ПП2: мъжът ми не пуска прахосмучката, не хвърля боклука, не мие чинии, не ми помага в домакинството, заплатата му е по-малка от моята, не работи допълнително, и въпреки това е най-прекрасният човек, когото познавам.
Изобщо не искам да съм никакъв критерий, най-малко за теб.
Кое му е прекрасното на моя мъж, и да ти кажа, ти няма да разбереш .
Желая ти дълъг и щастлив семеен живот със смотания ти съпруг.
ПП: За мен домакинската работа не е гърчене и не ми тежи, не и когато е в полза на хората, които обичам.
Ако правилно съм те разбрала, след 10 години брак, в които ти се занимаваш изцяло с отглеждането на детето/децата, "въртиш" цялата къща и е подредено и чисто като в аптека и през цялото това време ходиш на работа от 08.00 до 18.00, мъкнеш торбите с пазара (сори, може и да имаш кола и да не ти тежи пазара), вечер винаги има сготвено, а и както сама казваш изкарваш повече пари от него, и изгледите за следващите 10 са абсолютно идентични като изтеклите, нищо, по никакъв начин няма да ти тежи и да ти пречи дори за една едничка секунда? Единственото което мога да си представя да му е прекрасно на мъжът ти е в креватната гимнастика, но пък то е до време и тогава...
В крайна сметка нито едната крайност, нито другата е хубава както и да го погледнеш, за това и се правят компромиси от ДВЕТЕ страни, за да намерим "златната среда" ...