Въпросче от 16 - годишна ...

Дъщеря ми е на 16 и честно казано не мога да си представя как бих могла да и диктувам какво да си купи, та било то и животни. Просто абсурд! Тя и парите сама си изкарва...изобщо не мога да си представя гък да кажа. Добре поне че ме поставя в известност. 

Мисля че 16 годишна възраст е достатъчна за да бъдеш самостоятелна във въпросите какво да си купуваш. Не слушай майка си, донеси и едно сладко мъниче и най-вероятно ще се разнежи и ще го приеме. Може би инстинктивно изпитва страх от грижите и отговорностите, с които идва кученцето. Дай и да разбере че това са твои грижи и отговорности и наистина го изпълнявай!

Ксения, вие не живеете ли в една къща? Щото хората като живеят в една къща се съобразяват един с друг. Изощо съвети 16 г. момиче да се държи като хлапе на 8 г. са ми неуместни  Децата на 8 г. са склонни да отнесат вкъщи животно ей така просто. Момиче на 16 г. би трябвало да вложи разум и не да постави пред свършен факт родителите си. Още повече доколкото схващам в случая родителите все още издържат дъщеря си. И неслучайно на 16 г. хората са НЕПЪЛНОЛЕТНИ и някои неща не решават сами. Да не говорим, че такива неща като взимането на домашен любимец се обсъжда на семеен съвет. Че ние за едни риби на 5 г. ми дъщеря се съветвахме и двамата с мъжа ми бяхме с ясното съзнание, че ще обгрижваме въпросните риби, като при това и на двамата не ни е особено приятно. Но едни риби не са кой знае какво. Ако детето ми донесе куче или коте, независимо дали е на 5 или на 16 няма да й позволя да го задържи, ЗАЩОТО имам куче и знам каква отговорност е.

А ти имаш ли куче? И наистина ли вярваш, че майката на това момиче няма да има отгворност към животинчето? Защото аз не вярвам!  Ще е същото като с нашите риби..

Аз пък не мога да си представя едно 16 годишно момиче да има такива разсъждения."Аз съм отличничка,аз съм много добра и отговорна,мен дори ме хвалят,аз ще поема грижата,аз ще си го гледам,аз...."На 16 годишно момиче не му отива така да се оплаква./звучи ми като хленчещо дете/Като си толкова отговорна и пр.започни работа ,спести пари ориентирай се в образованието  ИЗЛЕЗ на квартира и си вземи ако искаш цяла зоологическа градина. Да но тогава ще изредиш поне 10 причини ,които те спират да имаш куче.Ако бях на мястото на майка ти ,отдавна да сме решили въпроса с кучето.И моите деца са искали.Само че,много добре са ме разбрали .Ти си вече голяма и трябва преди да искаш нещо,да знаеш мнението  на майка ти.Жалко ,че ние тук трябва да ти казваме че майка ти е права.

И аз съм на същото мнение. Куче в апартамент - никога! Изобщо животни в къщи не искам, много ги обичам, но да живеем под един покрив -  Ако имахме къща с двор  - на драго сърце!

Детето ти е още на 5 затова не си наясно с някои неща. Когато стане на 16, не то с теб, а ти с него започваш да се съобразяваш. Нищо не можеш да заповядваш или забраняваш на един тинейджър. Възрастта е такава че са достатъчно големи вече, здравомислещи и отговорни, но не достатъчно мъдри за да разберат че родителят понякога е строг и взискателен за добро.
Нямам куче и не бих искала, но ако ми доведат ще се примиря, къде ще ходя. По-добре куче отколкото други разни неща.... Кучето освен всичко е и чудесен възпитател тогава, когато родителят губи авторитет.
Да...ако знаеш за колко неща съм била против, но кой ли те пита...
Може би така трябва- не винаги е добро това, в което родителят е напълно убеден. Децата не бива да следват по стъпките на родителите си. Те трябва да умеят да отстояват своят индивидуален начин на мислене и своят начин на живот.


Това го казваш само защото си поставила собствените деца в положение на зависимост и си убедена че не биха могли да го направят. Моята дъщеря има и възможност и готовност да го направи.
Дори да няма, един тийн тук винаги може да напусне родителите си и държавата ще ги принуди да му плащат издръжка до пълнолетие. Да не дава господ да се случва подобен разрив между родители и деца! Виждала съм много подобни и на никого не пожелавам. Такъв разрив между поколенията е пряко подтикване на детето към лош път- наркотици, проституция и какво ли още не. Колкото и прилично, умно и добре възпитано да е било.
Не става с острото. Особено в тази възраст, конфронтации, заповеди и налагания са абсолютно противопоказани.
Ние живеем заедно не защото някой от някого зависи и е длъжен да "се съобразява", а защото се обичаме. Когато обичаш детето си, ти също се съобразяваш с неговите индивидуални особености и потребности.

Мога и още как!!! 
Тук не става дума за заповядване, а за някои други неща. Това, че някой е тийнейджър не означава, че всичко му е позволено. Нали разбираш, че когато живееш с някой и ти, и той се съобразявате с някои неща. След като живеем заедно ще се съобразяваме. Много интересно ако аз поискам куче, а 16 г. ми дъщеря не иска дали аз трябва да го доведа и да й вменя задълженията да го разхожда  Е, този въпрос си задай първо! Също така повечето психолози съветват семействата да правят семейни съвети и децата дори на възрастта на дъщеря ми да участват и да имат мнение. За мен лично това изключва

Че ще има сблъсъци с дъщеря ми на 16 то е ясно, че трябва да се изчака тоя период да отмине също е ясно. Но че тя трябва да си прави каквото иска, а аз да се съобразявам категорично не съм съгласна.

Защо смяташ, че кучето изключва някои други неща 
  Възпитател за какво.. струва ми се, че основното възпитане не започва на 16 

П.С. Вторият цитат в постинга ти не е мой 

 
По-скоро е обратното - повече се съобразяваме с децата си, докато са малки. Щом пораснат, започваме да очакваме от тях те да се съобразяват с реда вкъщи, а и с останалите членове на семейството. 

Може и така. Ако искаш да си развалиш отношението с детето за цял живот, най-прекия път е чрез конфронтации, контрол, заповеди и налагане на воля в тази възраст. Светът е пълен с мразещи се деца и родители. Няма какво да ходим далеч, само в този форум нееднократно са описвани истории на мразещи майките си дъщери.
Тези трагедии не започват в най-ранна възраст. Тогава детето безропотно се подчинява на котрола на родителите, а те обаче не усещат кога идва моментът да се спрат. Цялата горчилка се събира точно в периода на съзряването. Малкото дете вече не е малко, но майката не желае да губи позиции на определяща правилата и реда в къщи, контролираща мислите, чувствата и желанията на детето си.


Това е най-изгодната тактика, да натрапваш вина на някой за да си оправдаваш собствените недостатъци. Не знаех, че да искаш куче е синоним на "всичко му е позволено". По-скоро би трябвало да е знак, че детето се чувства самотно и има нужда от приятел. И това е естествена вътрешна потребност, с която обичащ родител би трябвало да се съобрази. Всъщност, никъде момичето не е заявявало че има намерения да вменява задълженията за разходка на родителите си.

О, те никога не го заявяват, но на практика винаги така става. 
Ето, по-горе момичетата споделиха същото - рано или късно животното става грижа на родителите. А и те са хора, нали, и имат право да преценят с какъв ангажимент биха или не биха могли да се справят.
Когато собственият ми син замрънка за куче или каквото и да е друго животно, в течение на месеци обикалях зоомагазините, разпитвах подробно какви грижи изисква всяко едно животинче и с какво Аз бих се справила. Защото много добре знаех кой ще се грижи за него в крайна сметка. Когато се спрях на едно, успях да убедя и сина си, много лесно при това. Децата копнеят за другарче, за животинка за гушкане и лесно се съгласяват да подменят обекта на мечтите си.
Трябва ли да споменавам, че интересът и грижите бяха ден до пладне и сега въпросното животинче е грижа и радост повече на нас с баща му, отколкото на него? Естествено, радва му се, гали го (когато се сети), но когато стане въпрос за чистене и хранене, започва едно мрънкане... 
А става дума само за едно малко морско свинче. Не мога да си представя какво щеше да е, ако се бях вързала да се грижа за куче! Не и докато живеем в апартамент!

ПП Не мисля, че е коректно да упрекваме майката, при положение, че не сме запознати с нейната гледна точка. У нас все още има много семейства, за които грижите за куче са непосилни от финансова гледна точка, още повече са тези, които нямат достатъчно жизнено пространство за членовете на семейството, камо ли и за животно от такъв калибър. Може да пътуват често и подслоняването на кучето за този период да е голям проблем. Не е за подценяване и проблемът със съседите. Не е никак честно цял вход да страда от воя и лая на капризен домашен любимец, нали? Та нещата не са толкова прости - "Искам нова кукла, пък!" - "Заповядай".

Хахахах, Ксения, ако ми покажеш поне един тийнейджър, който не "мрази" родителите си... 
Дъщеря ми и сега изобщо не се вслушва, "подчинява" или каквото е там. Пази боже да контролирам или определям чувствата й.
А правила винаги трябва да има, независимо дали си на 6, 16 или 66 
Дъщеря ми е своенравна и емоционална отсега. В пуберетета ще ни скъса нервите сигурна съм. Но това не значи, че ще й позволя да прави каквото си поиска. Дори и аз на 35 не правя каквото си поискам 

П.С. Не приемай чак пък толкоз насериозно нещата, както и репликата
  Допускам, че не си разбрала смисъла, в който съм я казала

Е, много ясно!!! Излиза, че ти имаш 16 г. дъщеря, а пък аз с моята на 5 г. виждам нещата по-реално в конкретната ситуация 

а защо не я помолиш да вземете за временно гледане едно от бъдещите кучета- водачи на слепи хора. ето ти сайта на фондацията "очи на четири лапи" да прочетеш по-подробно: http://www.e4p-bg.com/?current=family&lang=bg&id_sess=s8 … reqsamihmjagoavm2 . така хем ще и докажеш, че можеш да се грижиш сама за кучето, хем ще направиш едно добро дело, а от фондацията осигуряват финансовата страна на нещата- храна, ваксини. разбирам я донякъде майка ти, след има няма 2 години ти ще отлетиш от семейното гнездо а кученцето най-вероятно ще се превърне в нейно задължение... и все пак...
"Две от приемните ни семейства направиха собствен сайт за отгледаните от тях кучета
www.days-of-glory.blogspot.com "- доколкото видях са от варна, както и ти. може да потърсиш контакт с тях (мисля, че на сайта има), да отидеш на някоя от срещите и да говориш с приемните семейства успех!

Ясно, че децата не винаги слушат родителите си, аз бях около 10-11 годишна, когато домъкнах една улична котка в къщи и изненадах родителите си. Но тогава кураж ми даде и ме подкокороса моя приятелка на същата възраст! Този съвет, никак не върви да бъде даден от една зряла жена  
О, и аз така казвах на мама, че ще се грижа за котето и тя взе че ми повярва  
За теб може да е ок дъщеря ти да ти домъкне домашен любимец, с уговорката тя да си поеме отговорностите около него, което включва не само финансово, храна, ваксини, лекари, лекарства, но и почистване на къщата от космите. И ако тя не изпълни обещанието какво става?! Давате го в приют или изхвърляте на улицата?! Аз не искам да стигам до този момент, да наказвам по този начин детето си, заради неизпълнено обещание, за сметка на горкото животно, а още по малко искам да поставя други родители в подобна ситуация, заради необмислените ми съвети  

zero, страхотна идея!

Аз моята майка не я мразя/не съм я мразила за това, че не се съобрази с желанието ми и не ми взе животно.   Напротив, изслушвайки нейните доводи, съм разбирала, че е права, че в началото всичко изглежда мн лесно и хубаво, но като те налегнат задълженията,става вече проблематично.
Няма такова нещо като "Остави го да си прави каквото си иска, той е тийнейджър, ще му мине", даже повече от всякога точно на тази възраст трябва да могат да си дават сметка, че вече са достатъчно големи, за да не правят глупости. В редките случаи, когато съм правила неща на своя глава,мисляйки че е ОК, съм грешила. И после съм съжалявала! Вярно е, че човек се учи от грешките си, но не е лошо и да се вслушва в съвети   Това по повод дискусията м/у Xenia и Vache! Извинявам се за офф-а  

  Аз пък изобщо мисля, че темата е пързалка. Остави как се описва "16 годишната" девойка, ами как е формулирано.  Всичките й постове ми звучат изкуственно и натъкмено.

Но темата е интересна по принцип.

Има едно златно правило: Куче на деца само тогава, когато и родителите го искат! Ако родителите никога и при никакви обстоятелства не биха дошли на тази идея, каузата е загубена в поне 9 от 10 случая, кучето става тежест и повод за разправии. В зависимост от възрастта и развитието на детето, кучето много бързо може да се превърне в задължение единственно или - в най-добрият случай - предимно на родителите. Кога от мързел, кога от "по-важни" неща  Така че, който родител не може да си представи пълноценно да гледа и да се занимава с куче, по-добре да не изпълнява подобни желания.