаря!   

Още нещо ми се ще да споделя, пак от лични мои си наблюдения: Когато детето е второ, трето и т.н. този период на "бебешкия пубертет" ми изглежда по- незабележим /да не кажа, че го няма, но и това да кажа- няма да излъжа/. Важно е в този случай, че детето има постоянен контакт с брат си/ сестра си, с техни приятели и от тях копира поведение на по- зряло общуване. Даже никак не се притеснявам да споделя, че при втория ми син въобще тези две години не са "ужасни", напротив, колкото повече пораства, толкова ми е по- лесно да комуникирам с него. На мен най- трудно ми беше когато проходи, на една година и когато все още нищо не разбираше, а много му се действаше активно. Но за правене "на пук" и "тръшкане" просто нямам право да говоря, като чета и тук и на други места какво споделят някои родители и като виждам с очите си някои деца.
С големият един месец го изкарах също що- годе нормално, очаквах къде- къде по- сериозни провокации от негова страна, което, слава Богу, не се получи. Следвах, обаче, писаното вече в началото на темата поведение.

И аз да се включа по темата. И мойта голямата е в този период - имаше пик около 2-3 годишна, после леко отшумя и сега пак с пълна сила. Събужда се с мрънкане, по цял ден мрънка, вечер заспива с мрънкане. Иска нещо и като се съглася вече не го иска и почва да мрънка...направо си говоря сама вече...всички казват, че при нас е заради бебето, но то бебето стана на 8 месеца вече, а това не минава 
Като че ли като не и обръщам внимание има някакъв ефект, но малък. Определено забелязвам, че няма респект към мен, а баща и като и каже да престане и тя млъква веднага  ама не може по цял ден той да е с нас. В градината се държи добре, обаче така се случи че не ходи 3 седмици и предполагам си представяте каритнката - сега всяка сутрин и за това реве - защо трябва да си ходи, като отида да я взема реве, че трябва да си тръгва...
Явно при всяко дете този период трае различно, както и при някои минава по-неусетно, а при други трудно и мъчително за двете страни, но...здрави нерви, мили думи, повече занимания навън...надявам се най-накрая да го приключим този етап.
Успех и на всички други, които са зациклили, ще следя темата - може да има интересни идейки за справяне с някои ситуации.

 Jutoo, гледам за респект си писала, при нас положението е следното-мен и баща си ни прави на маймуни, а оставим ли го на бабите,т.е когато отсъстваме ние, казват,че е съвсем различен и изпълнителен.

Ами незнам какво ги правят тези баби...и свекърва ми казва, че мойта е много послушна при нея...отдавам го на това, че и разрешвата да прави какво си иска и да яде каквото си иска - например единия ден била яла само сладки неща  аз не бих позволила, но...бях в болница с бебето и се наложи да я гледа тя...Другото което съм забелязала при майка ми например е, че тя много по-спокойно и по-дълго време си играе с Таня, аз също си играя с нея, но имам и други ангажименти - бебето например - досега не съм ги оставяла двамата да ги гледат, та незнам дали ще кажат че е послушна ако ги "хвърля в приключението" 

И аз си спомням за ужасните две години, когато каквото и да му се дадеше той искаше друго. С времето отшумя, но на скоро е просто невъзможен.Всяка сутрин се повтаря едно и също : хленчене, рев, сополи, кашляне ........... и то за абсолютни глупости.Направо вече така ни е изпилил нервите, че чакам с нетърпение да стане на 5.Колкото съм чела тогава децата ставали по-спокойни и по-добри. Дано тези трудни моменти отминават по-бързо.

Маги, като гледам Дани и Таня имат 1 ден разлика - явно наистина са в някаква криза на възрастта. Дали като станат на 5 ще се оправи положението?  Дано.

Jutoo,не че искам да ви обезкуражавам,ама моето магаре е на 6 и 1/2 и продължава да си мрънка ей така............  Не знам от какво е,защото нито и липсва разнообразие нито пък е първо дете ,а ма на ,така си мрънка ли мрънка за всяко нещо и за всичко.
При нас пък аз наблюдавам точно обратно на съветите тук,разнообразието я дразни още повече.Естел обича нещата да се повтарят и да знае всеки ден какво следва едно след друго.Това като, че ли и дава някаква сигурност и е по-спокойна ,а когато искам да променя нещо,дори и пътя по който се прибираме всяка вечер,е това вече я хвърля в паника.А пък не дай си боже да има повече и по-разнообразни занимания,това е направо изпитание за мойте и нейните нерви.Така ,че според мен си е и до характер.Важно е родителят да е по-спокоен и да приеме дори и мрънкането за нормална част от израстването на детето.

При нас проблема е, че цялата фамилия работи за него.Той е свикнал да е център на вниманието и  да му се купува всичко. Вече си е избрал подаръците за Р.Д.Иначе  мога само да си го хваля, ама на моменти става невъзможен. Жу, как се справяш и с бебе.Гледам, че много от наборите си имат братче или сестриче. Има време и нашия ред ще дойде, че тогава да видя какво е "лудница".

мага , ами да ти кажа то бебето милото няма думата - много е кротък и нямам грижи с него - поне това, че ако беше ревлив и крив - незнам 
Малко не си доспивам, но свикнах вече 

magic power , верно ли, ау, лоша работа...А за разнообразието - на Таня определено и омръзва да прави едно и също нещо всеки ден и почва да  блъска и хвърля - имам чуството, че днешните деца са презадоволени и нищо не ги впечатлява истински. Ограничила съм купуването на играчки до минимум, купувам само списания засега, че поне ги четем и разглеждаме. Явно си е до дете - мойто е дивак  Но да са ни живи и здрави, другото ще го преживеем някак си 

Мисля, че децата не се радват толкова на "нови играчки", колкото на нови изживявания, а последните не искат много средства, само повече време, желание и изобретателност у възрастните. Синовете ми се радват повече на ходене на балкан или на басейн, на театър, на игра с други деца, на разходка до рибарника, на хвърляне на камъчета във водата и замеряне със зелени сливи, отколкото на поредната нова играчка, с която се наиграват за кратко.
Разбира се и тук балансът е важен- не следва да се преуморяват децата и да се вкарват непрекъснато в активни действия. Понякога те имат нужда просто да си полежат, да се потъркалят, да си поприказват глупости. За малкия ми син най- големият кеф е да си приказва с някого, когато изчерпи няколко теми веднага подхваща дежурната фраза "друго говориме"- той може просто да си лежи и да си боде мозайките, но задължително трябва да си приказва с някого. Обичат излегнати по корем на пода в тяхната стая да разглеждат старите списания "Дъга" или други книжки, дори учебниците на големия и да си приказват техни си неща, да се хилят до откат.