Въпросче от 16 - годишна ...

Умна жена е майка ти, поздрави я.

Какви са аргументите на майка ти да не ти купи куче? 
Ти си на 16 не си на 5.
Намери си сама и направо си го занеси у вас.
Какво друго да кажа.

Аз бях такова дете.
Накрая се задоволих с хамстер.
Сега си наваксвам, имам си малко зоо, но сега пък мъжът ми не дава куче и котка.

А, да, и братче не искаха да ми родят нашите. То дойде вече време сама да си родя син...

При мен баща ми имаше астма и дълго време ми казваха, че заради космите не трябва, но не знам, аз още си мисля, че ме мотаха нещо  Защото аз също имам, но нищо не ми става от космите на свинчовците.

Ако питаш защо ти отказва - не мога да ти кажа.
АКо питаш какво да направиш, може би наистина първо някое дребно животинче (хамстер, морско свинче), за да се убедят, че си наистина грижовна. Но ако не ти харесват, няма смисъл, те също си искат любов. Аз моите джуджовци ги обожавам
Не бих домъкнала куче ей така. Не знам, бях много съвестна аз, също като теб. И това ме спираше

Ами честно да ти кажа не знам какви са доводите на майка ти, за да не ти купи куче 
В крайна сметка не виждам смисъл да не ти купува, та нали ти ще му береш кахъра, а не тя 
Пожелавам ти в най-скоро време да си имаш кученце 

  Много оригинално, няма що...

  elenafashion123 вероятно майка ти се притеснява, че в крайна сметка грижата за кучето (защото те са кученца само за няколко месеца), ще си остане основно нейна и преценява, че не може да я поеме. За да ти гласува някой доверие трябва да докажеш, че може да ти се гласува, майка ти си знае най-добре, защо не може да ти се довери на пълно.
  Това изречение говори, че не си чак толкова осъзнала отговорностите, защото животното вкъщи е повече ангажимент, грижа и отделяне от личното време  от колкото безкрайно удоволствие.

Аз навремето домъкнах една котка от които баща ми ги навъди 17 и стана страшен скандал и куче сме имали и рибки и гълъби. Сега не съм чак такава любителка на животни, но като иска да се пробва момичето , не е толкова малка, нека разбере за какво става дума.

Въобще не е малка, а и като чета какво желание има, предполагам че ще се грижи много за кучето.

На мен нищо не ми пречи да взема куче на децата си.
В момента в който каката (8 год) поиска куче и взехме голден ретривър.
Съвет немога да ти дам как да накараш майка ти да ти вземе куче.
Като онзи лаф ''Тате,кога ще ми купиш колело? -Ще ти купя тате,друг път!-казал бащата''
Наистина не разбирам такива родители....
Пожелавам ти скоро да гушкаш кученце!  

Гледам кучета от 11 годишна. Смея да твърдя, че е било за добро.
Какво значи
Цената на кучето е последната ти грижа, повярвай ми. Кучето не би трябвало да се определя по цената Какво куче искаш?
А защо на 16 години трябва да питаш? Щом си показала, че можеш да се справяш със задълженията си, не е ли време майка ти да те остави да вземеш такова решение?
Основният довод на майка ти е много основателен, не мога да не го призная, но в крайна сметка смятам, че си достатъчно голяма, за да се грижиш за куче.

Аз никога не съм имала домашни любимци вкъщи .... баща ми казваше, че му стигали 2 / аз и брат ми / 
Не съм и искала истински, затова не съм и страдала въобще.
Надявам се силно и при сина ми да е така 
Ако надеждите ми не се оправдаят обаче ....  , отказа ми би бил породен от логиката / "Аз не съм имала , защо ти е на теб ?" + всички изброени причини от майка ти 
Не твърдя, че ще бъда права .... може пък и да успее да ме склони 

П.С. Всъщност имахме рибки, които самия ми баща инициира, повлиян от негов приятел 

Надявам се да намерите компромисно решение и всички да бъдат доволни ! 

нито е малка, нито е несъзнателна.
след като се учи добре, според мен има и право и на по- специални желания, тъй като явно има и достатъчно силно развито чувстяо за отговорност.
естествено, че е важно какви са доводите на майката. докато не ги знам, не мога да кажа да или не.
кучето е полезно за развитието на децата, а и е причтно за цялото семейство. аз много обичам кучета и в момента, в който същеря ми стане на възраст подходяща за имане на куче, тутакси ще взема.
става дума, че ме е страх тя да не тормози кучето, а не то нея
мисля, че финансово едно куче не е чак толкова натоварващо перо в семейния бюджетестествено, ако не яде по 5 кила месо на ден.
а и има начин едно дете на 16 да работи през ваканцията и да погасява част от разходите по кучо.
та, това мога да кажа. зависи от доводите на родителите ти, защо не искат да ти купят куче.
ако ни осветлиш по въпроса, може би мненията ще са по-конкретни.

а, сега видях.
ами какво да кажа. има ли основание да ти няма доверие, защото все пак, когато дадеш дума ще се наложи да я спазваш. не ми се вярва просто хей така да го казва. може би има някакъв повод, който я кара да си мисли, че най-накрая тя ще го гледа само.

Не се отчавай девойче, ще видиш че скоро ще си имаш кученце 

 elenafashion123, аз пиша като човек, които е гледал кучета, а не като човек, които просто иска кученце...

Ами, потрай две-три години, кандидатствай в друг град, вземи си куче.
В моето семейство битуваше следното правило-В моята къща с моите правила. Сега си имам дом, там са моите правила (реално, се оказа, че не се различават чак толкова).
Личен съвет, не се вкопчвай и не драматизирай върху нещо, което не е фатално, винаги можеш да имаш куче,... ама другия път 

С баща ми сме гледали всякакви животни, но за майка ми беше тежко, особено като гледахме буби  много, малки, бели червеи, които хрупат постоянно. Но куче сме имали за съвсем кратко.

Mnogo si sladka!Dano skoro imash kuchence,ti si dobro dete.I vse pak slushai mama!Veselo liato!

аз пък, ако съм на теб, ще си отстоявам желанието. в едно семейство всички имат право на решения, при условие, че се уважават едни други.
съберете семеен съвет и го дискутирайте.
какво искаш да следваш, впрочем.

Ами не мога да кажа за майка ти, но да ти кажа защо аз няма да взема куче на децата си:
Като бях дете, исках ужасно много коли. Бях сигурна, че вземат ли ми, ще си се грижа за него, ще го извеждам, ще го храня...Естествено, всичко това правеше майка ми. Моят ентусиазъм се изчерпваше с гушкане и игра. И през ум не ми е минавало да стана половин час по-рано за училище, за да изведа кучето да пикае. Или да бия път до пазара да му купувам карантии, да му ги готвя и т.н., както правеше мама/ тогава нямаше гранулирана кучешка храна/. Всичко правеше мама. Когато много години по-късно кучето умря, аз чувствах, че съм загубила скъп приятел, а тя каза, че се чувства все едно член на семейството вече го няма
Ето затова никога повече не искам куче вкъщи.

Майка ми на времето дума не даваше да се каже за куче,но един ден и донесох едно което намерих на улицата и тя просто се примери е..доста мрънкане падна,но го остави да живее у нас.Гледахме го една година и го пратихме на село.След това си взехме пинчер който гледахме 15 години.
Така,че вземи си едно куче и при свършен факт не мисля,че ще го изгони.

Според мен майка ти пише във форума и се надяваш да види темата, да се разнежи и да ти вземе куче.

Аз съм се връзвала на подобен номер, вярно че дъщеря ми беше доста по-малка. Взехме й йоркширски териер, уж щеше да си го гледа, а накрая аз се вкарах в приключение, предимно аз го къпех и разхождах. Един ден видяло входната врата открехната, избяга и това беше одисеята на нашия Тайни Тим.

Повечето отговори по темата са безотговорни. Това е дете, което иска съвет. Чуден съвет давате, няма що!
Вземи си без да питаш, постави майка си пред свършен факт....
Така ли бихте искали да съветват вашите деца?

Авторката разбрахме, че е 16-годишна, но може ли и останалите участници да споделят възрастта си? Благодаря!
Надявам се, че няма да се изсипе целият тийнпроблем тук и да дава "компетентни съвети" как се гледа куче на чужд гръб?
Животно вкъщи е първо отговорност, после удоволствие. Особено такова, което има нужда от редовни разходки, прегледи, ваксинации, обучение и т. н. И няма - "спи ми се", няма "студено ми е", няма "снощи бях на дискотека, друг да го разходи"...
Няма и "писна ми, ще го изхвърля". Животното вкъщи е доживот. Поне за отговорните хора, де.

 Все пак, понеже питаш как да я убедиш, мога да ти дам следния съвет:
 Почни да си подреждаш стаята, без да ти напомнят, събирай си нещата и не ги разхвърляй из цялата къща, организирай си собственото пране и си го пускай сама в пералнята, от време на време се включвай в домакинството, прибирай се на време, ако направиш поне половината от тези неща, мисля, че майка ти ще се навие да ти вземе куче.

Мила ми девойко, ще започнеш да се прибираш късно (или никак) с натежала глава и подкосени крака. Ще имаш нужда от сън и време за учене/спане/приятели. Тогава милото добиче у дома ще се превърне рязко и безапелационно във воденичен камък за младата ти шийка, а майка ти - в робинята Изаура... Вариант 1 е горкото същество да чака някой да намери време да асистира на основните му нужди. Вариант 2 е да допринесете за популацията на уличните кучета. Мисли. С главата си. Време е вече.

 

Мъдра жена е майка ти! Браво на нея!
Да не забравиш догодина по това време да пишеш пак, да се похвалиш тогава какво ще поискаш. 

Не познавам 16 годишен, който да прави всичко това, аз самата не 16 не го правех, не е нужно да си измисляш, на 16г. във форум може би и аз щях да излъжа

Догодина по това време ми звучи като "каза, че ще ми купи колело, ама друг път" 

На 34 съм с опит в гледане на доста видове животни.


Е, това не са овце и крави, все пак.
Едно куче за колко се разхожда, не му се правят всеки ден ваксини.
Чак пък толкоз труд и грижи не е.
Тамън ще свикне един ден като има дете ще и е по лесно.

Гледала съм много животни...е като бях по-малка майка ми ги гледаше през повечето време. Като се замисля май няма общоприет домашен любимец, който не сме гледали. Първо почнах с рибки, после с папагали, хамстер, костенурка, 3 котки (едната я гледа майка ми в момента заради сина ми, защото той много я тормози-провесва я надолу с главата за опашката и тем подобни, та ми е жал за котето), 3 кучета (сегашното си е при мен). Трябва да кажа, че майка ми никога не е била голяма животнолюбка, но направи всичко това за мен и брат ми. Виждаше, че ние имаме нужда да обичаме някакво животинче и да се грижим за него, макар че доста голяма част от грижите се падаха на нея.
Даже имаше период, в който имахме едновременно котка, хамстер и рибки. Голям купон падаше, за да опазим хамстера и рибките от котката, но беше весело...особено веднъж, когато хамстера избяга от жилището си и взе да ръфа секцията. Е, тогава видях мама наистина ядосана
Преди време, като се роди синът ми, я питах как е издържала, а тя ми каза, че й е било трудно понякога, но се радвала, че ние с брат ми обичаме животните и се грижим за тях.
Не знам какъв съвет да ти дам, за да успееш да убедиш майка ти за кученце, но дано скоро се съгласи...

П.П. Сега видях, че ти е дала обещание за куче...дано го спази.

като да и взимат слон, пък вие. един кокер не е много малък, ама пак бива. хубаво е децата да имат животни, за които да се грижат. положителна възпитателна мярка е.

За колко?  За 5-10 минути, колкото да осере входа на блока? 
Има породи, които искат часове разходки, сутрин и вечер, в студ и пек, в дъжд и вятър...
И не мрат лесно, гадовете, живеят дълго. Достатъчно дълго авторката да отиде да учи в друг град, да се омъжи, да има деца, да почне да пуска теми в Хоби как кучето е старо, изпуска се, а тя видите ли, има малки деца и не може да поддържа хигиена...
Обожавам кучетата и точно по тази причина никога не бих си причинила отглеждането им в апартамент. Някой слънчев ден..., в къща с двор... Може би.

Винаги така става!
Е, може и да има изключения, едно от които да е авторката, но по правило обещанията "аз ще се грижа за него" се забравят след максимум първата седмица. (и при мен така стана )

аз ти вярвам, елена. но ако съм на теб, ще се хвана да разхождам кучета на познати срещу заплащане. така да се каже постоянен ангажимент. предполагам има доста хора, които биха се радвали, ако има такава услуга.
заеми се с това и ама виж дали няма да ти е в повече. знам, че си сигурна в себе си, но пък ако го направиш, ще докажеш на майка ти, че си сериозна.
а, и друго. никога не забравяй да носиш пликчета за да прибираш творенията на кучето. така ще спомогнеш отношението към кучкарите да се подобри. и си вземи по-малко кученце. кокерът е сладурски, но ако искаш да отидеш някъде, винаги трябва да го оставяш на някого.

Има избор за породата, никой не и налага да вземе ловна порода, има и кученца които не искат часове разходки на ден.
Не знам дали живее в апартамент, това ми е убегнало, аз живея в къща с двор и не съм имала проблем в това отношение.
Но разни малки кучета и за апартамент стават.
Не ме разбирайте погрешно, аз не я навивам, но след като толкова много иска , ще се научи на отговорност  и грижа, полезно е.
Иначе съм против малко дете и куче, за това и сега не си взимам.

Единствено дете съм и благодаря безкрайно на родителите ми, че ми позволиха да прекарам съзнателния си живот в техния дом в компанията на куче. Сега имам две, едното е огромен пес, който яде по 5 кг на ден. За мен, грижата за косматия член на семейството, беше част от израстването и привикването към носенето на отговорност. Когато имам деца, ще имат каквото животинче пожелаят. Да научиш детето си да полага необходимите грижи за друго същество е част от възпитателния процес. 

П.П. Хойкала съм достатъчно, но винаги съм намирала начин да съчетая нещата 

aз, като дакеломанка, предлагам цвергдакел. малко, весело, практично
в българия май не съм виждала много, но и тук не са кой знае колко скъпи.
има и друг вариант. ако искаш хем да имаш добро другарче, хем да направиш и нещо добро, вземи куче от приют, някое мъничко. така ще дадеш на някого дом.

хайде, ето ти за награда малко снимки
http://www.zwergdackel-zucht.de/bildergalerie.htm

Не знам, аз на времето, брат ми искаше котка...! прибирам се аз един ден, ама зор, нахълтвам в тоалетната, ейййй, взе ми се акъла.... Онова ми изкара акъла, мяучи...реве..., като ми се хвърли, аз си имам мои дертове... Та брат ми така, в тоалетната, животното, докато се прибере майка ни! После домъкна един кокер шпаньол, егати дивото животно, бесовете го гонеха отвсякъде, това като се засилеше, ушите му се залепваха за главата и пореше въздуха като изтребител! Котки, кучета, майка ми беше мнооооого против, ама ги имахме всички, че и поколения от тях даже.

Боже, боже, аз ли точно давам тез акъли, дет съм се запнала, че животно не ЩА!!!

Шегува се....
Домашния любимец изисква много грижи.....и внимание....
Трябва да си готова да поемеш ангажимент към него,сутрин,на обяд ,вечер извеждане на вън.....,чистене ,защото правят бели ,особено в началото докато нямат навици,хранене.......,изискват внимание денонощно ,когато са малки ,,бебчета,, непрекъснато си търсят компания(има редки изключения) ....
Може би се притеснява да не поеме тя тази отговорност.....

И аз бях като теб-куче, та куче, но след като вече живея самостоятелно, неискам куче в къщи...ако бях в къща , а не апартамент-с удоволствие...мисълта ми е, че чак сега разбрах че мама е била права-когато неините задачи навремето сега ги върша аз(а дори нямам и деца)... Вземи си няко е друго животно-по тихо и пазещо по-чистичко

 

Напълно подкрепям ка'к Сийка.Хубаво иска детето куче,само че този филм''аз ще го гладам'',го няма!Когато го вземе,то неминуемо става част от семейството и грижа на всички(в повечето случаи на майката).
Майка ти е умна жена,защото мисли с години напред,а не като теб,мило момиче,само в сегашно време.Ти сама казваш,че искаш да следваш.Ами това куче ще е живо и след 2-3 години,когато това ти дойде на дневен ред.Как ще учиш първо за матури,после за кандидат-студентски изпити и ще се грижиш за куче.Дори и да успееш,майка ти ще те съжалява,че си уморена и под напрежение за изпитите,и какво да те прави жената-ще помогне поне с храненето.Ако искаш да следваш в друг град,къде мислиш да оставиш това куче.Не си мисли,че са много хазяйките,които горят от желание да приемат четириноги в жилищата си.Да предположим обаче,че останеш във Варна.Ако лекциите ти са по цял ден,кой ще изведе и нахрани кучето?Ти сега пишеш,че нямаш приятел,но това няма да е вечно.А когато се влюбиш,повярвай ми,кучето ще ти е последно в списъка.И така до сега имаме следване и приятел.От изказването ти:''нямам приятел,а и не искам'',не личи много да показваш,че си пораснала и отговорна,а и да мислиш в перспектива.Все ми се струва,че наблягаш в сегашно време.Ама това куче няма да живее само сега,то ще живее най-малко в следващите 10-15 години.Ти през това време мислиш ли,че няма поне веднъж да се влюбиш,да излизаш да се забавляваш и т.н.Не на последно място-не си от желязо,все ще се разболееш от истинка,грип и т.н.-тогава пак някой ще се наложи да гледа кучето.А изобщо ли не мислиш да ходиш на почивки след време?Когато вече имаш приятел,няма ли да искаш да си повече време с него,да излизате?Или ще му кажеш-не мога,защото кучето ми го е страх(примерно)да остава нощем само.Принципно всички тези неща,които изброих не са никакъв проблем,когато имаш подкрепата поне на един член от семейството,който е готов да помага в случай,че ти не можеш(а най-добре тази подкрепа да е от майка ти).Куче не се гледа от един човек,не и за дълго.Семейството,което ще взима куче трябва да го обичат всичките членове,да са готови на компромиси,а не да се пазарят кой ще го обслужи и да бягат с ''твое си е,иска си го,гледай си го''.Според мен разсъждаваш още по детски и не си даваш реална сметка за отговорността,която трябва да поемеш,не само сега,но и в следващите 10-15 години.Това че си оправяш стаята и помагаш на майка си е похвално,но не това е начина да покажеш,че си отговорна.Отговорна значи също да помислиш за бъдещето,да гледаш в перспектива на желанието си да имаш куче,следване,кариера,семейство и деца.Защото кучето ще доживее всички тези събития в живота ти,друг е въпроса дали ти можеш да ги съчетаеш с кучето без чужда помощ.И за да не мислиш,че съм някоя мразеща животните лелка,ще ти кажа че имам куче,котка и костенурка.Но има на кой да разчитам да ми помага,когато не съм в състояние да ги гледам аз.Кучето ми е на 15 години,аз бях на 9 когато го взехме.Инициативата беше изцяло моя,рев,обещание,че ще го гледам.Вярно,че бях по-малка от теб,но и имах цялото ми семейство, и най-вече майка ми в подкрепа.Всички с радост бяха готови да го нахранят или разходят,ако аз не можех.На никой не е тежало.Та замисли се с години напред,съзнаваш ли отговорността да имаш куче и то без подкрепата на родителите ти?И да,аз на моите деца ще взема куче,по простата причина,че аз самата не мога да живея без дом.любимец,знаейки отговорностите,които ще паднат на мой гръб,но няма да ми тежът,защото жовотните могат да направят децата ми само по-добри хора,по-състрадателни и отговорни.Успех и дано наистина обичаш животните.

Като бях малка страшно исках котка,а майка ми не,та не.Пораснах,излязох на квартира и веднаха се сдобих с така ме4таното коте.Докато беше малко-супер.Но после.... .То не бяха косми навсякъде,миризми,лапи4ки по мивката и шкафовете-абе страшна мръсотия.И хем мойта беше от кротките.Издържах няколко години и и дадох пътя.... Сега в къщи котка или ку4е-само през трупа ми!!!! Така 4е напълно разбирам майка ти! А какво ще стане,когато след 5-6 години отидеш да следваш може би в друг град или решиш да имаш бебе!? -  няма нужда да увели4аваме популацията на ули4ните ку4ета.

Израснала съм с животни. У дома винаги е имало куче или коте или и двете, тук-там папагали и канарче. Майка ми много ги обича, особено котките. Но знам каква е грижа, какво чистене изисква, колко нерви и постоянство да го научиш да ходи на определено място, да не лае за щяло и не щяло. А когато се разгони животното всякакви обучения отиват по дяволите. По тези причини сега в дома ми няма животно и скоро няма да има.

Малко проста аритметика от мен:
Ти си на 16 - кучешкия живот е средно да кажем 12 години.
Тоест трябва да го гледаш до към 28.
Сега си отговорна и не ходеща по дискотеки и нямаш приятел.
Знаеш ли колко неща ще ти се случат между 16 и 28 и колко ще се промени живота ти.
Майка ти го знае.
Закъсняла е, трябвала е да ти го взема когато си била на 4-5.
Сега най-добре почакай когато имаш твое семейство и изпълни мечтата си.

Или вземи да гледаш кучето на приятели докато те са на море, да ти мине мерака.
Или си намери почасова работа за лятото да разхождаш нечие куче.

Кучето е като още един член от семейството!
Изисква всекидневни грижи!
Имах позната която подари куче на 15 годишната
си дъщеря, и само след 3 месеца трябваше майката
да се грижи за животинката!
Така че ако майка ти знае до колко си отговорна,
може би за това отказва да ти вземе кученце!

Права е майка ти!  Казвам ти го като собственик на куче. Вечно сме имали животни вкъщи. Понякога сме отглеждали и по 3-4 вида.. Бях на 23 г. когато реших да си взема куче отново. Майка ми ме убеждаваше да не го правя. Но аз инат! Искам, та искам. Сама живеех, тя не беше ангажирана по никакъв начин с кучето ми. Доводът й беше, че с куче няма начин да мръдна където и да било. Аз, обаче инат  Взех го. Жив и здрав да ми е, вече е на 12 г. Немска овчарка. Обаче... трудно ми е. Родих си дете и имам ангажимент и към кучето си. В същото време то страда, защото вниманието от него изведнъж се измести към детето. Животните страдат в такива моменти. Освен всичко, когато човек си вземе куче никога не мисли за времето когато то ще старее. Мислиш си, че ще е все такова малко паленце каквото си го взел. Така и стана както майка ми каза... Аз не можех да мръдна за повече от 10 дни, защото тя не искаше да гледа кучето ми (имаше си свое), когато се роди детето ми тя не искаше да вземе кучето ми. Той остаря, започна да мирише. Така е със старостта  Не ме разбирай погрешно, аз продължавам да си го обичам както и когато беше малко пале, продължавам да се грижа за него добре, не искам да идва момента когато ще се разделя с него. Но ако сега се върна 12 г. назад от позицията на опита си може би не бих се ангажирала, но не съжалявам, че си го взех. Просто се опитвам да ти покажа как стоят реално нещата и защо майка ти така реагира. Сега си на 16, след някоя и друга година ше завършиш, ще отидеш да учиш. Може да е в друг град или държава. А кученцето ще остане на грижите на родителите ти. Майка ти все пак има право да не желае да се ангажира. Тя наистина гледа с години напред 

elenafashion123,

и аз бях като тебе преди Все мрънках на майка ми, че искам някаква животинка( в частност куче), но винаги ме отрязваше.... Беше ми изкарала доста причини, за да нямаме, но вече не ги помня.

От доста време съм самостоятелен човек и живея отделно от родителите си, та си взех котарак, защото по- лесно се гледа по отношение на пътувания за по няколко дена. Искам да ти кажа, че отговорността е наистина много голяма. Изисква ежедневни грижи, а за кучето е още повече. То не са ваксини, хапчета, масла против бълхи, витамини, лекари.... Трябва да се храни с определени храни, трябва всеки ден да се почиства тоалетната му... Трябва всеки ден да се почиства къщата, защото иначе става цялата в косми... Ти ще си ентусиазирана сигурно известно време, но ще почне да ти писва.  Сега си в една прекрасна възраст и повярвай ми ще искаш да имаш повече време за себе си и приятели, отколкото за грижи за кучето. В такъв случай всичко ще падне на главата на родителите ти.
Ти имаш право да искаш куче, но и майка ти, която сигурно също е минала по този път много добре знае какво би последвало след като ентусиазма по грижите за животното се изпари.
Освен това помисли и за друго.... Ако решите да ходите някъде на почивка, трябва задължително да има някой, който да гледа кучето, в противен случай вие като семейство сте "вързани".

И знай, когато имаш животно тогава не чакаш животното да промени своя живот като го пригоди към вашия, а обратно... ти пригаждаш своя живот спрямо нуждите на животното.

Ако можеше да върна времето назад, въпреки че много обичам животните и винаги съм искала, нямаше да си взема домашен любимец... Освен, че издра всичко вкъщи, имам нужда от почивка, но както ти казах- ти се съобразяваш с нуждите на животното, а не животното с твоите собствени.

Успех 

Честно казано, аз съм на мнението на майката. Едно животно изисква грижи, колкото 1 дете.
На нейната възраст и аз исках куче. Гледах си хамстери. Ама не е същото.
На едно куче му трябва пространство и затворено в апартамент постепенно става тежест и на собствениците си, и то се мъчи.
Сега имаме куче, котка, рибка и блатен охлюв, но кучето и котката живеят на двора на вилата - поне откъм разходки нямаме грижа, но какви средства даваме за лекарства, ваксини, храна, шампоани срещу паразити и т.н. не ми се мисли. Вкъщи са рибката и охлюва и само по тях имаме огромни ангажименти - смяна на вода, хранене, разни препарати за водата, поддържане на температура и т.н. Не ми се мисли ако трябваше и кучешки косми да чистим... Още повече, че живеем доста динамичен живот - работим, пътуваме, обичаме често да ходим извън София за уикендите (т.е. трябва някой да идва да храни рибката, а, ако имахме куче, трябваше да търсим кой да го взема у тях или да почиваме на бунгала, където пускат кучета), вкъщи сме буквално за няколко часа на ден... Не бих мъчила куче при това положение...
Иначе, децата ми искат кученце вкъщи, ама няма да стане...

Не съм чела всички отговори, но само ще ти кажа, че вземеш ли куче, край с почивките, освен ако не ходите на къмпинг или на разменни начала, за да има кой да го гледа.Или пък ако имате пари за хотел на кучето, докато сте на почивка. А и доста пари отиват покрай едно куче.

И ние минахме многократно през темта "Куче" и поради причините, които по-горе са написани не си взехме. И най-вече, когато решиш да отидеш някъде няма  на кого да го оставиш. Решихме "Проблема" с малко зайче. Много е непретенциозно за гледане - изисква малко храна, сено и трици. Не мяука и не джавка. И най-важното - в клетка е и можеш да го носиш навсякъде - водили сме го и на море и на планина. Естествено прави си белички, когато го пуснем - да гризне кабел /много обича/, да си свърши работата, където намери, но това са бели кахъри. Ако искаш повече информация, пиши ми на лични...

Сладурке, след 2 години завършваш гимназия и ще кандидатстваш, както сама казваш. Ако да речем заминеш за София или те приемат в някой друг град, различен от Варна, грижите за кучето автоматично се прехвърлят на майка ти.
Аз постоянно мрънках като по-малка за животно, много исках куче, все ми обещаваха и накрая нищо. По-късно си взех котка, обещавах, че ще се грижа постоянно за нея, но естествено не стана точно така. От няколко години съответно не живея при родителите си, цялата отговорност за животното е върху майка ми. А да ти кажа никак не е малка. Ресане, почистване, миене на очички, козина, обезпаразитяване, ваксини, храна, а как реве нощем като е разгонен....Няма спокоен сън. Днес дори избягал от къщи през тераста и са го търсили доста време, та се върнал уплашен и омърлушен...А нашите щели да получат удар, понеже го обожават.
Съветът ми е да изчакаш 2 години, да те приемат студентка и тогава ако имаш още желание и време, да си вземеш. И съвсем отговорно ти заявявам, че ако сега вярваш, че животно вкъщи носи 80% удоволствие и 20 % грижа, то като го вземеш, ще е точно обратното! 

Хаахах ще ти мине спокойно и аз като малка много исках куче.... сега мъжа ми иска - аз не давам.
Аз лично не бих искала куче, защото - цапа, ще ака и пика на всякъде (поне в началото) за да се поддържа чисто, трябва да се чисти цялата къща абсолютно всеки ден и то из основи иначе миризмата на куче се усеща.

И преди любителите на кучета да ми кажат че всъщност кучето не мирише и съм в грешка - сори ама си смърди яко, в колкото къщи на хора с куче съм влизала  - смърди, въпреки че домакините си мислят, че тяхното е най-чисто и не мирише.

Така че просто се примири и недей да товариш майка ти с допълнителни задачи - тъй като може да си даваш сметка за разходките, ваксините и възпитанието, но дали си готова и да поддържаш достатъчно чисто в къщи??? Това вече ще ти отнеме абсолютно цялото свободно време и уморена от училище ще грабваш прахосмукачката и парцала.

И дъщеря ми така обещаваше на 16 год. - ще го гледа, разхожда, чисти и т.н. Прави всичко това точно 2 седмици. След това само го погалва като мине край него. Уж много го обича, а не се сеща вода да му налее. За извеждането - като се наспи и няма друга работа може. Да но то си има нужди и като не го изведе си ги върши зад вратата. Иначе за други неща е много отговорна.
Вече 3та година слугувам на куче. Съжелявам, че я послушах и разбирам майка ти.

Ако обясниш на майка си същото, което си написала тук, мисля, че няма начин да не се съгласи. Изтъкни достойнствата си/въпреки че тя би трябвало да ги знае/, обясни й колко много искаш кученце, че осъзнаваш всички отговорности по отглеждането и си готова да се нагърбиш с тях, припомни й обещанието, което ти е дала/макар и уклончиво/. Ако трябва-покажи й отговорите, които си получила по темата. Не вярвам да има майка, която да не се трогне и да не реши, че такова добро момиче като теб заслужава да се осъществи мечтата му.
Освен това-гледала съм куче 15 години и трябва да кажа, че основните грижи са през първите няколко месеца, докато му се създадат хигиенни навици, след това няма проблеми. Наистина да гледаш куче е преди всичко радост, а не грижа! Към майка ти бих се обърнала така:Уважаема госпожо, имате чудесно дете/ако всичко, което е написала отговаря на истината!/. Щастливка сте с такава дъщеря. Обикновено на нейните години тийнейджърите се вълнуват от много по-притеснителни и направо страшни неща, няма да ги изброявам. Гласувайте й доверие и й доставете радост!

Мило момиче-куче се гледа лесно, стига да не те МЪРЗИ!!! Но като казвам да не те мързи това наистина означава  да не се оправдаваш "Ама аз снощи си легнах късно..." ,"Ама трябва да уча...",Ама ще излизам с гаджето ,мамо айде ти го разходи моля ти се...".Този филм го забрави! Сега съм на 24години -първото си куче го имах от 4-ти клас...майка ми също беше против да имаме животно в нас,но баща ми знаеше колко много го искам и ми направи този невероятен подарък,за който ще съм му благодарна цял живот.Въпросното куче порода коли го гледах 14 години,този февруари се разделих с него завинаги .През тези 14 години съм ходила на училище,тренирах 7години активно,имала съм пубертетски любовни драми,започвала съм първата си работа,учила съм за изпити и тнт...всичките ми проблеми и емоции не вълнуват ку4ето...то ме оби4а така както ме е заоби4ало още когато и двамата бяхме безгрижни лапета  и нямахме проблеми.То си иска своето.Въпреки всичко съм си го гледала ИЗЦЯЛО  аз.Било да изляза с приятели,да се разходя с гаджето,да имам работа,да у4а,да 4истя или каквото и да било...лишавала съм се от много сън и време за мързелуване,но никога не съм причинявала на животинчето си гадостта да стиска до болка само и само да не се изпусне в нас ,след което знае ,че майка ми и сестра ми ще му се скарат.Като искаш нещо,ще си поемаш грижите за него до край.Ще ти кажа какво включва всекидневното гледане на едно куче каквато и порода да е-минимум 2 разходки на ден,2 хранения(вкл.миене,почистване на купички,приготвяне на храната),чистене с прахусмукачка,парцал,ресане на козината,миене на лапи на всяка разходка И това ако сте здрави...не дай си боже да се разболеете Да изброявам ли още.Но пак казвам ако НЕ ТЕ МЪРЗИ това няма да ти е никакъв проблем.От 19-годишна аз не живея с родителите си под един покрив...съотвено и кучето не живееше  с тях..където съм аз там е и то..До последните му дни сме били заедно...лекари,системи,лекарства,хранене с малки хапки в устата му...трябва да си сигурна 4е можеш да поемеш отговорност както към човек..и в хубаво и в лошо!Докато бях ученичка всичките ми приятели се 4удеха как може от целия клас да живея най-близо до у-щето ни,а да ставам най-рано от всички-Е да,ставах...в 6ч бях на крак по улиците с бебето си...зима,лято ...то не пита.И никога не съм си  и помисляла ,че ми е писнало или да го прехвърля на някой друг. Сега след като почина много плаках,все още пла4а,много ми е тъжно-отиде си бебчето ми.Майка ми ми повтаряше постоянно " И сега да не вземеш друго куче?!?! "- Е ,да ! Взех си! Не може да замени старото...всяко си има своя душа и характер,но и с това не ме мързи нито да му чистя белите които все още прави в нас ,защото е бебе,нито да го ваксинирам ,да ставам рано и тнт.Ве4е си имам собсвтено семейство,ходя всеки ден на работа но кучето не е причина да се оправдавам защо нещо не е направено или не е свършено.Ако човек иска нещо намира начин,ако не иска-намира причина!!!     
P.S. Майка ми която беше върла противничка на идеята да имаме куче в нас сега се радва на малкото кученце като на малко човече и все ме кани да и ходим на гости да го видела Това е-просто животното наистина е част от семейството и всички свикват с неговия характер и присъствие!Дано скоро да се похвалиш с нов приятел

taly, трябва да призная, че постингът ти много ме трогна!

Когато си взимаш "домаше любимец",независимо кученце или коте той става част от семейството.Не се взима за развлечение,от скука или за да парадираш с породата му,а просто защото искаш да се грижиш за някое живо същество и да му дариш любовта си.

Децата също пръскат лиги,пишкат навсякъде/моя син е в този период,защото махаме памперса/,разхвърлят,чупят...

Всъщност тези същества те обичат повече от самите себе си.Имат най-искрените и чисти очи,никога няма да те предадат,излъжат или обидят.Просто ще те те обичат-такъв какъвто си.
И имат нужда само от едно нещо,за да са щастливи-от любов.

Погледни линка в подписа ми и ще разбереш...

Пожелавам ти да имаш своето приятелче някой ден!Сигурна съм,че ще го обичаш много и повярвай ми,че тази любов ще ти бъде върната стократно.И запомни едно нещо-характера на кученцето не зависи от породата му

Надявам се да ти вземат скоро така мечтания домашен любимец. По това което пишеш мисля че заслужаваш едно животинче. Продължавай да ги навиваш.
Моя син е на 10 години и от изведтно време на сам врънкаше за котенце. Тази година за завършването му го изненадахме с едно черно персийско котенце и като видях радоста в очите му даже и за миг не съм съжалила че сме го купили

Помоли някой да ти подари по някакъв повод- естествено рожден ден е най- добре. Кажи на майка си, че ако не е доволна от твоите грижи към кучето, може да го махне и ти няма да се сърдиш. Имай предвид, че кучето е голяма отговорност и си помисли сериозно искаш ли го или не. Скоро ще започнеш да излизаш често вечер /може и вече да излизаш де- незнам/, да ходиш по срещи, след две години ще отидеш някъде студентка. Какво ще стане с кучето тогава? Ако отидеш в друг град ще трябва майка ти да се грижи за него. Не можеш да преспиш на никое друго място, освен в къщи, освен ако не вземеш кучето със себе си. Тъй като малките кученца нямат навика да те изчакват да се наспиш, за да ги изведеш да пишкат. Това обикновено е към 6-7 часа сутринта. Иначе се изпишкват на килима. И така де, освен това има невероятно големи разходи по отглеждането на едно куче. Едва ли ме разбираш ,мила и това е нормално за възрастта ти, но разбери майка си или поне опитай- просто тя не иска куче, защото накрая ще го гледа тя. Изчакай още няколко години и когато си самостоятелна си вземи куче. Едва ли ще го направиш, обаче. Не се сърди, аз бях същата като теб.

Момичето надали вече чете темата.

И ние имахме куче - толкова зор давах (бях май 11-12 годишна тогава), много му се радвахме като беше малко - разхождах го, ала бала, кеф. И сега знаеш ли какво - майка ми се грижи за него. От време на време баща ми намира малко време да го разходи (аз така или иначе вече не живея при тях така че и нямам възможност да помагам, въпреки че си признавам, че и преди не й помагах особено), но майка ми си ляга и заспива с грижите за кучето. Вече й е като трето дете, всеки план за почивка, да иде на ресторант или където и да е е съобразен с кучето. Така че недей да си мислиш, че е толкова куул да имаш куче. Кучето не е да се прибереш от училище да го погалиш и да заспите щастливо, то включва огромен ангажимент и минимум 2-3 часа дневно грижи, особено пък големите кучета. Как мислиш ще се подготвяш за кандидатстване и ще отделяш това време за кучето ти?
Ако все пак още си убедена, че няма да ти е проблем да се грижиш за него, бих те посъветвала да видиш един сайт, където подаряват кученца, абсолютно обезпаразитени повечето и освен това ще дадеш дом на някое самотно създание: http://www.bezdom.info/index.php?option=com_content&task=blo … =20&Itemid=55

Vache ,това е самата истина. За някой може да са глупости,но аз за животните си човек убивам Просто исках да светна девойката какво я чака ,за да си прецени добре дали може да поеме такава отговорност.

taly, много хубаво си го написала! Голяма отговорност и задължение е!
Аз така принудих майка ми да вземе котка и до ден днешен тя казва, че това бил най-големия автогол, който си била вкарала  Защото моята грижа се свеждаше до това да се кефя на котето и да го храня, а майка ми чистеше космите из къщи и закърпваше раздърпаните от ноктите мебели.
Това е и причината да отказвам на сина домашно животно, много добре знам какво задължение е. Той сега рядко се навива да пусне прахосмукачката, та не вярвам да се промени, след като вземем животно. А какво правите животинчето, когато сте ваканция на море или планина?! На много места е забранено да се водят домашни любимци, винаги трябва да се съобразявате с това. И наистина, сега си на 16, скоро ще заживееш самостоятелно, а кучето?! На вашите ли ще го оставиш? Имам много примери около мен, които в следствие на генерални промени в живота си, смяна на град, брак, дете са се чудели какво да правят с животинчето. Най-често го оставят при родителите си 
Аз лично на моя син съм му казала, че не съм готова да поема тази отговорност. Горкият много му се иска и това, че му отказвам, ме кара да се чувствам ужасно 

Синът ми също е на  16 г. Е, подариха му куче. Първият ден въобще не давах да се издума да остане. После след моногобройните му молби и обещания отстъпих и се съгласих. Вече един месец го гледаме, не в апартамент, в къща сме. Кучето живее в двора. Има си къщичка с дворче. Синът ми наистина много добре се грижи за него. Дори съм учудена. И не съжалявам. Поне ще се научи на отговорности и грижа за някого.

Аз лично мисля, че би трябвало да ти вземат кученце. Но след като майка ти не ти взима може да има нещо в предвид. Аз лично мисля, че ти заслужаваш куче. И съвсем честно, ако  ти бях майка щях да ти взема.

Дъщеря ми е на 16 и честно казано не мога да си представя как бих могла да и диктувам какво да си купи, та било то и животни. Просто абсурд! Тя и парите сама си изкарва...изобщо не мога да си представя гък да кажа. Добре поне че ме поставя в известност. 

Мисля че 16 годишна възраст е достатъчна за да бъдеш самостоятелна във въпросите какво да си купуваш. Не слушай майка си, донеси и едно сладко мъниче и най-вероятно ще се разнежи и ще го приеме. Може би инстинктивно изпитва страх от грижите и отговорностите, с които идва кученцето. Дай и да разбере че това са твои грижи и отговорности и наистина го изпълнявай!

Ксения, вие не живеете ли в една къща? Щото хората като живеят в една къща се съобразяват един с друг. Изощо съвети 16 г. момиче да се държи като хлапе на 8 г. са ми неуместни  Децата на 8 г. са склонни да отнесат вкъщи животно ей така просто. Момиче на 16 г. би трябвало да вложи разум и не да постави пред свършен факт родителите си. Още повече доколкото схващам в случая родителите все още издържат дъщеря си. И неслучайно на 16 г. хората са НЕПЪЛНОЛЕТНИ и някои неща не решават сами. Да не говорим, че такива неща като взимането на домашен любимец се обсъжда на семеен съвет. Че ние за едни риби на 5 г. ми дъщеря се съветвахме и двамата с мъжа ми бяхме с ясното съзнание, че ще обгрижваме въпросните риби, като при това и на двамата не ни е особено приятно. Но едни риби не са кой знае какво. Ако детето ми донесе куче или коте, независимо дали е на 5 или на 16 няма да й позволя да го задържи, ЗАЩОТО имам куче и знам каква отговорност е.

А ти имаш ли куче? И наистина ли вярваш, че майката на това момиче няма да има отгворност към животинчето? Защото аз не вярвам!  Ще е същото като с нашите риби..

Аз пък не мога да си представя едно 16 годишно момиче да има такива разсъждения."Аз съм отличничка,аз съм много добра и отговорна,мен дори ме хвалят,аз ще поема грижата,аз ще си го гледам,аз...."На 16 годишно момиче не му отива така да се оплаква./звучи ми като хленчещо дете/Като си толкова отговорна и пр.започни работа ,спести пари ориентирай се в образованието  ИЗЛЕЗ на квартира и си вземи ако искаш цяла зоологическа градина. Да но тогава ще изредиш поне 10 причини ,които те спират да имаш куче.Ако бях на мястото на майка ти ,отдавна да сме решили въпроса с кучето.И моите деца са искали.Само че,много добре са ме разбрали .Ти си вече голяма и трябва преди да искаш нещо,да знаеш мнението  на майка ти.Жалко ,че ние тук трябва да ти казваме че майка ти е права.

И аз съм на същото мнение. Куче в апартамент - никога! Изобщо животни в къщи не искам, много ги обичам, но да живеем под един покрив -  Ако имахме къща с двор  - на драго сърце!

Детето ти е още на 5 затова не си наясно с някои неща. Когато стане на 16, не то с теб, а ти с него започваш да се съобразяваш. Нищо не можеш да заповядваш или забраняваш на един тинейджър. Възрастта е такава че са достатъчно големи вече, здравомислещи и отговорни, но не достатъчно мъдри за да разберат че родителят понякога е строг и взискателен за добро.
Нямам куче и не бих искала, но ако ми доведат ще се примиря, къде ще ходя. По-добре куче отколкото други разни неща.... Кучето освен всичко е и чудесен възпитател тогава, когато родителят губи авторитет.
Да...ако знаеш за колко неща съм била против, но кой ли те пита...
Може би така трябва- не винаги е добро това, в което родителят е напълно убеден. Децата не бива да следват по стъпките на родителите си. Те трябва да умеят да отстояват своят индивидуален начин на мислене и своят начин на живот.


Това го казваш само защото си поставила собствените деца в положение на зависимост и си убедена че не биха могли да го направят. Моята дъщеря има и възможност и готовност да го направи.
Дори да няма, един тийн тук винаги може да напусне родителите си и държавата ще ги принуди да му плащат издръжка до пълнолетие. Да не дава господ да се случва подобен разрив между родители и деца! Виждала съм много подобни и на никого не пожелавам. Такъв разрив между поколенията е пряко подтикване на детето към лош път- наркотици, проституция и какво ли още не. Колкото и прилично, умно и добре възпитано да е било.
Не става с острото. Особено в тази възраст, конфронтации, заповеди и налагания са абсолютно противопоказани.
Ние живеем заедно не защото някой от някого зависи и е длъжен да "се съобразява", а защото се обичаме. Когато обичаш детето си, ти също се съобразяваш с неговите индивидуални особености и потребности.

Мога и още как!!! 
Тук не става дума за заповядване, а за някои други неща. Това, че някой е тийнейджър не означава, че всичко му е позволено. Нали разбираш, че когато живееш с някой и ти, и той се съобразявате с някои неща. След като живеем заедно ще се съобразяваме. Много интересно ако аз поискам куче, а 16 г. ми дъщеря не иска дали аз трябва да го доведа и да й вменя задълженията да го разхожда  Е, този въпрос си задай първо! Също така повечето психолози съветват семействата да правят семейни съвети и децата дори на възрастта на дъщеря ми да участват и да имат мнение. За мен лично това изключва

Че ще има сблъсъци с дъщеря ми на 16 то е ясно, че трябва да се изчака тоя период да отмине също е ясно. Но че тя трябва да си прави каквото иска, а аз да се съобразявам категорично не съм съгласна.

Защо смяташ, че кучето изключва някои други неща 
  Възпитател за какво.. струва ми се, че основното възпитане не започва на 16 

П.С. Вторият цитат в постинга ти не е мой 

 
По-скоро е обратното - повече се съобразяваме с децата си, докато са малки. Щом пораснат, започваме да очакваме от тях те да се съобразяват с реда вкъщи, а и с останалите членове на семейството. 

Може и така. Ако искаш да си развалиш отношението с детето за цял живот, най-прекия път е чрез конфронтации, контрол, заповеди и налагане на воля в тази възраст. Светът е пълен с мразещи се деца и родители. Няма какво да ходим далеч, само в този форум нееднократно са описвани истории на мразещи майките си дъщери.
Тези трагедии не започват в най-ранна възраст. Тогава детето безропотно се подчинява на котрола на родителите, а те обаче не усещат кога идва моментът да се спрат. Цялата горчилка се събира точно в периода на съзряването. Малкото дете вече не е малко, но майката не желае да губи позиции на определяща правилата и реда в къщи, контролираща мислите, чувствата и желанията на детето си.


Това е най-изгодната тактика, да натрапваш вина на някой за да си оправдаваш собствените недостатъци. Не знаех, че да искаш куче е синоним на "всичко му е позволено". По-скоро би трябвало да е знак, че детето се чувства самотно и има нужда от приятел. И това е естествена вътрешна потребност, с която обичащ родител би трябвало да се съобрази. Всъщност, никъде момичето не е заявявало че има намерения да вменява задълженията за разходка на родителите си.

О, те никога не го заявяват, но на практика винаги така става. 
Ето, по-горе момичетата споделиха същото - рано или късно животното става грижа на родителите. А и те са хора, нали, и имат право да преценят с какъв ангажимент биха или не биха могли да се справят.
Когато собственият ми син замрънка за куче или каквото и да е друго животно, в течение на месеци обикалях зоомагазините, разпитвах подробно какви грижи изисква всяко едно животинче и с какво Аз бих се справила. Защото много добре знаех кой ще се грижи за него в крайна сметка. Когато се спрях на едно, успях да убедя и сина си, много лесно при това. Децата копнеят за другарче, за животинка за гушкане и лесно се съгласяват да подменят обекта на мечтите си.
Трябва ли да споменавам, че интересът и грижите бяха ден до пладне и сега въпросното животинче е грижа и радост повече на нас с баща му, отколкото на него? Естествено, радва му се, гали го (когато се сети), но когато стане въпрос за чистене и хранене, започва едно мрънкане... 
А става дума само за едно малко морско свинче. Не мога да си представя какво щеше да е, ако се бях вързала да се грижа за куче! Не и докато живеем в апартамент!

ПП Не мисля, че е коректно да упрекваме майката, при положение, че не сме запознати с нейната гледна точка. У нас все още има много семейства, за които грижите за куче са непосилни от финансова гледна точка, още повече са тези, които нямат достатъчно жизнено пространство за членовете на семейството, камо ли и за животно от такъв калибър. Може да пътуват често и подслоняването на кучето за този период да е голям проблем. Не е за подценяване и проблемът със съседите. Не е никак честно цял вход да страда от воя и лая на капризен домашен любимец, нали? Та нещата не са толкова прости - "Искам нова кукла, пък!" - "Заповядай".

Хахахах, Ксения, ако ми покажеш поне един тийнейджър, който не "мрази" родителите си... 
Дъщеря ми и сега изобщо не се вслушва, "подчинява" или каквото е там. Пази боже да контролирам или определям чувствата й.
А правила винаги трябва да има, независимо дали си на 6, 16 или 66 
Дъщеря ми е своенравна и емоционална отсега. В пуберетета ще ни скъса нервите сигурна съм. Но това не значи, че ще й позволя да прави каквото си поиска. Дори и аз на 35 не правя каквото си поискам 

П.С. Не приемай чак пък толкоз насериозно нещата, както и репликата
  Допускам, че не си разбрала смисъла, в който съм я казала

Е, много ясно!!! Излиза, че ти имаш 16 г. дъщеря, а пък аз с моята на 5 г. виждам нещата по-реално в конкретната ситуация 

а защо не я помолиш да вземете за временно гледане едно от бъдещите кучета- водачи на слепи хора. ето ти сайта на фондацията "очи на четири лапи" да прочетеш по-подробно: http://www.e4p-bg.com/?current=family&lang=bg&id_sess=s8 … reqsamihmjagoavm2 . така хем ще и докажеш, че можеш да се грижиш сама за кучето, хем ще направиш едно добро дело, а от фондацията осигуряват финансовата страна на нещата- храна, ваксини. разбирам я донякъде майка ти, след има няма 2 години ти ще отлетиш от семейното гнездо а кученцето най-вероятно ще се превърне в нейно задължение... и все пак...
"Две от приемните ни семейства направиха собствен сайт за отгледаните от тях кучета
www.days-of-glory.blogspot.com "- доколкото видях са от варна, както и ти. може да потърсиш контакт с тях (мисля, че на сайта има), да отидеш на някоя от срещите и да говориш с приемните семейства успех!

Ясно, че децата не винаги слушат родителите си, аз бях около 10-11 годишна, когато домъкнах една улична котка в къщи и изненадах родителите си. Но тогава кураж ми даде и ме подкокороса моя приятелка на същата възраст! Този съвет, никак не върви да бъде даден от една зряла жена  
О, и аз така казвах на мама, че ще се грижа за котето и тя взе че ми повярва  
За теб може да е ок дъщеря ти да ти домъкне домашен любимец, с уговорката тя да си поеме отговорностите около него, което включва не само финансово, храна, ваксини, лекари, лекарства, но и почистване на къщата от космите. И ако тя не изпълни обещанието какво става?! Давате го в приют или изхвърляте на улицата?! Аз не искам да стигам до този момент, да наказвам по този начин детето си, заради неизпълнено обещание, за сметка на горкото животно, а още по малко искам да поставя други родители в подобна ситуация, заради необмислените ми съвети  

zero, страхотна идея!

Аз моята майка не я мразя/не съм я мразила за това, че не се съобрази с желанието ми и не ми взе животно.   Напротив, изслушвайки нейните доводи, съм разбирала, че е права, че в началото всичко изглежда мн лесно и хубаво, но като те налегнат задълженията,става вече проблематично.
Няма такова нещо като "Остави го да си прави каквото си иска, той е тийнейджър, ще му мине", даже повече от всякога точно на тази възраст трябва да могат да си дават сметка, че вече са достатъчно големи, за да не правят глупости. В редките случаи, когато съм правила неща на своя глава,мисляйки че е ОК, съм грешила. И после съм съжалявала! Вярно е, че човек се учи от грешките си, но не е лошо и да се вслушва в съвети   Това по повод дискусията м/у Xenia и Vache! Извинявам се за офф-а  

  Аз пък изобщо мисля, че темата е пързалка. Остави как се описва "16 годишната" девойка, ами как е формулирано.  Всичките й постове ми звучат изкуственно и натъкмено.

Но темата е интересна по принцип.

Има едно златно правило: Куче на деца само тогава, когато и родителите го искат! Ако родителите никога и при никакви обстоятелства не биха дошли на тази идея, каузата е загубена в поне 9 от 10 случая, кучето става тежест и повод за разправии. В зависимост от възрастта и развитието на детето, кучето много бързо може да се превърне в задължение единственно или - в най-добрият случай - предимно на родителите. Кога от мързел, кога от "по-важни" неща  Така че, който родител не може да си представи пълноценно да гледа и да се занимава с куче, по-добре да не изпълнява подобни желания.

Абсолютно е така. Кучето е сериозна отговорност за 12-15 години. Не става да си вземеш животно ей така, защото много искаш, отличничка си и т.н.
Освен това 16-годишно момиче е все още непълнолетно, не носи пълна отговорност за действията си. Родителят е този, който е отговорен. Аз си взех куче, когато бях на 20, беше пълноправен член на семейството ни 15 години и все пак без съгласието и помощта на родителите ми нямаше да е толкова гледано и обичано.
Ще взема отново куче когато аз реша, че мога отново да поема такава отговорност като този път знам, че тя ще е изцяло и само моя.
Съветите донеси нещо и те ще се примирят не звучат сериозно за отговорни възрастни хора.