Вчера разбрах че съм бременна какво да правя?

  • 24 423
  • 138
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 753
Седни и помисли трезво... На близо 23 години си и по-млада няма да ставаш, тъкмо ти е време за първо бебе... Приятелят ти го иска.... Родителите ти според мен също искат да се задомиш и да си имаш детенце (всички родители искат това за децата си).... А това, че сестра ти има три деца, а те съветва да направиш аборт ми идва малко в повечко...  Според мен вече ти влияят хормоните и те объркват, но ако направиш аборт всичко ще си дойде на мястото и ще съжаляваш...  Peace

# 31
  • Мнения: 320
Първо: Честито   bouquet
Второ: За съвета на сестра ти просто нямам думи, щом ти дава такъв съвет тя защо си е родила не едно, не две ами цели три дечица  Shocked
Трето: Ще ти разкажа моята история, която е много сходна на твоята - Когато бях на 21 г. и аз като тебе студентка забременях и приятеля ми /сега съпруг/ също нямаше постоянен доход и ми каза, че ще ме подкрепи каквото и решение да взема и аз взех глупавото решение да направя аборт. Решението беше единствено и само мое, за което съжалявам всеки божи ден  Sad
Около година след това решихме да се оженим и го направихме, започнахме веднага с опитите за бебче, даа ама нееее, за това щастие чакахме цели четири години и половина, след като вече бях решила че сме безнадежден случай. Когато решихме да си имаме още едно детенце ситуацията беше същата отново още четири дълги години, през които минах през извънматъчна бременност, "кухо" яйце, куп изследвания, снимка и какво ли още не.
Та моето лично и скромно мнение по въпроса е: НЕ ПРАВИ МОЯТА ГРЕШКА, НЕДЕЙ ДА ПРАВИШ АБОРТ, за да не съжаляваш като мен, още повече, че имаш подкрепата на приятеля си, все пак живи и здрави за в бъдеще ще живееш с него, а не с майка ти или сестра ти  Peace

# 32
  • Мнения: 22 446
Първо и аз да кажа - Честито!
После със сигурност изглежда си в шок, нормално е, когато човек не го е очаквал. Успокой се малко, остави нещата да се уталожат няколко дни, разговаряй с приятеля си.
Като гледам съвсем не си малка, почти на 23г, за да се тичаш при мама, тати, сестри и т.н. Решенията за твоят живот и този на едно бебе ги взимаш ти.
Ако беше на 16г щеше да е по-страшно.

# 33
  • Мнения: 9 814
Първо- Честито!
А, какво да правиш, решаваш ти. Винаги е трудно, но пък в това е смисълът- децата.

# 34
  • Мнения: 1 969
Честито   bouquet
Само ще добавя - сестра ти няма кариера заради трите си деца, така ли? Ако не - значи тя е доказателство че двете неща се съчетават, ако да - ти ли трябва да я отсрамиш и нея или какво /някакво задължение?!/ Направо не мога да разбера този неин коментар #Crazy направи си сама сметката /не живей за другите, за да не съжаляваш някой ден/, всички са ти го казали, няма нито със сестра ти да живееш занапред, нито с майка ти  Peace ако и двамата с приятеля ти го искате и се обичате и си вярвате, ще намерите сили и смелост да се справите, дори и с финансовия проблем  Hug
И да, наистина не си малка - 23 е прекрасна възраст за първо раждане от физиологична гледна точка. От опит ти казвам - всяка година от възрастта /след 20/ при първо раждане си дава отражение  Peace
За последиците от евентуален аборт, не ми се говори направо...  #Crazy
Успокой се, мисля че решението вече си го взела за себе си, но просто нямаш още смелост да си го признаеш  Hug

# 35
  • Мнения: 377
Роди детето! Не слушай никой! Нали бащата го иска! Като видиш какво е да имаш дете, въпреки трудностите, ще се чудиш как си могла да се колебаеш! Млада си и ще можеш да правиш кариера и след това, дори по-лесно, защото вече раждането и гледането на малко дете ще са ти зад гърба! Peace

# 36
  • Мнения: 1 919
ти си решаваш, но ако се мобилизираш всичко ще е наред, ето много мами са писали, че учат и пак се справят, и аз съм от тях, с малко дете минах през това , дори бремена бях още, сега съм на прага на държавните.Детето си го отглеждам почти сама, таткото пътува и го няма по 4-5 месеца, по време на изпитите ми майка ми идваше за 1-2 дена колкото да се явя/майка ми живее в друг град/. това което уча също е престижно, поне споед мен, та така хем ще завърша и детето ми живот и здраве ще порасне достатъчно за ясли и детски градини...имаш ли желание тогава и кариера може да се гради   bouquet

# 37
  • Мнения: 399
Понякога родителите реагират неочаквано добре за неща,за които ние децата си мислим,че ще припаднат! Ти си ги познаваш де...но честно казано направо ми е смешно,че изобщо си тръгнала да се съобразяваш с тях...благодарността към тях е едно,а отговорността,която си е само твоя е съвсем друго нещо...нещо,което никой не казва,че е лесно,но повярвай ми човек намира сили!Особено една майка-щом гушнеш бебчето си,а аз вярвам искрено,че това ще се случи,ще разбереш че нищо,ама нищо не е по-прекрасно на този свят!  Hug
Имаш подкрепата на приятеля си...това е чудесно! Голямо момиче си,осъзнай това,че си пораснала и прегърни мисълта,че ти предстои вълшебство!  Peace

# 38
  • Мнения: 227
Аз забременях на 21, родих на 22. и не съм питала мама, тате, направо им съобщих, че ще имам бебе. Бяхме само 6 месеца женени с мъжа ми... а дори не говорехме един и същи език... общувахме на английски.... бебка не беше планирана...аз следвах в университет и също бях в щок в началото... но после такова хубаво и неповторимо чувство ме обзе... може би е майчиния инстинкт... и решихме да задържим бебето независимо от всичко. .. А иначе парите винаги недостигат...  но пък това да си имаш бебче е наистина нещо много красиво. Според мен, вие с приятеля ти трябва да решите, а не родителите ти / ви. Знам, най-вероятно се влияерш от това, че все още живееш с тях, (вашите) но... е време и да бъдеш малко по-самостоятелна. Иначе лесно е при мама и тате, и хубаво, но нали един ден всеки заживява свой собствен живот в крайна сметка. Мисля, че трябва да си отговориш и на тези въпроси: "Готова ли съм да стана майка?", "Приятелят ми достатъчно ли е надежден и сигурен, в това, че иска детето?",.. пък и може да звуча консервативно, но мислите ли и за брак, все пак?
УСПЕХ   bouquet  И СЕ ДОВЕРИ НА СЕБЕ СИ И НЕ СЕ ВЛИЯЙ, ЖИВОТЪТ СИ Е ТВОЙ, ВСЕ ПАК ВЕЧЕ СИ ПЪЛНОЛЕТНА.  

# 39
  • Мнения: 29
Миличка, това решение е само твое! Поговори с приятеля си, обсъдете всички плюсове и минуси и най- вече- ти самата си помисли искаш ли бебче. И оше нещо- жените години наред се борят за свободата да правят аборт. Ти си решаваш, но знай, че бебчето преобръща целият ти живот. То е завинаги. Нямаш свободно време, нямаш време дори да се изкъпеш понякога. Не ме мрази, че ти го казвам, но по- добре да го знаеш. А бебче без стабилни доходи се гледа много трудно. От друга страна, това е нещо прекрасно- единственото смеслено в живота  Надявам се да вземеш правилното решение. Прегръщам те.

# 40
  • Мнения: 400
Родих сина си на 19г.Бях студентка 1 курс.....Разчитахме на скромните доходи на съпруга ми и на помощ от родителите.За миг не съжалявам,че родих детето.Сега имам кариера/макар,че очаквам още едно дете/ мъжат ми също здраво стъпи на краката си.Живота е непридвидим,миличка.Но децата са най-големият дар,колкото и клиширано да звучи.Щом имаш човек до себе си,на който да рзчиташ-забрави другите PeaceТова дете си е само ваше и решението за неговото бъдеще вземате само вие двамата WinkЖелая ти успех Hug

# 41
Здравейте, много ви благодаря за топлите думи имах нужда да ги чуя, просто днес се шокирах когато сестра ми реагира така ( не съм очаквала просто такъв отговор).Аз живея самостоятелно от 5 години а от 3 години живея и уча в друг град.С приятеля ми живеем сами и смятаме догодина да се женим, а професия нямам според сестра ми обаче имам аз съм студентка по архитектура.Днес просто реших да споделя с нея защото е близък човек а и аз съм на доста километри от дома и този отговор ме шокира още повече, днес нямаше свободен час за лекар, но утре сутринта отивам, а приятеля ми знае че съм бременна ние бяхме заедно когато си направих теста, той е на 24г. и много иска да си имаме бебе и каза че ще ме подкрепя във всичко и че ако трябва ще започне да  работи на 5 места.Единствено това ми дава сила и надежда понеже много боли близък човек да те посъветва нещо такова Cry

# 42
  • Мнения: 2 658
Здравей и от мен.Почти всичко вече ти е каzано,zатова аz искам само също както останалите да те подкрепя и да ти кажа,че свикнеш ли с мисълта,когато мине шока,това ще ти се стори най хубавото нещо,което ти се е случвало.Не си сама,въzрастта ти наистина е чудесна.А ако имаш желание,ще успееш да zавършиш и обраzованието си.Освен това винаги е страшно,все пак вече си отговорен и zа друг освен себе си.Но пък нищо не осмисля живота така,както детето ти  Hug .Аz също смятам,че младостта не е порок,напротив  Wink ,но ти все пак не си на 15...
Пожелавам ти да вzемеш най доброто решение.Но най доброто  zа вас,не zа роднините ви.Иzчакай да премине шока,мисли треzво и реагирай умно,успех  Hug

# 43
  • Мнения: 2 386
Прочетох ти последния отговор.. Някои хора цял живот не могат да получат опората, която ти е дал приятеля ти.. Пълно е със самотни майки, тъжна истина. Помисли, но според мен ти вече си решила...  Wink
От мен - честито и само напред - двамата!  Grinning

# 44
  • Мнения: 2 807
Говорих със сестра ми и ми каза че майка щяла да се побърка и че професията ми била много престижна и че вместо да гледам деца по добре да вадя пари и да махна детето.Направо ми се плаче.

Aneliq, аз определено НЕ подкрепям мнението на сестра ти...
Това решение би трябвало да е твое и на приятеля ти  Peace

А и не вярвам, че майка ти ще се побърка - ако наистина е християнка, няма как да е за премахването на детето, а напротив - ще те/ви поздрави за решението да задържите този безценен дар, който вярвам е създаден с много, много любов!  Hug

Приятно бременеене желая!   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт