Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Е, това на твоята Симонка е по-гадно - сигурно е попивало надолу в матрака цяла вечер. Ако го направи няколко пъти, и целия матрак е за сменяне.
И оттогава нищо не може да го разубеди, че котките, които живеят в апартамент, не обичат да излизат. Другото е, че преди да заживеем заедно, той имаше куче, което остана при родителите му, тъй като беше много ревниво (колко му се подмазвах на това животно 
), и сега гледа на котката като на по-дребно кученце и иска да я отглежда като куче 
Като гледам, по-скоро тя ще ни дресира, отколкото ние да успеем нея. Вече почти е научила баща си да познава кога ще го ухапе (по ръката!, защото ухапването по крака е покана за игра!) за да й даде храна. И той като дресиран отива да й пълни в паничката. 
...винаги съм искала черно коте 
