Хавана Баби Клуб или колко Бабиейроси побира един басейн

  • 3 570
  • 88
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 877
Доня Аманда тъкмо беше довършила копането на семейния вир и го облицоваше внимателно с плюнка и тръстика. Един варан я наблюдаваше втренчено; чакаше да приключи, за да я изплаши и да експроприира собствеността.
Изведнъж доня Аманда рипна, забелязвайки в съседство вече облицован вир, придобиващ с пълна сила всички характерни особености на римско средище за хигиена и социални конкакти. Заряза тръстиката и зашляпа натам, а варанът се заклатушка след нея.
Доня Аманда в щастливия момент на съпикясването:
http://www.imdb.com/media/rm1765513216/tt0120857

# 31
  • Мнения: 641
Слънцето прижуляше. Вече беше обед и бабиеросите трябваше да се намажат за да не изгорят.
Започнаха трескаво да си търсят мазилата. Дон Рамбо извади бурканче свинска мас и се намаза обилно.
След около половин час се чу нещо да цвърчи. Доня Анхелина сбрърчи нос и взе да души:
- Барман, чеверме ли има за обяд?
Дон Рамбо разбра, че е време за басейна. Взе засилка и се пльосна. Скоро изплуваха чифт памперс, мобифон и цайси. Горкичкият, съвсем беше забравил за камуфлажа.

# 32
  • Мнения: 606
Дон ЗеФсилио връткаше агънцето. Още малко и ще бъде готово. Скаричката църкаше, а бирата беше ледена. Само дето Рамболиньо му бъркаше свалката с една Дона..... С този памперс армани обра овациите.....

# 33
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Василиндра цопна в басейна барабар с кокетните чехли (ток-игла). Защо ли? Защото без чехли краката й изглеждаха късички.
Василиндра размаха ръце и краци, аха да се удави. Добре, че онуй, що висеше от банския, изплува на повърхността. Сламената капела се понесе по водата, а Василиндра се хвана за хм, естествения надуваем пояс, с който природата я бе дарила.
- Ех, да имаше буй! - размечта се палавата доня.
Нещо голямо и бяло се носеше към донята. Тя изпищя:
- Медуза, медуза!
"Не е било медуза, най е било памперс Армани" - изпя едно прекалило с маргаритите трио, което обикаляше около агънцето на дон Зефсио.
Иха!

# 34
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Нови придобивки:
плажните чехли на Василиндра.
П.П. "Пукнете се от яд!" - така си беше кръстила чехлите противната доня.

# 35
  • Мнения: 641
- Уважаема, - обърна се дон Рамбосилио към Василиндра- бихте ли ми услужили с капелата си на излизане?
Аз ще Ви издърпам за "пояса".

Той се закатери по стълбичката прикрил с капелата нещо си отпред.Току качил се и в гръб дочува:
- Стой!
Донът инстинктивно вдигна ръце...но капелата си стоеше. Беше доня Аманда:
- Пет лева глоба за замърсяване на водата! - на повърхността на водата се носеше мазно петно от измилата се мас.
Донът се обърна, усмихна се и я хвана под ръчичка:
- Заповядайте на бара! Аз черпя. Само да видя къде ми е арманито. Ей сегичка се връщам.

Последна редакция: вт, 24 юни 2008, 14:43 от Рамбо Силек

# 36
  • Мнения: 11 327
Мамка и василиндринска! Как не я досрамя да си показва новата придобивка. Бланик ли беше, Мланик ли... (старческия разсъдък и многото г.с. пречеха за просветляване на разсъдъка на бабийерата). Сега сигурно ще се изфука, че си е направила и пластика на малкото пръстче на краката, за да се поберат в тез чехъли.
Доня Лусеринда се пукаше по шевовете от яд, че не можа да иде преди сбирката край басейна на бабийероското посещение на много известния либовен филм, в който правеха секс в града. Беше забравила в кое чекмедже на достолепния и гардероб се помещаваха нейните чехъли от таз безумна марка, пък и не и трябваха, щото от теглото и сигурно нямаше да издържат токчетата.
Подсмръкна от мъка, грабна поредната чаша безалкохолно мохито и размаха с ръце към дон Зевсио да дойде да я омаже и нея като агне за чеверме, че слънцето прежуряше безпощадно.

# 37
  • Мнения: 3 405
- О, Лусеринда, ми то няма да му стигне маста. Да поръчам ли да доставят? - загрижено се завтече Анхелина, но се хлъзна на част изпаднала мас и се пльосна в басейна.

# 38
  • Мнения: 606
Колко много мас има по света - затъжи се ЗеФсилио дел Драгалейро и гаврътна на екс едно шотче. А слънцето преваляше....

# 39
  • Мнения: 742
Мамзел дю Безкюлот пръхтеше ядно, подпрянана кирпичен дувар. Счуваха й се приплясквания, кикот и тракане на токчета, дори можеше да се закълне, че усеща аромат на печено прасе. Лошо слънце, ей... От жегата струйка пот се плъзна по гърба й и тя разсеяно я попи с пекинеза. Отпусна отново морно тяло на дувара, той поддаде и Мамзел се строполи с титаничен грохот връз купчина  киреч.

Пред невярващия й взор се разкри блажена гледка...Мамзел потърка очи и когато миража си остана, непоклатим и мамещ,  запретна фуста и се затича.

На бара задрънчаха чаши, две-три питиета се разплискаха, а земята под нозете й притрепери от болка. Рижата коса на Мамзел, доскоро оформена в елегантно щъркелово гнездо,  от устрема й се вееше като  Знамето на Революцията. Без да спира победния си тръст, Мамзел изхлузи фустата и гола-голеничка (мили Боже!), развяла бузи, цици и бедра, с доволно пръхтене се насади в средата на прохладния басейн.

Едва след това хвърли поглед наоколо. Дузина блатни духове бяха втренчили взор в нея, някои смучеха със сламки от потни чаши, а край басейна цвъртеше в собствен сос расов екземпляр с марков памперс и стърчащ от памперса мобифон, от най-големите!

- Бонжур! - свенливо завърза първия си социален контакт Мамзел и изпърха с мигли.

# 40
  • Русе
  • Мнения: 1 155
Дона Дебора избърса опръсканото си с вода лице.  Трябваше й време, за да осъзнае какво се бе случило току що. Прибра мократа книга в чантата си и се запъти към бара. Реши да поразпита бармана за обитателите около басейна. Барманите знаят всичко. Щеше й се да чуе някоя пикантерия. Седна и поръча питие. Изпитваше известно неудобство, че застава с гръб към Флоренсина. Не знаеше какво да очаква от тази руса Мадона

# 41
  • Мнения: 3 405
Денят бавно отстъпваше. Не му се щеше да да се дава на вечерта. Слънцето огряваше едно крайче на басейна. Барът започваше да се задъхва. Ламелинда старателно помагаше на бармана, дон Зефсио, да пълни чашите, но тайно гаврътваше някое и друго питие.
Благородните дони и донове се завтекоха към съблекалните да метнат по един душ и да се преоблекат за вечеринката, тематична, така да се каже.

- Ей, какво търсиш в шадравана?

# 42
  • Мнения: 606
Хъм - помисли си ЗеФсиньо дел Драгалейро - нещо не ми излизат питиетата?!?!  newsm78 Взе да ме съмнява тази Ламелинда - каза си той. И тези досадни подпитвания на любопитната дона Дебора дел Руси....... Аман! Разбира се ЗеФсиньо знаеше доста пикантерийки. Повече отколкото някои предполагаха. Но ги пазеше в тайна. При неговото положение дискретността беше много важна.

Последна редакция: вт, 24 юни 2008, 17:41 от зеФс

# 43
  • Русе
  • Мнения: 1 155
Дебора дел Руси.... отдавна не беше чувала това име (да не каже - никога). Зефсиньо определено знаеше доста неща. Малко по малко хората започнаха да си тръгват. Ламелинда не успя. Свлече се зад бара. Явно беше изпила повече, отколкото продала.

# 44
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Дон Рамбо бе така добър да измъкне Василиндра за пояса.
Василиндра едва направи две-три крачки (не стига, че мокрите й крака се хлъзгаха в мокрите обувки, ами и токовете-игли се хързулваха) и се пльосна в свободен шезлонг. Толкоз пари даде за тия обувки, пък те да й изиграят такъв номер!
Василиндра зяпна с огромна завист дългите крака на дона Мадона. Да, на нея не й трябваха токове.
Несправедлив е животът. Едни се раждат на колелца, други на кокили.
Преди години дон Философио сбърка прахосмукачката с жена си и жената метна през прозореца, а той живя с уреда няколко дена в мир и съгласие.
Тук може да видите красавицата Василиндра на млади години.

Общи условия

Активация на акаунт