КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 9 - ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

  • 54 450
  • 272
  •   4
Отговори
# 225
  • Мнения: 96
Дани, това с шегите не е шега работа;) Един ден нашите бяха измайтапили сестра ми, че е дете на циганка, ама в болницата сменили бебетата. Ние избягахме от къщи (аз - солидарна с нея). Странното е, че хем знаех, че не може да е истина, хем донякъде им вярвах (нали са ми родители и не лъжат!). Ужасна работа.

# 226
  • Мнения: 4 877
Дани, това с шегите не е шега работа;) Един ден нашите бяха измайтапили сестра ми, че е дете на циганка, ама в болницата сменили бебетата. Ние избягахме от къщи (аз - солидарна с нея). Странното е, че хем знаех, че не може да е истина, хем донякъде им вярвах (нали са ми родители и не лъжат!). Ужасна работа.

Ужас! Добре, че бяха по-спокойни години.

Ние не лъжем - извънземни сме си.  hahaha hahaha hahaha hahaha Само не ще да ни повярва.  Joy Joy Joy

# 227
  • Мнения: 96
Вие пък! Поднесете му истината по-полека! Дете е все пак, макар и извънземно:)))

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 00:42 от rumche

# 228
  • Мнения: 4 877
Вие пък! Поднесете му истината по-полека! Дете е все пак, макар и извънземно:)))



О, не, трябва да свиква с произхода си.  hahaha hahaha hahaha

ето, Маймунка с паралелната вселена, видя конкуренция и забегна.  Joy Joy Joy

Неее, явно нашето семейство живее в някаква паралелна вселена!  hahaha
Свекърва ми е на 2 пресечки от нас и е чула и усетила взривовете, моите родители са в Обеля, пак ми се струва доста далечко от местопроизшествието, но и те са се събудили.

# 229
  • Sofia
  • Мнения: 4 730
Да да, забегнах! Не ловиш ли сигналите, които ти пращах досега по транскинетичния инджектопляктор?  Joy Joy

Ох, много оспамихме, отивам вече да спя, утре ме чака малоумен изпит и още сто задачки!
И ще си получа панорамната книжка Цар Жаба! Нямам търпение!
Намерих още една антикварна книжарница, собственичката е много мила, сама разнася книгите, само тази ми я беше забравила и ми я прати по пощата още преди да се усетя!! Онзи ден ми донесе десетина книги с мнооого хубави картинки, някои от приказките обаче са покъртителни - никаква история, никаква поука, останах в недоумение.  Thinking Имаше една африканска - най-готиния африканец решил да се ожени за дъщерята на Слънцето и през цялото време тормози една жаба да носи съобщения на Слънцето, а накрая и да му доведе щерката, не й вярва, не й се отблагодарява, а тя прави всичко за него и накрая момъкът и дъщерята на Слънцето се женят. А за жабата - нищо!  newsm78
А сега чета "Овчарчето Калитко", цял живот ми е споменавано това овчарче, а аз да не съм чела книгата, трябваше да поправя това недоразумение.  Laughing

# 230
  • Мнения: 4 877
Маймунка, как, бе, получих ги сигналите, дори ти пратих. Ама далеч е тоз' Западен вилает.  Joy Joy Joy

# 231
  • Мнения: 3 271
Здравейте, хубави хора!

Много страници сте изписали, имам мноооого да чета. Но влизам набързо да се обадя, че пристигнахме по живо по здраво с някои дреболий по пътя, но важното е, че сме ОК. Днес се борим с часовата разлика, заспиваме прави на моменти без да се усетим, но обиколихме половината център вече Simple Smile Утре ще отидем и до Бърнаби, за да се ориентираме в бъдещото ни място за живеене.

Лени ми писа за проблемите им, но без много детайли. Нямам коментар просто. Само мога да пратя прегръдки  Hug
Надявам се всички сте добре. Ще пиша пак по-късно.

# 232
  • Мнения: 4 877
Здравейте, хубави хора!

Много страници сте изписали, имам мноооого да чета. Но влизам набързо да се обадя, че пристигнахме по живо по здраво с някои дреболий по пътя, но важното е, че сме ОК. Днес се борим с часовата разлика, заспиваме прави на моменти без да се усетим, но обиколихме половината център вече Simple Smile Утре ще отидем и до Бърнаби, за да се ориентираме в бъдещото ни място за живеене.

Лени ми писа за проблемите им, но без много детайли. Нямам коментар просто. Само мога да пратя прегръдки  Hug
Надявам се всички сте добре. Ще пиша пак по-късно.

Миленка, каква радост! Simple Smile

Как сте?

Гледах Тома по бТВ. И как да не се сетя за наш'та Миленка, но ти ме изпревари.
Как са децата? Харесва ли им там?

# 233
  • Мнения: 7 263
Joy Joy Joy
а ние с мъжа ми се шегуваме, че сме извънземни - все нещо ни дразнят "земните", все се караме с тях. А уж сме прави, ама все сме малцинство. И мъжът ми се бъзика и го казва преди време на сина ни, а той,  милият, така се стресна. Нещо не искаше да е извънземен и ни обяснява, че нямаме антенки и не сме зелени. А мъжът ми му вика, че това е за прикритие и да не казва на никого.  hahaha hahaha hahaha Дребният така се шашна. Никак не обича да повдигаме темата за извънземната ни съшност.  Joy Joy Joy

 newsm08 newsm08 newsm08

Спокойна съм - не сме сами  newsm62 newsm62

Днес за пореден път се почувствах така.
Но в добрия смисъл на думата - няколко човека ми помогнаха, без въобще да ме познават и чак ме накараха да се чувствам неловко.
Финала на историята - Лъчи е записан като ученик в 125-то училище. Говорих дори и с госпожата му, стори ми се спокойна, усмихната и доронамерена жена! Директорката на 125-то прие случая ни присърце и задейства бързо нещата. За да бъда докрай коректна искам да кажа, че и директорката на 145-то, чийто ученик на практика се водеше Лъчи ми съдейства максимално, държа се много мило и внимателно и определено беше разочарована от това, че си тръгваме. Предложи ми дори алтернативи, които не приех, но е факт че се държа добре и любезно.
В понеделник ще отида до сдружението да изискам всички документи касаещи Лъчи.
Историята приключи!
Все още имам горчив вкус, но ... ще се оправим!
Остана ми последната задачка за лятото и ви моля за усилено палцестискане  Heart Eyes
Обичам ви  Hug

Миленкаааа  Hug радвам се, че си "тук".

# 234
  • Мнения: 4 877
Е, Лени, щом и ти си от "нашите", значи и близначката ти ще да е от нас.  Joy Joy Joy
Други извънземни има ли тук - да си се припознаем, де? Все наши сме си.  hahaha hahaha hahaha

Сложих текста в зелено, че да се разпознаваме.  Joy Joy Joy

Лени, доколкото знам това си е супер добро училище, но ти знаеш по-добре. То нали е било руско у-ще едно време. Сега как са с руския? Но в математиката са много силни. Така че ПЧМГ после ви зове.  Hug

# 235
  • Мнения: 967
Миленка, пристигнахте.  Hug Praynig PraynigНека всичко да ви върви по вода и да бъде лесно и приятно за вас.


О, Лени, ще видиш, утре като си вземеш документите на Лъчи, ще изпиташ облекчение. Не е възможно хора, които са се държали некоректно, подличко, невъзпитано и грубо, да възпитат някакви противоположни качества в детето ти. А немски език hin oder her (насам-натам), някой неща са по-важни - човечност, състрадание, разбиране към другите, приемане на факта, че има по-различни и това не е непременно лошо. А за усвояване на тези важни уроци са необходими примери и не могат да бъдат само собствените родители - съответната среда трябва.

И ще осъзнаеш, че всъщност си се отървала леко! След време ще се радваш!

Някой път ще ви разкажа ние как напуснахме австрийското у-ще, но не сега, все пак съм на почивка и не искам да си развалям настроението.

# 236
  • Мнения: 967
Е, Лени, щом и ти си от "нашите", значи и близначката ти ще да е от нас.  Joy Joy Joy
Други извънземни има ли тук - да си се припознаем, де? Все наши сме си.  hahaha hahaha hahaha

Сложих текста в зелено, че да се разпознаваме.  Joy Joy Joy

Лени, доколкото знам това си е супер добро училище, но ти знаеш по-добре. То нали е било руско у-ще едно време. Сега как са с руския? Но в математиката са много силни. Така че ПЧМГ после ви зове.  Hug


А може и СМГ да зове, зависи....

Явно искате да си призная, че съм извънземно, ама не-е-е и мислите не можете да ми прочетете, защото отдавна нося под перуката фолио за блокиране на лъчите и вълните  Joy Joy Joy hahaha hahaha hahaha hahaha

# 237
  • Мнения: 7 263
май Simple Smile да - точно така. Навремето в това училище се работеше по руска ескпериментална програма и децата започваха да учат руски и предмети на руски в първи клас. А от 4-ти клас се въвеждаше бългрски и английски. Мъжът ми е учил именно по тази система и затова и до ден днешен, като заговори на руски всички се възторгвет от Петербургския му акцент Flutter Crazy
За сметка на това български реално е научил като хората, като кандидатстудент  Crazy
Аз съм учила до 3-ти клас в същото училище, но в българските им паралелки - имам прекрасни спомени от първата си учителка и от първия си клас там.
Нямам съмнения, че това е най-доброто училище в квартала и че избора ми е добър. Само се моля лятото да излекува наранената душица на мойто птиче и на есен да е щастлив, усмихнат и да се впише лесно в новия си клас. Снощи ме пита ще има ли там познати дечица / изреди едно-две имена.../. Обясних, че ще намери нови Laughing
За жалост явно родителите нямат вече интерес към руския, има половин паралелка с руски - нашия клас е наполовина немски, наполовина руски. Останалите паралелки са с английски. Математиката им наистина е на много добро ниво, така че ако тръгне по стъпките на Бобси, ще има далеч по-добра основа и далеч по-приемлив старт.


Колкото до наште шшшшшшшштттттттт да не ни чуят..... убедена съм, че от тази тема ще изникнат още доста - зеленкиии човечета дето ги е било страх да си признаят преди туй. Бас ловя, че и близначката ще е в тез редици....

# 238
  • Мнения: 4 877
Е, Лени, щом и ти си от "нашите", значи и близначката ти ще да е от нас.  Joy Joy Joy
Други извънземни има ли тук - да си се припознаем, де? Все наши сме си.  hahaha hahaha hahaha

Сложих текста в зелено, че да се разпознаваме.  Joy Joy Joy

Лени, доколкото знам това си е супер добро училище, но ти знаеш по-добре. То нали е било руско у-ще едно време. Сега как са с руския? Но в математиката са много силни. Така че ПЧМГ после ви зове.  Hug


А може и СМГ да зове, зависи....

Явно искате да си призная, че съм извънземно, ама не-е-е и мислите не можете да ми прочетете, защото отдавна нося под перуката фолио за блокиране на лъчите и вълните  Joy Joy Joy hahaha hahaha hahaha hahaha

Това са стари хитрини, на нашата планета го минахме този период. Joy Joy Joy





а сега една интересна статия

Какво става в детските глави?

Глупави и неспособни деца се срещат, но много рядко - това е доказано научно. При правилен подход почти всяко дете може да се справи с училищната програма и дори да получава удоволствие от своите старания. Откъде тогава идва многогодишната истерия по повод на лошия успех в училище?

Вродена неспособност за справяне с училищната програма е доста рядко срещана причина. Да, има деца, които се нуждаят от специални програми, индивидуални темпове за освояване на материала, но това е все пак изключение от правилото. И като цяло за такива деца се знае доста отрано. Всички останали, обикновените двойкаджии и тройкаджии, ние "изпускаме" по собствена вина. В главите им има достатъчно мозък за усвояване на уроците. Просто не е намерено ключето от тази ракличка.

Всеки от собствен опит знае, че всички хора са различни. Към всеки е необходим подход. Във всекидневието си, ако искаме да постигнем някакъв резултат в общуването с един или друг човек, ние имаме това предвид. Стараем се да научим нещо повече за него. Да направим някакъв жест, да му кажем нещо приятно, което да подобри настроението му и с това да облекчи задачата ни. Ще му предложим помощ, ще му поставим задача, ще определим заплащането или просто ще му създадем условия за ефективна работа. Ако постъпваме с децата също толкова диференцирано, както към възрастните, бихме имали много по-малко проблеми с тях.

За начало не е зле да понаблюдаваме как точно се учи детето — какво му върви повече, какво му е по-трудно, какво му харесва и не му харесва, какви са неговите навици и привички. Едни деца се нуждаят от тишина и неподвижност, за да се съсредоточат, други имат нужда от шум, фон (музика, например). Едни, когато са превъзбудени, не могат да седнат да учат спокойно, други — трябва да се освободят от напрежението си чрез повишена активност, за да внимават после. Едни непременно трябва да хапнат, на други им се затварят очите след вкусния обяд. Така е и с работата с учебния материал: едни възприемат по-добре, ако тръгнат от общото към частното, други трябва да се заловят отначало за подробностите, за да стигнат после до изводите.

Освен тези индивидуални особености обаче, съществува едно общо правило, което се отнася до всички деца, но за което не знаят мнозина от възрастните.

За да се разбере това правило, ще трябва да си направим труда и да се потопим малко в неврофизиологията, тоест, да си представим в най-общ вид какво става в главите на децата ни. Схематично това изглежда така: мозъкът се състои от три слоя, всеки от който си има свое предназначение. Нека централното ядро да е бяло, средният слой - оранжев, а външния - син.

* Бялото ядро, реактивният мозък, е известен също и като зоната на борба или бягство. Той се включва, когато детето, или всеки човек, изпитва страх, напрежение, унижение, подложен е на критика. Сигналът преминава дълбоко, до самата сърцевина — детето чувства, че трябва да се защитава. То спори, плаче или се държи предизвикателно. Във всеки случай то е погълнато от задачата да се самозащити, в такова състояние обучението е невъзможно.
* Средният слой наричат емоционален мозък. Именно в неговата почва растат любовта и съчувствието, възхищението и удивлението. Всички възприятия на детето преминават най-напред през този мозък. Ако му се карат или засрамват, критикуват и обсъждат подробно — при това пред свидетели, — сигналът тръгва от този слой навътре към реактивния мозък, и се включва "режимът на оцеляване". Някои деца прекарват в този стресов режим целия си ден в училище. Ако обаче детето изпитва положителни емоции, радост, а не страх, емоционалният мозък активизира горния слой.
* Горният слой — кората, или "мислещият мозък". Този външен слой отговаря за логическото мислене, планирането, а така също за зрението, слуха, говора, аналитичните способности и творчеството.

Знаейки за съществуването на тези три части и за това как те си взаиодействат, вие можете да съдействате за разкриването на способностите на детето, за подобряване на неговите успехи в училище. За това е необходимо да се създаде и закрепи позитивно отношение към работата, да се убеди детето, че всяка задача може да бъде решена, че успехът е постижим.

Напредваме с малки стъпки

Да го убедите можете по един-единствен начин — давайки му практически опит за успехи и постижения, нека те да бъдат малки, но всекидневни. Затова трябва да бъдат забравени успехите на другите деца, никой с никого да не бъде сравняван, вниманието да се съсредоточи върху проблемите на конкретното дете. Хубаво е поне за известно време да се забрави за оценките.

Примерно, детето е усвоило у дома определен тип задачи и ги решава безпогрешно. На конролното обаче обичайният страх от провал парализира способността му да мисли, детето губи вяра в силите си, не довършва задачата, греши, отчайва се, изобщо работата му е едва за тройка, макар че материалът то знае добре. В такава ситуация детето се нуждае най-напред от утешение и подкрепа, а след това от "разбор". Трябва да бъде отбелязано, че то е тръгнало по правилен път, но после се е объркало и не е довършило работата си докрай.

Опитът от успехите идва не веднага, съзнанието се променя бавно, но друг път няма. И е желателно да се започне колкото се може по-рано — с всяка година ще става все по-трудно да се поправи ситуацията. Детето, загубило вяра в себе си и захвърлило учението, много трудно може да бъде убедено да тръгне с малки крачки да догонва съучениците си. То едва ли ще повярва в успеха на това начинание. И наистина, въпреки старанията, успехът не е гарантиран, ако нещата са се усложнили прекалено много.

В такава ситуация ще се наложи да се тръгне по друг път и да се търси друга сфера, където детето да приложи усилията си и там да се утвърди и повярва в себе си.

Поощрение

В заниманията по всеки отделен предмет и в обучението като цяло, трябва да се намерят някакви неща, които да доставят удоволствие. Учението, като всяка друга работа, не може да е постоянен празник, но не трябва да бъде и досадно задължение. Да се научи опеделена точка от урока може да не е чак такова удоволствие, но да се разглеждат мърдащите с реснички инфузории под микроскоп или звездното небе през телескоп, едва ли ще остави някого равнодушен.

За най-малките ученици са измислени много начини да се оживи учебния процес — те оцветяват картинки в часа по четене, рисуват фигури в тетрадките си по математика. Детето, което решава по-лошо задачите от останалите деца, може би ще измисли най-красивата и сложна фигура и ще възстанови своята положителна нагласа.

Трябва да се намира винаги нещо позитивно, това е възможно, стига да се поиска. Който не обича да заучава формули, може с интерес да прави опитите. Детето с актьорски талант ще декламира по-добре от другите, а това е вече достатъчен стимул, за да чете и учи наизуст. Някой противник на краснописа може с ентусиазъм да изписва страница след страница в личния си дневник. Дали децата осъзнават това или не, но всички извънучилищни занимания също учат на нещо, дори осъжданите от родителите игри с карти или компютърните игри. Ако нито едно занятие в училище не предизвиква ентусиазъм у детето, може да се направи опит да се свърже неговото хоби с някой училищен предмет. Ако успеете да откриете такава връзка, това може да помогне на детето да изпитва удоволствие от любимото занятие в класната стая.

Всичко това е необходимо за да се задържи детето в позитивно емоционално състояние, за да се подгрява активността на мисловния му апарат. А това е именно ефектът, към който се стремим.

Различно ли се учат момчетата и момичетата?

Да, в известен смисъл това е така. Кората на главния мозък е разделена на две полукълба — това е известно на всички. Лявото отговаря за говора и логическото мислене. Като правило, то е по-добре развито при момиченцата. Затова те започват да говорят по-рано, по-разумни са и по-добре възприемат и изпълняват указания, по-добре учат чужди езици.

Дясното полукълбо, отговарящо за зрителното възприятие и координацията, обикновено е по-силно развито при момченцата. Те по-добре възприемат образи, отколкото думи, интересни са им движещи се предмети, любопитстват кое как е направено и как работи.

Образователният процес би трябвало да е планиран така, че двете полукълба да участват равноправно. Трябва да се даде възможност и на момичетата, и на момчетата да използват и да демонстрират своите силни страни. За съжаление, училището е повече ориентирано към "момичешкия" начин на мислене и дава малко простор на момчешкия ум. Ето защо навсякъде и винаги момичетата постигат по-добри успехи в училище, а момчетата по-често изостават от учебния процес, губейки интерес към него.

Ако Вашето дете има силно изразени мъжки качества, а бележникът му е пълен със забележки и двойки, ще трябва Вие сами да се погрижите за това, да намерите приложение на неговата глава, ръце и темперамент. Да се опитвате да го вкарате в рамките на училищния стандарт, който явно е неприложим за него, е безперспективно занимание.

Забележете, ние говорим за "дете", а не за син, тъй като такова дете може да се окаже и момиче. Начинът на мислене не е задължително да съвпада с пола. Има мъжки ум и женски ум, кому какъв ще се падне — това е вече съвсем друг въпрос. Съществуват момчета с добре развито ляво полукълбо и момичета с добре развито дясно. Важно е само да се помни, че различните деца възприемат и преработват информациата по различен начин и с това следва да се съобразяваме. Това не означава, че трябва да се култивират изключително силните страни на детето, махайки с ръка на слабите му страни. Просто, ако при него вече са се натрупали трудности и неразбории с училището, трябва да се започне с активизация на силните, за да се внесат поне някакви положителни емоции. Ако детето като цяло се вписва добре в училищните стандарти, може да му се поставят и по-трудни задачи, подтиквайки го да влага повече сили в онова, което засега се получава по-лошо.

За благополучното дете, което получава добри оценки, ще му бъде от полза да се пребори със себе си. Занимавайки се с това, което и така прави добре, то може да получава удоволствие, ако предметът наистина му харесва, но може и да остава и равнодушно. Нали това, което ти идва лесно, не се цени. А способността да се конкурираш наравно с другите деца в нещо, в което си по принцип слаб, може да стане източник на ярки, положителни емоции. Понеже това е твоя лична заслуга, а не подарък от природата и родителите.
http://www.udoma.com/?view=material&cat=6&itype=34&info=840


# 239
  • София
  • Мнения: 1 116
Лени, поздрявявам те за щастливото приключване на "случая"! 125-о си е много добро училище, с добро реноме, открай време! Имах съученичка в СМГ-то, която беше учила в това училище до 7-и кл. Знам, че сега там има паралелки за първокласници с немски и с английски език. Имам приятелка с първокласник там, за следобедите го е записала на частна занималня в Младост-2 като влиза и транспорт на обяд от у-щето. За Шилер, мисля, че въобще няма да съжаляваш!

Последна редакция: сб, 05 юли 2008, 01:38 от Alteia

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт