Дали ми изневерява

Редовен потребител съм, но за първи път ми се налага да съм инкогнито. Ако вярвах на интуицията си, сега нямаше да се наложи да споделям тези факти:
Имам дългогодишна връзка, хармонична, пълна с прекрасни емоции, страст, нежност и любов. Тоест, имах. Преди 3 г. бях изпратена  от службата си в чужбина. Заминах с болно и страдащо сърце, но с любимия се успокоявахме, че ще се виждаме всеки месец, на празници и почивки. Изпотрошихме страшно много пари за самолетни билети и телефонни сметки, но смятах, че това е най-малкото, което можем да направим, за да поддържаме връзката си. Още след първите няколко месеца забелязах промяна в поведението му - вглъбеност, раздразнение, липса на толерантност, никаква ревност, нежелание да пътува всеки месец. Той се оправдаваше с проблеми в бизнеса, аз в крайна сметка приемах обясненията. Чаках деня, в който ще се прибера и пак ще бъдем заедно. Прибрах се. Гледаше ме като писано яйце, глезеше ме със скъпи подаръци с повод и без повод, но започнахме да излизаме колкото си може по-рядко и прекарвахме времето си всеки със своите занимания. Аз бях доволна, нали все пак сме заедно. До миналата седмица, когато един телефон в полунощ ме изкара от неведението ми. В момента, в който посегнах да видя кой е, той го грабна, прекъсна разговора и неистово започна да трие съобщенията от деня. Последваха дни на тягостно мълчание, като всеки опит от моя страна да отворя приказка по въпроса остана неуспешен. В понеделник имахме годишнина, излязохме, говорихме надълго и нашироко. Всичко си призна - за връзката си с моя колежка /не особено красива, малко по-възрастна от мен и с отвратителен нрав/, датираща от моето заминаване. Била само сексуална, тя нищо не представлявала за него. Той бил наясно, че тя търси само материална облага, но той пък търсел секс и си го намирал. Продължили връзката си и след моето пристигане. Още били заедно. Аз съм била уникална, единствена, неповторима и съм му давала любов, а тя му давала сексуално удовлетворение в моментите, когато ме нямало. Нямало да къса с нея официално, но щял да спре да се вижда с нея. Не е било редно да се излагам и да я питам за каквото и да било, защото била агресивна и можела да ме нарани с думите си. На въпроса: "Защо продължи да се срещаш с нея", отговори, че проблемът е само в него, че е магаре. Разстоянието било притъпило чувствата му към мен, което от своя страна довело до запълване на макар и малкото празно място от друга. Не можел да сдържа своята сексуалност.
Равносметката е, че аз съм си губила времето не само през последните 3 г., а през последните десетина, през голямата част от които живеехме на съпружески начала. Вероятно случаят никак не е бил единствен, тъй като, връщайки се назад установявам, че много неща съм усетила вътрешно, но не съм им обърнала внимание. Заблудих се от факта, че точно 3 г. се бори за моите чувства, чака ме да порастна, грижи се за мен като за дете. Изядох огромен шамар за това, че не послушах вътрешния си глас и се оставих да бъда прецакана. Сами се сещате, че и да простя, липсата на доверие с всеки изминал ден ще убива любовта ми. Плюс това човек прощава, ако усети, че разкаянието е искрено. Е, не е. Съжалява, че съм го разконспирирала и на това отдава факта, че ме боли; че живея в мой измислен свят и очаквам от мъжа си това, което никой мъж не дава и на най-перфектната жена - вярност. Трябвало да гледаме философски на живота и да обръщаме внимание на по-важните и стойностни неща в него.
За да не е напълно спам постът ми, аз смятам, че авторката на темата е права в подозренията си. Ако мога да се върна назад, много повече щях да вярвам на интуицията си, отколкото на думите, доре и на действията.
А аз какво ще направя ли - всеки ще си тръгне по собствения път. Той още не знае за решението ми, мисли си, че го обичам безкрайно и за това ще продължа да сам с него. Слава Богу, поне съм още млада и красива. Но имам едно съкровено желание - да го боли, да реве като животно и да се гърчи от ревност и болка, точно като мен до днес.

Акцентът на разказа ми изобщо не е в трите години, а в все още продължаващата паралелна връзка, която според него е сексуална, но според общите ни познати мацката идея си няма, че ние сме още заедно.
Защо да не се чакат двама души, които се обичат, още повече ако се виждат всеки месец. Двама души, които са живели заедно до тогава. Двама души, единият от които зрял и опитен мъж. Двама души, които имат сериозни бизнес ангажименти и сексът не е единственото им занимание в свободното време, което като цяло е рядкост. А защо едната половинка може да чака, а другата не? И въпреки това проблемът не е в чакането. Все пак е можел да ми каже навреме и да не ми губи егоистично времето.