Граждански брак - Грях

О,чудо голямо.Ако роднините не бяха настояли за църковен брак,нямаше да се подложа на тази простотия.но беше толкова модно,когато се женихме,и аз бях толкова млада,че ми беше все тая.Църковният брак в България е като Великденските празници-до скоро никой не ги правеше и сега вече,всички се втурнаха.А дали го чувстват в сърцата си или не,това няма значение.

Както става ясно от статията църквата е против това, което ние наричаме "съжителство без брак или на семейни начала". На същото нещо руснаците му казват "гражданский брак, гражданская жена, гражданский муж", което е много различно от нашенския граждански брак. Когато става въпрос за сключване на брак изразът е да "разписатса в "ЗАКС-е", т.е. в гражданското.
Не разбирам защо очакваш религиозна институция да одобрява съжителствата. За мен е логично, но не давам морална квалификация на хората, живеещи със или без брак.

Граждански брак в Русия е същото като в България, другото се нарича "свободное сожительство".
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B … D1%80%D0%B0%D0%BA

Съжителството в Русия се е наричало граждански брак преди 1918г., когато не е имало възможност за официално оформяне на брак извън църквата.

"Современное употребление в речи

В современном разговорном русском языке «гражданским браком» в большинстве случаев[2] называют супружеские отношения без государственной регистрации брака («сожительство»).

В официальных государственных документах с конца 1990-х вошёл в употребление термин «фактический брак», заменивший прежде принятое «сожительство»."



Имам предвид точно тази употреба на "гражданский брак"

прав е човека ... за себе си .

Точно това е имал предвид патриарха- съжителство без сключен брак. Което става много модно напоследък и съм много съгласна че това не е нормално. Извънбрачни деца са вече в реда на нещата.

Познавам семейтва с църковен брак, които кръшкат. Дали са по-богоугодни?

А какво мислите за църковен брак, сключен след раждане на дете - това не противоречи ли на църковните закони - визирам отразения в bTV брак на Бареков?

Църковния брак пък е другата мода

Или пък когато се включва църковен брак при бременна булка, нали невестата трябва да е неопетнена, а секса преди сватбата е грях за църквата.Виждала съм много такива случаи, несъмнено да чакаш дете е най-прекрасното нещо, но ако си наистина вярващ някак си не върви да се венчаеш бременна.Има свещеници при които този номер минава, но има и такива, които отказват.Като се замисля може Сиси да се окаже права

Че колко от сключващите брак в църква са вярващи?И сигурно после не се развеждат и женят повторно.Нали уж съюзът е неразрушим?

какво отношение има това към темата. грехът си е грях без значение от това да ли си вярваш или не, бракосъчетан с храм или пък си ходил на поклонение на божи гроб

Едно време просто са бързали да омъжат булката преди да й проличи и са казвали, че детето се е родило седмаче. Накратко, религиозните институции се опитват да контролират естествените житейски случки. Всички знаем, че религиозните правила подлежат на тълкуване и периодично се прави ревизия на отношението на институцията. Изрично подчертавам, че имам предвид религиозните институции, а не вярата.

Ох,Божи гроб.Познавам тъпанари,които са хаджии.

Ето това:

Не. Има официално регистриран брак преди църковния. Минало е времето когато само църковният брак е определял семейното положение. Патриархът не говори за църковен брак, а за брак по принцип.

До колкото съм разбрала в Русия за граждански брак се води живот на семейни начала , без брак.Това поне разбрах от предаването "Окна"

На мен пък ми е чудно друго - преди апостол Павел да основе църквата като такава, която после да се разпадне на разни деноминацийки, по времето на Исус и преди него хората как са сключвали брак и дали са живяли в грях? Защото в Библията за този период пише - и той позна еди коя си, т.е. преспа с нея и хоп тя вече е негова съпруга. Това грях ли е, или не, по обективната причина, че е нямало църква като институция?  

хи-хи щом е модно -да взема и аз да сключа такъв с мъжа ми.Вече 11 години имаме само граждански брак и две сладурчета.Ама щом е модно да се цопнем и ние във водовъртежа на модата!!!Сигурното е ,че на децата ще им е интересно мама и тати пред олтара

имало си е съответните "органи" в лицето на вожда/стрейшината/шамана който извършва съответния ритуал .... такива свободни съжителства ... само в рая.

и в Стария завет.

Ето още една много интересна статия по темата от отец Димитров, публикувана днес в сайта Двери - http://www.dveri.bg/content/view/6887/118/

А къде е отразено действието на такъв "орган"? Щото аз нещо съм го пропуснала? Адам в рая тъй или иначе е нямал избор, пък и Ева му е "дадена" от самия Бог.

те ти малко инфо.
http://www.venchavka.com/article_66.html

ей това пише накрая

Е, тогава какъв е смисълът на църковния брак - щом не е " докато смърта ни раздели"?????

Не съм сключвала църковен брак и не ми пука какво пишат в дир - а ....

Ама в началото не се споменава за ролята на свещенника, а се разглеждат ритуалите свързани с обвързването на двойката един с друг. И те много добре знаят, че откъдето е жената, от там е и родата.
И пак от същия сайт, за времето за което питам пише:

Та това определено не ни дава отговор на въпроса - обвързването на двама души без благословията на свещенника грях ли е, или не, и то явно много грешни били хората от време оно, та си крадяли булките /традиция останала допреди няколко века и у нас/, че Бог толкова се притеснил, та затрил целия човешки род без Ной.

Според мен за наистина вярващите хора е грях и те всячески го избягват. Това е идеята на религиите - последователите й да спазват максимално точно предписанията за това как да живеят. Но в повечето случаи има вариации, които се появяват с времето.

Какво точно е грехът?
Грехът, причинява зло на човека, който го върши и задължително на някой от заобикалящите го - т.е. има последствия.
Дали е грях свободното съжителство? Дали църковният брак е гаранция за нещо?


Labrador според мен е отговорил много точно 

Аз пък се чудя какво точно му е чудното. Всяка религия има своите канони и тези които искат да са нейни последователи би трябвало да ги следват.
Аз примерно ям свинско, но не го намирам за грях, защото не изповядвам исляма. Това обаче не значи, че за един вярващ мюсюлманин това не е грях. Кое му е чудното.
gitadam, страдаш ли, че не си венчана? Дали е грях или не го определя твоята вяра и разбирания.

Последното, което ме интересува във връзка с темата за греха изобщо е мнението на някой охранен дебелушко, с малки алчни очички, който ми размахва пръст от амвона.
Поемам риска да заседна някъде в предверието на Рая и никога да не прекрача точката на Спасението, защото имам само граждански брак,  но да упражнявам свободната си воля приживе.

Аз не страдам за това, че не съм венчана, просто си мисля, че ако имам църковен брак животът ми, че бъде по-положителен и че ще имам Божията благословия, но не го смятам, за чак толкова голям грях след като имам граждански брак, все пак сме си семейство.От свещеник съм чувала, че това са глупости и църквата приема гражд.брак за законен и не смята това за грях.

След като не сте сключили брак с църковен ритуал, това би следвало да означава (по принцип, не визирам вашия случай, защото не го познавам), че или не сте имали възможност за това към момента на сключване на граждански, или сте преценили, че това не е било нужно. При първия вариант, както се казва, Господ най-добре знае и не е работа на църковният клир да ви съди. Във втория, се предполага, че не сте в такава степен вярващи (или не сте го, или това, в което вярвате е различно), че да се вълнувате от проблема за "греха" 
Така че не виждам, какво може да те безпокои 
По българското право, сключване единствено на брак с църковен ритуал го прави недействителен, т.е. не поражда правни последици. Доколкото знам, в църквите дори пристъпват към него след сключен граждански.
А работите Русия и делата на руската православна църква трябва да са ни последната грижа поне що се отнася до този въпрос 

Че те Барекови и гражданския сключиха след раждането на детето си... не ги коря, просто факт.
Спомням си някакви снимки,нещо ми се върти че бяха подписали при кмета.

Много издребнявате понякога. Какво значение има кога Барекови са решили да подпишат и да се венчаят?! Важно е какво става в душите на хората, а не доколко спазват разни ритуали. Нито подписа, нито венчавката могат да променят човешките отношения. А само те са важни, другото са формалности.

Сиси, никой свещеник (и с онсование) няма да откаже сключване на църковен брак след раждане на дете, родено "извън него". Съмнявам се (освен ако не е изключително изостанал) дори да ги порицае за това, напротив, ако следва каноните, трябва да ги поздрави, че въпреки всичко, все пак са избрали "правилния път".
По обратната логика църквата не трябва да дава опрощение на греховете и да проповядва силата и значението на разкаянието.

РЕНИ, идеята ми беше, че не са подходящ пример, а дали са с или без граждански или църковен брак все тая.
Лично аз съм с граждански брак по случайност, нямаше да го обичам мъж ми по-малко или повече. Просто така се случи.
Църковен брак нямаме, по много причини не ми обяснява, но най-малкотото е поведението на т.нар. свещенници.   

gitadam, от това, което пишеш си мисля, че ти самата не си удовлетворена от положението.
Пак ще повторя - важното е как ти приемаш нещата и в какво вярваш.
Честно да ти кажа ако говорим само от гледна точка на канона, не знам кой е този свещеник, който ти е казал, че църквата приема гражданския брак за законен. Законен съгласно кой закон - църковния или обществения.

Какво значение има какво става в душата ти? Дали се самонаказваш от факта, че си откраднал, или съжаляваш, бил си принуден да направиш аборт...каквито и да са нещата които стават в душата ти, грехът си е грях. Има значение кога са решили да подпишат.

Според мен спорът е напълно излишен, тъй като може да бъде грях само ако човекът е християнин. Не виждам какво го интересува един атеист или човек от друга религия мнението на руския патриарх. Той се обръща предимно към православните. Чудя се и на тези моди за църковен брак Как може да се венчае човек, който не е религиозен. Това е все едно ние с мъжа ми да отидем в джамия да сключим брак ако излезе на мода Лично аз съм си сключила църковен брак от вяра и грам не ми дреме за гражданския. Отидох предварително един ден да подпишем само с кумовете. Ако имаше юридическа стойност църковеният брак щях да съм само с него

Във всички религии нерегистрираното съжителство е прелюбодейство. Всъщност, божиите заповеди в различните религии не се отличават, т.к. Създателят е един. Няма никакво значение дали си християнин или не. и фактът, че не вярваш в Бог, не те освобождава от отговорност за греховете ти на ония свят (а понякога и в следващи животи).

  Като представител на тези грешници да си кажа    И двамата със съпруга ми сме вярващи (но нека да го кажа така- съвременно- вярващи, тоест ходим на църква, съпругът ми завърши специалност религия, религията присъства в ежедневието ни, но не съблюдаваме стриктно всички канони и тн, както и имаме особено отношение към църквата като институция) и въпреки това едва сега ще сключим църковен брак, след като вече две години сме женени и имаме дете. По причини, които няма да изброявам тук, нямахме възможност за такъв когато подписвахме и едва сега настъпи моментът за нашата истинска сватба. За мен това е единственият "вид" брак, който е важен и значим, а гражданският е просто статистика и юридически отношения пред държавата.
Прави ли просто "навременното" сключване на църковен брак "по- праведни християни" семейство, което наистина е отишло в църквата, защото е модерно и след това ще забрави пътя натам 

xenia, то тогава раят ще опустее завинаги  Църквата трябва да пази морала на хората и да крепи съкровените човешки ценности, но въпреки това трябва и по малко да се "синхронизира" с времената. Не казвам, че не си права, но в наши дни да се ожениш/омъжиш за някого прибързано и без поне някакво "съжителство" е пълна лудост и почти сигурна разходка до бракоразводното и хайде хоп- пак грях 

Харесва ми мнението на милейди.Колкото до въпроса на Динчо, свещеникът е автора на статията към която дадох минк, отец Добромир.Писал ми е на лични в един православен сайт.
Това е цитат, който ми прати отеца -
Здравейте,
Наистина кръщението на мъжът ви трябва да е осъзнат акт т.е. той трябва да пожелае това.
Относно законността на брака, Църквата го признава и въобще не го смята за грях,въпреки, че не сте венчани в църква, може да чуете от други свещеници, че бракът извън Църквата е блудство, но това е една голяма глупост.
Венчанието в Църква е тайството в което двама християни се свързват в Христос, за да може бракът има да се проектира в Царството Божие, т.е. вечно.
 
Просто явно свещениците в църквата са разделени по въпроса, така мисля аз.

За прибързаната женитба съм напълно съгласна, но за съжителството не. Защо да е лудост? Защото сега да живееш без брак с някой е модно? (както е на мода и църковния брак  )
Нима не е възможно да опознаеш някой добре без непременно да сте споделили леглото?
Съжителството не дава абсолютно никаква гаранция. Единственото, което дава е свобода от отговорност. Щом не ти хареса нещо в партньора ти имаш свободата да си го смениш - няма нужда да правиш компромис, да търсиш причини и да се променяш ни най-малко. Винаги можеш да му заявиш, че той не ти е мъж, нали?
А децата?!? Къде остават те? На кой план?

Егоизмът диктува съвременната мода - това е положението според мен.

Не, не е възможно да стане достатъчно опозноване само извън леглото. Сексуалната хармония в двойката е също толкова важна, колкото и другите неща в брака. Ако не си пасват като сексуални парньори бракът няма да трае дълго. По-добре една разпаднала се връзка от няколко месеца или години, отколкото разпаднал се брак. Не вярвам някой да се жени с идеята да се развежда. НИе живяхме заедно почти 2 години преди да се оженим и поддържахме общо домакинство и бяхме като семейство. Едва след като разбрахме, че можем да се харесваме без парфюм, грим и най-хубавите дрешки за среща, и че можем да съградим един дом, тогава решихме да се оженим включително и с църковен брак.

На всичко отгоре сега хората се женят доста по-късно, отколкото допреди поне 50-100 години. Нашите майки са се женели на 21-22 най-късно, аз се омъжих на 25, а сега се женят почти на 30. Едно време са ги женели на 16 и младите са нямали никаква материална самостоятелност, а момичетата направо от бащиния си дом са отивали в чуждия, а сексът е бил табу. Как си представяш в днешно време млади хора, поели отговорността за себе си да нямат сексуални контакти с партньора си преди брака?

Радостина е права, не може да очакваме от днешната младеж това поведение, което са имали нашите баби примерно.Сексуалната страна на една връзка е от голямо значение, но не е най-важното, животът е свършва само със секса/въпреки че в ДиС такива теми бол/.

Как си представяш в днешно време млади хора, поели отговорността за себе си да нямат сексуални контакти с партньора си преди брака?

Според мен ще ги помислят за особняци и задръстени. И Мама Галка е права, съжителствата са такъв тип отношения между мъж и жена, при които обувките /главно на мъжа винаги сочат към вратата/.При този тип отношения няма, как да се изразя, това което говори църквата по време на тайнството венчание.Но щом хората така искат да живеят - ноу проблем, няма да живеем като нашите баби...Винаги ще има мнения за и против не само църковния брак, но и за извънбрачното съжителство.

Нямах предвид конкретно твоето изказване

Странно е, че точно ти даваш пример с аборта (добре помня предишни твои изказвания, защото бях впечатлена от разсъжденията ти относно прекъсването на бременността).
Ами да, за мен най-важно е какво става в душата. Мотивите за някоя постъпка могат да бъдат толкова различни... в частност и по отношение на брака. Църковният брак въобще не е равнозначен на голяма любов, висок морал и безгрешност.

Този път съм съгласна с изказването на RadostinaHZ.

Какво значи "пасват си сексуално или не си пасват сексуално" ?
Когато има любов хората си пасват във всичко. Когато я няма любовта, дори и да си паснат идеално пак няма дълго да живеят заедно.
Аз не мисля, че е хубаво да се омъжваме за човек, който не познаваме добре, както едно време да речем - брак на сила или брак от интереси. Но т.нар. "пробен брак" за мен също е лоша идея и абсолютно не е разрешение на проблема.
Разделите са факт, разводите след пробния брак - също. Венерическите болести, СПИН, аборти на нежелани деца, пръкнали се случайно в неподходящият момент......списъкът е дълъг. И само , защото трябва да се пробваме дали ще си паснем сексуално. Да сексът е важен, ще каже някой, но децата също са важни, любовта, приятелството, компромисът, грижата за другия........
Църковният или пък гражданският брак не дават абсолютно никаква гаранция за нищо - но все пак съгласете се, че отговорността в двата случая е различна. Много по-лесно е да зарежеш някой, който ти е просто партньор, от колкото да зарежеш собствения си съпруг, чиято фамилия носиш, с който сте си дали обещание за вярност пред свидетелите, докато смъртта ви раздели !

Значи, че може партньорите в двойката много да си харесват стиховете, разговорите, танците, интелекта и да си мислят, че не могат да живеят един без друг. Обаче като се стигне до секса да се окаже, че поне единият не е удовлетворен и това не се оправя с времето. Сигурна съм, че ако не всяка жена, то поне повечето са имали такива парньори - всичко е добре до момента, в който се скигне до секса. В допълнение - когато става въпрос за съжителство преди брака, това за мен означава, че парньорите трайно са заедно и всяка вечер си лягат в едно легло, ядат на една маса, живеят в един дом, а не за по едно бързо по време на купона и да гледат към следващото гадже. Според мен при това положение рискът за здравето е по-малък, отколкото при краткотрайните връзки. Има си достатъчно много средства за предпазване.
Друг е въпросът, че връзката не може да кара до безкрайност в сивата зона и в един момент парньорите или се женят, или се разделят. Може да се оженят след 10 години, но така или иначе много двойки достигат до това събитие.
 

И кога разбираш, че си удовлетворен сексуално?
Колко дни, седмици, месеци....и пр. трябва да минат, за да го установиш?
Защо, след като си лягат и стават заедно не сключат граждански  или църковен брак и не затвърдят връзката си по-скоро? Кое  прави съжителството без брак по-привлекателно от самият брак?

Причината според мен далеч не се състои в сексуалната удовлетвореност или неудовлетвореност. Винаги може да се появи някой по-привлекателен, по-мил, по-нежен от твоя партньор, с който може би ще си пасвате много повече, но това основателна причина ли е да изоставиш човека до себе си?
Според мен разрешението не е в свободното съжителство, а в правилната преценка. Приятелството не се свежда само в споделяне на стихове, танци, срещи - има и целувки, споделени емоции, споделени проблеми, взаимопомощ - едни прекрасни взаимоотношения, които бракът и сексът след това закрепяват в трайна връзка. Тези взаимоотношения са напълно достатъчни да опознаеш човека до себе си и да прецениш дали ще можеш да прекараш остатъка от живота си с него или да потърсиш някой друг, който ще обичаш и ще те обича истински 

От първия или втория път. Това е усещане, емоция, а не логика.

Моето обяснение за втората част от поста ти е, че искат да потвърдят за себе си, че са намерили подходящия парньор във всяко едно отношение. На 19-20 години животът е купон и браковете са спонтанни, но с напредването на възрастта според мен хората са по-склонни да мислят за избора си и малко отвъд спонтанността. Може би точно, защото искат да да оженят веднъж и завинаги в живота си и да остареят с партньора.  И ако я няма сексуалната удовлетвореност рискът от нагласа за търсене на някой друг, по-пасващ е по-висок. Природата си го е измислила - направила ни е такива, че решението за избор на парньор и създаване на здраво поколение да се решава на подсъзнателно ниво, с животинската част от човешката ни природа. Но в същото време търсим потвърждение, че сме направили правилния избор, защото трябва да ги отгледаме тези деца поне докато станат на 16-18 години. Не мога да си представя да живея с някого 18 години и да не ми пасва в секса.

До колкото виждам не си изтълкувала съвсем вярно казаното от мен по отношение на "съжителството", което аз нарочно поставих в кавички   Под съжителство нямам предвид живот на семейни начала и създаване на деца и тн., а време, което с партньорът ти да изкарате в малко по- различна среда от дискотеката или кафенето. Защото по тези места е лесно да си мислиш, че си намерил най- прекрасния човек за теб, но в тривиално- битов план нещата се променят коренно.
Тъй като аз самата съм рожба на разведени родители сама бях решила за себе си, че искам първо да видя бъдещият си мъж точно в тази светлина, а не да се втурна под венчило, да му родя дете и тогава да си скубя косите, както често става за жалост. Не, че иначе имаш гаранция- такава в живота никога няма. Аз съм с две ръце ЗА брака, но той трябва да е обмислен. За себе си смея да кажа, че сключих точно такъв брак (пу, пу ) и спокойно родих детето си, а сега с още по- голяма радост ще сключа и църковен брак с този мъж. Ето къде идват децата по мое виждане- идват на първи план след внимателен подбор и полагане на всички разумни усилия за избор на най- добрият за теб партньор и бъдеш баща и създаване на здравословна семейна среда, а не на просто съобразен с канона бързо сключен брак и добре познатите семейни драми след това. В последния вариант излиза, че църквата идва първа, а не децата и истинското семейство.

MamaGalka, клетвите и обещенията пред свидетели не означават нищо в много случаи.
Познавам семейства, сключили църковен брак, в които отношението към партньора лично мен ме е втрещило (аз съм със "свободно съжителство"- ако някой още не е разбрал ). За това казвам, че е важно какво става в душата, а не колко ритуала според традицията са спазени.

Отново- колкото хора, толкова и мнения. И всеки е прав за себе си... И тази тема е чесане на езици/клавиатури

Мда, за това си права. А и май вече имаше доста подобни препирни и накрая пак бракувания- бракуван, съжителстващия- съжителстващ 
А и то всъщност се измести темата изцяло 

Да, определено темата се поизмести.

Съгласна съм с MILADY. Аз също съм дете на разведени родители. Изживяла съм цялата трагедия на развода и затова го ненавиждам. Също си бях обещала, че ако не срещна човек, който да ме обича и уважава и аз него също, никога няма да се омъжа - по-добре ще ми е така. Но слава Богу - срещнах го. Бяхме известно време приятели в най-общият смисъл на думата - в обща компания, после станахме близки приятели - гаджета няколко години. Ходихме заедно навсякъде. Той е оставал да спи у нас,аз у тях, но не сме били интимно заедно до деня на сватбата ни.
Сключихме гражданският брак няколко дни преди църковния. И църковният ни брак не беше просто мода, а желание и от двете страни.
Според мен развод може да има и без да си сключвал брак. Когато си споделил живота си с някой до най- малката подробност и след това го напуснеш поради определени причини си е чист развод.
Сега, както всяко семейство се случва да се скараме, да имаме разногласия, но се учим да си прощаваме и да правим компромиси. Не сме идеални и никога няма да бъдем, но се обичаме и мисля, че това остава най-важното за едно семейство. А семейството е мястото, където човек трябва да се чувства обичан, да може да споделя и да помага на хората, които са до него.

Децата са най-щастливи, когато чувстват, че мама и тати се обичат и това ще е завинаги - затова според мен бракът е важен - дали ще е граждански или църковен - няма значение, важно е обаче да го има. Може и да е чиста формалност, но тази формалност придава до известна степен значимост на връзката, носи по-голяма сигурност и отговорност.
Така е според мен 

Мамо Галке,

Да си призная, много ме изненада с историятана връзката ви. Честно, не искам да се заяждам. Обаче много ме съмнява той да е издържал 2 години "на сухо" (или без други партньорки). Особено ако сте оставали насаме достатъчно много пъти и време и сте се смятали за гаджета, а не за приятели. Възможно е, но явно е голямо изключение.

Аз да си призная никак не съм лесна и човек трябва да има много яки нерви, за да ме изтърпи.Може би брака е това, да поставяш потребностите на другия пред своите и да му прощаваш всякакви грешки.Т.е. брака, това не само физическата любов,а това е да приемеш другия до себе си независимо от слабостите му, така че той да стане по-добрата твоя половина.Това е да дадеш, без очакваш нещо в замяна, но хората в последно време станаха доста егоистични.Аз се ожених бързо, без да му мисля много, не вярвам, че съм сгрешила, въпреки че на моменти ми идва да   мъжа си в буквалния смисъл на думата, което никак не е хубаво, но какво да се прави.

Природата си го е измислила - направила ни е такива, че решението за избор на парньор и създаване на здраво поколение да се решава на подсъзнателно ниво, с животинската част от човешката ни природа. Но в същото време търсим потвърждение, че сме направили правилния избор, защото трябва да ги отгледаме тези деца поне докато станат на 16-18 години

Ами, ако природата тръгне срещу нас и примерно търсения мъж не попада нито в графа добър сексуален партньор, нито на добър баща, какво ще правим тогава? Добре ще има разводи....

MamaGalka, мога само да те поздравя. Не предполагах, че и в днешно време има хора, които държат на първата брачна нощ (казвам го с най-добри чувства).
Съгласна съм с разсъжденията ти, освен с последната част на поста ти. Аз продължавам да твърдя, че отговорността към партньора е само в главата и никъде друде (с смисъл не на документи или дадени обещания пред свидетели).

Е, случват се и грешки. Но тогава за какво й е на жена мъж, който не й харесва в секса и не би бил добър баща? Би трябвало изобщо да не се стигне до семейство и деца. 

Моят мъж как е бил на сухо 6 месеца не знам, докато преминем към тази фаза  , той и сега си е на сухо де.И друг път съм казвала, не си падам много по тези цуни-гуни работи, но и мъжът ми е такъв тип като мен, тъй че това не е проблем при нас изобщо.Браво на Мама Галка, възхищавам й се.  
Според мен е лошо, когато несъвместимостта в брака е духовна и емоционална.Според мен не си права, Радостинче.Ако беше права, нямаше да сме семейство и щяхме да се разведем на часа по тази логика.Да, признавам секса с мъжа ми е не кой знае какво, да го напускам ли?

И какво като ги помислят за задръстени?! Много важно!!! Важното е Господ какво ще си помисли за мен. Само неговото мнение има значение, а не общественото мнение, защото обществото няма да понесе последиците от греха ми, а само аз.

Мама Галка:  

Гитадам, изобщо не се срамувам, че в животът ми до тук съм била само с един мъж и той само с мен. Ама хич не ме е срам, ако ще целият свят да ме помисли за полезно изкопаемо.

Интересен парадокс се получава в нашето общество - дотолкова вече свикнахме с греха и лъжата, че вече се изчервяваме, когато вървим по правия път и когато казваме истината.

Рени, повече от приятелите ми са се омъжили така. Не е толкова трудно, повярвайте. И е много по-хубаво след това. Приключението тепърва започва   .

Моралът не е измислен , за да ограничава човека, а напротив - да го предпазва. Какво от това, че в Холивуд не е така, какво от това, че хомосексуалните връзки се узаконяват, евтаназията в някой страни се приема, убийството на неродените деца се нарича "аборт" и  е" право на избор"...Това нищо не променя. Грехът си остава грях и носи своите последствия след себе си - рано или късно.
 Всеки сам решава за себе си как да постъпи. В света, в който живеем става все по-трудно да се държи на някакви морални ценности, но все пак не е невъзможно. Струва си, честно  

Гита,

Разбира се, че няма да се развеждаш. Щом сте доволни, значи си пасвате. 

 

Изобщо не е трудно, и аз така смятам де/да останеш девствен до сватбата, но не виждам да е особен келепир/.То по принцип нашата връзка си е платонична по-скоро, което в определени случаи може да се окаже проблем.Не, че ти пречи особено.Все едно си в манастир, същата работа.

И църковния брак и кръщенето в църква (щото навремето беше в съвета)...всичко е адски опорочено. Аз държах да имам църковен брак. И ме е яд, че ми опорочиха церемонията...свещеника бързаше, защото имаше много сватби след нас и като включи на автопилот...и нищо не се разбра. Звучеше горе-долу така:  "Дъра-бъра, дъра-бъра, бля-бля...Господу да се помолим"............................... Това в КЙатедралния храм във Варна. Иначе като гласови данни бяха неотразими, много хубаво пяха. Ама на бързи обороти.

Ще побутна малко темата с нещо на което се натъкнах, докато търсех инфо за църковен брак, а именно - хората сключват такъв, защото си харесали църква, която била красива, че в еди кой си храм отеца бил готин, или че самият ритуал бил много скучен, че направо щяли да заспят, но го правят примерно, защото така е модерно или по настояване на близки.Май хората изобщо не пристъпват отговорно към тайнството, вие били сте свидетели на такива изказвания сред познати, на чиято сватба сме били.Малко е офтопик, но пак е по темата.

Че и гражданските също ги претупват, едни познати ги ожениха точно за 5 минути.Същото е и в църквата, в много случаи отчето си мрънка под носа и изобщо не можеш да разбереш какво чете /все пак е на църковен славянски/. И двете крайности ги има-хора, които едва изтрайват до края на церемонията, както и такива на които им се струва доста кратка.

Това ми звучи като: "Искам да си кръстя детето, но за сега нямам пари да ида на планина, в манастир, а аз искам в манастир да е събитието, затова ще отложа кръщенето"

Либидото около овулация се покачва и хората с расо нямат нищо общо с това.
Забраната за секс преди брака е наложена от църквата, има тънка разлика.
Както и много правила, м/у другото, и това си има чисто практическа логика - преди векове ( всъщност не чак толкова отдавна) възрастта за брак е била много ниска, женили са се дечица на по 14-15 години. И да са искали не са могли да правят секс преди това. Едно дете без вторични полови белези няма как да бъде сексуално същество.
В 21ви век да си към 30тте и да си неомъжена/неженен е в реда на нещата ( вече) , а да нямаш сексуална история преди това е възможно, но не и нормално. И никой не може да ме убеди, че на  колегата Х със странния поглед липсата на полов живот до 35 не му се е отразила - и физически, и емоционално най-вече.
Колкото и да си говорим за морал, ние сме и физически същества, в които някои неща (и мераци) се случват независимо какво са ни казали в църквата. С което не оправдавам безразборния секс, моля - просто смятам, че търсенето на правлния човек е търсене, а не чакане.

Да, за манастирите мадам Форси е права, защо всички искат да си кръщават детето в манастир? Теми за това доста и на всяка страница почти.Сега се сетих за нещо, задължават ли булките да са с по-прилични рокли, като влизат в църква, като се сещам някои девойки са доста разголенки, то не са само голи рамена, но ги пазви на показ.Как искате тогава отчето да се съсредоточи върху песнопенията. На една приятелка като ходихме на Рилския манастир не искаха да я пуснат, защото беше с блуза без ръкави, че то по тази логика в църквите сватби да не има изобщо да ходим с храмовете с фереджета.

Всъщност, до колкото знам забрадките се срещат често в църква при т.нар староверци, Руската православна църква е май още такава. Ислямът изобщо не е изобретил забрадките и покриването на жената 

Бях на една венчавка в Александър Невски. Отчето очевадно беше употребил алкохол преди това. Младоженецът беше англичанин и произнасянето на името му се оказа непосилна задача за отчето... а се налагаше да го повтаря доста пъти. Беше хем смешно, хем жалко. Моментът би трябвало да е тържествен и запомнящ се... Е, запомнихме го
Помня и едно кръщене в Рилския манастир преди много години- фарс! Как да уважавам тази институция (православната църква)?!

Стига бе, в Александър Невски има ли венчавки изобщо!??

Що пък да няма?!

Едно време е било недопустимо да се пита една жена дали е омъжена и един от знаците за семейното положене е бил именно начинът на забраждане, различен при омъжените и неомъжените.

За руснаците зная, че е задължително жените да се забрадят поне ритуално, за нашенско май е която жена иска.
За сватбените рокли и аз съм се чудела, но това си е пазар и ако в една църква откажат на младоженците те ще отидат в друга. Виждала съм по-разголените булки да са с някакъв шал на раменете докато са в църквата.
Свещеникът, койно ни венча не е случаен човек, защото родителите ни го познават. Пак той кръсти  и децата ни. Постара се човекът, не мога да го отрека.

Морала не е равен на девственост преди брака и сексуален живот преди брака и смяна на партньорите не е равно на разюздан полов живот.
Секса е физическа (и емоционална) нужда на живия организъм както водата и храната. Липсата на редовен такъв в определена възраст неминуема дава отражение. Прекаляването също.

Всичко на този свят е полезно, стига да е с мярка.

Ами винаги е било забранено. Това е катедрален храм, не обикновена църква.
В нея се женят царе ( а явно и бизнесмени англичани) и се опяват хора, като Борис Трети и Борис Христов.
Но няма да се учудя, ако вече е разрешено.

Ето какво намерих тук:

В храм-паметника "Александър Невски" по канон могат да се венчават само царят, поставен от Бог начело на народа, и съребрените му монархически особи. Най-новата ни история доказва, че народът прощава "греховете", този път сторени за добро и любов, на по-заможните българи, които могат да си позволят венчавка в патриаршеския храм.


Разрешение за венчавки и опело в храм-паметника се дава от Св.Синод.

Заради статута на "Невски" на храм-паметник там са строго забранени частни кръщенета, венчавки и панихиди. Опяват се само патриарси. Правят се изключения за ВИП-персони. В "Невски" се венчаха известният политик Венцеслав Димитров и певицата Мария Грънчарова.



На мен ми се струва много грозно църквата да прескача собствените си канони, заради пари.
ама, карай.

Венчавката, която споменах беше през 1999 г... Трябваше да чакаме да свърши предишната (на Сашка Васева), а веднага след нас имаше друга.

Забрадени в църквата май ходят само бабите. Тази година на Велики петък имаше девойки с къси панталонки и изрязани топове, които докато чакаха да влязат в храма говореха за гаджетата си, главно интимни неща.А бяха на 15-16, какъв морал искате от младежта и не се оправдавайте с овулации и физиологични цикли, защото за всичко си има време и място, не е редно в църква да се обсъждат такива неща.

Когато човек си търси оправдание със сигурност ще го намери. Различни гледни точки, право на избор, толерантност....Защо ни е моралът?
Тялото има нужди и трябва да се задоволяват. Но това правят и животните(въпреки , че можем да взимаме пример от тях в много отношения) .
 Не случайно ние сме хора. Имаме разум. Можем да преценяме.

За църквата, какво да коментираме. Все пак се предполага, че след като сключваме църковен брак, трябва да е в църквата, която посещаваме и от служител, на който имаме доверие и познаваме. Аз лично не бих се доверила на случайно избран. Титлата или санът не може да те направи християнин. Нито пък сградата, колкото и красиво изрисувана и инкрустирана да е не може да се нарече храм или църква, ако няма искрено вярващи служители християни там.
В противен случай ритуалът се обезсмисля напълно.

Във всички религиозни общности от архаиката насам има засвидетелствани ритуали, които са еквивелент на на венчанието. Всички те са се извършвали от религиозното водещо духовно лице на общността, т.е. било е религиозен акт, не "светски". Както се сещаш, евреите си имат венчален ритуал и той далеч не е установен от Ап. Павел. Венчаването в християнството е образ на венчаването между душата на човека и Христос, защото Църквата е годеницата, а той - годеникът.

Първо се чете, после се пише, а не обратното.

По темата: строго погледнато от християнска гледна точка, извършването на гражданско бракосъчетание не отнема греховността на семейното съжителство, ако непосредствено след това не се извърши венчание от свещеник.  В този смисъл, не самият акт на грежданско бракосъчетание е грях, а липсата на църковно венчание, недависимо от нюансите на употребата на словосъчетанието "граждански брак".

Повечето религии, вкл. и православната, изобщо не допускат съжителство с "друговерци" или "неверници".

Напомня ми на третата дъщеря от Цигулар на покрива...

Добре, но какво ще кажете примерно за втори граждански брак, след развод и на двамата младоженци, без да са се "развели" църковно с предишните си половинки? В момента църквата също развежда - необходимо е само да се представи копие от бракоразводното дело и молба. Не ми се вижда правилно по ред причини, но и самата аз се възползвах от тази "услуга" на църквата.

Това пък го чувам за пръв път

защото не правят

Исляма позволява ...

Това не е вярно за православната религия В Библията дори го пише, свети апостол Павел в първо послание до Коринтяни казва и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
[7:14]  Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
[7:15]  Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.

Въобще целият спор и цялата тема, която обсъждаме се крие в 7 глава, където всичко е написано и ясно http://www.dveri.bg/bible/newtest.bg/14.htm

brazilka, права си, но това е икономийното решение. Освен всичко, това е при положение, че двамата съпрузи в последствие след брака чуват Благовестието, както често е ставало по времето на Ап. Павел и е имало такива казуси, и единият не пожелае да повярва. Тогава не бива другият да го оставя, защото има надежда за душата на всеки.
В съвременната обстановка, обаче, практически всички в Европа знаят за Христос и автоматично изпадат от гореспоменатата група. Друг е въпросът, че както девствеността, така и живеенето с "невярващ" или друговерец се разрешават по икономия - т.е. с оглед реалното положение на обществото в историческия момент, а не по строгата буква на канона.
Въпреки всичко, трябва да се гъгласим, че християнството е сред най-толерантните религии в това отношение.


Колкото до развода: в Православната традиция основно по исторически причини в момента е разрешено два пъти да се разведеш само въз основа на съдебно решение на светския съд и Църквата го приема, а третият път е с особено разрешение. Четвърти брак не е позволен.
В Католическата деноминация разводът е почти невъзможен и много труден. Прави се след обстойно разследване от свещеници, които трябва да установят наличието или липсата на определени положения, за да се даде официално разрешение за развод. Светският съд няма отношение към решението на църковното следствие.
При смърт се счита, че живият съпруг може да стъпи във втори брак, но отново, при втора смърт, не може трети.

Определението на това кое е грях и кое не няма никакво отношение, в която и да е религия и особено в християнството, към личната преценка на който и да е човек - бил той вярващ, невярващ или епископ, например. Същото е и със светския закон, както знаете. Непознаването или неприемането на закона не освобождава от неговото действие.