Как да и кажа, че съпругът и си има любовница?

Когато става въпрос за гадже е далеч по-лесно. Но я си представи в положението, в което си сега...

Онази вечер с две мои приятелки обсъждахме точно това- дали едната ще каже на другата, ако знае, че мъжът й кръшка. Стигнахме до съгласие, че колкото и добри приятелки да сме, никоя от нас не би се престрашила да си вре носа в семейни отношения 

Авторката май е взела вече решението засега да си замълчи, коментарите ни са излишни. Аз искам само да питам повечето, които казаха, че ще си траят и няма да се месят - понеже аз обичам моята приятелка като сестра,каквато нямам - ако въпросната потърпевша ви беше сестра, пак ли нищо нямаше да и кажете? Щяхте да я оставите Онзи да я прави на маймуна пред съседи и познати.  Ми че аз с мълчанието си му ставам съучастник! То лични отношения,  семейство,ама... Много предадена бих се чувствала аз, и то двойно предадена - и от мъжа ми, и от приятелката ми.  Не мога да я мразя за това, че ми отваря очите...Каква вина би имала тя за случката. Трябва да си много слабохарактерен,че да простиш на мъжа си такова нещо, а да намразиш приятелката си, че ти е казала.

 Аз съм изпадала в почти същата ситуация, но нямах смелостта да кажа на приятелката си истината право в очите. Тя също имаше съмнения и искаше да разбере. Накрая стигна до истината, без аз да съм и казала, но с моя помощ.   (Помогнах и да влезе в пощата на гаджето си и там истината лъсна, аз бях сигурна че там ще има доказателства ) Не съжалявам, че и помогнах.
 Била съм и в ролята на мамената.  Аз искам да зная истината. Много съм благодарна на хората, които ми помогнаха да разбера истината и ме извадиха от ужаса на съмненията. Но тези, които са знаели и не са ми казали нищо (те са приятели и на мен и на съпруга ми), вече никога няма да погледна със същото око. Пак са ми приятели, но имам едно на ум и отношението ми вече никога няма да е същото.

Правилно си решила. Аз бях в подобна ситуация и много се опарих. Много сериозното гадже на приятелката ми, с която се обичахме като сестри я правеше на парцал постоянно и тя непрекъснато се оплакваше и на мен и на мъжа ми, искаше ни съвети, молеше ни за помощ, искаше да разговаряме с него, да му влеем в главата това и онова, но ние като все пак интелигентни хора не смеехме да се навираме и ровим в чуждите мръсни чаршафи. Лека полека чашата преля, тя беше адски нещастна, много плачеше, беше невероятно наскърбена и отчаяна и молеше за помощ, а на мен ми капеше кръв от сърцето, сякаш мен обиждаха, толкова бях вбесена, че някой може да обиди жена по този начин.... На всичкото отгоре аз ги бях запознала и се чувствах отговорна, че едва ли не съм й причинила такова нещастие. Толкова  ме болеше за нея, че пренебрегнах факта, че винаги посредникът е виновен и го извиках на разговор, в който изразих възмущението си от поведението му и му казах, какво мисля. Тя междувременно го заряза, аз обаче солидарна - аз също му обърнах гръб и даже му наказах едни истини за самия него, от които ще го боли сигурно дълго. Казах му, че не искам да го виждам, защото е обидил по много груб начин любимо мое същество. Знаех си, че ще ме намрази или поне ще му стана неприятна. А човекът в интерес на истината винаги се е държал страхотно с мен и мъжа ми, направо идеално. Аз заради нея си развалих отношенията с него, за да я защитавам уж, да съм солидарна. А то какво стана - той взел, че осъзнал, какъв идиот е като му наговорих ония неща, тя му простила разбира се - събраха се, той й каза, че не иска тя да се вижда вече с мен и трябвало да избира - или аз или той и тя тихомълком избра него    И така, приятелството ни с нея приключи само, защото се бях намесила да я защитавам и "да сложа на мястото му" човек, който беше постъпил адски недостойно с любимо мое същество 

 Hélianthe  Значи не ти е била толкова добра приятелка и държи повече на него отколко на теб.
 Само такъв извод може да си направиш.

Всъщност май опираме до термина "най-добра приятелка" и какво разбира всяка една от нас под това. Аз имам САМО една такава, с която споделям АБСОЛЮТНО всичко и която не би  ми спестила на мен нищо, било то добро или лошо. Но приятелството ни продължава от толкова много години и бе подложено на достатъчно проверки, за да знам аз как би реагирала тя на подобна "новина". И затова не бих имала никакви умоблъсканици дали да й кажа, а по-скоро как. Макар че подобно нещо едва ли може да бъде сервирано безболезнено.

Аз също съм питала приятелки и са ми казвали, че не искат да знаят. И то не защото са шматки и си заравят главата в пясъка, ами защото в живота има достатъчно катаклизми и на всеки може да се случи да кръшне в един момент.
Някоя от вас може ли да се закълне, че никога няма да и се случи, ама никога? Или пък че никога не е изпитвала желание към друг мъж и няма да изпита? Айде бе, откъде сте сигурни? Човек никога не знае какво му готви живота. Понякога става така, че партньора ти сам те бута в ръцете на друг/а с поведението си или просто си в криза и трябва да избиеш нанякъде. Понякога емоциите са по- силни, не сме роботи, колкото и да сме се усъвършенствали.
Ще дам един пример. Познавам един мъж, който е семеен, с деца, перфектен съпруг, не е женкар, мъж- мечта, но в определен период му се случи да кръшне с друга жена за кратко, след известно време се осъзна, изпита угризения, че жена му е много добра и не заслужава подобно отношение и реши сам да спре. Жена му никога нищо не разбра. Ако някой беше и казал тогава, какъв щеше да е смисъла? При положение, че случката може никога да не се повтори?
Всеки човек се държи като задник понякога, един мъж ако си е простак и не те уважава достатъчно, то обикновено си му личи.

Значи какъв е извода??? Всичко е строго индивидуално, според човека.

Ами да, индивидуално е. Хората са различни и не знаеш как ще реагират. Може да са убедени в едно, но като им опре до гъза да направят съвсем друго. И в крайна сметка да се получи така, че семейството да се запази, но единия човек да си остане наранен. Защото страничната връзка може да дойде и да си отиде, може да се повтори и потрети, може и да не повтори никога. Затова трябва да се внимава с вмешателството.

Залитане, кръшване си е едно нещо, да имаш любовница е съвсем друго. Това е системно. Определено нямам желание да продължавам да имам взаимоотношения с човек който не знае какво иска или по му харесва да си топи чушката някъде другаде ( не е и хигиенично така да се каже)

Да и аз така. Как бих спала с някой, който спи и с друга.

Ако НЕ й кажеш, много повече ще ти се разсърди - и с право.

Не съществува безболезнен, тактичен, лесен начин да го направиш.

Честността е най-добрата политика.
Ако тя наистина ти е приятелка трябва да й кажеш.
Иначе само затвърждаваш сентенции от типа на "Няма приятелство между жени" и "Жена за жената е кучка"...