Публикувана: 28 юни 2008, 14:15 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2008, 16:14 ч.

Не искам да ме победи стрхът

5 151
47
1

Гост

# 30 5 авг. 2008, 16:21 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Кера, все едно чета за себе си. Моят големият отначало се гушна в мен, а после все странеше като ходехме да го виждаме. И така тежко тежко въздишаше и нещастно гледаше, че сърцето ми се свиваше какво ще правим. А в колата към София така безизразно ме гледаше, че направо ми се плачеше... Ама всичко мина.
Аз мисля, че да те е страх е нормално, всички ги е страх, ама тези които раждат имат девет месеца да се преборят с него и да свикнат с малкото същество и то с тях, а ние - виждаме го и трябва веднага да го приемем, а и то преживява своите си страхове. Но... мисля че тези страхове са до време, докато дойдат другите, истинските майчини страхове, а те са доживот.
Аз искрено вярвам, че много скоро ще споделяш какви хубави мигове изживяваш с прекрасното си слънчице и колко си щастлива.
Hug

# 31 5 авг. 2008, 23:41 ч.

Мнения: 14

Споделяйки тук знаех , че ще се включат хора , които или са минали по този път ,или тепърва ще се справят със себе си и със страховете си.В крайна сметка се оказа ,че не ми отне много време да изясня нещата за себе си.А на детето му трябваха точно две срещи ,за да свикне с нас.На третата вече ни посрещаше като близки.Днес отново я видяхме-посрещна ме личице ,огряно от радост.Хвърли се в прегръдките ни ,дори се оплака от новопридобита рана на крачето.А отивайки в дома влязох в детски магазин.Момичето на щанда ме попита дали това ,което търся ще бъде за подарък.За първи път отговорът ми беше ,че това ,което е привлякло вниманието ми е за моето дете.Дори не се замислих ,когато го изрекох.В същото време се почувствах цяла.За първи път като че ли една празнина беше запълнена.
И с нетърпение чакаме датата 28 август ,когато е делото ни.Надявам се всичко да мине благополучно и къщата ни да се напълни със смях и веселие.
За себе си мога само да кажа че единственото ,за което съжалявам е че не предприех тази стъпка много по-рано.Битката си за дете водим 13 години,а това дете изпълни сърцата ни за минути.

# 32 6 авг. 2008, 00:25 ч.

Мнения: 690

Кера, много се радвам, че сте минали в следващия етап - приемане, радост, усмивки. Не съм се съмнявала и за минутка, че детето няма да се промени именно така. Вече съм го изпитала. Първа среща - страх, втора- подозрение, третата - радост, усмивка, игра. Искам да ти кажа, че при следващите ще става по - трудно. Нашата малка кукла на четвъртата среща започна да плаче при раздялата. Наложи се да се измъкваме крадешком. Добре че не хванахме ваканциите на съда и бързо си взехме детето у дома. Дано да нямате такива проблеми и детето лесно да приеме факта, че ще си тръгвате. Това е много неприятен момент. Но се преодолява и после идва голямата еуфория от прибирането в къщи. Успех мила, и стига такива терзания. Започвай щопинг-терапия Laughing

Хайде към другите въпроси - какво да не забравя да взема за детето.

# 33 6 авг. 2008, 22:54 ч.

Мнения: 40

Благодаря Фоксче и Февруари, толкова се радвам че се престраших да се регистрирам и да поговоря с някой. Днес ходих при социалните за информация. Притесняваха ме две неща- нямам брак и по постоянен адрес с моята половинка се водим в различни общини. Това са разбира се едни от дребните разрешими неща, бяха много внимателни с мен, обясниха ми процедурата и аз просто летях, защото всъщност за мен това са едни от първите стъпки, които предприемам. Имам чувството обаче че приятелят ми не е готов- говорили сме си много пъти, искаме и двамата дете, но явно трябва да го преосмисли сега, когато сме на прага... Дано нищо не спре това, което искам най- много, времето лети- аз си мисля дори, че по-рано трябваше да започна всичко това.

# 34 7 авг. 2008, 00:40 ч.

Мнения: 2 084

Кера, това е толкова вярно. И аз се чувствах уникално, когато ги гушнах за първи път. Саммо да знаеш какво е при първото "мамо". При мен едното първо "мамо" дойде още в първият час след прибирането у дома. Не може да се опише. Скоро да го преживееш! bouquet

Пепа ан, от прочетеното из форума мисля, че това не е важно, и че всъщност ако няма брак осиновяването се извършва само от единия родител. Потърси по останалите страници точно тава тема - осиновяване от един родител - там има конкретна информация. И добре дошла! bouquet

# 35 7 авг. 2008, 13:32 ч.

Мнения: 677

Кера естествено е да има страх,всички от нещо ни е страх.Сега в началото при детенцето това са навици,които ще отминат,когато малкото му сърчице разбере,че другото чувство в него е обич.Пожелавам Ви успех при делото и бързо да се радвате взаимно вече в къщи. Hug

# 36 7 авг. 2008, 15:14 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Цитат на: pepa_an в вт, 05 авг 2008, 11:43

- ще се справя ли, ще бъда ли добра майка, щом не мога да родя трябва ли да бъда майка...

Щом си решила,че трябва да имаш дете-значи ще си добра майка! Това,че неможеш да родиш не е знак,че неможеш да си майка newsm78

нима децата в домовете като са изоставени и без мама и тати трябва да си останат такива-ничии!?
Успех ти желая с цялото си сърце-в подаването на документи и осиновяването и преборването на страховете! Лесно начало няма-нито за раждалите,нито за осиновявалите Hug

аз съм и от двата лагера Flutter

Кера

разплака ме ,но с усмивка! А на колко годинки е детенцето ви?

Последна редакция: пт, 08 авг 2008, 09:43 от Дидка

# 37 7 авг. 2008, 23:16 ч.

Мнения: 2 084

Според мен жената, която ражда се нарича родилка, жената, която се грижи за детето, която избърсва сълзите и дупето, която дава сила и вяра, която подава ръка при първите стъпки, която не спира да вярва в детето и да го обича, дори и когато е търдно е МАЙКА. Това, че не съм родила дацата си не, че не е важно, но съм Майка. И съм страхотна майка /дори и като съм крива и креслива/ и дано Бог ми помага да ставам все по-добра майка!

# 38 8 авг. 2008, 10:00 ч.

Мнения: 40

Прави сте момичета, това че някои неможем да родим, не означава че не можем и не трябва да бъдем майки. Знам го и аз, но още съм в АДА /на 22 години разбрах че никога не мога да си родя бебче, сега съм на 34 и не мога да се отърва от някои ужасни мисли и чувства, понякога ги прогонвам за дълго, но когато се върнат.../ Толкова години си ги преживявах тези неща сама и сега когато ги споделям с вас се радвам, плача... Удивена съм от всички вас, толкова сте силни и ... просто прекрасни, заслужавате всичкото щастие, любов и детски усмивки на света.

# 39 8 авг. 2008, 10:24 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Миличка,никак не сме силни,колко рев съм изревала като взехме Ваня , беше ми трудно,съсипах си нервите ...живота ни прави силни Hug

защото няма на къде Mr. Green

напред с рогите и това е!
Успех!Ще се справиш и ти!

# 40 8 авг. 2008, 13:15 ч.

Русе
Мнения: 212

pepa_an колкото и изтъркано да звучи "това,което не ни убива,ни прави по-силни".Всяка от нас върви по своя уникален житейски път и постепенно става все по-силна и по-издържлива,а когато се появи детето изведнъж разбираш,че вече си длъжна да си силна за двама и тогава повярвай ми няма невъзможни неща.Болките от миналото са факт във живота на всеки,но е редно да не позволяваме те да управляват бъдещето ни.Изплачи се мила,поеми дълбоко въздух и давай смело напред.Ще се справиш!

# 41 8 авг. 2008, 13:54 ч.

Мнения: 1 217

Кера,

Много мило ми прозвуча поста ти.Децата са такива,каквито ги научим да бъдат.Знам,че можеш да възпиташ едно добро,разумно и щастливо детенце! Hug

# 42 8 авг. 2008, 20:07 ч.

Мнения: 14

Благодаря.Иска ми се да вярвам ,че ще бъда такава.Времето ще покаже.С чуждите деца се справям добре.А с мое ми предстои да разбера.Като всяка майка ми се иска да направя най-доброто за детето си.Знам ,че мога да се справя с всички предизвикателства , които ще ни поднесе живота.Още повече ,че имам пълната подкрепа на мъжа си.Имам солидно рамо и заедно ще се радваме но това ,което имаме и ще преодоляваме несгодите.

# 43 8 авг. 2008, 23:25 ч.

Мнения: 40

Кера, твоят пост ме провокира да се включа и аз във форума. Радваам се че съпругът ти те подкрепя и е до теб в този специален момент
/нека винаги да бъде до теб/. Вие ще бъдете прекрасни родители. Аз се надявам и при мен да се получи така, все още не чувствам пълна подкрепа, знам че му е трудно и ще му дам време, но малко, не искам да чакам повече.

# 44 9 авг. 2008, 00:23 ч.

Мнения: 2 084

Пепа ан, моят ад беше самотата и празнотата преди децата. Когато през онези два дълги месеца се опитвах да говоря с тях по телефона и в слушалката се чуваше , или аз си въобразявах, че чувам дишането им. Бяха толкова далеч. И когато точно два месеца след големият ден, след истинския живот едното десетмесечно мъниче го отнесоха докторите със зелените престилки.
Понякога ми е ужасно трудно. Особено когато бяха малки и физически не издържах и на безсънието и на преумората. Повече от две години не бях излизала . Понякога съм се чувствала като захл=пена с буркан муха. Ако излезех някъде се чувствах като предателка, сякаш съм ги зарязала. Все се сртахувах, че нещо ще им се случи, че мъжът ми или майка ми няма да се справят добре, имах чувството, че плачат и се прибирах. Преди месец бях на фризьор за първи път сама, а децата оставих след 4 часа в детската градина, за да ги вземе мъжът ми в 5 и половина /когато обикновено всички вземат децата си. И за първи път от не помня колко години си подарих време за маникюр, докато децата бяха на градина. "И майките са хора" е и когато го забелязах започнах да изисквам да се отнасям сама към себе си като към човек - искам свое време, свое пространство. Оказа се, че и мъжът ми може да се справи без да му звъня по сто пъти за два часа, и децата могат да дишат и без да съм до тях.
Защо си в ада можеш само ти да разбереш. Със сигурност на мен този форум ми подейства като мехлем за душата. Пожелавам го и на теб! Hug

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 037
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: