Храни си детето нощем, то само ще се откаже от нощното хранене около втория месец.
- Публикувана: 1 юли 2008, 13:21 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2008, 19:46 ч.
Да ограничавам ли нощните хранения при 1 месечно бебе?
Не, прекалено малко е, за да го ограничаваш...
Аз дори още продължавам да кърмя нощем, когато си поиска
Аз дори още продължавам да кърмя нощем, когато си поиска
Добре, де, тогава какво правим с бебета родени 4,500, или има тук във форума една майка, на която сина се роди 5кг и нещо... Тях, просто ги отсвирваме, защото са твърде големи за нощно кърмене ли?
Това е хубавото на привързаното родителство - водене по детето, щом има нужда от сукане нощем - добре, нека суче....
Това е хубавото на привързаното родителство - водене по детето, щом има нужда от сукане нощем - добре, нека суче....
разбира се - всяка майка си наблюдава детето
но интересно ми е тези деца, дето казваш, искат ли да сучат нощем?
щото моето се роди 4 кила и много рядко се събуждаше само за да суче нощем, аз го будех. след третата седмица реших, че това упражнение е излишно и спрях
1. Биберони с води и др. отвари.
2. Нерви, да се опитвам да вървя срещу природата на бебето си.
3. Нощни разходки из стаята с елементи на подрусване.
4. Пощуряло бебе от никнещи зъби.
В интерес на истината между 3 и 5 месец Дзверолинчо си спеше като пън през нощта, ама после му мина
Не съм ограничавала Калоян от нощните хранения, защото:
1. през нощта се стимулира пролактина;
2. бебчето е много мъничко и огладнява често - кърмата се усвоява за около 90 мин.;
3. водата/чая пълнят мъничкото стомахче и създават усещането за ситост, като лишават бебето от истинската храна.
1. през нощта се стимулира пролактина;
2. бебчето е много мъничко и огладнява често - кърмата се усвоява за около 90 мин.;
3. водата/чая пълнят мъничкото стомахче и създават усещането за ситост, като лишават бебето от истинската храна.
Взимах си Тони да спи при мен (и все още го правя) и го кърмех, когато поиска. Така не се разбуждаше, нито аз, дори не знам кога и по колко пъти на нощ го кърмех. Той спи и яде, аз спя и кърмя.
Постепенно се отказа сам от нощното хранене.Не мисля, че е редно да се ограничава храненето през ноща, още повече на толкова мъничко бебче.
До 6-тия месец се смята че бебето има физиологична нужда от нощното кърмене.
това откъде го измисли?
след като стане 4.900 кг от гледна точка на метаболизма бебето няма нужда от нощно хранене
Моята дъщеря се роди 4,635(първата ми госпожица 4 600)...това значи ли че след седмица трябва да спирам нощното.
Каката все още и още ми се буди по няколко пъти на нощ
,и пие мляко.Кърмих е 1 год.и 7 мес(тогава кърмата ми спря ,защото бях бременна в 4 мес.)Винаги съм е кърмила на поискване 
.Отчитам като грешка,защото това будене и остана като навик. 
Сега смятам да действам по друг начин
..но все още събирам инфо на колко месеца да намаля нощните кърмения до минимум. 
Здравейте,
Искам и аз да разкажа за моят опит като кърмачка...
Преди да се роди дъщеря ми имах ужасен сън: Сънувах, че се е родила и сме се прибрали у дома, сложила съм я вечерта да си легне и заспало детето, легнали сме и ние... и сме забравили, че имаме бебе...
Събуждам се на другата сутрин и се сещам за бебето много притеснена, тичам в другата стая и се чудя дали е живо... виждам го бебче... спи си сладко и спокойно. Сънувах този сън няколко пъти и все се будех в ужасно състояние... нападнаха ме терзания, че не съм готова за майка и ще съм лоша такава.
Мина време и се роди дъщеря ми. Взеха ме от болницата и се прибрахме у дома. Малката пропусна едно хранене следобедно, защото пътувахме 150 км, за да се приберем, а тя спинкаше сладко през цялото време. Вечерта я изкъпахме, накърмих я и пак спа, в 12 през нощта пак я нахраних и пак заспа, легнахме и ние.... и така.... до сутринта
Събудих се с онова чувство, което изпитвах след всеки от онези сънища... "Боже, уморих си детето!!!" Чувствах се ужасно и бях много притеснена! НО на следващата нощ се получи абсолютно същата ситуация. Почувствах се още по-зле (ако това беше възможно)!
На третия ден реших да не се тормозя, а да се радвам на 5те часа сън!!! И така до днес, рядко се буди нощем и се разминава с бибка.
Само ще добавя, че в болноцата ни посъветваха да храним под час - на 3 часа (аз така и правех), а по-късно забелязах, че и те не са хранили бебоците през нощта (пишеше в епикризата на беба – 7 кратно хранене). Не зная дали това има някаква роля за режима на детето, но и до днес е като часовник, буди се или започва да реве, когато дойде часът за хранене.
Извинявам се за дългото си обяснение...
А мама Мимолета нека не се чувства зле от това, че иска и да почине, защото ако тя е преуморена и изнервена от недоспиване, кърменето няма да и носи онези най-хубави мигове с бебчето, а и то няма да се успокоява от това, че е кърмено. Дори смятам, че е възможно точно това да е причината за отбиване по-рано отколкото би искала. За да е добре бебчето най-напред би трябвало да е добре мама!
Искам и аз да разкажа за моят опит като кърмачка...
Преди да се роди дъщеря ми имах ужасен сън: Сънувах, че се е родила и сме се прибрали у дома, сложила съм я вечерта да си легне и заспало детето, легнали сме и ние... и сме забравили, че имаме бебе...
Събуждам се на другата сутрин и се сещам за бебето много притеснена, тичам в другата стая и се чудя дали е живо... виждам го бебче... спи си сладко и спокойно. Сънувах този сън няколко пъти и все се будех в ужасно състояние... нападнаха ме терзания, че не съм готова за майка и ще съм лоша такава.Мина време и се роди дъщеря ми. Взеха ме от болницата и се прибрахме у дома. Малката пропусна едно хранене следобедно, защото пътувахме 150 км, за да се приберем, а тя спинкаше сладко през цялото време. Вечерта я изкъпахме, накърмих я и пак спа, в 12 през нощта пак я нахраних и пак заспа, легнахме и ние.... и така.... до сутринта
Събудих се с онова чувство, което изпитвах след всеки от онези сънища... "Боже, уморих си детето!!!" Чувствах се ужасно и бях много притеснена! НО на следващата нощ се получи абсолютно същата ситуация. Почувствах се още по-зле (ако това беше възможно)!На третия ден реших да не се тормозя, а да се радвам на 5те часа сън!!! И така до днес, рядко се буди нощем и се разминава с бибка.
Само ще добавя, че в болноцата ни посъветваха да храним под час - на 3 часа (аз така и правех), а по-късно забелязах, че и те не са хранили бебоците през нощта (пишеше в епикризата на беба – 7 кратно хранене). Не зная дали това има някаква роля за режима на детето, но и до днес е като часовник, буди се или започва да реве, когато дойде часът за хранене.
Извинявам се за дългото си обяснение...
А мама Мимолета нека не се чувства зле от това, че иска и да почине, защото ако тя е преуморена и изнервена от недоспиване, кърменето няма да и носи онези най-хубави мигове с бебчето, а и то няма да се успокоява от това, че е кърмено. Дори смятам, че е възможно точно това да е причината за отбиване по-рано отколкото би искала. За да е добре бебчето най-напред би трябвало да е добре мама!
Според мен е по-добре да не ограничаваш нищо на толкова малко бебче
Аз лично си я храня на поискване и в момента. През първия месец се будеше да яде в 24.00 някъде, после да кажем в 3.00, после в 5-6.00, през 2.5-3 часа през деня и нощта. Даже правеше по-големи паузи през деня, а през нощта по-често ядеше - бяхме обърнали деня на нощ
Към средата на втория месец сама се отказа от яденето в 3.00, а напоследък и в 24.00 много рядко папка.
Кърми си детенце спокойно, че аз като я гледам как расте и ще трябва да почваме с пюрета, ми става отсега терсене - толкова обичам да си я кърмя
Аз лично си я храня на поискване и в момента. През първия месец се будеше да яде в 24.00 някъде, после да кажем в 3.00, после в 5-6.00, през 2.5-3 часа през деня и нощта. Даже правеше по-големи паузи през деня, а през нощта по-често ядеше - бяхме обърнали деня на нощ
Към средата на втория месец сама се отказа от яденето в 3.00, а напоследък и в 24.00 много рядко папка.Кърми си детенце спокойно, че аз като я гледам как расте и ще трябва да почваме с пюрета, ми става отсега терсене - толкова обичам да си я кърмя