Публикувана: 23 юни 2008, 09:34 ч.
Последно мнение: 26 юни 2008, 10:10 ч.

Мрънкане

2 284
42
1

# 30 24 юни 2008, 14:25 ч.

Мнения: 9 052

друго наблюдение, което имам е, че децата към кито не са проявявани иzисквания и само им е угаждано иzрастват егоистични към родителите си и когато родителите станат въzрастни никой не ги поглежда. Докато деца, към които са поставяни доста иzисквания, справяли са се сами с много неща и родителите са били "егоистични" спрямо тях и са си гледали и личните интереси по нататък мног одържат на родителите си и им помагат. Аz си го обяснявам с това, че от малки успяват да въzприемат себе си , като челнове на семейството със zадължения, родителите си не като прислуга, а като хора с собствени нужди с които трябва да се съобраzяваме ...
Това обачЕ са си мои мисли и наблюдения Hug

# 31 24 юни 2008, 15:45 ч.

София
Мнения: 5 079

И ние сме в "ужасните две" Tired

, много полезни съвети и мнения прочетох, продължавам да следя темата... Peace

# 32 24 юни 2008, 16:56 ч.

Мнения: 2 208

Аз съм от майките с всякаква липса на въображение. Синът ми е на 2 год., за сега успяваме взаимно да се разберем, къде с добро, къде на сила...
Благодаря ви много за идеите, които давате за разнообразяване на ежедневието, че и при нас е у дома - парк - у дома - парк.
Е, поне за сега е разбран и не протестира често за нещо, но пък трябва да се постарая и да няма за какво да протестира!

Още веднъж, благодаря! bouquet

# 33 25 юни 2008, 09:38 ч.

Мнения: 24 467

Още нещо ми се ще да споделя, пак от лични мои си наблюдения: Когато детето е второ, трето и т.н. този период на "бебешкия пубертет" ми изглежда по- незабележим /да не кажа, че го няма, но и това да кажа- няма да излъжа/. Важно е в този случай, че детето има постоянен контакт с брат си/ сестра си, с техни приятели и от тях копира поведение на по- зряло общуване. Даже никак не се притеснявам да споделя, че при втория ми син въобще тези две години не са "ужасни", напротив, колкото повече пораства, толкова ми е по- лесно да комуникирам с него. На мен най- трудно ми беше когато проходи, на една година и когато все още нищо не разбираше, а много му се действаше активно. Но за правене "на пук" и "тръшкане" просто нямам право да говоря, като чета и тук и на други места какво споделят някои родители и като виждам с очите си някои деца.
С големият един месец го изкарах също що- годе нормално, очаквах къде- къде по- сериозни провокации от негова страна, което, слава Богу, не се получи. Следвах, обаче, писаното вече в началото на темата поведение.

# 34 25 юни 2008, 12:42 ч.

София
Мнения: 3 679

И аз да се включа по темата. И мойта голямата е в този период - имаше пик около 2-3 годишна, после леко отшумя и сега пак с пълна сила. Събужда се с мрънкане, по цял ден мрънка, вечер заспива с мрънкане. Иска нещо и като се съглася вече не го иска и почва да мрънка...направо си говоря сама вече...всички казват, че при нас е заради бебето, но то бебето стана на 8 месеца вече, а това не минава Sad

Като че ли като не и обръщам внимание има някакъв ефект, но малък. Определено забелязвам, че няма респект към мен, а баща и като и каже да престане и тя млъква веднага newsm78

ама не може по цял ден той да е с нас. В градината се държи добре, обаче така се случи че не ходи 3 седмици и предполагам си представяте каритнката - сега всяка сутрин и за това реве - защо трябва да си ходи, като отида да я взема реве, че трябва да си тръгва...
Явно при всяко дете този период трае различно, както и при някои минава по-неусетно, а при други трудно и мъчително за двете страни, но...здрави нерви, мили думи, повече занимания навън...надявам се най-накрая да го приключим този етап.
Успех и на всички други, които са зациклили, ще следя темата - може да има интересни идейки за справяне с някои ситуации.

# 35 25 юни 2008, 12:45 ч.

Мнения: 5 026

Jutoo, гледам за респект си писала, при нас положението е следното-мен и баща си ни прави на маймуни, а оставим ли го на бабите,т.е когато отсъстваме ние, казват,че е съвсем различен и изпълнителен.

# 36 25 юни 2008, 13:30 ч.

София
Мнения: 3 679

Цитат на: Atrakcia в ср, 25 юни 2008, 12:45

Ами незнам какво ги правят тези баби...и свекърва ми казва, че мойта е много послушна при нея...отдавам го на това, че и разрешвата да прави какво си иска и да яде каквото си иска - например единия ден била яла само сладки неща Shocked

аз не бих позволила, но...бях в болница с бебето и се наложи да я гледа тя...Другото което съм забелязала при майка ми например е, че тя много по-спокойно и по-дълго време си играе с Таня, аз също си играя с нея, но имам и други ангажименти - бебето например - досега не съм ги оставяла двамата да ги гледат, та незнам дали ще кажат че е послушна ако ги "хвърля в приключението" Simple Smile

# 37 25 юни 2008, 14:54 ч.

Мнения: 26

И аз си спомням за ужасните две години, когато каквото и да му се дадеше той искаше друго. С времето отшумя, но на скоро е просто невъзможен.Всяка сутрин се повтаря едно и също : хленчене, рев, сополи, кашляне ........... и то за абсолютни глупости.Направо вече така ни е изпилил нервите, че чакам с нетърпение да стане на 5.Колкото съм чела тогава децата ставали по-спокойни и по-добри. Дано тези трудни моменти отминават по-бързо.

# 38 25 юни 2008, 15:05 ч.

София
Мнения: 3 679

Маги, като гледам Дани и Таня имат 1 ден разлика - явно наистина са в някаква криза на възрастта. Дали като станат на 5 ще се оправи положението? newsm78

Дано.

# 39 25 юни 2008, 15:32 ч.

Мнения: 639

Jutoo,не че искам да ви обезкуражавам,ама моето магаре е на 6 и 1/2 и продължава да си мрънка ей така............ Outta Joint

Не знам от какво е,защото нито и липсва разнообразие нито пък е първо дете ,а ма на ,така си мрънка ли мрънка за всяко нещо и за всичко.
При нас пък аз наблюдавам точно обратно на съветите тук,разнообразието я дразни още повече.Естел обича нещата да се повтарят и да знае всеки ден какво следва едно след друго.Това като, че ли и дава някаква сигурност и е по-спокойна ,а когато искам да променя нещо,дори и пътя по който се прибираме всяка вечер,е това вече я хвърля в паника.А пък не дай си боже да има повече и по-разнообразни занимания,това е направо изпитание за мойте и нейните нерви.Така ,че според мен си е и до характер.Важно е родителят да е по-спокоен и да приеме дори и мрънкането за нормална част от израстването на детето.

# 40 26 юни 2008, 08:43 ч.

Мнения: 26

При нас проблема е, че цялата фамилия работи за него.Той е свикнал да е център на вниманието и да му се купува всичко. Вече си е избрал подаръците за Р.Д.Иначе мога само да си го хваля, ама на моменти става невъзможен. Жу, как се справяш и с бебе.Гледам, че много от наборите си имат братче или сестриче. Има време и нашия ред ще дойде, че тогава да видя какво е "лудница". #Crazy

# 41 26 юни 2008, 09:22 ч.

София
Мнения: 3 679

мага , ами да ти кажа то бебето милото няма думата - много е кротък и нямам грижи с него - поне това, че ако беше ревлив и крив - незнам Simple Smile

Малко не си доспивам, но свикнах вече Wink

magic power , верно ли, ау, лоша работа...А за разнообразието - на Таня определено и омръзва да прави едно и също нещо всеки ден и почва да блъска и хвърля - имам чуството, че днешните деца са презадоволени и нищо не ги впечатлява истински. Ограничила съм купуването на играчки до минимум, купувам само списания засега, че поне ги четем и разглеждаме. Явно си е до дете - мойто е дивак Mr. Green

Но да са ни живи и здрави, другото ще го преживеем някак си Hug

# 42 26 юни 2008, 10:10 ч.

Мнения: 24 467

Мисля, че децата не се радват толкова на "нови играчки", колкото на нови изживявания, а последните не искат много средства, само повече време, желание и изобретателност у възрастните. Синовете ми се радват повече на ходене на балкан или на басейн, на театър, на игра с други деца, на разходка до рибарника, на хвърляне на камъчета във водата и замеряне със зелени сливи, отколкото на поредната нова играчка, с която се наиграват за кратко.
Разбира се и тук балансът е важен- не следва да се преуморяват децата и да се вкарват непрекъснато в активни действия. Понякога те имат нужда просто да си полежат, да се потъркалят, да си поприказват глупости. За малкия ми син най- големият кеф е да си приказва с някого, когато изчерпи няколко теми веднага подхваща дежурната фраза "друго говориме"- той може просто да си лежи и да си боде мозайките, но задължително трябва да си приказва с някого. Обичат излегнати по корем на пода в тяхната стая да разглеждат старите списания "Дъга" или други книжки, дори учебниците на големия и да си приказват техни си неща, да се хилят до откат.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: