КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 9 - ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Ами хващай бебето и хлапето, конфискуваш лаптопа на съпруга, яхваш колата и правите 4 дена Катарино, ще се подсигуриш поне да не е замърсяването по-сериозно. Там спокойно става за бебета....поне не ходиш на работа и така, а съпругът се присъединява за weekenda - хоп, готови сте 

Къде това раздават тези бебета с лаптопите не разбрах?!!!
Опашката от тук ли почва
Пу - първааа!!!

 
A-a-a, връща ти се хумора, значи ще те бъде, че такава омърлушена, беше тъжна гледка! 



- така ли посрещнахте експлозиите?

Ми мани тя мойта работа нали е все "всичко Мара втасала" 
Но на такваз съблазнителна оферта не мога да откажа. И тоз път пиша красиво на щъркела - да ми донесе русо, къдраво, послушно, ученолюбивооооо момиченцеееее!
Стига вече с тия хиперсупер......намкво си


само да кажа, че Миленка вече е пристигнала - засекох я за минутка на кю-то. Имате милиони 
Казах и че я чакаме с нетърпение

 

Аз вкъщи съм създала истински координационен център. 
Баткото само ме пита кога ще ни евакуират. Звъни на баща си постоянно къде е и съпругът ми накрая казал - спокойно, в мазето. После се обади на баба си и сподели, че всичко при нас е ок, готови сме за евакуация - имаме вода, а баща му бил мазето - да не се притесняват за него.
Ама адски му се кефя. Дребният и той стои цял ден под контрол - далеч от прозорци и следи новините. Но забелязах, че като се появи някоя леличка-водеща и веднага я забелязва.
Всичко е под конрол вкъщи. 

Оххххх  ше се гътна от смях 

 Здравейте момичета!
Аз днес се включвам да ви благодаря за помощта преди седмица - седмица и нещо! Много ми бяхте от помощ и ме подкрепихте, когато бях в гомяла чуденка! МНого ви благодаря  , бяхте безкрайно отзивчиви! Съжалявам, че не писах по-рано, но мъника се разболя и след едното дойде друго и така две седмици не можем го оправи! Сега уж се позакрепи и аз бързам да ви дам отчет.
За момента се отказахме от частна градина и го записахме на половин ден в държавната. Това решава проблема с храненето. Следобед ще е вкъщи с детегледачката, която се грижеше за него като бебе и това ще ни помогне, когато е болен да можем напълно да си го излекуваме, когато се разболява.
Отказахме се от частните градини по няколко причини:
1. Тези, които харесахме ни идваха малко скъпички и далече.
2. Повечето частни градини май не възстановяват частта от таксата, докато дечко е болен, а миналият месец той беше постоянно болен например. Наложи ми се да плащам и за детегледачка, защото ми станаха много болничните и в момента отново е вкъщи пак с детегледачка... Та разходите: частна градина + детегледачка при боледуване ми идват съвсем много.
3. Частните градини, в които ходих не харесах. А те бяха Питър Пан и Джани Родари. Питър Пах в частта си в Гео Милев е много мъничка, нямаха собствена кухня и не можеха да осигурят храна за диетата на мъника. Не връщат от таксата при боледуване. Нямат спортни занимания, а аз държа на плуване заради астмата. Джани Родари е много лошо в двора на ПЖИто и като отидох отвсякъде се бръмчеше и шумеше заради някакъв ремонт. Директорката ми отвори едва на 3тото позвъняване, поприказвахме на вратата, защото беше заета да говори с някой друг. Дори и на ум не и дойде да ме покани вътре, поради което аз пропуснах поне половината от въпросите, които исках да питам. Та направо ме отказа да се занимавам с нея...

Може би ще се замислим за частна градина мъничко по-късно като поукрепне здравето на малкия и ходи по-редовно на градина.

Още веднъж много, много ви благодаря за подкрепата и помощта ви, когато имах нужда!

mammaPlam,  да оздравявате бързо. Ти сега да не ни избягаш от Клубчето.
Благодаря за информацията за двете ЧДГ. Аз не ги знам. Интересно защо не връщат сумата при болест, обиновено в повечето градини го правят?
Не знам дали ти казах, но детска кухня Ози имат диетична храна. Аз вземам от тях с доставка до вкъщи. Адски добро обслужване. Детето ги харесва, а дори и баткото си иска меню и за него (неговото не е диетично) и си хапва, не знам дали, за да са еднакви малкия, или друго, но определено са вкусни.




За земетресението - епицентърът бил в Панчерево, инфо на бТВ.

Боже, ние цял ден нищо не чухме от тия взривове, ама нищичко!! Чак почвам да се плаша да не ни отнесе нещо, преди да го усетим какво е.  Спахме си сладко-сладко, мъжът ми, дето уж по-раничко става, трябваше да го будя в 9.30 чак.
Земетресението само той го усетил, след като негов колега му каза. Аз - тц! Блейка! 

Нашата девойка днес беше тоооолкова непослушна, изобщо не можахме да се разберем с приказки, та баща й трябваше да влезе в ролята на възпитател. Чак мен ме плаши с неговите методи (не бие , но й се разсърди доста), имаше ефект, подреди си играчките, простиха си и сега е една добричка и усмихната. Трябва да взимам пример, тя на мен не ми обръща особено внимание.

Мамо Веси, и аз съм съгласна с теб:) Както ти писах, ако видя, че детето ми счита това за свое призвание (а твоята дъщеря има визия за себе си като музикант), бих я подкрепила.

Радвам се, че има така успешно преквалифицирали се музиканти. Обаче те си остават изключение... Но то всъщност са изключение и музикантите, които искат да се преквалифицират. И за да усложним още повече ситуацията - изключение са и преуспелите музиканти. Така че... май трябва да разчитаме на интуицията си при взимането на решения за децата си...

А би ли ми казала (може и на лични, че си е чисто любопитство) на какво свири дъщеря ти?

Дани, за музикалните занимания ти отговорих другаде, сигурно си видяла вече.

MammaPlam, късно прочетох питането ти за "Джани Родари" и "Питър Пан", но понеже вече не те интересуват, няма да се простирам надълго и нашироко. Иначе съм ги проверявала и имам впечатления от разговорите си с директорките. Само да кажа, че базата на "Питър Пан" за по-големите деца е в Ярема - на 5 км от Железница, южния склон на Витоша. Според мен това в момента е детската градина с най-добра база, на най-чисто място около София. Дворът е огромен, къщата - също (май дори имаха и физкултурен салон вътре; пише го на сайта им). А наоколо е зеленина. Без къщи, без блокове, без строежи. Градината предлага и обучение за деца на чужденци (на английски), както и седмичен пансион. Извозват децата сутрин с бусчета от базата в "Гео Милев" и следобед ги връщат пак там, като за този превоз не се плаща отделно. Интересна ми е, но не си задълбочих проучването, защото пътят до Ярема не е къс, а е и доста лош в момента. И част от финансовите им условия - с повишаване на таксите при записване след септември и т.н., ме караха бързо да взема решение, а аз не исках така.

(Редактирам си мнението за "Рай" - по-пространно беше, отколкото си струва). Преди 2 години разговарях с директорката. Видя ми се строга и безкомпромисна по отношение на служителите си и на възгледите си. А според мен човек трябва да допуска развитие (прогресивно) у другите, но и у себе си. Не й се доверих. И май с право - една позната се оказа, че е работила там като учителка и е напуснала заради напрежението, което директорката е създавала у служителките си. И затова имало непрекъснато текучество там.

За "Питър Пан" звучи много интересно, но си е бая път до Железница и след Железница. Особено зимата. Това сигурно е много нова ЧДГ, направо нищо не знам за тяг. А как са като обучение?

За "РАй" - вкъщи я водим "казармен" тип градина, но си мислех, че сме се заблудили. Познавам бегло детенце от там с много добри впечатления. Затова реших, че нещо ние не сме усетили правилно обстановката. Имам някакеи спомени от спалните на децата - двуетажни железни легла, точно като в казарма. Май не видях играчки - нещо имаше по този въпрос, но беше много отдавна и не помня. Иначе не пускат родители вътре, което за мен си е +.

ЛЕНИ,  ама то ако този тип у-ще, за който Румче говори, никак не е за вас.
А защо нямат училище вече? Те тъкмо го направиха.


А моят бебок днес проходи!  Той отдавна си стъпва стабилно вкъщи и правеше по 2-3 крачки в кошарата си, но навън го тормозеха пустите обувки. Днес се заигра за втори път в един пясъчник с братовчедка си и брат си и забрави, че не може да ходи. Та проходи в пясъка - никак не е лесно като терен. 

А, Маймунка, в западния вилает наистина ли нищо не се усети?

Ами аз като казвам на едю-деди, че дотам пътят ми е 9 дни с камили, той не вярва. Ние тука сме в бойна готовност - я взривове, я земетресения. А вие - тц! 

Едю-деди, хубаво пишеш. И интересно мислиш. (Това е нещо като "добре заварил").

Дани, извинявам се за включването ни в клин, ни в ръкав (т.е. 5 страници по-късно). Ама ти ме подсещаш.

Неее, явно нашето семейство живее в някаква паралелна вселена! 
Свекърва ми е на 2 пресечки от нас и е чула и усетила взривовете, моите родители са в Обеля, пак ми се струва доста далечко от местопроизшествието, но и те са се събудили.

 
а ние с мъжа ми се шегуваме, че сме извънземни - все нещо ни дразнят "земните", все се караме с тях. А уж сме прави, ама все сме малцинство. И мъжът ми се бъзика и го казва преди време на сина ни, а той,  милият, така се стресна. Нещо не искаше да е извънземен и ни обяснява, че нямаме антенки и не сме зелени. А мъжът ми му вика, че това е за прикритие и да не казва на никого.  Дребният така се шашна. Никак не обича да повдигаме темата за извънземната ни съшност.